№ 3750
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря С.ка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110102489 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Р. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ******, чрез процесуалния му представител –
адв. И. И., срещу А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. О., община *****
област ******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
следния недвижим имот – сграда с идентификатор № ****** по КК и КР на
гр. Варна, одобрени със Заповед РД-******2007 г. на ИД на АГКК, находяща
се в гр. Варна, район ******, със застроена площ 59 кв. м., предишен
идентификатор: няма, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******, на основание изтекла
в полза на ищеца придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъсната
фактическа власт, с намерение за своене /владение, упражнявано лично от
ищеца/, в периода от 2013 г. до настоящия момент.
В исковата си молба ищецът С. Р. П. твърди, че е собственик на
процесната жилищна сграда, като същата е придобита по давност чрез
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение, осъществявано от него в
периода от 2013 г. досега, в продължение на повече от 10 г. Поддържа, че
стопанисва сградата, като е извършвал в нея множество ремонти и
подобрения. Никой не е оспорвал собствеността му, нямало е претенции от
никого по отношение на имота. Посочва, че не притежава документ за
собственост за сградата. И към настоящия момент продължава да живее в нея,
да я поддържа като своя. Само той притежава ключ за имота. Излага, че
ответницата твърди, че построената в имота жилищна сграда е нейна
собственост, без обаче да му предоставя документи, че се легитимира като
собственик. Ето защо счита, че има правен интерес от завеждането на
1
настоящата искова претенция. По изложените съображения моли предявеният
иск да бъде уважен.
Ответницата А. Р. А., редовно уведомена, не е депозирала отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. И. И., който заявява, че поддържа подадената искова
молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване следните
правнорелевантни факти, от които се ползва, а именно, че е собственик на
процесния недвижим имот на въведеното от него основание – изтекла в негова
полза придобивна давност, тоест че същият непрекъснато, необезпокоявано и
явно е упражнявал фактическа власт върху този имот в заявения период от
2013 г. до настоящия момент, с намерение за своене.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством
разпита на свидетеля В.М.О.. Същият посочва, че познава С. от 15 години,
живеят къща до къща, приятели са. Излага, че самият той живее в гр. Варна,
******, а ищецът живее до него – на същата улица, на № *****. Къщите са
близо, една до друга са, често си гостуват. Описва къщата на ищеца като
малка, около 40 кв. м., едноетажна къща, с хол и спалня. Никой друг не е
виждал в имота освен С.. Поддържа, че лично е правил ремонт на тази къща
преди четири-пет години. Обяснява, че не може всеки да влиза в имота на
ищеца. Последният си има ключ, той отваря, той затваря. Не може да влиза
друг. Посочва, че лично е присъствал и е възприел, че ответницата А. е идвала
в къщата, правила е панаири, като казвала, че тя била собственик на имота и
си искала къщата.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 ЗС
е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение
на имота. Владението е фактическо съС.ие и е дефинирано от чл. 68 ЗС като
упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен
/corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, а
субективният признак е характеристика на субективното поведение на
владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно съС.ие и за неговото доказването законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 ЗС, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго. Презумпцията е установена в полза на владелеца, същата е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява поС.но – да
2
няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. ПоС.ното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може да
се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат
на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на
трети лица. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си.
Всички тези предпоставки са налице в настоящия случай. Воденият от
ищеца свидетел Обретенов с категоричност заяви, че единствено ищецът през
последните 15 години живее в процесната къща, че само той има ключ за нея,
че не е виждал някой друг в имота.
Ето защо обоснован е изводът, че именно ищецът се легитимира като
негов собственик на въведеното оригинерно придобивно основание – изтекла
в негова полза придобивна давност и то в заявения от него период на лично
владение – от 2013 г. до датата на подаване на исковата молба в съда –
27.02.2025 г.
Установен е и правният интерес на ищеца да води настоящия иск срещу
ответницата, предвид извънсъдебното оспорване от страна на последната на
правото му на собственост върху вещта, в който смисъл са и показанията на
единствения разпитан по делото свидетел.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният положителен
установителен иск за собственост е основателен, поради което същият следва
да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ищецът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1211 лв., както следва: 211
лв. – платени такси /държавни, за данъчна оценка, за вписване на исковата
молба/ и платено в брой адвокатско възнаграждение – 1000 лв., която сума
следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Р. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, от една страна, и А. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: с. О., община ***** област ******, от друга страна, че
ищецът С. Р. П. е собственик на следния недвижим имот – сграда с
идентификатор № ****** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-
******2007 г. на ИД на АГКК, находяща се в гр. Варна, район ******, със
застроена площ 59 кв. м., предишен идентификатор: няма, с предназначение:
жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с
3
идентификатор ******, на основание изтекла в полза на ищеца придобивна
давност, чрез осъществяване на непрекъсната фактическа власт, с намерение
за своене /владение, упражнявано лично от ищеца/, в периода от 2013 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.02.2025 г., на основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН **********, с адрес: с. О., община *****
област ******, да заплати на С. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
******, сумата 1211 лв. /хиляда двеста и единадесет лева/ , представляваща
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4