Присъда по НОХД №1182/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 15
Дата: 19 март 2025 г. (в сила от 4 април 2025 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20245220201182
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Пазарджик, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора А. Й. А.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело
от общ характер № 20245220201182 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. Я.- роден на ***г., в с.Семчиново,
обл.Пазарджик, живущ в с.Варвара, обл.Пазарджик, ***, българин, български
гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН:
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в с.Семчиново, обл.Пазарджик, след
като е осъден с Решение №1061/30.09.2022г. по гр.дело № 728/2022г. по описа
на РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 19.10.2022г., да издържа свои
низходящи- малолетните си синове И. Я., роден на 08.11.2010г. и Г. Я., роден
на 23.02.2013г. чрез тяхната майка и законен представител С. Л. Е. от
с.Семчиново, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски по 250 лв. за И. Г.
Я. и 10 /десет/ месечни вноски по 220 лв. за Г. Г. Я., за периода от месец
октомври 2023г. до месец юли 2024г. включително, на обща стойност 4620 лв.,
като до постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите,
поради което и на основание чл.183 ал.3 от НК НЕ МУ НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ за извършеното престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. И. Я. да
заплати сторените по делото разноски в размер на 335,88 лв., платими по
1
сметка на ОД на МВР- Пазарджик, както и съдебно-деловодни разноски в
размер на 40 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Пазарджик.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №15/19.03.2025г. на РС- П. по НОХД
№1182/24г.

Съдебното производство е образувано по внесен от РП- П. обвинителен
акт срещу Г. И. Я. ЕГН: ********** от с.В., обл.П. за престъпление по чл.183
ал.1 от НК за това, че в с.Семчиново, обл.П., след като е осъден с Решение
№1061/30.09.2022г. по гр. дело №728/2022г. по описа на PC- П., влязло в
законна сила на 19.10.2022г., да издържа свои низходящи- малолетните си
синове И. Я., роден на 08.11.2010г., и Г. Я., роден на 23.02.2013г., чрез тяхната
майка и законен представител С. Л. Е. от с.Семчиново, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 10 /десет/ месечни вноски по 250 лв. за И. Г. Я. и 10 /десет/ месечни
вноски по 220 лв. за Г. Г. Я., за периода от месец октомври 2023г. до месец юли
2024г., включително, на обща стойност 4620 лева.
В проведеното пред РС- П. открито съдебно заседание представителят
на РП- П., поддържа обвинението, като намира същото за доказано от
обективна и субективна страна. Същевременно, отчита и обстоятелството, че
по делото, преди постановяване на присъдата, са представени доказателства за
извършено плащане на задължението за издръжка, за неизпълнението на което
е повдигнато обвинението. Предлага съдът да признае подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, като на основание чл.183 ал.3 вр. ал.1 НК и доколкото от
деянието не са настъпили други вредни последици, да не му налага наказание.
Пострадалите- непълнолетният И. Г. Я., роден на 08.11.2010г. и
малолетният Г. Г. Я., роден на 23.02.2013г., редовно призовани, не се явяват в
съдебно заседание. Явява се майката и законен представител на пострадалите-
св.С. Е.. В хода на проведеното разпоредително заседание същата заявява, че
не желае да се конституира като частен обвинител.
Защитникът- адв.В. К. пледира за прилагане нормата на чл.183 ал.3
вр. ал.1 от НК, като на подсъдимия не бъде налагано наказание. Такова е
желанието и на подс.Я., изразено в последната му дума пред съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г. И. Я. е роден на ****г., в с.Семчиново, обл.П., живущ
в с.В., обл.П., ул.**** №33, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не
е осъждан /реабилитиран по право/ и няма данни да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
В хода проведеното съдебно следствие по делото се установи, че
1
Решение №1061/30.09.2022г. по гр. дело №728/2022г. по описа на PC- П.,
влязло в законна сила на 19.10.2022г., подсъдимият е осъден, считано от
01.03.2022г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване,
да заплаща на децата си, чрез тяхната майка- св.С. Е., издръжка, както следва:
1/на И. Г. Я., роден на 08.11.2010г.- в размер на 250 лева и 2/ на Г. Г. Я., роден
на 23.02.2013г- в размер на 220 лева.
След като бил осъден, подсъдимият не изпълнявал регулярно и в пълен
размер алиментното си задължение, без да са настъпили обстоятелства за
изменение или прекратяване на дължимата издръжка. По този повод било
образувано и.д.№539/22г. по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 с район на
действие ОС- П., по което в периода след влизане в сила на съдебното решение
постъпили, макар и със закъснение различни суми с основание „плащане на
издръжка“. След съотнасяне на същите към предходни периоди, за които
липсвали плащания, неизпълнени останали задълженията за периода от месец
октомври 2023г. до месец юли 2024г., включително, а именно-10 /десет/
месечни вноски по 250 лв. за детето И. Г. Я. и 10 /десет/ месечни вноски по
220 лв. за детето Г. Г. Я., на обща стойност 4620 лева за двамата пострадали.
Противоправното поведение на подсъдимия станало причина за това
св.С. Е., в качеството си на майка и законен представител на пострадалите, да
подаде жалба до прокуратурата, във връзка с която било образувано ДП
№215/2023г. по описа на РУ- Септември при ОДМВР- П., след провеждане на
разследването по което срещу подс.Г. Я. бил внесен обвинителен акт за
престъпление по чл.183 ал.1 НК.
След образуване на съдебното производство пред
първоинстанционния съд и преди постановяване на присъдата подс.Я. превел
в полза на майката и законен представител на пострадалите сумите, както
следва: на 22.06.24г.- 500 лева и на 23.10.24г.- 2100 лева по сметка на ЧСИ, а
на 18.03.25г.- 2020 лева- по сметка в БДСК АД, всички с основание
„издръжка“.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от приетите по делото писмени доказателства- заверен препис от
Решение №1061/3 0.09.2022г. по гр. дело № 728/2022г. по описа на PC- П.,
влязло в законна сила на 19.10.2022г. /, Справка от ЧСИ Г. С., Извлечения от
банкова сметка, Справки от Община Септември, Дирекция „Социално
подпомагане и ТД на НАП Пловдив, офис П., справка за съдимост и
характеристична справка, гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на св.С. Е. и от заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП
съдебно-счетоводна експертиза. При обосноваване на фактическите изводи по
делото всички те се възприемат изцяло от съда като безпротиворечиви,
еднопосочни и взаимнодопълващи се.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК, за
2
което му е повдигнато обвинение.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.183 ал.1 от НК се
свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието по чл.183 ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима, съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение
да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183
от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК се
свързва с изтичането на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-
малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в
момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то
бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с
нормата на чл.183 ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на
издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и
правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на
неговото дете от страна на другия родител.
От събраните по делото доказателства е безспорно установена
обективната страна на деянието. Подс.Я. е осъден с Решение
№1061/30.09.2022г. по гр. дело №728/2022г. по описа на PC- П., влязло в
законна сила на 19.10.2022г., да издържа свои низходящи- малолетните си
синове И. Я., роден на 08.11.2010г., и Г. Я., роден на 23.02.2013г., чрез тяхната
майка и законен представител С. Л. Е. от с.Семчиново, но въпреки това не е
изпълнил доброволно своето задължение за периода от месец октомври 2023г.
до месец юли 2024г. В случая допуснатото неизпълнение е за значително
повече от две месечни вноски, като формиралата се общо дължима сума е в
размер на 4620 лева.
Подс.Я. е извършил деянието при условията на пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял тяхното настъпване.
Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и
възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки,
разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите,
задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на
свиждане с децата. От друга страна, веднъж постановено решението под
3
угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до
промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за
реализиране на състава на престъплението, визирано в нормата на чл.183 ал.1
от НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовият статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; новото семейно или фактическо съжителстване
на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; както и
евентуалната предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В
това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на
осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска
промяна на съдебното решение.
В случая липсват каквито и да било разумни аргументи, с които
подсъдимият да оправдае неизпълнението на задълженията си през
инкриминирания период. Вярно е, че съгласно приетата по делото справка от
ТД на НАП- Пловдив за подсъдимия няма регистриран официален трудов
договор за времето, за което не са били платени дължимите издръжки. В
същото време това не води автоматично до извод, че същият не е имал
виновно поведение, респ. че не е плащал издръжката по обективни причини.
Напротив, подсъдимият е мъж в активна трудоспособна възраст, за когото
липсват както твърдяни, така и доказани, реални пречки от здравословен
характер, препятстващи възможността същият да работи. Отделно от това,
ноторно известно е, че голяма част от гражданите на страната полагат труд и
получават доходи, без да декларират наличие на граждански договор или да се
самоосигуряват като свободна професия. Най-сетне, без значение се явяват и
икономическите условия в страната, образуваното срещу подсъдимия
изпълнително дело, както и това дали от страна на майката е била поискана,
или не, социална издръжка. Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни
да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да
съставлява особено затруднение за тях. Затова горните обстоятелства не
оневиняват подсъдимия и не изключват прекия му умисъл за извършване на
престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Ежедневните нужди на всяко дете могат
да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално
предоставяне на паричните суми за издръжката му. В този смисъл
евентуалните финансови затруднения на подсъдимия през инкриминирания
период от време, базирани на задължението му за издръжка и към третото му
малолетно дете, родено от друга жена, биха могли да се третират единствено
като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство, но не и като
изключващо съзнателните представи у дееца, че като не изпълнява влязлото в
законна сила решение на практика злепоставя интересите на останалите си
деца.
След като по делото се установи по несъмнен начин, че подс.Я. не е
изпълнил задължението си за плащане на издръжка за своите деца за повече от
4
два месеца, съдът го призна за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинението.
В същото време по делото се събраха писмени доказателства за
последващо, но преди постановяване на присъдата, осъществяване от страна
на подсъдимия на задължението му, формирано за инкриминирания период и
възлизащо в общ размер от 4620 лева. Не са налице и установени други
вредни последици, настъпили за децата, следствие неплащането на
издръжката, извън самото забавяне на изпълнението на задължението. Поради
това, настоящият съдебен състав намира за приложима в случая разпоредбата
на привилегирования състав, визиран в нормата на чл.183 ал.3 от НК, като на
осъдения не се наложи наказание за извършеното престъпление по чл.183 ал.1
НК. Този подход освен, че се следва по силата на закона, съответства и на
неговия смисъл, предвид положените усилия за възстановяване в пълен
размер причинените вреди и доколкото липсват доказателства за водено в
предходен момент срещу подсъдимия наказателно производство за същото по
вид престъпление, за което вече да е била прилагана привилегированата норма
на чл.183 ал.3 от НК.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подс.Я. да заплати сторените по делото разноски в размер на 335,88 лв.,
платими по сметка на ОД на МВР- П., както и съдебно-деловодни разноски в
размер на 40 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- П..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5