Р Е
Ш Е Н
И Е № 365
гр. С., 16.04.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 5428/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6, вр.ал.5, т.2 ЗМВР.
Ищецът твърди, че е държавен служител при
ответника и за исковия период полагал труд като командир на екип в РДПБЗН гр.С.
на 24 часови смени по график при сумарно тримесечно отчитане на работното
време. За процесния период от време сочи, че действали последователно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. /в сила от 01.04.2015г./ и Наредба №
81213-776/29.07.2016г. / в сила от 02.08.2016г./, издавани от министъра на
вътрешните работи, като те уреждали реда за организацията и разпределянето на
работното време, отчитането му, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на служителите в
МВР. Първата посочена наредба била отменена с Решение на ВАС, влязло в сила от
датата на постановяването му и обнародвано 29.07.2016г. Тези две наредби се
предхождали от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., в която обаче имало изрична
регламентация, че часовете труд положени от 22 ч. до 06ч. За отчетен период от
време се умножавал с коефициент 0,143 – чл.31, ал.2. В последвалите две наредби
липсвала такава регламентация за преизчисляване на нощния труд и затова по
аналогия се прилагал КТ и по специално Наредба за структурата и организацията
на работната заплата.
Твърди,
че за исковия период ответникът не е изчислявал правилно работното време, като
не преобръщал положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Това довело до
ощетяването му, тъй като тези часове се явявали извънреден труд, който не му
бил заплатен.
Иска
се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1664 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за 256 часа извънреден труд, положен
в периода 01.09.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.10.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира
разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с който
счита претенцията за допустима, но неоснователна.
Не оспорва това, че за процесния период ищеца
бил служител при ответника, работил на сменен 24 часов режим на работа при сумарно отчитане на работното време.
Счита обаче, че в случая не следвало да се преизчислява положения нощен труд
към дневен, тъй като не била приложима посочената Наредба за структурата и
организацията на работната заплата към служебните правоотношения на държавните
служители в МВР. Тази наредба се прилагала за работници с трудови
правоотношения по КТ, работещи на смени и имала за цел приравняването на 7 часовия
нощен труд по КТ към 8 часов дневен режим на работа с цел заплащането на труда.
Сочи, че в ЗМВР в чл.187, ал.3 е дадена
изрична регламентация на нощния труд за тези служители за времето от 22 ч. до
06 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за 24
часовата смяна, т.е. не била налице твърдяната от ищеца празнота в правната
уредба. Освен това тези часове не представлявали извънреден труд, тъй като
служителят не полагал труд над установеното за съответния отчетен период
работно време.
Иска
се отхвърляне на претенцията. Претендира присъждане на разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца с искане за редуцирането му до минимален размер.
В
с.з. ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от процесуалния му представител, в която поддържа исковата молба и не
възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. На основание чл. 214
от ГПК изменя размера на търсеното от ищеца допълнително възнаграждение,
съгласно заключението на вещото лице. Представя договор за правна защита и
съдействие. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът редовно призован, не изпраща
представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
През
исковия период 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност
командир на екип в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” - гр. С., която е структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при
МВР.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, от която е видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд
на ищеца за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г. след корекция с коефициент 0,143 е 1628,02 лева за положени 231
часа и 6 минути извънреден труд.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения
иск чрез намаляването му до сумата от 1628,02 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи – заверено
копие; Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСИ - заверена разпечатка от
правно-информационна система „Сиела"; Докладна записка рег. № 8121р-20741
от 30.04.2015 г. - заверено копие; Платежни бележки за възнаграждението на
ищеца за месеците от м. септември
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи
се в производството, че ищецът работи като командир на екип в РДПБЗН гр. С. , със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР през
исковия период 01.09.2016 г. - 30.09.2019 г. и е изпълнявал служебните си
задължение на 24 часови смени по график.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 10.03.2020 г. е допуснато изменение
на размера на предявения иск чрез намаляването му до сумата 1628,02 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. след корекция
с коефициент 0,143 е 1628,02 лева за положени 231 часа и 6 минути извънреден
труд.
Спорният в настоящото производство въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018 г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в
производството, че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен
труд в дневни, с оглед адекватното им заплащане. Установи се също така от
съдебната експертиза, че след превръщането на тези часове, ищецът е работил
часове над нормативно определената за съответния месец норма, които се явяват
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези
служители Наредба за структурата и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 и Наредба
за работното време, почивките и отпуските – чл.9г.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус се доказа,
че положеният от ищеца труд не надхвърля 70 часа за отчетен период.
Предвид гореизложеното
предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 14.10.2019г.
до окончателното изплащане на възнаграждението.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в
размер на 350 лева адв. възнаграждение. На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските за вещо лице в размер на 300 лв., както и държавна такса върху
уважения иск в размер на 65.12 лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на СлРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска”
171А, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** чрез адв. Й.Ж. ***, както следва:
-
сумата 1628,02 лева /хиляда шестстотин двадесет и
осем лева и две стотинки/, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
общо 231 часа и 6 минути извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 14.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Й.Ж. ***, сумата от 350
лева, представляваща направените в
производството разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО” - МВР, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на СлРС д.т. в размер на 65.12 лева и възнаграждение за вещо лице в
размер на 300 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: