МОТИВИ
на КРС
По АНД № 1807 по описа на КРС за
2019 г.
гр.К., 27.01.2020 г.
На 19.12.2019 г. Районна прокуратура К. e внесла в Районен съд К. за разглеждане Постановление, с което предлага да бъде признат
за виновен и освободен от наказателна
отговорност Д.П. от Република С.М., гр. С., за извършено
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.
С Разпореждане от 30.12.2019г.
съдът е внесъл делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, като е призовал страните.
Обвиняемият е уведомен лично по
мобилен телефон, не се явява в съдебно заседание. Не изпраща и
представител.
Районна прокуратура
изпраща представител, който пледира за
постановяване на решение, с което П. да бъде признат за виновен
и да му бъде
наложено административно наказание, при условията на чл.
78А от НК.
К. районен
съд, след като обсъди събраните
в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема следното:
Обвинямият Д.П.
е с **** и ****** гражданство.
В Б. обвиняемият имал регистрация на постоянен адрес:*** където обаче не
живеел, тъй като живеел в гр.С., Република С.М..
На 26.03.2019. обвиняемият П. подписал заявление
за издаване на българско Свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. Заедно с него подписал и
писмена декларация, с която декларирал, че обичайно му
пребиваване не е в друга държава
- членка на Европейския съюз. Подписването на
такава декларация се изисквало по
силата на чл. 151, ал.5 от Закона
за движение по пътищата - "Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава
на лица, които са установили
обичайното си пребиваване
в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация..."
След като обвиняемият П. заверил декларацията нотариално на 22.03.2019 г.,
при нотариус с рег. № 586 с район на действие Районен съд К., на 26.03.2019 г.
същата, ведно с попълнената
декларация по чл. 151, ал.5
от ЗДвП, били подадени
в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.К..
От назначената
съдебно-графическа експертиза
е видно, че подписът, положен след графа „Декларатор"
и ръкописните попълнения в оригиналната декларация от 22.03.2019г. по чл.151, ал.5 от Закона за движение
по пътищата, представена пред „Пътна полиция"
- гр.К., е положен и са изпълнени от обвиняемия Д.П..
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните
в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които не са оспорени от
страните в хода на съдебното следствие.
С деянието
си обвиняемият Д.П., с ЕГН **********, е осъществил състав на престъпление
по смисъла на чл. 313, ал.
1 от НК, като на 26.03.2019 г. в административната сграда на Сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР -гр. К., находяща
се в гр. К., ул. „Цар Освободител"
№ 269, пред М. К.
А., на длъжност технически изпълнител, посредством
упълномощено лице М. А. Ч. от гр. К. в сектор „Пътна полиция" в ОДМВР – гр.К. е потвърдил неистина, че „обичайното
му пребиваване" е в Република Б., в писмена декларация
от 22.03.2019 г., която по силата на
чл. 151, ал.5 и ал.7 от Закона за движение
по пътищата се дава пред орган на
властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства при подаване на документи за издаване на българско свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство.
От обективна
страна е налице потвърждаване на неистина от обвиняемия
П., че е установил обичайното си пребиваване
в Република Бл, за
да му бъде
издадено българско свидетелство за управление на МПС.
От субективна
страна обвиняемият П. е извършил
престъплението с пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Както съдът вече е посочил в разпореждането си от 30.12.2019г., по
отношение на обвиняемия Д.П. са налице законоустановените предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание
по чл. 78А от НК:
За извършеното
от него престъпление
е предвидено наказание лишаване от свобода
до три година
или глоба от 100 до 300 лева.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл. 78 А от НК към момента на
деянието
От престъплението
не са причинени
имуществени вреди, които да са
елемент от състава му.
В конкретния
случай не са налице ограниченията
за прилагане на чл. 78 А ал.
1-5 от НК, предвидени в ал. 7 на същата
разпоредба.
По тези съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна Д.П. за виновен в извършването на престъпление по чл.313, ал.1 от НК. На основание чл. 78а от НК, съдът освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание в минимално предвидения в чл. 78а от НК размер от
1000 лева .
Съдът намира, че така наложеното
наказание ще изпълни целите на личната и генералната
превенция заложени в закона.
По горните мотиви съдът постанови решението си .
Районен съдия :