№ 7034
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100507367 по описа за 2024 година
С решение № 6217/07.04.2024 г., постановено по гр.д. № 15738/2023 г.
на СРС, ГО, 171 състав, е признато за установено по предявения от К. П. Д.,
ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК ******* /като правоприемник
на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД/, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК, че К. П. Д. не дължи на „Банка ДСК” АД сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 21.09.2011 г. по ч. гр. д. № 38369/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37 състав, а именно: 5 045,81
лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.01.2005 г.,
ведно с Договор за поръчителство към него, 1 728,01 лева – лихви за периода
27.03.2011 г. – 08.09.2011 г., ведно със законна лихва за забава от 09.09.2011 г.
до датата на исковата молба – 27.03.2023 г., както и 478,69 лева,
представляващи разноски по делото, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20127900400664 по описа на ЧСИ Р.М., поради изтекла
погасителна давност.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Банка ДСК“ АД. В жалбата се твърди, че
постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Поддържа се, че по висящото
изпълнително дело при ЧСИ Р.М. са извършени множество частични плащани
в размер общо на 9797,91 лв., които са разпределени на взискателя. Поддържа
се, че за платените суми правото да се води отрицателен установителен иск е
погасено. Въззивникът сочи, че давността се прекъсва с всяко предприето
1
изпълнително действие и не зависи от настъпилата перемция. Навежда, че
давността е била многократно прекъсвана с поисканите по изп. дело №
664/2012 г. на ЧСИ Р.М. изпълнителни действия спрямо длъжниците, а в
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. давност не е текла. Моли се за отмяна
обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на
сторените разноски.
Въззиваемата К. П. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба, в
който излага доводи за неоснователност на същата, респ. за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи, че по ч.г.р.д. №
38369/2011 г. по описа на СРС, I ГО, 37 състав, спрямо нея била издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 21.09.2011 г. в
полза на „Банка ДСК“ АД, въз основа на който било образувано изпълнително
дело № 664/2012 г. на ЧСИ Р.М., Поддържа се, че давността е започнала да
тече на 27.06.2015 г. и е изтекла на 27.06.2020 г. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
но е частично недопустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск от К. П. Д., ЕГН
**********, срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД /впоследствие заместен от
правоприемника си „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че К. П. Д. не дължи на „Банка ДСК” АД сумите, за които е
издаден изпълнителен лист от 21.09.2011 г. по ч. гр. д. № 38369/2011 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 37 състав, а именно:
5 045,81 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от
28.01.2005 г., ведно с Договор за поръчителство към него, 1 728,01 лева –
лихви за периода 27.03.2011 г. – 08.09.2011 г., ведно със законна лихва за
забава от 09.09.2011 г. до датата на исковата молба – 27.03.2023 г., както и
478,69 лева, представляващи разноски по делото , въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20127900400664 по описа на ЧСИ Р.М..
От събраните по делото доказателства е видно, че на 21.09.2011 г. по ч.
гр. д. № 38369/2011 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37 състав, е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК в полза на „Банка ДСК” АД срещу Е.В.С., С.Г.С.,
2
И.А.И. и К. П. Д. като солидарни длъжници за следните суми: 5 045,81 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 28.01.2005 г., ведно с
договор за поръчителство към него, 1 728,01 лева – лихви за периода
27.03.2011 г. – 08.09.2011 г., ведно със законна лихва за забава от 09.09.2011 г.
до датата на исковата молба – 27.03.2023 г., както и 478,69 лева,
представляващи разноски по делото. На същата дата е издаден и
изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.
От изисканото изп. дело № 20127900400664 по описа на ЧСИ Р.М. се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист и молба от
14.03.2012 г. на кредитора е било образувано посоченото изпълнително дело, a
заповедта за изпълнение е била връчена заедно с поканата за доброволно
изпълнение на К. П. Д. на 16.04.2012 г., като срокът за депозиране на
възражение е изтекъл на 30.04.2012 г., а заповедта за изпълнение е влязла в
сила на 01.05.2012 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект,
аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи
възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424
ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия
ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното
вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че
заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване
на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.
Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита
на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в
този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може
да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД (в този смисъл Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021
г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
3
о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г.
о. и др.). Предвид това, от момента на влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 01.05.2012 г., е започнала да тече петгодишна погасителна
давност.
Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса
на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява
съпътстваща същия процес защита, която е регламентирана именно в Глава
тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“ на ГПК. Съгласно чл. 439, ал.
1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно
ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен
иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са
носителите на оспорваното материално право -длъжникът като ищец и
взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен
иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
установителен иск, включително на отрицателния такъв, е наличието на
правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато
субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е
смутено. Ако субективното право е нарушено се поставя въпросът дали то
може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или носителят му
следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. Въз основа на изискана
от въззивния съд и получена справка от ЧСИ Р.М. се установява, че по
образуваното изпълнително дело № 20127900400664 са постъпили суми в
размер от общо 9797,91 лв. от длъжниците, от които 8253,56 лв. от Е.В.С.,
824,35 лв. от К. П. Д. и 720 лв. от Д.Р. Тодоров. От справката е видно, че към
взискателя е преведена сумата от 8253,56 лв., от които 4860,61 лв. към „Банка
ДСК“ АД и 3939,04 лв. към „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. От справката е видно още, че
остатъкът от задължението по изпълнителното дело е в размер на 3446,58 лв.,
от които главница в размер на 1760,78 лв., законна лихва в размер на 1241,19
лв. за периода 06.06.2017 г. – 18.07.2024 г., както и такси и разноски в размер
на 444,61лв. съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
Доколкото сумите са преведени на взискателя, то отрицателният
установителен иск е недопустим в частта досежно погасените суми, тъй като
длъжникът не може да постигне адекватна защита на правата си. Подобен
извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния
4
изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване
на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по
изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателите. В тази връзка
следва да се приеме, че дори такъв иск да бъде уважен същият няма да доведе
до прекратяване на изпълнителното дело, нито чрез него само по себе си може
да се постигне връщане на платените от ищеца суми, след като последните
вече са преведени на взискателя към момента на предявяване на иска
/решение № 99/28.06.2012 г. по т. д. № 667/2011 г. на II т. о. на ВКС/. Такова
възстановяване на платените от ищеца суми може да се постигне единствено
чрез воденето на осъдителен иск на плоскостта на неоснователното
обогатяване, какъвто обаче в случая не е предявен /определение №
634/05.10.2009 г. по т. д. № 479/2009 г. на II т. о. на ВКС/. Когато
принудителното изпълнение е вече приключено, а удовлетвореният кредитор
е привиден /изпълняемото право не съществува/, защитата на длъжника се
състои във връщане на полученото от привидния кредитор /определение №
337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о. на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че интерес от отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК за длъжника съществува до момента на
превеждане на събраните сумите от сметката на съдебния изпълнителен по
сметката на кредитора, след този момент /респ. след постъпване на
разпределената сума по сметка на кредитора/ интерес от защита с отрицателен
установителен иск липсва, доколко длъжникът не може да постигне целения
резултат и да получи защита с това правно средство – уважаването на
отрицателния установителен иск не може да доведе до връщане на
преведените суми от кредитора /взискател/. В тази хипотеза ищецът може да
защити правата си само с осъдителен иск, защото само по този начин ще се
възстановят неоснователно събраните от длъжника суми /ако такива са
налице. За ищеца не е налице правен интерес от предявяването на
установителния иск, доколкото по реда на установителния иск не би се
постигнал целения правен резултат.
По изложените съображения и предявеният иск се явява процесуално
недопустим с изключение на частта за присъдената и непогасена главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.01.2005 г. в размер от 1760,78
лв., поради което и решението в тази част е процесуално недопустимо и
следва да се обезсили.
По отношение на иска по чл.439,ал.1 ГПК относно непогасената
главница в размер от главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 28.01.2005 г. в размер от 1760,78 лв.
Изпълнително дело № 20127900400664 на ЧСИ Р.М. е образувано по
време на действието на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла
след образуването му от влизане в сила на заповедта до 26.06.2015 г. /когато е
5
постановено Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/ съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
За периода след 26.06.2015 г. съобразно Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. От друга
страна искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, като е без
значение дали към този момент изпълнително дело е било перемирано,
доколкото в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на IV Г. О. но ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д.
№ 1747/2020 г. на ВКС, IV Г. О. на ВКС и др., е прието, че перемпцията е без
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че
едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията,
така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя
нов изпълнителен способ задължават съдебния изпълнител да предприеме
действията по принудително изпълнение, като давността е прекъсната на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, независимо, че съдебният изпълнител не е
образувал ново канцеларско дело по посочения нов изпълнителен способ след
перемпцията.
Доколкото в случая изпълнителното производство е образувано срещу
няколко солидарни длъжника, то прекъсването на давността спрямо някой от
длъжниците прекъсва давността само спрямо него, но не и спрямо останалите
длъжници. С молба от 20.12.2016 г. новоконституираният взискател „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
Е.В.С.. Доколкото обаче с молбата не е поискано извършването на
изпълнителни действия спрямо К. П. Д., то започналата да тече на 26.06.2015
г. давност спрямо нея не е била прекъсната. На 12.12.2016 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на движимите вещи, собственост на К. П. Д. за
26.01.2017 г., но без данни описът да е бил извършен. Въззивният съд намира,
6
че насрочването на опис представлява подготвително, а не същинско
изпълнително действие, поради което и само по себе си няма за последица
прекъсването на давностния срок. До изтичането на приложимият петгодишен
давностен срок на 26.06.2020 г. спрямо К. П. Д. не е било поискано, нито са
били извършвани изпълнителни действия, поради което и вземането за сумата
от 1760,78 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
28.01.2005 г., е погасено по давност. Ето защо и предявеният иск с правно
основание чл.439,ал.1 ГПК се явява основателен в тази част.
С оглед частичното несъвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да се
обезсили в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.
439 ГПК, за сумата над 1760,78 лв. – главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.01.2005 г., ведно с Договор за поръчителство към него, 1
728,01 лева – лихви за периода 27.03.2011 г. – 08.09.2011 г., ведно със законна
лихва за забава от 09.09.2011 г. до датата на исковата молба – 27.03.2023 г.,
както и 478,69 лева, представляващи разноски по делото, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 20127900400664 по описа на ЧСИ Р.М., а
производството в тази част прекратено. Решението следва да бъде потвърдено
в останалата част.
По разноските
С оглед частичното несъвпадане изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на ищеца са присъдени разноски за сумата над 242,78 лв., както и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на
СРС за сумата над 70,43 лв. На възивника следва да се присъдят разноски за
производството пред СРС в размер от 75,72 лв., както и разноски за
въззивното производство в размер от 223,41 лв. На процесуалния
представител на въззиваемия адв. С. А. М. следва да се присъди на основание
чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от
200 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6217/07.04.2024 г., постановено по гр.д. №
15738/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявения от К. П. Д., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“
АД, ЕИК ******* /като правоприемник на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че К. П. Д. не дължи на
„Банка ДСК” АД сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 21.09.2011 г.
7
по ч. гр. д. № 38369/2011 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 37 състав, а именно: сумата над 1760,78 лв.– главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 28.01.2005 г., ведно с Договор за
поръчителство към него, 1 728,01 лева – лихви за периода 27.03.2011 г. –
08.09.2011 г., ведно със законна лихва за забава от 09.09.2011 г. до датата на
исковата молба – 27.03.2023 г., както и 478,69 лева, представляващи разноски
по делото, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20127900400664 по описа на ЧСИ Р.М., като ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 6217/07.04.2024 г., постановено по гр.д. №
15738/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в частта, в която „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*******, е осъдено да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на К. П. Д.,
ЕГН **********, разноски над 242,78 лв., както и в частта, в която „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата над 70,43 лв. –
държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6217/07.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 15738/2023 г. на СРС, ГО, 171 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. на адв. С. А. М., САК, сумата от 200 –
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на К. П. Д. във въззивното производство.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, разноски за
първоинстанционното производство в размер от 75,72 лв., както и разноски за
въззивното производство в размер от 223,41 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8