РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Търговище, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253500600176 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. М. И. от гр. ********, срещу присъда с
рег. № 4/29.04.2025 год., постановена по НОХД № 784/2025 год. по описа на РС –
Търговище, с която подс. С. И. е осъден да заплати:
- на граждански ищец Г. М., действащ лично и със съгласието на своята майка И. П.,
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението по чл. 325, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 01.03.2024 год. да окончателно изплащане на сумата, като иска е
отхвърлен до пълния размер от 4 000 лева като неоснователен.
- на гражданския ищец Г. М., действащ лично и със съгласието на своята майка И. П.,
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 01.03.2024 год. да окончателно изплащане на
сумата, като иска е отхвърлен до пълния размер от 6 000 лева като неоснователен.
- на гражданския ищец Г. М., действащ лично и със съгласието на своята майка И. П.,
сумата от 1 000 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
- държавна такса върху уважената част на гражданските искове в размер на 200 лева.
В жалбата е посочено, че присъдата на първата инстанция относно присъдените
обезщетения е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. В жалбата не са посочени
доводи в какво се изразяват тези твърдения. Моли се въззивната инстанция след анализ на
доказателствата по делото, да измени присъдата на първата инстанция като се намали
размера на присъдените обезщетения, като и размера на присъдения адвокатски хонорар.
Посочено е, че ще представи допълнителни съображения след изготвяне на мотивите.
В срока по чл. 320, ал.4 от НПК, постъпи допълнение към въззивната жалба, в която
са развити доводите защо въззивникът счита, че присъдата е неправилна и несправедлива.
Моли се отново да се намали размера на присъдените граждански искове.
В съдебно заседание въззивникът С. И. се явява, лично и чрез защитникът си адв. Л.
поддържа жалбата си и допълнението към нея. Като доказателства представя писмени
доказателства относно семейното си положение и финансовото състояние. Моли се размера
на присъдените обезщетения да бъдат намалени.
Гражданския ищец Г. М., призован чрез своята майка и законен представител И. П.,
не се явява. За него се явява повереника от първата инстанция адвокат П., който счита, че
жалбата е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена. Счита, че представените
писмени доказателства от страна на въззивникът са неотносими.
Представителят на Окръжна прокуратура, счита жалбата е частично основателна,
като размерите на присъдените обезщетения са завишени.
Въззивната инстанция като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Подсъдимият С. И. е предаден на съд за това, че на 01.03.2024 г. в гр. Търговище, в
директорския кабинет в сградата на IV ОУ „Иван Вазов“ - гр. Търговище, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно: крещял, псувал и отправил към Т. В. Т., на **** г. от гр.
******** репликите: „Ще те хвана!“, „Ще те размажа!“, „Ще те пребия!“ „Знаеш ли какво
ще стане с теб!“, „Предупредих те, че ще помета с теб!“, приближил се много близо до Г. Ц.
М., на 14 г. от гр. Търговище, надвесил се със свити в юмруци ръце над него и отправил към
него репликите: „Ей, копеле мръсно, знаеш ли какво ще стане с теб, майка ти ще еба!“, „Ще
те пребия!“, „Ти от училище ако излезеш навън, знаеш ли какво ще стане с теб!“, „Ще те
причакам навън“ - престъпление по чл. 325, ал. 1 НК,
Както и за това, че: по същото време и на същото място се заканил с убийство против
личността на Г. Ц. М., на **** г. от гр. **********, като отправил към него репликите: „Ще
те изкормя!“, „Ще те убия!“, „Ще ти изкарам червата!“ - и тази закана е възбудила
2
основателен страх у него за осъществяването й - престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1
от НК.
В съдебно заседание между страните по делото е постигнато споразумение, с което
подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите обвинения и са му наложени следните
наказания
– за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК – шест месеца „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК;
-за престъплението по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК – една година „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК първостепенния съд е определи едно общо наказание
– една година „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66,
ал.1 от НК, без прилагане на възпитателни грижи.
Съдът с протоколно определение е приел за съвместно разглеждане в наказателен
процес предявеният по пострадалия Г. Ц. М. действащ лично и със съгласието на своята
майка И. Т. П. срещу подсъдимия С. И. граждански иск за заплащане на сумата от 4000 лв.
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл. 325, ал.1
от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 01.03.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Също съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният по
пострадалия Г. Ц. М. действащ лично и със съгласието на своята майка И. Т. П. срещу
подсъдимия С. И. граждански иск за заплащане на сумата от 6000 лв. представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 01.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Като пострадалият Г. М. е конституиран като граждански ищец действащ лично и със
съгласието на своята майка.
След одобряване на споразумението производството по делото, същото е продължило
за разглеждане и произнасяне по предявените граждански искове.
Съдът е приел следната фактическа обстановка:
През учебната 2023 г. - 2024 г. малолетният син на подсъдимия бил ученик в
******** клас в IV ОУ „Иван Вазов“ в гр. ********. На 01.03.2024 г. по време на учебните
занятия между сина на подсъдимия и съученика му Г. М. възникнало пререкание, което
продължило и в междучасието.
Подсъдимият узнал за спречкването на сина му и незабавно отишъл до училището.
Заедно със сина си влязъл в кабинета на св. Б. С. - директор на училището - и крещейки, че
детето му било бито от други деца, настоявал да бъдат извикани класният ръководител и
родителите на другите деца. Св. Б. С. му казала, че ще изясни обстоятелствата, но го
помолила да напусне кабинета й, тъй като не желаела да разговаря в условията на
3
вербалната му агресия. В същият момент в директорският кабинет влезли св. Е. П. - учител
в училището, при когото децата от класа имали час, заедно с други ученици - Г. М., М. Ф., Д.
Р. и Т. Т. Виждайки влезлите деца подсъдимият веднага отишъл при св. Т. Т. и започнал с
крясъци да му отправя закани: „Ще те хвана!“, „Ще те размажа!“, „Ще те пребия!“, „Знаеш
ли какво ще стане с теб!“, „Предупредих те, че ще помета с теб!“. Синът му обаче му казал,
че не е това детето, с което се е скарал, а му посочил св. Г. М.. Подсъдимият отишъл до него
и надвесвайки се върху му със свити юмруци, се заканил със саморазправа, заплашвайки го:
„Ей, копеле мръсно, знаеш ли какво ще стане с теб, майка ти ще еба!“, „Ти от училище ако
излезеш навън, знаеш ли какво ще стане с теб!“, „Ще те причакам навън!“, „Ще те пребия!“.
Не се задоволил обаче само с така изречените закани и обиди, но отправил към св. Г. М. и
закана с убийство, като му изкрещял „Ще те изкормя!“, „Ще те убия!“, „Ще ти изкарам
червата!“. Поведението на подсъдимият принудило св. Б. Сотирова да сигнализира на тел.
112 и скоро на мястото на инцидента пристигнали служители на полицията.
Горната фактическа обстановка първата инстанция е установила чрез разпит на
свидетелите, писмените доказателства и останалите събрани по делото доказателства, и
влязлото в сила споразумение.
Както се посочи по-горе жалбата на въззивникът И. е относно размера на
присъдените гражданските искове, като се иска тяхното намаляване, както и размера на
присъдения адвокатски хонорар.
Жалбата е частично основателна.
По отношение на присъденото обезщетение по чл. 325, ал.1 и по чл.144, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК.
Видно от събраните гласни доказателства извършеното от подсъдимия на процесната
дата се е отразило негативно на пострадалия Г. М., който е бил на 13 години. Възраст
достатъчно крехка, като същият е бил малолетен (6 дни преди да стане непълнолетен –
роден на 07.03.2010 год). Тези действия на С. И., видно от показанията на св. И. П. – майка
на пострадалия, св. Д. Н. – баба на пострадалия, св. Т., св. П. и св. С., след инцидента Г. М.
бил много уплашен, не можел да спи, разхождал се нервно, казвайки, че той ще дойде, не
искал да остава и да излиза сам. Поради това била проведена консултация с детски
психиатър и започнал да приема успокоителни медикаменти. Два месеца М. се страхувал от
подсъдимия, бил под стрес и се плашел. Наложило се непрекъснато някой да го води и да го
прибира от училище. По време на инцидента М. се стреснал, бил зачервен и изпотен.
Настоящия състав счита, че всички тези обстоятелства са взети предвид при
определяне на присъденото обезщетение по чл. 325, ал.1 от НК. Съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които е виновно причинил другиму. По силата на този
текст, подлежат на обезщетение всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от увреждането. Неимуществените вреди (каквито са без съмнение тези получени от
пострадалия М.) са неизмерими с пари и затова размерът на следващо се обезщетение се
определя на принципа на справедливостта. От така посоченото настоящият състав счита, че
4
присъденото обезщетение по това обвинение в размер на 2000 лева е правилно и
законосъобразно определен. Поради което жалбата на подс. И., за намаляване размера на
гражданския иск за това престъпление е неоснователна.
По отношение на присъденото обезщетение в размер на 3000 лева, по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК, настоящият състав счита, че жалбата на възз. И. е основателна.
Подсъдимия И. е научил, че неговият син се е спречкал с Г. М. и като всеки родител е
отишъл в училището, като е поискал да бъде приет от директора на същото, където поискал
да бъдат извикани родителите на М.. Т.е. същият не изчакал извън училището М., нито го е
търсел в дома му. Действия които са правилни. При инциденти в училище родители и
ученици следва да се обърнат към ръководството на училището. Състоянието в което бил
обаче възз. И., както посочват свидетелите викал, заканвал се и се държал агресивно,
ескалирали когато видял съученика на сина си – св. М.. С всичките тези действия И. е
извършил престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Отправените закани към М. „ще те изкормя,
ще те убия, ще ти изкарам червата“ несъмнено са закани за убийство, които несъмнено са
възбудили основателен страх у М. за осъществяването му, с което в съвкупност е извършил
и престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Следва обаче да се отчете, че между
вербалната му агресия и отправените закани, които са квалифицирани по чл. 325 от НК, и
заканите за убийство няма прекъсване във времето. Посочените негативни реакции, които е
претърпял пострадалия са посочени по-горе, при описание на вредите от престъплението по
чл. 325, ал.1 от НК. Т.е. тези неимуществени вреди не могат да бъдат отделени за двете
престъпления. Поради което настоящият състав счита, че присъденото обезщетение в размер
на 3000 лева е прекалено завишено и следва да бъде намалено на 800 лева. Като присъдата
бъде изменена в тази и част.
Следва да бъде изменена и присъдата относно присъдената държавна такса, като бъде
намалена съобразно намаления размер на граждански иск, а именно в размер на 112 лева.
По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение.
Видно от представеното по делото пълномощно пострадалия действащ със съгласието
на майка си И. П. е заплатил за повереник сумата от 1000 лева. Видно от разпоредбата на чл.
189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият е признат за виновен, то съдът го осъжда да заплати
направените разноски за граждански ищец. Поради това жалбата в тази си част е
неоснователна.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл. 314 от НПК,
настоящата инстанция счита, че присъдата на първата инстанция следва да бъде изменена
по отношение на присъденото обезщетение по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като бъде
намален размера от 3000 лева на 800 лева. Същото така присъдената държавна такса от 200
лева следва да бъде намалена на 112 лева.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ присъда с рег. № 4/29.04.2025 год. год. постановена по НОХД № 784/2025
год. по описа на РС – Търговище, в частта й, в която подс. С. М. И. е осъден да заплати на
Г. Ц. М., сумата от 3000 лева, като НАМАЛЯВА сумата на 800 лева, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от
НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.03.2025
год., до окончателно изплащане на сумата.
ИЗМЕНЯ присъдата и в частта й, в която е присъдена държавна такса в размер на
200 лева, като НАМАЛЯВА същата на 112 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6