РЕШЕНИЕ
№ 972
гр. Шумен, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630100420 по описа за 2025 година
Предявен иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Искова молба от Р. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – гр. Шумен, ***,
срещу Я. Г. С., ЕГН : **********, с адрес – ***; О. С. А., ЕГН : **********, с
адрес – *** и Т. С. К., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и цена от 5000 лева.
Ищецът сочи, че с пълномощник на ответен наследодател сключили
предварителен договор, с който уговорили да сключат окончателен такъв за
продажба на лек автомобил Форд Мондео, с ДКН : ***, № рама ***, двигател
№ TXBAAG42403, за сумата от 5000 лева, които били платени на
пълномощника, при подписването му. Поради смърт на продавача,
окончателен договор не бил сключен. Наследниците му, не се отзовали на
покани от купувача, ищец и не прехвърлил собствеността, поради което се
иска обявяване на предварителният договор за окончателен и разноските в
производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени
подават отговори. Считат исковете допустими и неоснователни. Искат
отхвърлянето им. Твърдят, че поради сключване на договора от
пълномощника, след смъртта на наследодателя им, той е действал без
1
представителна власт, съответно е недействителен. Отделно е нищожен
защото прикривал съглашение между пълномощника и ищеца.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
С пълномощно от 20.12.2021г., с нотариална заверка на подписа му, С.
Ж. К./наследодател на ответниците/, упълномощил П. Н. Й., „…да извършва
всякакви разпоредителни и учредителни действия, да продава, да променя
цвета, дарява, отчислява, заменя изцяло или на части, включително и като
договаря сама със себе си и когато представлява трети лица, без да ми дава
отчет за извършеното…да извършва от мое име и за моя сметка всякакви
действия във връзка със собственото ми МПС, а именно : вид – лек
автомобил, марка, модел Форд Мондео, рама № ***, двигател №
TXBAAG42403, регистрационен № ***, цвят – бял…“.
На 23.05.2022г. между ищеца и св. П. Й., като пълномощник на С. К.
бил сключен писмен договор, именуван от тях „Договор за покупко-продажба
на МПС“, в който била уговерена продажба на собствения на упълномощителя
автомобил Форд Мондео, за сумата от 5000 лева. Договора съдържа запис за
плащане от продавача и получаване от пълномощника на купувача на
продажната цена.
С нотариални покани, връчени на ответниците през 2024г., ищецът
поискал сключване на окончателен договор.
С. К. починал на 02.06.2025г. и оставил законни наследници трите
ответници.
Показанията на разпитаните свидетели, преценени съобразно чл. 172 от
ГПК ответните, сочат обстоятелства свързани основно със сключване на
процесния договор и изпълнение задължението на купувача за плащане на
продажната цена, тези на ищеца – договора бил подписан в офис на ищеца,
при пълно съгласие за съществените му елементи, като цената била предадена
на пълномощника, в брой, при подписването му, и свързани с комуникация
2
между ответните свидетели и св. П. Й., след смъртта на упълномощителя –
сменила три различни версии, за това чия е, къде се намира и какво се е
случило с автомобила на наследодателя им.
Така приетото за установено доведе до следните изводи – за уважаване
на предявения конститутивен иск е нужно да се установи сключен
действителен предварителен договор между страните съдържащ уговорки за
съществените условия на окончателен договор за покупко-продажба на МПС;
собствеността на МПС; ищецът е изпълнил е задълженията си по договора.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валиден
предварителен договор съдържащ уговорки за съществените условия на
окончателен договор за покупко-продажба на МПС; собствеността на МПС;
купувачът, ищец, е изпълнил задълженията си по договора, като е платил
цената при сключване на предварителния.
И трите основни ответни възражения /договора не е именуван
предварителен, респективно не е такъв; договора е недействителен, поради
липса на представителна власт; нищожен е като привиден, прикривайки друго
съглашение между ищеца и св. П. Й./ са неоснователни, поради следното :
предварителният договор според доктрината е възникнал като ненаименуван
договор/обещание за продажба/, а обективното право не поставя изискване,
при сключването му, като писмен, в текста или заглавната част, да се съдържа
запис „предварителен договор“. Единственото изискване е да съдържа
уговорки за съществените условия на окончателния договор, което в случая е
налице, тъй като съществените уговорки, при договора за покупко-продажба
са вещта и цената. Не е съществена уговорка и не влияе върху
действителността нито на предварителния договор, нито на окончателния,
срока – при първия за сключване на окончателния, при втория за предаване на
стоката. В тази връзка, дори да се приеме, че процесния договор е такъв за
покупко-продажба/нищожен поради липса на предписаната от закона форма/,
както страните са го озаглавили, а не предварителен, то поради допускане от
съдебната практика, че „нищожната поради липса на форма продажба може да
бъде валиден предварителен договор за покупко-продажба“/Р № 1372 от
22.IX.1962г. по ГД № 1061/62г., I г. о./, няма пречка да бъде обявен за
окончателен.
Поведението и комуникацията на св. П. Й. спрямо и с низходящи на
3
ответниците, свързани с имуществото на наследодателя им, с когото
съжителствала дълго време, дори и да будят изразените в отговора на исковата
молба съмнения, не установяват твърдените недействителност и нищожност
на предварителния договор, на посочените основания. Даже само заради
обема на представителната власт по представеното пълномощно, според което
не дължи отчет на упълномощителя за извършеното с автомобила му, не
следва да се обсъжда каквото и да е споделено от нея с наследниците му, в
същата връзка, още по малко какво се е случило със средствата от сделката.
Затова, дори и да е споделила със свидетелите или други лица, каквото и да е
свързано със собственото на упълномощителя МПС, от това не следва да се
формира извод, че процесния договор е сключен след смъртта му, съответно
без представителна власт или прикрива някакво съглашение между нея и
купувача, вида и естеството на каквото, не се споделя в хода на
производството, от ответната страна. Неустановяването в процеса на това
обстоятелство, не препятства възможност за позоваване на нищожност, но то
не е достатъчно за прогласяването и, без доказателства за твърдяното
основание.
Продажната цена /твърдяна за по ниска от пазарната/, нито сама по себе
си нито в съвкупност със „съмнителното“ поведение на пълномощника
обосновават някоя от заявените форми на недействителност. Цената на
сделката, в аспект пороци, обикновено кореспондира с накърняване добрите
нрави – нарушение на неписан правен принцип, а при възмездните сделки, по
конкретно на този за еквивалентност на престациите. Практиката въвежда
обаче изискването те да са такива, или една от тях, че по същество да липсва
престация. Случаят не е такъв. Страните са договорили конкретна цена, която
макар и по-ниска от пазарната, не може да се определи, нито като липсваща
престация, нито като злоупотреба с право. Иначе казано определянето цената
на сделката е променлива ограничена от принципа за свобода на договаряне и
еквивалентност на престациите, но при оценка твърдяното им нарушаване,
водещ е първия, не само заради преобладаващия субективен елемент във
втория. Определянето на конкретна цена по сделка може да зависи както от
особености на предмета, особености на страните, така и от особени
отношения между тях. Именно те могат да са мотив за определяне цената на
една вещ, за конкретен контрагент, в пъти по-ниска или по-висока от
пазарната, в същия момент, което не е противно на добрите нрави. В
4
релевантния за преценка момент – сключване на договора, ищецът е знаел,
според свидетелските показания, че автомобилът има повреди и съвсем
съзнателно, поради това е намалил цената, тоест, изключил е част от риска.
При така посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски, в
размер на 1000 лева, за извършването на които са налице данни, всеки по
333,33 лева, съобразно чл. 60, ал. 1 от ЗН.
На основание чл. 364 ГПК ищецът следва да заплати държавна такса за
прехвърляне на МПС/чл. 10, във вр. с чл. 8 от ТАРИФА за нотариалните такси
към Закона за нотариусите и нотариалната дейност/, в размер на 95,50 лева, по
сметка на ШРС, както и данък при придобиване на имущество по възмезден
начин съобразно ЗМДТ/чл. 44, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 2 от НОРМДТОШ,
Реш. № 349/27.02.2025г. на ОбС - Шумен/, в размер на 150 лева, в полза на
Община Шумен.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по
иск на Р. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу Я. Г. С., ЕГН :
**********, с адрес – ***; О. С. А., ЕГН : **********, с адрес – *** и Т. С. К.,
ЕГН : **********, с адрес – ***, сключения на 23.05.2022г., между П. Н. Й.,
ЕГН : **********, с адрес – ***, като пълномощник на С. Ж. К., ЕГН :
********** и Р. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – ***, предварителен договор
за покупко-продажба на лек автомобил Форд Мондео, с ДКН : ***, № рама
***, двигател № TXBAAG42403, за сумата от 5000 лева, която е получена,
при подписване на предварителният договор, от продавача.
ОСЪЖДА Я. Г. С., ЕГН : **********, с адрес – ***; О. С. А., ЕГН :
**********, с адрес – *** и Т. С. К., ЕГН : **********, с адрес – ***, да
заплати на Р. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – ***, всяка от тях, сумата от
333,33 лева, представляваща разноски в производството на настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА Р. А. Р., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати по
сметка на ШРС държавна такса за прехвърлянето на МПС, в размер на 95,50
5
лева.
На основание чл. 364, ал. 2 ГПК, препис от решението да се издаде след
доказване от страните, че са заплатени разноските по прехвърлянето и
дължимите данъци и такси за МПС /95,50 лева държавна такса; 150 лева
данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ и 100,53 лева данък по чл. 52 от ЗМДТ на
Община Шумен/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6