Решение по дело №1757/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260330
Дата: 2 юли 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20201720201757
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260330                          02.07.2021 г.                                      Град   Перник

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IIІ-ти наказателен  състав

На 17 .03                                                                                            Година 2021

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                                    Председател: Богдан Велев

Секретар: Наташа Динева

Прокурор:     

Като разгледа докладваното от  съдията АНД № 01757 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството  е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.    

            Образувано е по жалба на  Й.С.Й.  , с ЕГН **********  против Наказателно постановление № 6862/30.07.2020г., издадено Началник отдел“Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ Агенция Пътна инфраструктура София, с което на основание чл.53, ал.1,т.2  от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. “а”от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

            Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание,преди което е получено становище от адв., която пледира да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

          Въвежда и алтернативен довод:завишен размер на наказанието.

            Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ю.к. М., моли, издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 07.07.2020 г., в 10:30 часа, на път АМ Струма , на км.30+700, на 200м. след разклона за с.Боснек,в посока  гр.Дупница  –гр.София ,служители на АПИ спрели за проверка движещото се в указаната посока ППС с четири оси  с две управляеми оси марка “Мерцедес” модел “Арокс  ” с регистрационен номер ********.

 

Водач на същото бил  Й.С.Й. с ЕГН **********.

 

В процеса на проверката е направено измерване,при което било констатирано че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г.на МРРБ както следва:

-При измерено разстояние между осите 1,35м.,сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29,90т, при максимално допустимо натоварване 19 т,съгласно чл.7,ал.1,т.5,б.”В“ на Наредбата.

Съгласно чл.3,т.2 на Наредбата,при надвишаване на нормите по чл.7,ППС е тежко.

Измерването е извършено с техническо средство  ел.везна PW-10 №0200007 и ролетка 1305/18( 5м).ППС е превозвало фракция.

Измерените параметри на ППС сочат ,че ППС е извънгабаритно по смисъла на параграф 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на посочената Наредба.,съответно тежко по чл.3,т.2 от Наредбата.

Съгласно чл.26,ал.2,т.1 б.”А”от Закона за пътищата,движението  на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с  разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/за дейност от специално ползване на пътищата от администрацията ,управляваща пътя.

При тези параметри ,отчетени при проверката водачът не е представил  валидно разрешително или квитанция за платени пътни такса  за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на параграф 1 ,т.1 от Допълнителните разпоредби на процесната Наредба, респективно тежко по чл.3,т.2.

Тъй като водачът не се е уверил,че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешението параметри с разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси/за дейност от специално ползване на пътищата ,издадени по Раздел IV от Наредбата,е извършил административно нарушение по чл.26,ал.2,т.1,б.“а“ от Закона за пътищата.

Въз основа на тези констатации бил съставен акт за установяване на административно нарушение,а на  30.07.2020г.г., въз основа на цитирания по-горе АУАН, административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № с което ангажирал отговорността на водача и на основание чл.53, ал.1,т.2  вр. чл.26, ал.2,т.1,б.“а „от ЗП му наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лв.за нарушение по чл.26, ал.2, т.1 (а) от ЗП вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН ,№ 0007736/07.07.2020 г. Свидетелство за регистрация , Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на председателя на УС на АПИ;  заповед РД -11-1267/17.10.2019г. председателя на УС на АПИ,кантарна бележка,копие на свидетелство за регистрация част II, Данни за годност на техническите средства:ролетка и електронна везна /представени от въззиваемата страна в рамките на съдебното производство/показанията на свидетелят С.В.П.- актосъставител.   

От правна страна:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима и следва да бъде разгледана.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни лица в кръга на техните правомощия. И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възраженията в тази посока са неоснователни, тъй като и в АУАН и в НП са налице всички законоустановени реквизити, изискващи се съгласно разпоредбата на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.

Разгледана по същество обаче жалбата е основателна но по други съображения.

Жалбоподателят е привлечен да отговаря по административнонаказателен ред за това, че на посочените дата и място е управлявал ППС, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ). Като нарушена е визирана нормата на чл.26, ал.2, т.1, т. “а” от ЗП, която предвижда, че “за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява... в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия ....движението на извънгабаритни и тежки ППС...”.

Кои ППС са извънгабаритни и тежки е дефинирано в разпоредбите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

 В нея са разписани нормите относно размерите, допустимата маса и натоварването на ос на ППС, като същите са диференцирани в зависимост от вида и спецификите на превозните средства.

Поради това, при квалифициране на нарушението, сочената като нарушена норма от ЗП следва да бъде обвързана със съответната норма от подзаконовия нормативен акт.

 В конкретния случай тя е обвързана с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, която гласи, че “Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.

 

 Съдът счита,от анализа на сочените законови разпоредби,че абсолютна забрана за движение на извънгабаритни и тежки автомобили по обществените пътища не съществува, но рамките и условията, при които може да става това са посочени и детайлизирани в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.

 От прочита на законовите текстове, както и на тези от наредбата следва, че и двата вида превозни средства - тежки и извънгабаритни /с легални дефиниции, дадени в чл.2 и чл.3 на Наредбата/ могат да се движат по обществените пътища след съответното разрешение от администрацията на пътя, за което се заплаща и съответна такса.

 Съгласно чл.11, лицата, които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС.

В чл.15, ал.3 от нея са определени лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със съответните документи и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция “Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и според същата: “Превозвач” е всяко физическо или юридическо лице регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.

При буквално тълкуване на визираните за нарушени норми в  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на администрацията на пътя.

 

На следващо място,в Закона за пътищата са регламентирани административно наказателни разпоредби,които въобще не изключват  възможността за ангажиране на административно наказателната отговорност на водачите на пътни превозни средства,отделно от възможността срещу превозвачите  да бъде образувано административно наказателно производство и налагане на съответна административно наказателна санкция,което обстоятелство обаче,е следвало да бъде отчетено при индивидуализацията на административното наказание,в който смисъл съдът намира алтернативно дадения довод от защитата за основателен.

Не се касае за нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, поради обстоятелството, че с така извършеното нарушение се засяга съществено и обществото като цяло.

 

         Санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не представлява престъпление. В конкретния случай  е наложена глоба значително над минималния размер, а именно 2500 лв. Това решение административнонаказващият орган е мотивирал с неизпълнението на условието на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, предвид констатацията в акта му, че след приключване на проверката водачът е продължил движението си в нарушение на забраната, въведена с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, без да е получил ново разрешително по реда на раздел IV от наредбата.

       Въпреки тези обстоятелства, съдът счита, че наложеното му административно наказание е завишено и при индивидуализацията му не са съобразени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че нарушението е за първи път /констатация в този смисъл е записана в н. п. /, че допустимите норми за товара не са били превишени значително, с оглед представеното разрешение, както и че нарушителят като работник във фирмата е зависим от нарежданията на работодателя си и макар да е възможен субект на процесното нарушение, от гледна точка разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ неговата отговорност не следва да замества ангажирането на отговорността на превозвача, а неупражняването на тази възможност от страна на контролните органи не следва да се компенсира с налагането на наказание в по-висок размер. В този аспект, целеният ефект от наказването би се постигнал с налагане на наказание в минимален размер /1000 лв. /, което мотивира смекчаване отговорността на нарушителя. Съдебният състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред.

 

 

             По изложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И  :

               Изменя Наказателно постановление № 6862/30.07.2020г., издадено Началник отдел“Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ Агенция Пътна инфраструктура София, с което на Й.С.Й. *** ,с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1,т.2  от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. “а”от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като намалява размера на  глобата на 1000лв.

 

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ