0 Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 21.04.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети ноември рез две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.д.№14404 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.11.2017г. по гр.д.№30074/2009г. на СРС, 50 с-в, е прието за установено,
по предявените от С.Р.Б., Т.И.А. и А.И.А. против Г.Т.Т., Й.Т.Д., Р.С.Т., М.М.Д.,
Л.М.М., Б.М.Й., С.В.Г., Н.В.Г., В.В.Н., Д.Н.К., Ц.Т.Г., Т.Ц.Г., Д.Ц.Д., П.Н.Д.,
Л.Н.К., Г.Б.Р., И.Н.Н., В.И.Н., Л.И.Н., Б.Б.Д., Б.Д.Б., А.Д.Б., К.Д.Б., Е.Д.П, Л.Т.Д.
и Р.А.Д.
искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищците М.Л.Б.
е бил собственик към 1958г. по наследство и давност на неурегулиран поземлен
имот- ливада IV-та категория с площ от 6000кв.м., съставляваща имот пл.№187,
нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на с.Бистрица, София,
а по картата на землището- имот №36002, при граници: пасище, мера, стопанисвана
от общината, местен път, селскостопански терен- кметство на с.Бистрица,
наследници на братя Н., А., С.Л.Б. и наследници на М.Д.М.. Ответниците са осъдени да заплатят
на ищците разноски в
размер на 425лв.
Срещу първоинстанционното решение
е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от
ответниците Г.Т.Т., Й.Т.Д., Р.С.Т., М.М.Д., Л.М.М., Б.М.Й., С.В.Г., Н.В.Г., В.В.Н.,
Д.Н.К., Т.Ц.Г., Д.Ц.Д. (последните двама лично и като наследници на починалия
на 14.11.2016г. Ц.Т.Г.), П.Н.Д., Л.Н.К., С.Г.Р., Л.Г.Р. (последните двама като
наследници на починалата на 18.06.2016г. Г.Б.Р.), И.Н.Н., В.И.Н., Л.И.Н., Ц.Р.Д.
като наследник на починалата на 21.02.2017г. Б.Б.Д., Н.С.Б., Н.Б.Б., В.Б.Б.
(последните трима като наследници на починалия на 22.11.2015г. Б.Д.Б.), А.Д.Б. (починал по време на
процеса, след постановяване на обжалваното решение- на 20.11.2019г. и на негово
място конституирани наследниците му по закон А.А.Б. и Д.А.Б.), К.Д.Б., К.Л.П., Р.Л.К.
(последните двама като наследници на починалата на 28.04.2013г. Е.Д.П), Л.Т.Д.
и Р.А.Д., всичките чрез адв. К.М.. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като искът
по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е предявен от всички собственици на възстановения имот
по картата на възстановената собственост (КВС) №36002 и е недопустимо ищците да
предявяват права на трети лица (наследници
на М.Б.) и по отношение на имоти по
картата на възстановената собственост с пл.№36047 и №36048. Ищците не твърдели,
че ответниците претендират право на възстановяване на собствеността върху целия
имот №36002 с площ 6000 кв. м., а само върху тази част от него, за която са
отредени имоти с пл.№248 и пл.№249 и то в частта, в която същите се застъпван с
имота, възстановен на ответниците. Евентуално твърдят, че решението е неправилно поради липса на действителен спор за материално
право към минал момент, тъй като не са заявили права за възстановяване върху
един и същ имот с твърдение, че същият е принадлежал на техните наследодатели. По делото било безспорно установено от приетите
експертизи и изслушаните свидетели, че към момента на обобществяването двата
имота не са имали обща граница, разделяни са от път и че припокриването на
имотите е в резултата на тяхното възстановяване и заснемане в картата на
възстановената собственост. В този смисъл считат, че необосновано съдът е
отказал да кредитира приетата единична съдебно- техническа експертиза на вещото
лице П.Р. и тройната СТЕ с мотив, че експертизите са изготвени на база
сравнение между местоположението на имота на наследодателя на ищците към
момента на обобществяването и възстановения на ответниците имот. Тъй като и на
двете страни заявените имоти са възстановени не в действителните им граници
преди обобществяването, когато двата имота не са имали обща граница и не са се
застъпвали. Според въззивниците съдът е следвало да отхвърли предявения иск
изцяло или да го уважи само за частта от имота, бивша собственост на М.Б.,
който според единичната експертиза на вещото лице Р. и тройната експертиза се
застъпва с възстановения на ответниците имот по букви А-В-Б-А с площ от
75кв.м., прекратявайки като недопустимо производството в останалата му част
относно частта от имота, попадаща в улица по букви Ж-Е-Г-В-А-Ж, останалата част
от имот 0036046 и имоти 036047 и 036048, и трите отредени за бивш имот 036002
по КВС. Излагат още съображения, че с решението съдът неправилно е уважил
предявения иск за имот пл.№187, нанесен в плана през 1997г. като е приел, че имоти пл.№248 и №249
представляват част от имот №187. Сочат, че от скица - приложение №3 към
заключението на вещото лице Г.се установявало, че имот пл.№187 не е идентичен с
имота, от който са обособени имоти №248 и №249, тъй като се застъпва с малка
част от имот №248 и то извън възстановения на ответниците имот. Сочат, че
никаква част от имот пл.№187 не попада в имот №249, а частта от имот №187,
която попада в имот №248 е различна от тази част от имот №198, която попада в
имот №248, като не е установено каква част от имот №187 попада в имот №248 и
застъпва ли се тя с възстановения на ответниците имот. Молят обжалваното
решение да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено изцяло или
отчасти, евентуално претенцията да бъде отхвърлена изцяло или евентуално да
бъде уважена само за площ от 75кв.м., индивидуализирана по букви А-Б-В-А по
скицата на вещото лице Р.. Претендират разноски.
С подадения в срок
отговор на въззивната жалба ищците С.Р.Б., Т.И.А.
и А.И.А., всички чрез адв.В.Щ., оспорват въззивната жалба. Твърдят, че искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е
специален установителен иск за собствеността на земеделските земи към един
минал момент- на обобществяването, когато през 1958г. е образувано ТКЗС в
с.Бистрица. Възразяват срещу доводите на ответниците във въззивната жалба за
недопустимост на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като въпросът за допустимостта
на производството е разрешен от ВКС при обжалване прекратяването на делото като
недопустимо. Излагат, че от гласните доказателства пред СРС се установява, че
общият наследодател на братята М.и С.Б. - Л.владеел ливада от около 12 дка в
м.„Батлачка поята“ в землището на с.Бистрица. След смъртта му братята поделят
имота поравно, като всеки от тях получил по 6 дка от ливадата. Мястото на М.граничело
от север с мястото на С.Б., от изток- с мястото на Д.М.и Н.А., а от запад- с
коларски път и общинска мера. В същото землище, но в м.„Т. поята“, е имал
ливада от около 26 дка и Д.Т. (наследодател на ответниците) преди внасяне в
ТКСЗ, като между имотите на М.и на Д.не е имало обща граница и никакво
застъпване- разделял ги е път (вървище) с широчина от 20 м. До внасяне на имота
на М.в ТКЗС не е имало спорове за
собственост нито между братята Б. нито с Д.Т.. Наследниците на С.Б. също са
заявили за възстановяване ливада от 6 дка в същата местност, която граничи с тази на М.Б..
Ищците считат, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е
установено безспорно, че за период повече от 20 години преди обобществяването
през 1958г., съгласно Закона за давността, в сила до 16.12.1951г. процесният
имот е владян първоначално от Л.Б., към чието владение е присъединено това на
наследника му М.Б., който е внесъл имота- ливада от 6 дка в ТКЗС през 1958г.
Поддържат, че съгласно заключението на единичната експертиза на вещо лице Г.и
тройната СТЕ, имотите на ищците и ответниците не са обхванати от стария
кадастрален план от 1956г., като ливадата от 6 дка е нанесена в КП от 1979г.
като имот №187, собственост на М.Б.. По действащата КВС имотите граничат, а
този на М.Б. е намален от 6 дка на 4,521 дка, като имота на ответниците
застъпва този на ищците с 1157 кв.м. Изложеното в отговора на въззивната жалба относно последващата подялба на имота и
разпорежданията с него, настъпили след възстановяването му по ЗСПЗЗ между
наследниците на М.Б., са ирелевантни към спора за собственост към минал момент (преди 1958г.), поради което не следва да се
обсъждат. Ответниците
по въззивната жалба и ищци в производството пред първата инстанция претендират потвърждаване на обжалваното решение и разноски във въззивното
производство.
С решение
№6624/24.09.2019г. по образуваното по въззивната жалба въззивно гражданско дело
№2035/2018г. на СГС, ГО, ІV-д въззивен състав, решението от 13.11.2017г. по
гр.дело №30074/2009г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в е потвърдено изцяло.
С решение №149 от
16.12.2020г. по гр.д.№865/2020г. по описа на ВКС, ГК, първо отделение, решение
№6624 от 24.09.2019 г. по в.гр.д.№ 2035 от 2018 г. на Софийския градски съд,
гражданско отделение, IV-Д състав е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СГС, с указания за извършването на нови съдопроизводствени
действия, а именно поставяне на
допълнителна задача на тройната съдебно-техническа експертиза, която да даде
заключение каква част от имот пл.№ 187 по кадастралния план на с.Бистрица,
м.“Батлачка поята“ от 1997 г. се застъпва с възстановения на ответниците имот №
036001 по картата на възстановената собственост на землището на с.Бистрица и
изготви комбинирана скица с ясно обозначение на тази част и посочване на
нейната площ. ВКС е указал също така, след приемане заключението на тази
експертиза въззивният съд да прецени
допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за тази част от имот пл.№187, която
не се застъпва с възстановения на ответниците имот № 036001, като за тази част
обезсили първоинстанционното решение и прекрати делото, а за останалата част от
имот пл.№ 187 (която се застъпва с възстановения на ответниците имот № 036001 и
която следва да бъде конкретно индивидуаризирана по изготвена от експертизата
скица) въззивният съд да разгледа и разреши спора за материално право по
същество, като въз основа на събраните по делото доказателства се произнесе
чия собственост е била тази част от имота към момента на образуването на ТКЗС-
на наследодателя на ищците М.Л.Б. или на наследодателя на ответниците Д.Т.Т..
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Предявеният иск е с правно
основание чл.124 ГПК, вр.чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Относно допустимостта на предявения
иск с определение №488/08.12.2010 г. по ч.гр.д.№301/2010 г. на ВКС, с което
е отменено определение №8140/31.05.2010 г. на СГС, с което е потвърдено
определението от 12.04.2010 г. на СРС, по гр.д.№30074/2010 г. за прекратяване
на производството поради недопустимост на иска, като делото е върнато на СРС за
ново разглеждане със задължителни указания относно квалификацията на иска по чл.14,
ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото макар ответниците да
не оспорват възстановяването на собствеността на ищците, между страните са спорни
точното местонахождение и границите на имотите на праводателите им, поради
което е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Настоящият
състав споделя становището на въззивния съд при предходното разглеждане на
делото във въззивната инстанция относно доводите за недопустимост на
обжалваното решение поради непредявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ от всички
наследници на М.Б.- собственици на възстановения имот по картата на
възстановената собственост (КВС) с №36002 и предявяване правата на трети лица
от ищците. Предявяването на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от един от наследниците
е акт на обикновено управление за защита на общи права, произтичащи от
притежание на земеделската земя от наследодателя към момента на обобществяването
й. С решението по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ този факт
се установява и ползва всички наследници, включително неучаствалите в
административното производство. Ето защо в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
наследниците на общия наследодател са обикновени другари и участието на всички
не е задължително.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от приетите заключения на изслушаните СТЕ, се
установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства:
От представеното по делото удостоверение за наследници №88 от 01.2004 г.
(л.34 на СРС) се установява, че М.Л.Б. е починал на 22.06.1964 г. и е оставил
за свои законни наследници съпруга Й. Б.Б.и деца Р.М.Б., М.М.А.и Д.М.М.. Р.М.Б.
е починал на 11.02.2001 г. и е оставил за свои наследници съпруга Л.М.Б.и деца Ц.Р.П.,
С. Р.Б. и Й. Р.Т..
От приетите извлечения от данъчни книги на имотите в с.Бистрица за периода
от 1911 г. до 1915 г. може да се направи извод, че Л.Б. (баща на С.и М.Б.), е
имал ливада в м.“Поятата“ (м.„Равни лещак“) (л.264-269 на СРС).
Съгласно удостоверение, издадено от кметството на с.Бистрица, община
Панчарево, на името на М.Л.Б. по заявление – декларация от 1958 г. е записано,
че притежава общо 17 дка ниви и 7,8 дка ливади.
С решение на ПК“Панчарево“ №10645/17.01.1997 г., (отменено с решение
№10645.8/16.10.2000 г., отменено с решение №862. 5/14.10.2002 г., което от своя
страна е обезсилено с решение от 08.03.2004 г. на СРС, 44 с-в, по
гр.д.№615360/2002 г., влязло в сила на 04.04.2004 г., като в сила е останало
първото решение за възстановяване от 17.01.1997 г.), на наследниците на М.Л.Б.
е възстановена собствеността върху неурегулиран поземлен имот- ливада IV
категория с площ от 6000 кв.м., съставляваща имот пл.№187, нанесен в
кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния план на с.Бистрица, София,
м.„Батлачка поята”, при граници: пасище, мера, стопанисвана от общината,
селскостопански терен- кметство на с.Бистрица, наследници на братя Н., А., С.Л.Б.
и наследници на М.Д.М..
С представения по делото нотариален акт №25, т.VI, н.д.№1052/1997 г. от
02.04.1997 г. на нотариус при СРС (л. 13 на СРС), въз основа на решение на ПК
Панчарево №10645/17.01.1997 г. (л.117 на СРС) Р.М.Б. (за 1/3 ид. ч.), С.и Н. А.
и С.Т. (за общо 1/3 ид. ч.) и Л. Г., Т.А.и И.Р.(за общо 1/3 ид. ч.) са признати за собственици на
описания в решението и предходния абзац имот.
От представените копия на емлячни регистри и удостоверения от кметството на
с.Бистрица се установява, че наследодателят на ответниците Д.(М.) Т. е
притежавал по наследство от баща си общо 28,1 дка ниви, 46,6 дка ливади и 10
дка гори, като в м.„Т. поята“ е притежавал една голяма ливада от 26 дка. Всички
имоти са внесени от наследниците на Д.Т.Т. (синовете му М., Д.и Т.Т.) през 1958
г. в ТКЗС, без да са поделени преди това.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че общият
наследодател на ответниците Д.Т.Т. е починал на 17.08.1953 г. и е оставил за
наследници лица, чиито правоприемници са ответниците по делото и настоящи въззивници.
С решение на ПК Панчарево №12809.4/29.03.2000
г., по заявление вх.№2809/02.04.1992г. от К.Д.Н., на наследниците на Д.Т.Т.
е възстановена в съществуващи стари
реални граници собствеността върху земеделска земя, ІV категория, ливада с площ от 26,502 дка, съставляваща имот
№036001 по картата на землището на с.Бистрица, София, м.„Т. поята”, при
граници: имот №001083, пасище, мера на Кметството, 000325, храсти на
Кметството, 001571- пасище, мера на кметството и полски път.
С последващо решение №12809.8/12.07.2003
г. на ОСЗГ Панчарево, по заявление на Г.Б.Р., отново на наследниците на Д.Т.Т.
е възстановена в стари реални граници ливада, този път от 28,322 дка, съставляваща имот № 036001, по картата на землището на
с. Бистрица, София, м. „Т. поята”, при граници: имот №001571- полски път на
община Панчарево и имот № 002004- полски път на община Панчарево.
С представения по делото констативен протокол от 21.06.2002 г., (л. 52) е
извършено служебно заснемане на границите на имот №036001, като границите са
идентифицирани на място от Г..Р., съседите на имота не са уведомявани, и е
констатирано че стари граници, с изключение на стар път от север, на място не
съществуват.
От показанията на свидетелите Е.Ф., С.Л., Н. Г., П.Т., С.Ф.и Д.П.се
установява, че общият наследодател на М.и С.Л.и- Л.Б., владеел ливада около 12
декара в местността „Равни лещак” в землището на с.Бистрица. След смъртта му
двамата братя М.и С.поделили имота помежду си по равно, като всеки от тях
получил по 6- 7 дка от ливадата. Мястото, което получил М.граничело на север с
мястото на С.Б., от изток - с място на Д.М.и Н.А., от запад - с коларски път и
общинска мера, като в имота, който останал на С.Б., имало изградена поята, а
този, който получил М.Б., бил празен. В същото землище имал ливада и Д.Т. (известен
и като М. Т.), която била повече от 20 дка и в нея също имало поята. Местата на
М.Б. и Д.(М.) Т. били разделени от вървище, по което добитъкът минавал за
водопой. Мястото, което владеел М.Б., било внесено от него в ТКЗС през 1958 г.
До внасянето му спорове за собствеността не е имало, включително между братята Б.
и Д.Т..
От заключенията на единичната СТЕ на вещо лице Г.и на тричленната
техническа експертиза се установява, че имотите, за които претендират ищците и
ответниците, не са обхванати от стария кадастрален план от 1956 г. След
очертаване на контурите им по стереомодела от 1954 г. имота в м.„Т. поята“ по графични данни е с размер от 26,558 дка, а този в м.„Батлачка поята“ е с обща площ от
12,038 дка, като последния имот представлява заявените две ливади от
братята С.и М.Б. (последният- наследодател на ищците). Съгласно комбинирана
скица 2 от единичната експертиза, съответно приложение 3 към тричленната
експертиза, в която са включени архивния кадастрален план, одобрената
кадастрална карта и КВС на землището на с. Бистрица, в имот № 36001 (сега
№№36003, 36041, 36042, 36043, 36069, 36070, 36071, 36072 и 36045), в м.„Т.
поята“ (на наследодателя на ответниците)
и имот № 36002 (сега имоти №№ 36046,
36047 и 36048), в м. „Батлачка поята“ (на наследодателя на ищците), не са
нанесени в КВС по старите граници. Ливадата от 6 дка е нанесена в архивния
кадастрален план на с.Бистрица от 1979 г. като имот пл.№187, собственост на М.Л.Б..
Д.Т. е имал неурегулиран поземлен имот в същата местност, като към момента на внасяне на земята в ТКЗС
неговата площ е 26,874 дка, определена по очертания върху ортофотоплан.
Според експертите, съгласно приложената
към решението на ОСЗГ Панчарево скица и действащата КВС на с. Бистрица обаче,
този имот е с площ 28,324 дка (над 2 дка
повече от заявеното за възстановяване и малко под 2 дка повече от внесеното в
ТКЗС). Имотите на наследодателите на страните съответно в м.„Батлашка
поята“ и в м.„Т. поята“ не са имали обща
граница към момента на кооперирането на земята (разделял ги е път- „вървище“
с широчина около 20 м.). По действащата КВС имотите граничат, като бившият имот на М.Б. е с намалена площ от 6 декара
на 4,521 дка. Имотът на ответниците „застъпва” този на ищците с 1157 кв.м.,
от които 320 кв.м. проектен път.
Застъпването се дължи на множеството промени в конфигурацията на имотите,
извършено от ПК.
От неоспореното от страните заключение на вещите лица по допуснатата в
съответствие с дадените изрични указания с решение №149 от 16.12.2020 г. по
гр.д.№865/2020 г. по описа на ВКС, ГК, първо отделение се установява, че при съвместяване на кадастрален план емисия
1979 г., кадастрален лист №Г-13-2-Г, гр. София, землището на с. Бистрица,
СО р-н Панчарево с картата на възстановената собственост от 1999 г. м.
„Тодорови пояти“, землището на с. Бистрица, СО р-н Панчарево:
-
Със скица №Ф00105/15.11.1999 г.
на поземлен имот №036001, м.„Тодорови пояти“, землището на с. Бистрица, СО-
Панчарево, няма застъпване с имот
пл.№187, кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г, гр.
София, землището на с. Бистрица, СО р-н Панчарево.
-
Със скица №Ф00149/24.11.1999 г.
на поземлен имот №036001 м.„Тодорови пояти“, землището на с. Бистрица, СО- Панчарево,
също няма застъпване с имот пл.№187,
кадастрален план емисия 1979 г., кадастрален лист № Г-13-2-Г, гр. София,
землището на с. Бистрица, СО р-н Панчарево.
-
Със скица №Ф00087/24.07.2000 г.
за поземлен имот №036001, м.„Тодорови пояти“, землището на с. Бистрица, СО р-н
Панчарево, с кадастрален план емисия 1979г., кадастрален лист № Г-13-2-Г, гр.
София, землището на с. Бистрица, СО р-н Панчарево- не се установява припокриване на контурите с имот пл.№187.
-
Със скица от 2009г. за поземлен имот №036001, м.„Тодорови пояти“, землището
на с. Бистрица, СО р-н Панчарево и кадастрален план емисия 1979г., кадастрален
лист № Г-13-2-Г, гр. София, землището на с. Бистрица, СО р-н Панчарево се установява застъпване между поземлен имот №036001 и имот пл.№187
по точки 1-2-3-4, отбелязани на комбинираната скица, с площ на застъпването 28
кв.м.
При така установеното от
фактическа страна и в съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени с
решение №149 от 16.12.2020 г. по гр.д.№865/2020 г. по описа на ВКС, ГК, първо
отделение, настоящият състав намира следното от правна страна:
Съгласно т.2 от ТР №1/1997 г. по
гр.д.№11/1997г. на ОСГК на ВКС, предмет на установителните искове по чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на
одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански
организации, който не е обусловен от решенията на комисиите по чл. 18 ж, ал. 1
и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, т.е. към един минал момент- когато са били
фактически или юридически отнети от собствениците им. В случая ищците
претендират установяване спрямо ответниците на правото на собственост върху
неурегулиран поземлен имот- ливада IV-та категория с площ от 6000 кв.м.,
съставляваща имот пл.№187, нанесен в кадастрален лист Г-13-2-Г по кадастралния
план на с. Бистрица, София, при граници: пасище, мера, стопанисвана от
общината, селскостопански терен - кметство на с. Бистрица, наследници на братя Н.,
А., С.Л.Б. и наследници на М.Д.М., към момента на внасяне на имота в ТКЗС- 1958
г., като твърдят, че към този момент имотът е бил собственост на общия им
наследодател М.Б. на основание наследство и придобивна давност.
Съгласно задължителните указания,
дадени от ВКС с горепосоченото решение от 16.12.2020г. (в какъвто смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС по този въпрос), след приемане на заключението на
вещите лица по въпроса каква част от имот пл.№187 по кадастралния план на
с.Бистрица, м.“Батлачка поята“ от 1997 г. се застъпва с възстановения на
ответниците имот №036001 по картата на възстановената собственост (КВС) на
землището на с.Бистрица и изготви комбинирана скица с ясно обозначение на тази
част и посочване на нейната площ, въззивният съд следва да прецени
допустимостта на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за тази част от имот пл.№187, която
не се застъпва с възстановения на ответниците имот №036001, като за тази част
обезсили първоинстанционното решение и прекрати делото, а за останалата част от
имот пл.№187 (която се застъпва с възстановения на ответниците имот №036001 и
която следва да бъде конкретно индивидуаризирана по изготвена от експертизата
скица) въззивният съд да разгледа и разреши спора за материално право по
същество.
Съгласно заключението на вещите лица
по допуснатата допълнителна задача, при съпоставка между кадастрален план
емисия 1979 г., кадастрален лист №Г-13-2-Г, гр. София, землището на с.
Бистрица, СО р-н Панчарево с КВС от 1999 г., м.„Тодорови пояти“, землището на
с. Бистрица, СО р-н Панчарево и издадените скица №Ф00105/15.11.1999 г., скица
№Ф00149/24.11.1999 г. и скица №Ф00087/24.07.2000 г. на поземлен имот №036001, м.„Тодорови пояти“,
землището на с. Бистрица, СО- Панчарево, не
се установява застъпване с имот пл.№187 по кадастрален план емисия 1979 г. Единствено по скица от 2009 г. се
установява застъпване между поземлен имот №036001 и имот пл.№187 по кадастрален
план емисия 1979 г., по точки 1-2-3-4, отбелязани на комбинираната скица, с
площ на застъпването 28 кв.м.
Тук следва да се отбележи, че
първоначално, с решение №12809.4/29.03.2000 г. на ПК Панчарево, по заявление
вх.№2809/02.04.1992г. от К.Д.Н., на наследниците на Д.Т.Т. е възстановена в съществуващи стари реални
граници собствеността върху земеделска земя, ІV категория, ливада с площ от 26,502 дка, съставляваща имот №036001
по картата на землището на с.Бистрица, София, м.„Т. поята”, при граници: имот
№001083, пасище, мера на Кметството, 000325, храсти на Кметството, 001571-
пасище, мера на кметството и полски път. Това решение не е обжалвано, влязло е
в сила и удостоверява правото на собственост, като има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота. С последващо решение
№12809.8/12.07.2003 г. на ОСЗГ Панчарево, по заявление на Г.Б.Р., отново на
наследниците на Д.Т.Т. е възстановена в стари реални граници същата ливада, но този път с площ от 28,322 дка (над 2 дка повече от
заявеното за възстановяване и малко под 2 дка повече от внесеното в ТКЗС) ,
съставляваща имот № 036001, по картата на землището на с. Бистрица, София,
м. „Т. поята”, при граници: имот №001571- полски път на община Панчарево и имот
№ 002004- полски път на община Панчарево. С констативен протокол от 21.06.2002
г., (л.52) е извършено служебно заснемане на границите на имот №036001, като
границите са идентифицирани на място от Г..Р., съседите на имота не са
уведомявани, и е констатирано че стари
граници, с изключение на стар път от север, на място не съществуват. Производство
по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ не е провеждано. Скицата от 2009г. е издадена
именно въз основа на последващото решение на ОСЗГ №12809.8/12.07.2003 г.
От друга страна, от приетите в първоинстанционното производство единична и
тройна СТЕ се установява, че имотите, за които претендират ищците и
ответниците, не са обхванати от стария кадастрален план от 1956 г. След
очертаване на контурите им по стереомодела от 1954 г. имота в м.„Т. поята“ по графични данни е с размер от 26,558 дка,
а този в м.„Батлачка поята“ е с обща площ от 12,038 дка, като последния имот представлява заявените две ливади
от братята С.и М.Б. (последният- наследодател на ищците). Ливадата от 6 дка е
нанесена в архивния кадастрален план на с.Бистрица от 1979 г. като имот пл.№187, собственост на М.Л.Б.. Д.Т. е имал неурегулиран
поземлен имот в същата местност, като към
момента на внасяне на земята в ТКЗС неговата площ е 26,874 дка, определена
по очертания върху ортофотоплан. Имотите на наследодателите на страните са в
различни местности и не са имали обща граница към момента на кооперирането на
земята, като ги е разделял път (вървище) с широчина около 20 м.).
Предвид гореизложеното настоящият
състав намира, че искът е недопустим поради липса на правен интерес и
първоинстанционното решение подлежи на обезсилване изцяло, а производството- на
прекратяване.
По разноските:
При този изход на спора на ответниците следва да
бъдат присъдени всички направени в производството разноски за всички съдебни
инстанции в общ размер 3455 лева, от които 1100 лева в първоинстанционното
производство, 1665 лева във въззивното производство при първото разглеждане, 80
лева в касационното производство и 600 лева във въззивното производство при
повторното разглеждане.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение от
13.11.2017г. по гр.д.№30074/2009г. на СРС, 50 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА ищците С.Р.Б. с ЕГН:**********, Т.И.А. с ЕГН:********** и
А.И.А. с ЕГН:********** да заплатят на ответниците Г.Т.Т., Й.Т.Д., Р.С.Т., М.М.Д.,
Л.М.М., Б.М.Й., С.В.Г., Н.В.Г., В.В.Н., Д.Н.К., Т.Ц.Г., Д.Ц.Д., П.Н.Д., Л.Н.К.,
С.Г.Р., Л.Г.Р., И.Н.Н., В.И.Н., Л.И.Н., Ц.Р.Д., Н.С.Б., Н.Б.Б., В.Б.Б., А.А.Б.,
Д.А.Б., К.Д.Б., К.Л.П., Р.Л.К., Л.Т.Д. и Р.А.Д. сумата от общо 3455 лева (три хиляди
четиристотин петдесет и пет лева)- разноски по делото за всички съдебни
инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/