РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Благоевград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100905 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№905/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№8444/10.04.2024г., подадена от „С седалище и адрес на
управление гр.С ул.“Т П ап., с която е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД
във вр. с чл.2, ал.1 от ЗУЕС във вр. с чл.6, т.9 и т.10 от ЗУЕС, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №414 от 30.04.2023г. по ч.гр.д.№907/2023г. по описа
на Районен съд-Благоевград:
- сума в общ размер 843.08 лв., представляваща дължимите месечни такси „Общо
управление и поддръжка“ за периода юни 2021г. - април 2022г. включително, дължима
съгласно чл.3.1. от Договор за управление и поддръжка на общите части и площи в
жилищен комплекс от затворен тип с наименование „А., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.04.2023г. до
окончателното изплащане на дължимото;
-сума в общ размер на 200.20 лв., представляваща Такса за попълване на Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода септември 2019г. - март 2022г. вкл., дължима съгласно чл.3.2. от
Договор за управление и поддръжка на общите части и площи в жилищен комплекс от
затворен тип с наименование „Аведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
дължимото;
-сума в общ размер от 145.31 лева, представляваща дължимите мораторни неустойки върху
отделните месечни такси „Общо управление и поддръжка“, по всяка отделна фактура.
В исковата молба се твърди, че на 01.04.2019г. „Б са сключили Договор възлагане на
управление и поддръжка на общите части и площи в жилищен комплекс от затворен тип с
наименование „А, по силата на който „С в качеството си на изпълнител, е поело
задължението да извършва дейности по управление и поддръжка на общите части в
горепосочения жилищен комплекс, в това число да събира дължимите плащания за такса
„Общо управление и поддръжка“, гаранционен депозит и такса фонд „Ремонт и
обновление“ директно от собствениците на имоти в комплекса. Сочи се, че комплексът и
имотът, в който е построен, са описани в Приложение №1 към договора.
Твърди се, че по силата на Нотариален акт №76 от 27.08.2019г., том III, peг. №25070, дело
№425 от 2019г., вписан в СВ - Ся с вх.рeг.№55828 от 2019г., А., ответникът М. П. М. е станал
собственик на самостоятелен обект в комплекс от затворен тип „А, а именно: самостоятелен
1
обект в жилищна сграда №3 с идентификатор 68134.904.3464.2.42, находящ се на адрес
гр.Спредставляващ Ателие за творческа дейност №13, заедно с Мазе №13 и прилежащите на
самостоятелния обект идеални части от общите части на сградата, както и идеални части от
правото на строеж върху земята.
Твърди се, че в качеството си на собственик на недвижим имот, част от жилищен комплекс
„А, на основание чл.2, ал.1 от ЗУЕС, ответникът е сключил с инвеститора „Б, Договор за
управление и поддръжка на общите части и площи в жилищен комплекс от затворен тип с
наименование „А, вписан в Служба по вписванията - гр.София с вх.per.№55829 от
27.08.2019г., акт 203, том X, дело №42482/2019г.
Сочи се, че на основание чл.3.1. от сключения между М. П. М. и „Билд Инвест България“ АД
Договор, ответникът дължи ежемесечна такса „Общо управление и поддръжка“ в размер,
определен съгласно чл.3.1.1 - 3.1.3 от договора. Сочи се, че съгласно чл.3.1.3, буква в) от
договора, падежът на дължимата месечна такса настъпва авансово - до 10-то число на
текущия месец, за който се дължи. На основание чл.3.2. от сключения между М. П. М. и „Б
Договор, се сочи, че ответникът дължи такса за Ф“, в определения размер от 1% от
минималната работна заплата за страната, дължима веднъж годишно до края на първото
шестмесечие на всяка календарна година, а на основание чл.6.3. от сключения между М. П.
М. и „Б Договор, при просрочие на плащанията за месечни такси „Общо управление и
поддръжка“, ответникът дължи мораторна неустойка в размер на 0,1 процента от дължимата
месечна такса на дневна база, която започва да се начислява, съгласно уговореното в
договора, след изтичането на 30 дни от падежа на всяка неплатена фактура, но в размер не
по-голям от 15% от сумата по всяка фактура.
Навежда се, че на основание чл.8.7. от сключения между М. П. М. и „Б Договор, е
извършено прехвърляне на вземанията от страна на „Билд Инвест България“ АД към „С като
по силата на чл.2.2., буква к) от Договора за възлагане на управление и поддръжка на
общите част и площи в жилищния комплекс от затворен тип, сключен между инвеститора и
„Селене“ АД, в качеството му на професионален домоуправител, на последното е възложено
да събира Такса за общо управление и поддръжка, посочена в чл.3.1, гаранционен депозит
по чл.3.3., такса за непредвидени разходи за ремонт и за попълване на Фонд Ремонт и
обновяване по чл.3.2 от собствениците на обекти в жилищен комплекс от затворен тип с
наименование „А Твърди се, че такива са именно процесните задължения на ответника, в
качеството му на собственик на посочения недвижим имот, част от комплекса, дължими
съгласно чл.3.1 и 3.2 от сключения между М. П. М. и „Б.
Навежда се, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на правото и
задължението за събиране на вземанията, съгласно двата горепосочени договора, от „Билд
Инвест България“ АД към „Селене“ АД, като през предходни периоди е изпълнявал тези
свои задължения към ищеца.
Твърди се, че „Селене“ АД и към настоящия момент предоставя всички услуги, за които има
договорно задължение във връзка с управлението и поддръжката на общите части на „Амая
Резиденс“, но въпреки това М. П. М. е изпаднал в забава за плащане на месечни такси за
поддръжка в размера съгласно чл.3.1. от договора, дължими за периода от юни 2021г. - април
2022г. вкл., както и за плащане на задължението си за такса фонд „Ремонт и обновление“ за
периода септември 2019г. - март 2022г.
Излага се, че ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение №414
от 30.04.2023г. по ч.гр.д.№907/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, за процесните по
делото суми.
Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение ответникът е извършил частично
плащане по заповедта в размер на 968.92 лв., с посочено основание за плащане „фактури от
06.21 до 04.22“, която сума ищецът е отнесъл за погасяване на главницата за такси за общо
управление и поддръжка в размер на 843.08 лв. и частично към главницата за неустойка в
размер на 125.84 лв. Поради което непогасени оставали следните суми: - 19.47 лв. – остатък
от дължима мораторна неустойка; - 200.20 лв. – такса фонд Ремонт и обновление; - законна
лихва върху главниците за такса за общо управление и поддръжка в размер на 843.08 лв. и
такса фонд Ремонт и обновление в размер на 200.20 лв. за периода от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
На основание чл.131 от ГПК на ответника М. П. М. е изпратено копие от исковата молба и
2
приложенията, които са му надлежно връчени на 18.06.2024г. В законоустановения
едномесечен срок, който е изтекъл на 18.07.2024г., същият не е подал в Районен съд-
Благоевград писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „Селене“ АД не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът М. М. не се явява и не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По силата на Нотариален акт №., вписан в СВ - С от 2019г., Акт №1ответникът М. П. М. е
закупил от „Б и е станал собственик на: самостоятелен обект в жилищна сграда №3 с
идентификатор находящ се на адрес гр.С представляващ Ателие за творческа дейност №13, с
площ от 54.78 кв.м., заедно с М., заедно с 1.421% ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 10.95 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху земята, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор
68134.904.3464.2, която е част от „многофамилни жилищни сгради с гаражи и подземен
паркинг“, разположена в поземлен имот с идентификатор
На основание чл.2 от ЗУЕС, на същата дата – 27.08.2019г., между „Б като Ии М. П. М., като
собственик, е сключен Договор за управление и поддръжка на общите части и площи в
жилищен комплекс от затворен тип с наименование „А ., вписан в Служба по вписванията -
гр.С., с нотариална заверка на подписите, ведно с Приложение №1 към Договора.
По силата на чл.2 от Договора Собственикът на самостоятелен обект, конкретизиран в
Приложение №1 – самостоятелен обект с идентификатор 68134.904.3464.2.42, възлага на
Инвеститора, а Инвеститорът приема да осъществява лично и/или чрез избрани от него
подизпълнител/и, трайно и непрекъснато дейности по управлението и поддръжката на
общите части и площи на комплекс от затворен тип Amaya Residence, по време на целия
срок при условията на договора.
Съгласно чл.3.1. от Договора, собственикът заплаща ежемесечна Такса за общо управление и
поддръжка, платима авансово до 10-то число на предходния месец, за който се дължи. На
основание чл.3.2. от Договора собственикът дължи Такса за попълване на Фонд Ремонт и
обновяване, съгласно чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, в размер на 1% от минималната работна
заплата за страната, дължима веднъж годишно на месечна база, до края на първото
шестмесечие на всяка календарна година. Съгласно чл.6.3. от Договора, в случай на забава
за плащане на която и да е от таксите /Такса за общо управление и поддръжка, Такса Фонд
Ремонт и обновяване и др./ с повече от 10 календарни дни, върху неиздължената сума се
начислява и дължи лихва за забава в размер на законната лихва за забава на ден, считано от
датата, на която същата е следвало да бъде платена, до датата на постъпване на забавеното
плащане. При забава за плащане с повече от 30 календарни дни от страна на собственика,
инвеститорът има право и на неустойка за забава в размер на 0.1% на ден, но не повече от
15% от размера на дължимата сума.
По силата на чл.8.7. от Договора Инвеститорът има право да прехвърли всичките или някои
от правата и задълженията си на трето лице/трети лица, както и да бъде заместен от трето
лице като страна по настоящия договор, за което собственикът дава изричното си съгласие.
Инвеститорът информира собственика за избраното от него лице, което го замества, или
извършва услугите по управление и поддръжка като негов подизпълнител, чрез изпращане
на съобщение на електронната му поща, ако е посочил такава, или чрез поставяне на
писмено уведомление на общодостъпно място в Комплекса.
На 01.04.2019г. между „Б като възложител, и „Селене“ АД, като изпълнител, е сключен
Договор за управление и поддръжка на общите части и площи в жилищен комплекс от
затворен тип с наименование „А), находящ се в поземлен имот с идентификатор
68134.904.3464. По силата на чл.2 Възложителят възлага на Изпълнителя, а Изпълнителят
приема да осъществява дейности по управление и и поддръжка на общите части и площи на
комплекс от затворен тип Amaya Residence, по време на целия срок при условията на
договора. Съгласно чл.2.2. Поддръжката и управлението по смисъла на договора включват
описаните по-долу услуги и дейности: почистване общите части на сградите, почистване
паркинг, снегопочистване, поддръжка зелени площи, дератизация, дезинсекция и
дезинфекция, обща техническа поддръжка, обща поддръжка на асансьорни уредби, охрана
на района на комплекса и контрол на достъпа, покриване на комунални разходи за общите
части за ток и вода, управител сграда и домоуправител, в който случай разполага с правата
3
по чл.23 от ЗУЕС като представител на възложителя, събиране на такса за общо управление
и поддръжка, посочена в чл.3.1, гаранционен депозит по чл.3.3., такса за непредвидени
разходи за ремонт и за попълване на Фонд Ремонт и обновяване по чл.3.2 от собствениците
или обитатели на обекти в жилищен комплекс от затворен тип с наименование „Амая
Резиденс“ (Аmауа Residence).
По делото са представени 11 бр. фактури с доставчик „С и получател М. М., с които са
фактурирани услуги – Такса общо управление и поддръжка за Ателие 13А за периода от
06.2021г. – 04.2022г. на обща стойност 884.30 лв. С вноска бележка от дата 11.08.203г.
ответникът М. М. е платил в полза на „Селене“ АД сумата от 968.92 лв. с основание
„плащане по фактури от 06.21г. до 04.22г.“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.2 от ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен договор с
нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни
обекти. Понятието „жилищен комплекс от затворен тип“ е легално, като законодателят го е
дефинирал в §1, т.3 от ДР на ЗУЕС като комплекс, обособен като отделен урегулиран
поземлен имот, в който са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти,
обслужващи собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран
достъп за външни лица. Под инвеститор по смисъла на чл.2 от ЗУЕС следва да се разбира
лицето, което е възложител на строеж, който по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
По настоящото дело се установи, че основание чл.2 от ЗУЕС, на 27.08.2019г., между „Б като
Инвеститор, и М. П. М., като собственик, е сключен Договор за управление и поддръжка на
общите части и площи в жилищен комплекс от затворен тип с наименование „Аг., като
договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите и е вписан в
Агенция по вписванията. По силата на така сключения договор Собственикът възлага на
Инвеститора, а Инвеститорът приема да осъществява лично и/или чрез избрани от него
подизпълнител/и, трайно и непрекъснато дейности по управлението и поддръжката на
общите части и площи на комплекс от затворен тип Amaya Residence, а собственикът се
задължава да заплаща ежемесечна такса за общо управление и поддръжка.
На първо място, ищецът не доказа, че е активно материалноправно легитимиран да получи
вземанията за претендираните такси за общо управление и поддръжка и за фонд „Р“, т.е. да
докаже качеството си на кредитор спрямо ответника за същите. Както беше посочено по-
горе, по силата на сключения между инвеститора и собственика договор за управление и
поддръжка, собственикът се е задължил да заплаща посочените такси на инвеститора за
осъществяваните дейности по управление и поддръжка, т.е. активно легитимиран да получи
тези вземания е инвеститорът като страна по възникналото договорно правоотношение
между него и собственика. В исковата молба ищецът твърди, че се легитимира като
кредитор на ответника вследствие на „извършено прехвърляне на посочените вземания от
„Б към „С. Действително в чл.8.7. от Договор №83/27.08.2019г., сключен между собственика
и инвеститора, е уредено правото на инвеститора да прехвърли всичките или някои от
правата си по договора на трето лице, за което собственикът дава своето съгласие с
подписване на договора. По делото обаче не е представен Договор сключен между
Инвеститора и ищеца „С по силата на който инвеститорът да е прехвърлил своите вземания
спрямо длъжника в полза на ищеца „С. Твърди се в исковата молба, че такова прехвърляне е
извършено с клаузата на чл.2.2. буква „к“ от сключения между „Б договор от 01.04.2019г.
Според настоящия съдебен състав обаче уговорката по чл.2.2. буква „к“ от Договора от
01.04.2019г. няма за предмет прехвърляне на правата по Договор №83/27.08.2019г.
Прехвърлянето на вземания /цесия/ е уредено в чл.99 от ЗЗД, като при нея се осъществява
промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на
тази връзка лице. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува
към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. По силата на валидно сключен
цесионен договор старият кредитор на длъжника се замества с нов кредитор. Цедентът се
разпорежда с вземането си, а цесионерът става титуляр на вземането на цедента. Предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат неиндивидуализирани вземания. Договорът за цесия
4
винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. От
правилото, установено в чл.99, ал.2 от ЗЗД, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната
сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване
е условие за нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на
цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание.
В случая, на първо място, договорът между „Бг., е сключен преди изобщо да бъде сключен
договора между „Билд Инвест България“ АД и Собственика, т.е. твърди се прехвърляне на
вземания, извършено преди изобщо да е възникнало валидно облигационно
правоотношение, което да ги е породило. На второ място, прехвърлените вземания не са
индивидуализирани – нито в договора от 01.04.2019г., нито в Приложение 1 към него, са
описани вземанията на Инвеститора към Собственика, които се прехвърлят. И на трето
място, от тълкуването на клаузата на чл.2.2. буква „к“ от Договора от 01.04.2019г. по
никакъв начин не може да се изведе воля на страните по същия за прехвърляне на вземания
от инвеститора към ищеца. Напротив, действителната обща воля на страните по договора е
инвеститорът да възложи на ищеца като подизпълнител дейностите по управление и
поддръжка, които инвеститорът е поел като задължение да изпълнява по силата на сключени
със собствениците договори. Възможността инвеститорът да изпълнява задължението си за
управление и поддръжка чрез подизпълнител е предвидено и в чл.8.7. от Договора, сключен
със собственика. Между ищеца и ответника няма договорна обвързаност. По силата на
сключения между Инвеститора, наречен възложител, и Ищеца, наречен изпълнител, Договор
от 01.04.2019г. изпълнителят се задължава да извърши възложените му от възложителя
дейности, изброени в чл.2.2, сред които и да „събира“ таксите за общо управление и
поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“. Възлагането на подизпълнител на дейностите по
почистване, озеленяване, охрана, както и събиране на дължмите такси от собствениците,
срещу дължимо възнаграждение, не превръща подизпълнителят в титуляр на вземанията.
Изричната формулировка на клаузата на чл.2.2, б.“к“ сочи на възлагане от възложителя на
подизпълнителя единствено на дейността по физическото събиране на дължимите такси
вместо него. Сключеният между инвеститора и ищеца договор от 01.04.2019г. не е нито
договор за цесия, нито пък е договор за заместване в дълг. Употребените в самия договор
изрази „възложител“ и „изпълнител“ сочат на характера на договора, чрез който не се
прехвърлят права и задължения, респ. липсват подобни договорки. За действителността на
сделката заместването/встъпването в дълг законът също както при цесията предпоставя
наличие на валидно съществуващо облигационно отношение, в изпълнение на задълженията
по което се прави встъпването/заместването при безспорно установен размер на дълга, за
което вече бяха изложени съображения по-горе. От изложеното следва, че по силата на
сключения договор с Инвеститора, ищецът „Селене“ АД е имал правомощие единствено да
събира за Инвеститора дължимите от собствениците на самостоятелни обекти парични суми
в полза на последния, но не е станал титуляр на вземанията. Показателно в това отношение е
и договореното с 3.4 от Договора от 01.04.2019г. възнаграждение за изпълнителя и
предвидените в чл.6.3 последици в случай, че възложителят не изплати на изпълнителя
уговореното възнаграждение в срок – начисляване на неустойка и право на разваляне на
настоящия договор.
След като ищецът твърди, че е носител на претендираните вземания по силата на
„извършено прехвърляне“ на същите от страна на инвеститора, то в негова тежест беше да
докаже валидно прехвърляне, каквото в случая не беше доказано. Горното сочи, че не е
доказана твърдяната от ищеца материална легитимация по спорното материално право,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.
На второ място, дори да съдът да беше приел, че на ищеца са прехвърлени процесните
вземания, то това прехвърляне не е породило правно действие поради неравноправен
характер /нищожност/ на клаузата на чл.8.7. от Договора от 27.08.2019г., предвиждаща
възможност за цедиране на вземанията.
Несъмнено в случая сключеният договор между Инвеститора и Собственика има характера
на потребителски договор /Определение №60132 от 29.06.2021г. по т.д.№1835/2020г. на
ВКС; Решение от 27.10.2022г. по дело С-485/21г. на СЕС/. Касае се за типов договор, който
се сключва с множество собственици в комплекса, като клаузите му не са индивидуално
5
уговорени. По делото се установи, че дейностите по поддръжка и управление на комплекса,
са били възложени на ищцовото дружество с договора от 01.04.2019г., като съдът намира, че
е допустима договорката по чл.8.7. от Договора от 27.08.2019г. инвеститорът да осъществява
дейностите, предмет на договора, чрез трети лица - поизпълнители. Неравноправен характер
обаче има тази част от клаузата, която предвижда възможност инвеститорът да прехвърли
правата и задълженията си по договора на трети лица. По естеството си, цитираната част от
клаузата предвижда възможността, чрез заместване в дълг и цесия, инвеститорът да бъде
изцяло заместен по договора за управление на комплекса от затворен тип, което съставлява
пряко нарушение на императивната разпоредба на чл.2 от ЗУЕС. От друга страна,
възможността за подмяна на инвеститора с трето лице накърнява и правата на потребителя-
ответник по чл.143, ал.2, т.2, т.16 и т.18 от ЗЗП, предвид което съдът намира уговорката по
чл.8.7. от договора от 27.08.2019г. за неравноправна в посочената част. След като посочената
клауза е недействителна и не следва да бъде зачете, то се налага извод, че процесният
договор от 27.08.2019г. не предвижда възможност за замяна на инвеститора от трето лице
като страна по правоотношението с потребителя, а единствено за възлагане на част от
дейностите на дружество- подизпълнител. Подобно цялостно заместване на инвеститора е
недопустимо по изложените съображения, а и както вече беше посочено по-горе, чрез
тълкуване волята на страните по договора между възложителя и изпълнителя от 01.04.2019г.
не може да бъде направен извод за постигнато помежду им съгласие за цесия и заместване в
дълг, т.е. за прехвърляне на права и встъпване в задължения по чуждо за ищеца
правоотношение. От цялостното съдържание на договора не може да се заключи, че
действителната воля на страните е сключване на договор за цесия, което с оглед фактите по
настоящия спор се явява и недопустимо, освен неоснователно.
По изложените мотиви, съдът приема, че предявените искове са неоснователни, доколкото
ищецът не успя да установи при условията на пълно и главно доказване основният
правопораждащ вземанията факт, а именно, че разполага с материална легитимация да ги
претендира като кредитор на ответника. Поради това не му се следват разноски в
производството.
За пълнота следва да се отбележи, че ищцовата страна не успя да докаже съобразно
разпределената й доказателствена тежест, че за процесния по делото период са извършени
дейности по управление и поддръжка, за които да се дължи заплащане на възнаграждение.
Освен това, представените писмени доказателства не са достатъчни да установяват с
нужната степен на категоричност, че в случая се касае за жилищен комплекс от затворен тип
по смисъла на ЗУЕС, за който да се прилага режима по чл.2 от ЗУЕС, а не общите правила
на закона, изискващи взето решение на ОС на ЕС по въпросите за дължимите такси за
поддръжка и фонд „ремонт и обновяване“, което на самостоятелно основание обуславя
неоснователност на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С седалище и адрес на управление гр.Со, представлявано от А–
изпълнителен директор, против М. П. М., ЕГН **********, гр.Б, ул.“Гиск за признаване за
установено, че ответникът М. П. М. дължи на ищеца „С следните суми по издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №414 от 30.04.2023г. по ч.гр.д.
№907/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, представляващи дължими суми от М. П.
М., в качеството му на собственик на недвижим имот, част от жилищен комплекс „А страна
по Договор за управление и поддръжка на общите части и площи в жилищен комплекс от
затворен тип с наименование „А., вписан в Служба по вписванията - гр.София с вх. per. №5,
акт 203, том X, дело №42482/2019г., сключен на основание чл.2, ал.1 ЗУЕС между М. П. М.
и инвеститора „Б като на основание чл. 8.7. от Договора, сключен между „Б и М. П. М. е
прехвърлено вземането от страна на „Бкъм „С, за което длъжникът е надлежно уведомен за
настъпилото прехвърляне на задълженията по договора:
- сума в общ размер 843.08 лв., представляваща дължимите месечни такси „Общо
управление и поддръжка“ за периода юни 2021г. - април 2022г., включително, дължима
съгласно чл.3.1. от Договор за управление и поддръжка на общите части и площи в
жилищен комплекс от затворен тип с наименование „А №83/27.08.2019г., за което са
6
издадени следните фактури: Фактура №********** от 04.06.2021г. - за сумата от 84.62 лв.,
от която дължима и неплатена е част в размер на 7.44 лв.; Фактура №10000005467 от
06.07.2021г. - за сумата от 84.62 лв.; Фактура №10000005683 от 04.08.2021г. - за сумата от
84.62 лв.; Фактура №10000005889 от 03.09.2021г. - за сумата от 84.62 лв.; Фактура
№10000006097 от 07.10.2021г. - за сумата от 84.62 лв.; Фактура №10000006306 от
05.11.2021г. - за сумата от 84.62 лева; Фактура №10000006520 от 03.12.2021г. - за сумата от
84.62 лв.; Фактура №10000006741 от 05.01.2022г. -за сумата от 84.62 лв; Фактура
№10000006941 от 08.02.2022г. - за сумата от 84.62 лв.; Фактура №10000007114 от
10.03.2022г. - за сумата от 110.02 лв.; Фактура №10000007382 от 06.04.2022г.- за сумата от
97.32 лева, от която дължима и неплатена е част в размер на 48.66 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
28.04.2023г. до окончателното изплащане на дължимото;
-сума в общ размер на 200.20 лв., представляваща Такса за попълване на Ф“ за периода
септември 2019г. - март 2022г. вкл., дължима съгласно чл.3.2. от Договор за управление и
поддръжка на общите части и площи в жилищен комплекс от затворен тип с наименование
„А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на дължимото;
-сума в общ размер от 145.31 лв., представляваща дължима мораторна неустойка към
28.03.2023г., по всяка отделна фактура, от които: 12.69 лв. - мораторна неустойка върху
вземане по фактура ********** от 04.06.2021г. за периода от 10.07.2021г. до 26.04.2023г.;
12.69 лв. - мораторна неустойка върху вземане по фактура ********** от 06.07.2021г. за
периода от 09.08.2021г. до 26.04.2023г.; 12.69 лв. - мораторна неустойка върху вземане по
фактура ********** от 04.08.2021г. за периода от 09.09.2021г. до 26.04.2023г.; 12.69 лв. -
мораторна неустойка върху вземане по фактура ********** от 03.09.2021г. за периода от
10.10.2021г. до 26.04.2023г.; 12.69 лв. мораторна неустойка върху вземане по фактура
********** от 07.10.2021г. за периода от 09.11.2021г. до 26.04.2023г.; 12.69 лв. - мораторна
неустойка върху вземане по фактура ********** от 05.11.2021г. за периода от 10.12.2021г. до
26.04.2023г.; 12.69 лв. - мораторна неустойка върху вземане по фактура ********** от
03.12.2021г. за периода от 09.01.2022г. до 26.04.2023г.; 12.69 лв. - мораторна неустойка върху
вземане по фактура ********** от 05.01.2022г. за периода от 09.02.2022г. до 26.04.2023г.;
12.69 лв. - мораторна неустойка върху вземане по фактура 1000006941от 08.02.2022г. за
периода от 12.03.2022г. до 26.04.2023г.; 16.50 лв. мораторна неустойка върху вземане по
фактура ********** от 10.03.2022г. за периода от 09.04.2022г. до 26.04.2023г.; 14.60 лв. -
мораторна неустойка върху вземане по фактура ********** от 06.04.2022г. за периода от
10.05.2022г. до 26.04.2023г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7