Решение по адм. дело №201/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-1919 от 22.08.2024 г., подадена от Г. К. Н. от [населено място], [ЕГН], против Мълчалив отказ на кмета на О. С. за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП по реда на чл. 135 от ЗУТ, по заявление с рег. № ДД-4-А-01.111 от 04.07.2024 г. и, алтернативно, срещу изричен отказ за издаване на такава заповед.

С Решение № 19 от 08.01.2025 г. по адм. д. № 324 от 2024 г. АС – Габрово е отменил мълчаливия отказ и е върнал делото като преписка за произнасяне на административния орган.

Въз основа на подадена касационна жалба от кмета на О. С. е образувано к.адм.д. № 3907 от 2025 г., приключило с Решение № 5743 от 02.06.2025 г., с което първоинстанционният съдебен акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане в АС – Габрово. Мотивите, поради които е постановен този акт са следните:

Правилно АС – Габрово е счел, че е налице формиран мълчалив отказ от страна на кмета на Община Севлиево, но е необоснован изводът, че отказът е незаконосъобразен. Не е направена преценка дали и доколко представеното задание съответства на Общия устройствен план /ОУП/ за населеното място, доколкото има такъв. В тази насока не са събрани доказателства и не са изложени мотиви от съда, вкл. и дали процесният имот попада в устройствена зона за жилищно застрояване. Не са налице аргументи дали и доколко проектът съответства на действащите ЗУТ и подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, особено при наличието на обстоятелството, че имотът попада в терен «за озеленяване» /безпарцелно озеленяване/.

При повторното разглеждане на делото не се установява в последствие да е бил издаден изричен отказ по подаденото заявление, въз основа на което е образувано административното производство, поради което жалбата следва да се разгледа като такава, подадена срещу формиран мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево, както е посочено изрично и в отменителното решение на ВАС.

 

В депозираната жалба против този административен акт /АА/ е отразено, че същият е незаконосъобразен, т.к. законът изисква издаването на изричен акт при такова депозирано заявление. При мълчаливия отказ липсват мотиви, което е в пряко противоречие със законовите правила и принципи. На 14.08.2024 г. жалбоподателят получил писмо от главния архитект на общината, в което изрично му се отказва издаването на искания от него административен акт, като се акцентира на това, че в имота му са налице незаконни постройки, за които е започнала процедура по чл. 225а от ЗУТ и тече производство по тяхното премахване. В тази връзка органът приема, че е налице влязъл в сила ПУП, който не може да се изменя на основание чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ с цел узаконяване на тези постройки. В тази връзка тезата на жалбоподателя е, че до момента не е установено с влязъл в сила ИАА, че в имота му има незаконни постройки, нито се установява, че с исканото от него изменение се цели или ще се постигне тяхното узаконяване.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ, лицата по чл. 131 /заинтересованите такива в производството по одобряване на ПУП и техните изменения, които са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите по данни от имотния регистър/ могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината. По делото няма спор и са приложени доказателства за това, че жалбоподателят се явява такова заинтересовано лице, като собственик на процесния имот, искането му е допустимо и е следвало да се разгледа на Община Севлиево, поради което непроизнасянето на този административен орган в законния срок се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване. Писмото на главния архитект може да се счита само за уведомление, но не съставлява изричен ИАА, подлежащ на оспорване, поради което при първоначалното разглеждане на делото ответникът, в лицето на кмета на общината, правилно е бил конституиран като страна в производството и съдебният акт е счетен за допустим, като постановен при правилно конституиране на страните.

Заявлението на Г. Н. за издаване на разрешение за изработването на ПУП по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ за имот № XIII – 21, кв. 8, [населено място], общ. С., е подадено на 04.07.2024 г. По отношение на този имот жалбоподателят се легитимира като собственик с приложен [нотариален акт] от 25.09.1997 г.

По делото нито се твърди, нито се установява изрично произнасяне на оправомощения административен орган, поради което се приема, че същият е формирал мълчалив отказ. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата на Н. е депозирана на 19.08.2024 г. – в рамките на законния срок и като подадена от заинтересовано лице против ИАА, подлежащ на съдебно обжалване пред Административен съд, тя се явява редовна и допустима, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.

 

В проведеното поделото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. Б. от АК – Стара Загора, който поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от адв. Н. Ш. от АК - София, който оспорва жалбата.

 

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

Подаденото заявление е по чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която разпоредба разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, каквото е процесното, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. С него Н. е поискал да му бъде издадено разрешение за изработване на ПРЗ за частично изменение на ЗРП досежно УПИ № XIII–21, кв. 8, [населено място], общ. С. и прилежащи към него УПИ. Според заданието към него имотът е отреден за [ПИ] по КП на населеното място, като по-голямата част от този имот попада в терен за озеленяване, а друга част /по-малката/, попада в границите на УПИ X–22. УПИ № XIII–21, кв. 8, в устройствена зона, предвидена за ниско жилищно застрояване. Целта на ПРЗ е вътрешните регулационни линии на този УПИ да се поставят в съответствие с имотните граници на [ПИ] по КП на [населено място]. Изискванията към плана са да се изработи като ПРЗ, като вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие с имотните граници и конкретно – вътрешната регулационна линия между УПИ X–22, УПИ XI–23, УПИ XII–23 и УПИ XIII–21 от кв. 8 да се запази устройствена зона за ниско жилищно застрояване с посочените в заданието устройствени показатели. Предвижда се да се посочат ограничителните линии на основното застрояване и сградите, които се запазват като негови елементи. Към заданието е приложена цветна скица с предложение за ПРЗ за частичното изменение на плана, обяснителна записка, скица с предложение за изменение на ПУП – ПР. От обяснителната записка става ясно, че се иска [ПИ], собственост на жалбоподателя, след корекцията на регулационните граници по посочения по-горе начин, да образува нов УПИ X–22 „За жилищно застрояване“, нови УПИ XI–23, УПИ XII–23 и УПИ XIII–21 със същото предназначение, като се посочва каква корекция на площите на отделните УПИ ще се направи. Предвижда се запазване на така посочената устройствената зона за целия имот след изменението.

Ответната страна прилага доказателства за това, че в имота на жалбоподателя е констатирано наличието на три постройки от допълващо застрояване, за които общинската администрация счита, че същите са незаконни и е издала заповеди за тяхното събаряне. Заповедите обаче са обжалвани и към момента на сформирането на мълчаливия отказ и писмото на главния архитект до жалбоподателя не са влезли в сила. Нещо повече – към момента една от тях е отменена с влязъл в сила съдебен акт, а другите две са в процес на обжалване. Тези факти налагат извода, че при формирането на процесния ИАА не е установено по съответния ред с влязъл в сила друг административен акт наличието на незаконно строителство в имота на жалбоподателя. Съгласно чл. 142 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. До приключване на устните състезания обаче не се твърди нито се установява наличие на влезли в сила ИАА, установяващи такова незаконно строителство.

В заключението на назначеното по делото вещо лице се сочи, че съгласно общия устройствен план /ОУП/ цялото населено място [населено място] е урбанизирана територия, жилищна устройствена зона. Съгласно действащия ЗРП на населеното място голяма част от [ПИ] попада в терен, отреден за озеленяване, а по-малката част попада в границите на [УПИ] и [УПИ], кв. 8 в устройствена зона за ниско жилищно застрояване. Заложените в заявлението показатели за застрояване съответстват на посочената устройствена зона за ниско жилищно застрояване, като по този начин е налице съответствие между показателите на плана и изпълнение на нормативното основание по чл. 62, ал. 4 и чл. 134, ал. 2,т. 1 от ЗУТ. Градоустройствените показатели съответстват на изискуемите нормативно определени такива за тази устройствена зона. Не са налице и нарушения по отношение предвидените лице и площ на имота, като е взето предвид, че населеното място е такова с равнинен терен.

Съдът не споделя становището, че издадените три заповеди за установяване на незаконно строителство и премахването му са пречка за изменение на ПУП, т.к., както бе отразено по-горе, същите не са влезли в сила. Едната от тях е вече отменена с влязъл в сила съдебен акт, а другите две са обект на съдебен контрол, като споровете по тях са висящи. Самото вещо лице в проведеното о.с.з. подчертава, че „за да се установи незаконосъобразност на налични в имота постройки, следва да приключат производствата по обжалването на трите заповеди“.

„Компетентност да се произнася по (не)законността на строеж административният съд притежава единствено по повод на проверката за законосъобразност на заповед за премахване по чл. 225, ал. 1 или чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, не и инцидентно в производството по оспорване на акт за одобряване на ПУП. Т. е. за да се приеме строежът за незаконен е необходимо да е налице влязъл в сила административен акт, установяващ статута на строежа и нареждащ премахването му.“ - Решение № 9725 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2022 г., II о.

„Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения, че процесния отказ да се издаде разрешение за изработването на проект за ПУП, е правилен и на осн. чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Тук следва да се отбележи, че тази норма е приложима само в случай на влязъл в сила акт за установяване незаконност на строеж в процесния ПУП. В настоящия случай към делото са събрани и приобщени множество доказателства за инициирани процедури по отмяна на разрешението за строеж на обекта в имота и за установяване на неговата незаконност, но липсват такива, тези процедури да са финализирани с влязъл в сила административен акт. Инцидентното установяване незаконност на строежа по смисъла на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, извършен от заявителя на промяната на ПУП, в който е изграден, е недопустимо в съдебното производство по контрол на акта, издаден в процедурата по чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ.“ - Решение № 9726 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2022 г., II о.

Освен това, съгласно цитираната норма на чл. 134, ал. 4 от ЗУТ, влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел: 1. узаконяване на незаконно изградени строежи; 2. промяна на предназначението на терени, определени с подробните устройствени планове за озеленени площи, освен в случаите по ал. 2, т. 1 и по чл. 62а, ал. 2 - 5.

По отношение на т. 1 следва да се има предвид, че забраната касае не просто наличието на незаконни строежи, а изменението на ПУП когато с него се цели тяхното узаконяване. В случая, както заявява и вещото лице в о.с.з., „исканото изменение на ПУП няма да има за резултат постигане на законосъобразност на постройките, техническите показатели, предложени в изменението, няма да се променят в полза на узаконяване на тези сгради“. Съдът взе предвид, че и трите заповеди, предвиждащи събарянето на постройките от допълващото застрояване – стопански постройки, съдържат твърдението, че същите са незаконни, т.к. за тях няма издадени строителни книжа, а не защото се намират на недопустимо отстояние от граници или поради други законови нарушения, свързани с мястото и начина им на изграждане. С допускане на изменението тези липсващи строителни книжа няма да се появят и няма да отпадне основанието постройките да се считат за незаконни на това изрично посочено основание. Следователно с допускането на исканото изменение строежите няма да се „узаконят“.

Относно предвидената за озеленяване част от терена, с оглед. Чл. 134, ал. 4, т. 2 от ЗУТ, следва да се има предвид, че тук устройственият план не е приложен. Няма открити и/или приключили процедури по отчуждаване на имота или части от него. Същият е предвиден „за обществено озеленяване“, според вещото лице, изразено в о.с.з., но тази му функция не е реализирана. Според вещото лице и в тази си част той се ползва като имот на собственика– градина, която е оградена с жив плет, има врата и в нея собственикът сее и отглежда зеленчуци. Според чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ, не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Нормата на ал. 4 обаче предвижда изключение: „Алинеи 2 и 3 не се прилагат при промяна на предназначението на имоти и части от тях, предвидени в подробните устройствени планове за озеленени площи, които не са реализирани в населените места с население до 10 000 жители. В тези случаи промяната на предназначението се извършва по реда на глава седма, раздел IV.“. В настоящия случай става въпрос именно за такова населено място, поради което следва да се приеме, че е допустимо промяната в предназначението на имот, предвиден преимуществено за озеленяване по процесната процедура.

В заключение съдът намира, че постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката се върне на компетентния орган за изрично произнасяне по заявлението и определяне на срок за това. На първо място по така подаденото заявление настоящият съдебен състав също е на мнение, че органът дължи изрично произнасяне, като дори и да постанови отказ от уважаване на искането, то той следва да бъде мотивиран. Няма причини цялостното неизпълнение на това негово задължение да се толерира пред възможността той да издаде изричен отказ, в който обаче да не изложи фактически и/или правни основания. Във втория случай той ще бъде отменен поради липса на обосновка, а в първия неговата отмяна следва да се постанови на още по-силно основание, т.к. акт изобщо липсва. Съдът не може да замени един компетентен административен орган, като се произнесе по съществото на подадено искане и да издаде сам на практика този ИАА. Към момента АПК не предвижда такава правна фигура. А и това е недопустимо с оглед принципите на справедливостта и правния ред, както и принципа за разделение на властите. Съдът следва да се произнася само и единствено по законосъобразността на вече налични АА, но не и сам да издава такива, замествайки самостоятелно липсващи мотиви. Преди да се произнесе, този орган следва да събере всички относими и необходими доказателства, да вземе становища на компетентни и/или помощни органи и съдът не може и не следва да го замества в тази му дейност. Затова и административният орган следва да бъде задължен да разгледа искането, да установи релевантните факти и да се произнесе с мотивирано становище по подаденото заявление, а съдът е компетентен да установи дали тези му действия и актът съответстват на действащото право.

На следващо място, изпълнявайки дадените от ВАС указания, съдът е установил, че исканото изменение не противоречи на ОУП. Не се установяват и други пречки за неговото допускане, но отново административният орган е този, който трябва да изследва в детайли цялото искане и да установи дали същото може да бъде уважено или не, като изтъкне изрични фактически и правни мотиви за това си решение.

 

При този изход на правния спор своевременно и основателно се явява заявлението на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, каквито се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от ЗУТ. Същите се изразяват в: заплатена държавна такса – 10.00 лв.; адвокатско възнаграждение от 1 200.00 лв. по адм.д. № 290 от 2024 г. на АС Габрово; адвокатско възнаграждение от 1800.00 лв. по адм. д. № 201 от 2025 г. по описа на АС Габрово; 200.00 лв. за допусната и приета СТЕ. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при повторно разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, като те следва да бъдат присъдени в зависимост от изхода на спора пред първоинстанционния съд /Решение № 8508 от 19.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 760/2025 г., V о.; Решение № 8305 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 337/2025 г., V о.; Решение № 8288 от 30.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2025 г., V о.; Решение № 3747 от 9.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 722/2025 г., I о. и др./. Изходът на този спор е изцяло в полза на жалбоподателя Г. Н., поради което в негова полза следва да се присъдят и разноските, направени пред касационната съдебна инстанция, която не се е произнесла по съществото на спора. Същите са на стойност 1 500.00 лв. и съставляват договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Разноските за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение не се явяват прекомерни с оглед вида на правния спор, броя на съдебните заседания с явяване на страните по тях, изслушването на експертиза.

 

 

Воден от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд- Габрово

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № СДА-01-1919 от 22.08.2024 г., подадена от Г. К. Н. с [ЕГН], мълчалив отказ на кмета на О. С. по подадено от жалбоподателя заявление с рег. индекс № ДД-4-01.111 от 04.07.2024 г. за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП по чл. 135 от ЗУТ.

 

ВРЪЩА преписката за изрично произнасяне на административния орган – кмета на О. С., в законовия срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

 

ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Г. К. Н. с [ЕГН], деловодни разноски на обща стойност 4700.00 лв., от които: 1210.00 лв. по адм. д. № 290 от 2024 г. по описа на АС Габрово; 1 500.00 лв. по к.адм.д. № 3907 от 2025 г. по описа на Върховен Административен съд и 2 000.00 лв. по настоящото адм.д. № 201 от 2025 г. по описа на АС Габрово.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.

 

Препис от същото да се изпрати на страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.