Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.04.2021

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			І-ви граждански	състав
На		Първи февруари				Година	2021

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАНКА КОЖУХАРОВА

 

 

Секретар

Евгения Попова

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия КОЖУХАРОВА

 

гражданско

дело номер

1008

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от .-управител,чрез юрисконсулт . е предявило иск против М.Г.М. с ЕГН ********** ***  за сумата 300 лв. главница по договор за кредит № .т 16.15.2015 год..,сключен между „ 4финанс“ ЕООД и ответника,прехвърлен с договор за цесия от 23.11.2018 год. между „ 4финанс“ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно  със законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2020 год. до окончателното изплащане.Предявен е и  при условията на евентуалност иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата 300 лв.,получена без правно основание,ведно със законната лихва, начиная от 29.09.2020 год. до окончателното изплащане.Претендират се и разноски..

                 В срока по чл.131 ал.1 ГПК, от  ответника не е постъпил отговор..В с.з. ответника признава предявеният иск.

                 Искът е с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

                 Събрани са писмени и гласни доказателства.

                 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,уприема за установено следното.

                  На 16.12.2015 год. между „ 4финанс“ЕООД,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника е сключен Договор за кредит  № ********** за сумата 300 лв.Кредитът е отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 15.01.2016 год.С настъпването на падежа по договора -15.01.2016 год. кредитополучателят не е погасил дължимите суми и изпада в забава.

             Между „4финанс“ ЕООД и ищецът е постигнато съгласие за сключване на договор по силата, на който първият продава на втория вземания, описания в приложение към него. Под № 888 в приложението към договора е посочено вземане по договор за кредит № . 16.12.2015 г., със срок за издължаване 30 дни, падеж 15.01.2016 г.,Прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия, е потвърдено от управителя на ищеца на 23.11.2018 г.

             „4финанс“ ЕООД е упълномощил ищеца - “Кредитреформ България“ ЕООД с правата да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания, предмет на договора за цесия, като изготви и изпрати съобщения и уведомления до тях и техните представители, което се установява от ангажирано по делото пълномощно с нотариална заверка подписа на издателя му от 23.11.2018 г.

             “Кредитреформ България“ ЕООД, като пълномощник на „4финанс“ ЕООД, е направил изявление, адресирано до ответника М.М., че задълженията му към „4 финанс“ ЕООД, , са прехвърлени в полза на “Кредитреформ България“ ЕООД. Ответникът е уведомена, че изпълнение за тях дължи на “Кредитреформ България“ ЕООД и сметка, по което то може да бъде преведена. Изявлението е изпратено до адресата по пощата ,но не е получено от същия.

               Следва да се посочи, че по делото е налице признание на дълга за главница от ответника .Тъй като ответникът признава в съдебно заседание, че дължи процесната сума за главница на ищеца, съдът приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното главно притезателно право. Преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни . Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи съдебно признание на иска, т.е. ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а съдебно признава своето задължение за плащане. Поради това направеното съдебно признание за дължимостта на главницата ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото .

            По така изложените съображения иска се явява основателен и същия следва да бъде уважен.

            При този изход на делото ответника следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 50 лв. д.т. и  50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

             Водим от горните съображения, съдът

 

                             Р  Е  Ш   И:

 

             ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на  „Кредитреформ България“ ЕООД ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от -управител  сумата 300 лв. главница по договор за кредит №  от 16.15.2015 год., ведно  със законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2020 год. до окончателното изплащане, както и сумата 50 лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от  съобщението  до страните,че е изготвено.

 

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: