Решение по дело №632/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                           Р Е Ш Е Н И Е  №  260534

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение - ХІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, след публично съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА

ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретар БОЯНА ДАМБУЛЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 632 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

         Производство по чл. 240 ал. 1 от ГПК.

        Постъпила е с вх. № 79176/04.12.2019г. чрез РС-Пловдив Молба за отмяна на неприсъствено решение, до ОС-Пловдив с вх. № 8601/12 март 2020г. С неприсъственото Решение № 3812, постановено на 12.12.2016г. по гр.д. № 4020/2016г. на РС Пловдив, 22 състав, по обективно съединени искове  с правно основание по чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, молителят Български ветеринарен съюз, ЕИК ****, е осъден да заплати сумата 19 600 лв., ведно със законна лихва от деня, следващ подаването на исковата молба – 31.03.2016г., до окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение за периода от 01.04.2013г. до 31.05.2014г. (по 1 400 лв. месечно), дължимо по договор за абонаментно предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010г. и анекс към него от 01.02.2013г.; сумата 4 865,86 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение, считано от 6-то число на всеки текущ месец до 30.03.2016г.; както и да заплати съответни разноски по делото. В молбата за отмяна са посочени да са налице и двете хипотези на чл. 240 ал. 1, т. 1 от ГПК, като се иска отмяна на І-инстанционното решение. В молбата за отмяна не са ангажирани доказателства пред въззивния съд.

Постъпил е отговор на молбата, с който въззиваемата страна счита същата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Направени са доказателствени искания да бъде изискано и приложено изп. д. № 524/2019 г. на ЧСИ О. М., да бъде изискана служебна справка от ОББ АД, от която да е видно имало ли е опити за извършване на платежни операции или картови разплащания по запорираните суми в периода на действие на запора, ако е да - на коя дата и от кого.

Допълнително са приети от въззивния съд, /лист 50-51 от в.дело/, представени от страна на молителя, две извлечения от публичния регистър БУЛСТАТ, които са достъпни, във връзка с твърдението им в молбата, че на адреса на ул. ****, не са търсени всичките обитатели, както и, че има и други организации на този адрес, които не са били потърсени; копие от изп. дело № 20198460400524, получено от ЧСИ М.; както и писмо, изготвено от М. П. от „ОББ“ АД - **** с изх. № 230-ОП3/*********/17.02.2021 г., съответно постъпило във въззивния съд с вх. № 266417/22.02.2021 г. с приложени общо 10 страници документи, /лист 66-76/; заверени копия от ищеца М.К. ксерокопия на удостоверение от 13.06.2018 г., изходящо от Окръжен съд - Враца, решение № 617/06.04.2001 г., издадено по ф.д. № 274/2001 г., както и заверено копие от първа страница от официална страница на „Български ветеринарен съюз“ към дата 01.04.2021 година, /лист 78-80/-последните с оглед твърдението на въззиваемата страна, че счетоводителят на ответната страна Б. Д. П. и Б. Д. Б., с ЕГН **********, е едно и също лице, тъй като е с идентичен ЕГН, макар с различие в третото си име.

В о.с.з. на 05.04.2021г. по въззивното дело са представени писмени бележки от адв.И.Г., процесуален представител на молителя БВС. Допълнително по въззивното дело на 13 април 2021г. е постъпила и писмена защита от адв. А.Н., процесуален представител на въззиваемата, ищцата М.К..

Видно е от приложените по първоинстанционното дело документи се констатират от въззивния съд, като относими към предмета на молбата, следните обстоятелства:

Исковата молба подадена от М.Т.К. против ответника Български ветеринарен съюз,БУЛСТАТ ****, е връчвана на ответника на адрес гр. ****, чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК на основание чл. 50 ал. 4 от ГПК, /лист 17-24 от първоинст.дело/. Видно е, че по делото няма данни в указания двуседмичен срок от 18.07.2016г. ответникът да се е явил в канцеларията на РС да получи съобщението по гр.д.№4020/2016г. по описа на ПдРС,ХХІІгр.с.,/лист 24/. Призовката за насоченото о.с.з. на 14.11.2016г.-9.00часа,е връчвана на ответника на същия адрес гр. ****, при условията на чл. 50ал. 2 от ГПК, /лист 38/; като, отново, ответникът не е изпратил процесуален представител в това първо съдебно заседание. Видно е, също, че изготвеното първоинстанционно решение е било връчвано от районния съд на ответника на адреса гр. ****, при условия на чл. 50 ал. 2 от ГПК, /лист 45 от делото/.

По молба на адв. А. Н., процесуален представител на ищцата М.К., първоинстанционният съд издава изпълнителен лист № 5137/15.5.2017г., както и изпълнителен лист № 5135/15.5.2017г., и двата за вземанията присъдени с първоинстанционното Решение № 3812/12.12.2016г. На 12.11.2019г. е постъпила до РС-Пловдив молба от д-р И. В., председател на ответника-БВС, да му бъде предоставено за копиране гр.д.№4020/2016г.

От приложено заверено копие на изпълнително дело № 20198460400524 по описа на ЧСИ О. М., рег.№846, с район на действие СГС, /образувано по единия от горецитираните изп. листове – изп. лист № 5135/15.5.2017г./, от страна на ЧСИ длъжникът Български лекарски съюз, вече, е потърсен, съответно, намерен, с връчване на Покана за доброволно изпълнение с изх.№7530/01.11.2019г., на дата 05.11.2019г., като разписката е подписана от служител на длъжника, П. Д. С., на адрес: град ****.

Видно е, че и Молбата за отмяна на първоинстанционното решение, постановено като неприсъствено такова, е постъпила чрез РС-Пловдив на дата 04.12.2019г. Видно е, че в първоинстанционното производство, /лист 10-гръб/, по приложено фирмено досие-Булстат-29.03.2014г., за адрес на кореспонденция: е посочен град ****, който адрес за кореспонденция е различен от посочения в същото фирмено досие, /лист 10/, адрес на седалище: гр. ****. Т.е., адресът за кореспонденция, вкл. за връчване на искова молба, за призоваване, за връчване на съобщение за изготвено първоинстанционно съдебно решение се явява изрично посоченият по фирменото досие на ответника град ****. Това обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд, /няма данни и да е забелязано от него/, /за разлика от действията на ЧСИ по горецитирано изп. дело, който успява да връчи надлежно ПДИ на посочения адрес за кореспонденция/; като вместо това първоинстанционният съд е извършвал „връчвания“ на искова молба, „призоваване“, както и връчване на неприсъственото решение,  на адреса, посочен, само, като такъв на седалище, при паралелно отбелязан изрично като адрес за кореспонденция по фирменото досие на ответника, друг адрес: гр.****. В т.н., и само за пълнота на изложението, следва да се посочи и, че последно посоченият адрес, като отбелязан изрично като „адрес за кореспонденция“ е бил известен и на самата ищца М.К., видно и от приложено от нея към исковата молба заверено ксерокопие от уведомително писмо с изх. № 078/23.05.2014г. изпратено й от ответника БВС, /лист 7 от първоинст.дело/.

Предвид изложените обстоятелства въззивният съд намира, че в едномесечния срок от узнаване на неприсъственото решение, /от датата на получаване на ПДИ -05.11.2019г. до датата на постъпване в ОС-Пловдив на молбата за отмяна на неприсъственото решение-04.12.2019г./, ответникът подава молбата, като спазва законоустановения срок съгласно чл. 240 ал. 1 от ГПК. В тази насока, без правно значение са датите, на които счетоводител на ответника е узнал за извършен запор във връзка със задълженията, /по образувано изп. производство по издаден изп. лист на основание постановеното неприсъствено решение/, в каквато насока са събраните писмени данни от ОББ; тъй като съдът не е извършил надлежно връчване на неприсъственото решение на адреса за кореспонденция, съгласно разпоредбите на чл.50 от ГПК. Налице са и предпоставките за приемане за установено от въззивния съд, че както преписът от исковата молба, така и призовката за насроченото съдебно заседание, са връчени „ненадлежно“, тъй като са „връчвани“ на адрес, който е различен от изрично посочения като „адрес на кореспонденция“ по фирменото досие на ответника БВС; тъй като не е налице надлежно връчване на исковата молба, както и на призовката за съдебното заседание на правилния адрес гр.****.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 240 ал.1 т. 1 от ГПК, за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено решение. Поради което неприсъственото решение следва да се отмени от въззивния съд, делото следва да се върне на първоинстанционния съд- РС-Пловдив, на друг съдебен състав, който да започне да извършва надлежно съдопроизводствените действия по него, като започне от връчване на исковата молба на ответника на надлежния за това адрес, съгласно гореизложените мотиви на въззивния съд.

Разноски в това контролно- отменително производство, в което се постановява решението на въззивния съд за отмяна на неприсъственото решение на районния съд, не се присъждат, по арг. от разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като не се обсъжда по същество правен спор и не е налице, съответно, уважена и отхвърлена част от предявения иск.

Поради контролно-отменителния характер на производството по чл. 240 ал. 1 от ГПК, постановеното от настоящия въззивен съд решение е окончателно, т.е. не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд

                                    Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ неприсъствено Решение № 3812 от 12.12.2016г. на Пловдивски районен съд, ХХІІ гр. състав, постановено по гр. дело № 4020 по описа на съда за 2016 година.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд – Районен съд- Пловдив, за ново разглеждане от друг негов състав; като делото започне от връчване на исковата молба на ответника на надлежния адрес за кореспонденция.

Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1/                         2/