О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 86
22.04.2020 г. гр. Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен
състав
На
двадесет и втори април две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН И.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.В.
В.К.
Секретар:
Павлина Костова
Прокурор:
Деян Петров
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия И. НОХД
№ 1091 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 270 от НПК и е образувано по молба на А.Ю.Р. - подсъдим по НОХД № 1091/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за изменение на мярката му за неотклонение
задържане под стража в по-лека.
В съдебно заседание
прокурорът оспорва молбата и моли за нейното оставяне без уважение като
неоснователна. Излага аргументи за липса на новонастъпили
обстоятелства или за промяна в съществуващите до момента обстоятелства, които
да налагат преоценка на необходимостта от продължаване на действието спрямо
молителя Р. на най-тежката мярка за неотклонение и евентуално нейното
смекчаване. Поддържа теза, че и към настоящия момент продължават да са налице
всички предвидени в чл.63 от НПК предпоставки Р. да бъде задържан, степента на
обоснованото предположение за авторството му по отношение на престъпленията,
предмет на обвинението, както и съществуването на реална опасност подсъдимият
да се укрие или извърши друго престъпление при условията на по-лека мярка за
неотклонение продължават да са налице. С такива съображения прокурорът предлага
молбата на подсъдимия Р. да бъде оставена без уважение, а взетата му мярка за
неотклонение задържане под стража да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия
моли искането му за изменение на мярката за неотклонение да бъде уважено.
Представя съображения относно продължаващото действие на обоснованото
предположение за авторството на престъпленията, но твърди, че отсъства втората
задължителна предпоставка за задържане, а именно реална и непосредствена
опасност Р. да се укрие или извърши престъпление. В тази насока се позовава на
наличието на постоянен адрес, трудова и семейна ангажираност на подсъдимия Р.,
както и липсата на доказателства, от които може да се изведе опасност той да
извърши престъпление ако не е задържан. Предлага искането му да бъде уважено,
като мярката за неотклонение задържане под стража бъде изменена в домашен арест
или парична гаранция в размер до 2 000 лева.
Подсъдимият Р. в личната си
защита моли искането му да бъде уважено, като твърди, че съпругата му работела
редовна смяна и това налагало децата му да остават сами в къщи, докато тя
отсъства. Изразява желание при обявеното в страната извънредно положение поради
пандемията от коронавирус да е в дома си при децата
си. В последната си дума моли мярката му за неотклонение задържане под стража
да бъде отменена в домашен арест или парична гаранция.
Съдът, като изслуша
становищата на страните, взе предвид наличните по делото доказателства и
съобрази закона, намери, че искането е процесуално допустимо доколкото изхожда
от лице, имащо качеството на подсъдим по висящо в съдебната фаза наказателно
производство, спрямо което е взета мярка за неотклонение задържане под стража,
но преценено по същество то е неоснователно. Няма спор, че с внесения на
18.10.2019 г. обвинителен акт на Окръжна прокуратура Бургас спрямо молителя А.Р.,
настоящ подсъдим по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и
съответно по чл.198 ал.1 от НК. Посочените две престъпления представляват тежки
умишлени такива по смисъла на чл.93 т.7 от НК, като за тях са предвидени
наказания съответно лишаване от свобода за срок от седем до петнадесет години
за първото, и от три до осем години за второто. Още в хода на досъдебното
производство, обвиняемият тогава А.Р. е бил задържан под стража, и тази мярка е
била неколкократно проверена по инстанционен
ред и съответно потвърдена с определения на Апелативен съд Бургас. С оглед
факта, че след образуване на настоящото съдебно производство подсъдимият Р. е
започнал да изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца по НОХД № 4262/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с Определение от
4.11.2019 г. настоящият съдебен състав е изменил тогавашната му мярка за
неотклонение задържане под стража в подписка, с оглед гарантиране възможността
подсъдимият да полага труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. С оглед приключване изтърпяването на споменатото наказание на
14.04.2020 г., с Определение от 20.02.2020 г. съдът е изменил мярката му за
неотклонение от подписка отново в задържане под стража с цел гарантиране
неотклонението на подсъдимия Р. от воденото срещу него наказателно преследване
и гарантиране на личното му участие при разглеждането на настоящото дело. При
вземане на решение за изменение на мярка за неотклонение в задържане под стража
вече са били отчетени характера и тежестта на престъпленията, за които А.Р. е
обвинен, данните относно личността и съдебното му минало, както и наличните по
делото множество гласни, писмени и веществени доказателства. И към настоящия
момент съдът продължава да счита, че по отношение на подсъдимия А.Р.
продължават да са налице кумулативно посочените в чл.63 ал.1 от НПК
предпоставки – налице е обосновано от общия преглед на доказателствените
източници подозрение за евентуално участие на подсъдимия в осъществяване на
престъпленията, за които е обвинен, както и реална опасност той да извърши
друго престъпление ако не е под стража. Както по-горе бе посочено обвиненията
са за тежки престъпления, насочени против личността и имуществото на
пострадалия М.С.Р. като и двете деяния се отличават с употреба на интензивно
насилие и за тях са предвидени тежки наказания лишаване от свобода. Съдът
отчита, че подсъдимият Р. разполага с постоянен адрес ***, както и че е семеен
и има деца, поради което счита, че не са налице доказателства той да се укрие
ако е с по-лека мярка за неотклонение. Посочените обстоятелства обаче са
съществували в същия вид и съдържание както към инкриминираната по делото дата
– 15.04.2019 г., така и по време на цялото досъдебно производство и след
образуване на съдебното производство, и очевидно тяхното наличие не е било от
естество да попречи на извършването на престъпленията, описани в обвинителния
акт. Наред с това, съдът счита, че е налице реална и непосредствена опасност
подсъдимият А.Р. да осъществи друго престъпление както по отношение на
пострадалия М.С.Р., така и евентуално посегателство против правосъдието по
отношение на съподсъдимите му К.Ю.Р. и И.Ю.А., по
отношение на които наказателното производство вече е прекратено поради
постигане и одобряване от съда на споразумения за решаване на делото. Конкретно
от гласните доказателствени източници, събрани в
досъдебното производство, може да се изведе заключение, че пострадалият М.Р.,
макар да се намира в роднинска връзка с подсъдимия А.Р., изглежда да изпитва
силен страх от личността на подсъдимия, което обстоятелство е отразено както в
показанията му, така и в описателната част на обвинителния акт.
Характеристиките на деянията, предмет на повдигнатото спрямо подсъдимия Р.
обвинение, мотивират съда да счита, че и към настоящия момент продължава да
съществува съвсем реална, конкретна и непосредствена опасност подсъдимият Р. да
предприеме друго престъпно посегателство конкретно по отношение на пострадалия М.Р..
В тази насока предлаганите от подсъдимия и неговия защитник алтернативи –
домашен арест или парична гаранция до две хиляди лева по мнението на съда не
могат да обезпечат посочената в чл.57 от НПК цел на подсъдимия да се попречи да
извърши престъпление, доколкото следващите от тези мерки за неотклонение
ограничения на практика не изключват в пълна степен тази опасност. Единствено
мярката за неотклонение задържане под стража се явява съответна на тежестта и
естеството на обвиненията, съобразена е с личностната характеристика на
подсъдимия и би гарантирала в пълна степен постигането на всички цели пред
мерките за неотклонение.
Предвид изложеното, наред с
отсъствието на нови факти, настъпили след последното произнасяне по мярката за
неотклонение от 20.02.2020 г. обосновават решението на съда да потвърди спрямо
подсъдимия А.Р. взетата най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража
като остави искането за нейното смекчаване без уважение.
По изложените съображения на
основание чл.270 ал.2 вр.ал.1 от НПК, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на А.Ю.Р. ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен
съд Бургас за изменение на взетата му с протоколно определение от 20.02.2020 г.
мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо
подсъдимия А.Ю.Р. мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Определението подлежи на
обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд –
Бургас в седемдневен срок от обявяването му на страните.
Препис от определението да
се изпрати незабавно на Началника на Затвора Бургас за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.