№ 734
гр. Плевен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20204430104561 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод на предявена искова
молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от *** и *** - изпълнителни директори, срещу ПЛ. М. М., ЕГН
**********, от *** иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./,
сегашен чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1102,50 лева, представляващо платено
обезщетение от ищеца по щета №110719/11.08.2015 г. за причинени
имуществени вреди за увреден при ПТП, настъпило на 23.02.2015 г. около
00:30 в гр.Плевен, л.а. „***“, с ДК № ***, собственост на ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ до
окончателното плащане.
В обстоятелствената част на ИМ сочи, че виновен за ПТП, настъпило на
23.02.2015 г. около 00:30 в гр.Плевен е ответникът, който управлявал л.а. „
***" с ДКН ***, и движейки се по кръстовище на *** и *** не е спрял на
пътен знак Б1 и е ударил движещия се с предимство л.а. „***“ с ДК № ***.
Твърди се, че в нарушение на чл.260 КЗ /отм./, сега чл.490 КЗ ответникът е
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност". Сочи, че ответникът е бил поканен да възстанови
изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило
задължението си. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и
да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Навежда
1
доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че
виновен за процесното ПТП е ответника.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва
исковете по основание и размер и моли съда да отхвърли същия. Твърди, че
по делото липсват данни, че причинените вреди по увреденото МПС се
дължат на виновното поведение на ответника. Сочи, че представения
протокол за ПТП не съдържа безспорни данни какъв е механизмът на ПТП,
нито дали ответникът е виновен за него. Оспорва размерът на изплатеното
обезщетение, като счита, че същото превишава действителните имуществени
вреди. Излага, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на другия участник в ПТП- то. Счита, че изпратената регресна покана не е
получена от ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приложения по делото протокол за настъпило ПТП №
1463573 от 23.02.2015 г., че на същата дата около 00,50 часа в гр.Плевен, на
кръстовище на ***, ответникът ПЛ. М. М., като водач на МПС л.а. „ ***" с
ДКН *** допуснал ПТП с материални щети, като неспазвайки пътен знак Б1
е навлязъл в кръстовището и се е ударил правилно движещото се по пътя с
предимство МПС - л.а. „***“, с ДК № ***, собственост на ***, като му
нанесъл материални щети, а именно: деформация на предна броня, преден
капак, преден ляв и десен калник, предна дясна врата и рамка на предно
обзорно стъкло, счупени фарове, мигачи, решетка и др.
Установява се от приложеното по делото писмо от ОД на МВР Плевен
до Генералния секретар на Гаранционен фонд, че НП за процесното ПТП е
влязло в сила на 11.06.2015 г.
Установява се от приобщената справка от базата данни на
Информационен център към ГФ, на база на подадени данни от
застрахователни компании за застраховка ГО на автомобилистите, че
застрахователната полица на управлявания от ответника автомобил е
прекратена на 09.02.2015 г., поради невнесена вноска.
Видно е от представеното по делото Уведомление за имуществени
вреди, че пострадалият от ПТП-то К. *** е уведомил ищеца за станалото
ПТП, за което е приложил и документи.
Приобщени като доказателства по делото са и опис на претенция,
доклад по щета за имуществени вреди, техническа експертиза и
заключителни технически експертизи по повод на образуваната щета, въз
основа на които е взето решение на пострадалия от ПТП-то да се изплати
2
обезщетение в размер на 1102,50 лева.
Установява се от приложените по делото преводни нареждания, че на
пострадалия от ПТП-то е преведена сума в общ размер на 1102,50 лева.
Установява се от приложената по делото регресна покана с изх. № ГФ-
РП-385/16.05.2016 г., връчена лично на ответника, че същият е уведомен, че
следва да заплати сумата от 1139,50 лева, представляващи обезщетение за
виновно пречинени имуществени вреди с л.а., управляван от него без
валидно сключена застраховка ГО.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и се установява от приложените
доказателства,че към датата на причиняване на ПТП водачът /ответник в
настоящото производство/ не е имал валидно сключена застраховка
“Гражданска отговорност”. При това положение обезщетение се изплаща на
увреденото лице от Гаранционния фонд, което е сторено видно от
приложеното по делото преводно нареждане. Представените доказателства в
тази насока не са оспорени по надлежния ред, поради което съдът ги приема
като годно доказателство.
Съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител
на ответника, че не е доказано, че ответника е причинил процесното ПТП-то,
както и, че е налице съпричиняване от страна на другия водач. Механизмът
на пътнотранспортното произшествие е установен от приетия протокол за
ПТП, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила относно
удостоверените от органите на МВР действия и изявления, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП и
лицето причинило процесното ПТП.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, а именно: изплатено е
застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено
застрахователно събитие, причинено от водач, който не е имал сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ и Гаранционния фонд има регресен
иск срещу лицето, причинило вредата. В този смисъл предявеният регресен
осъдителен иск за сумата от 1102,50 лева, представляваща изплатено
обезщетение за вреди се явява основателен и следва да се осъди ответника да
заплати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 457,00 лева за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител. Относно разноските за
3
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът
намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не
е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Воден от горното, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПЛ. М. М., ЕГН **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от *** и *** - изпълнителни директори, сумата от 1102,50
лева, представляващо платено обезщетение от ищеца по щета
№110719/11.08.2015 г. за причинени имуществени вреди за увреден при ПТП,
настъпило на 23.02.2015 г. около 00:30 в гр.Плевен, л.а. „***“, с ДК № ***,
собственост на ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на ИМ до окончателното плащане, на основание
чл.288, ал.12 от КЗ /отм./
ОСЪЖДА ПЛ. М. М., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от *** и *** - изпълнителни директори, направените
деловодни разноски в размер на 457,00 лева за държавна такса на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4