Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………
2022 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, IІ-ри тричленен състав, в публичното заседание на пети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Д. МИХОВ
при секретаря Наталия
Зирковска
в присъствието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. адм. нак. дело № 2393/2019г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „Б. Био“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ***против Решение № 71/29.05.2019г.,
постановено по НАХД № 300/2018г. по описа на Районен съд – Девня /ДРС/, с което
е потвърдено Наказателно
постановление № 123/23.08.2018г.,
издадено от Началника на Митница Варна, с което на „Б. ***, за нарушение
на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234, ал.
2, т. 1 от ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 5159,95 лв., представляваща
100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.
В касационната жалба
се релевира незаконосъобразност на решението на ДРС поради нарушение на
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. По
подробно изложени съображения се счита, че в митническата декларация правилно е
посочен тарифен код 4419 19, тъй като от доказателствата по делото е
установено, че стоките са с преобладаващо съдържание на растителни влакна –
72,33 %. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на
ново от касационната инстанция по същество на спора, с което да се отмени
оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление. Чрез процесуален
представител в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки жалбата се
поддържа изцяло, като се навеждат обстойни съображения, че деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
Ответната страна – Териториална
дирекция Митница Варна към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Девня да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.
218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за
установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/,
като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е
законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или
наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.
Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на
наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като
касационни основания.
С оспореното пред
районния съд Наказателно постановление № 123/23.08.2018г. „Б. *** е
санкционирано за нарушаване на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ – за това, че на 12.06.2017
г. на МП „Варна Запад“ при Митница Варна е декларирало в митническа декларация
с MRN: 17BG002002H0070298 стока, описана като „бамбукови чаши – 34 000 бр.“, с
тарифен код ********** с вносно мито 0 %, вместо коректния код по ТАРИК
********** с мито 6,5 %, като по този начин е избегнало заплащането на част от
дължимите публични държавни вземания в общ размер на 5 159.95лв., от които:
мито – 4 299.96 лв. и ДДС – 859.99 лв., което е установено при извършена планова проверка на
18 броя митнически декларации, резултатите от която са обективирани в Доклад за
служебно ползване № BG002000/2/3/18.05.2018
г. с рег. индекс
32-142479/18.05.2018 г., съставен от служители
на отдел „Митническа дейност“, сектор „Одит и последващ контрол“ при ТМУ –
Варна.
За да потвърди
наказателното постановление, ДРС е изложил мотиви, че същото е издадено от
компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Анализирайки
събраните във въззивното производство доказателства, районният съд е
аргументирал правна теза за материална законосъобразност на обжалвания пред
него санкционен акт. Констатирал е, че стоката, предмет на процесния внос,
представлява композитен материал, съдържащ два основни компонента – дървесни
влакна и меланинова смола която е в стойности около 25 %, като е посочил, че
въпреки че по отношение на обема преобладават растителните влакна, тъй като
синтетичната пластмаса е над 15 %, за целите на тарифирането изделието не
представлява „изделие от дървен материал“. Този правен извод е обоснован с
позоваване на обяснителните бележки към подпозиция 4410 „Съдове и прибори за
сервиране или за кухня от дървен материал; От бамбук“ от Комбинираната номенклатура
/КН/, според които за да бъде класирана дадена стока по този код, теглото на
свързващите вещества и най-вече на термоактивната смола не следва да надвишава
15 %. Заключил е, че в случая изделието следва да се класира според другия
основен елемент – синтетичната пластмаса, и според митническата тарифа
представлява „съд от пластмаса“, за който правилно митническите органи са
определили код по ТАРИК 3924 10 00 11.
Решението е правилно и законосъобразно.
В открито съдебно
заседание на 20.02.2020г. производството по настоящото дело е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ до
приключването с влязло в сила решение на адм. дело № 13273/2019 г. по ВАС и до приключване на производството по дело
С-76/2020 г. в Съда на европейския съюз.
С Решение №
2280/10.03.2022г. на ВАС, постановено по адм. дело № 13723/2019г., е оставено в
сила Решение № 1450/11.07.2019г. на Административен съд – Варна, постановено по
адм. дело № 2806/2018 г., с което е
отхвърлена жалбата на „Б. *** против Решение рег. № 32-257975/05.09.2018 г. към 17 броя митнически декларации на Началника на
Митница Варна.
По кас. адм. нак. дело
№ 3411/2019г. по описа на Административен съд – Варна, І състав, е отправено
преюдициално запитване на основание чл. 267, § 1 буква, „б“ от ДФЕС до Съда на
Европейския съюз, по което е постановено Решение от 3 юни 2021 г. в следния смисъл: „Комбинираната номенклатура,
съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли
1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа
тарифа, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6
октомври 2016 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“ и съставени от 72,33
% растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва — без това да засяга
преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с
които разполага — да се класират в позиция 3924 от тази номенклатура, и
по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.“
Предвид влязлото в
сила Решение № 1450/11.07.2019 г. на Административен
съд – Варна, постановено по адм. дело № 2806/2018 г., с което жалбата на „Б. *** против Решение рег. № 32-257975/05.09.2018 г. към 17 броя митнически декларации /включително
процесната – предмет на оспореното пред ДРС наказателно постановление/ на
Началника на Митница Варна, и при даденото тълкуване от Съда на Европейския
съюз, което съгласно чл. 633 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, решението на
Районен съд – Девня, с което оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно
постановление е потвърдено с решаващия мотив за правилно определяне от
митническата администрация на тарифното класиране на стоката, следва да бъде
оставено в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна.
Районният съд е изложил подробни мотиви по приложението на материалния закон.
Направените изводи от решаващият състав на ДРС се споделят изцяло от касационната
инстанция, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, не следва да бъдат преповтаряни, а препраща към
тях.
Неоснователно е
направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В случая не са налице нито изключителни по своя
характер смекчаващи отговорността обстоятелства, нито много на брой такива, за
да се направи извод за незначителна обществена опасност на деянието. Напротив,
налице е достатъчно висока степен на обществена опасност на извършеното
правонарушение, предвид избегнатото заплащане на дължими публични държавни
вземания в немалък размер. За фиска са настъпили вредни последици, с оглед
несвоевременното внасяне на всички дължими суми по вноса, а избегнатото плащане
в размер на 5 159,95 лв. в полза на бюджета не може да се определи като
незначително. Релевираното от касатора в писмените бележки обстоятелство, че
нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност
на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се
квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на обективирания в чл. 28
от ЗАНН правен институт. Това обстоятелство следва да бъде ценено единствено
като смекчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на
санкцията, както правилно е постъпил административнонаказващият орган,
налагайки на „Б. *** имуществена санкция в законоустановения в санкционната
норма на чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ минимален размер.
Настоящият тричленен
състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора
касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.
Предвид крайния изход
на спора, своевременно заявеното искане и на
основание чл.
63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответната страна следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, както и фактическата и правната сложност на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 71/29.05.2019
г., постановено по НАХД № 300/2018 г. по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА „Б. Био“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати в полза на Териториална дирекция „Митница Варна“ към
Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.