Решение по дело №1701/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Х.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, Вилна зона, ул. ***, срещу Решение № 989/29.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110201801 по описа на 2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 6088596, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон, моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ, излага подробни съображения в тази насока в касационната жалба.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не е постъпил отговор. С депозирани писмени бележки счита касационната жалба и изложените в нея съображения за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Моли оспореното решение да бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна пледира, че не са налице факти, обуславащи извод за извършено нарушение в условията на повторност. Счита, че са налице основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е ЕФ Серия К № 6088596, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на Х.Х.К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност.

ВРС е приел за установено от фактическа и правна страна, че 18.02.2022 г. в 12:30 часа, в област Варна, по път първи клас № 9, в посока от гр. Варна към гр. Бургас, преди кръстовището за к.к. Камчия е извършил нарушение за скорост с автомобил с рег. № *** установено и заснето с автоматизирано техническо средство 100B948C0108000BD, като при разрешена скорост 60 км./ч. е установена скорост 101 км./ч. – нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. За така установеното нарушение, на 18.02.2023 г. бил съставен ЕФ серия К № 6088596 срещу Х.Х.К., в качеството му на собственик на автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км./ч., въведена с пътен знак В-26 е била измерена скорост от 101 км/ч, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост с 41 км/час. Посочено е също така, че нарушението е било извършено при условията на „повторност“, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5150988.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно Карачовор, в качеството му собственик на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Подробно въззивният съд е изложил аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и издаването на електронния фиш, като е развил съображения в цялостния й аспект, дори и без да са наведени съответните възражения, с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна и че правото на защита на жалбоподателя Карачовор не е било нарушено. Изложени са аргументи и относно квалифициращия призна "повторност" на вмененото на Карачовор нарушение.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на ЕФ и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният ЕФ съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора Карачовор, ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 101 км./ч.

Няма спор, а и видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – приложена по делото, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, при положение, че в кадъра е заснето само едно МПС.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора Х.Х.К., тъй като в качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл. 188, ал. 1, изр. 2-ро ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наложеното на касатора наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 41 km/h до 50 km/h, наказанието е глоба в размер на 400 лева, а двойният й размер, предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП възлиза на 800 лева.

Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани и пред ВРС, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Неоснователно е възражението на касатора, че от страна на ВРС не е обърнато необходимото внимание относно вида и годността на системата за видеоконтрол е била статична или мобилна. Правилно въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено от статично АТСС, което е било годно за експлоатация.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Подробно, с оглед цялостния контрол за законосъобразност са обсъдени и въпросите касаещи процедурата за санкциониране на нарушители с ЕФ, както и задължителните реквизити, които той следва да съдържа. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си въззивният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него ЕФ.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на ВРС за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Относно разноските, ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което съдът счита, че такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 989/29.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110201801 по описа на 2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х.Х.К. , ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: