Р Е
Ш Е Н
И Е
№674 19.05.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Галина Драганова, в
присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от
съдията Икономов касационно административно наказателно дело № 621 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Д.С.,
ЕГН **********, подадена чрез адв. В., САК, против Решение № 11 от 28.02.2022 г. по н.а.х.д.
№ 636/2021 г. по описа на Районен съд- Царево. С обжалваното решение е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 302а-625-2021 от 20.08.2021 г. на
началника на РУП – Царево, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По
същество се иска отмяна на решението и отмяна на издаденото наказателното
постановление.
В съдебното заседание
касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови
доказателства.
Ответникът по
касационната жалба не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на касационната
проверка, Районен съд - Царево е потвърдил наказателно постановление № 302а-625-2021
от 20.08.2021 г., издадено от началника на РУ – Царево при ОДМВР- Бургас, с
което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на А.Д.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
За да постанови
решението си, районният съд е изложил мотиви, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателя е
изпълнил вмененото му административно нарушение. Прието е, че при съставяне на
акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗМВР. Изложено е, че размера на наказанието е правилно определен, с
оглед на което издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
Съобразно нормата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, наказващият орган следва да направи констатации за всички обстоятелства,
при които е извършено нарушението. Тези обстоятелства подлежат на доказване в
съдебното производство. В конкретния случай в обжалваното наказателно
постановление липсва описание на деянието, в което се е изразило нарушението.
Видно от същото, е записано, че
„лицето след издадено писмено предупреждение по чл. 65 от ЗМВР да не нарушава
обществения ред и след издадено устно полицейско разпореждане, същият не го
изпълнява, с което съзнателно ни пречи да изпълним задълженията си по служба“.
В материалите по делото не е приложено така цитираното писмено разпореждане, с
оглед на което не може да се установи съдържанието му и дали действително А.Д.С.
не е изпълнил същото. Формулировката използвана в издаденото НП е твърде обща и
в нарушение на цитираната по-горе разпоредба. В НП липсват констатации относно
съдържанието на издаденото писмено разпореждане, а без такова описание не е
възможна индивидуализация на конкретното нарушение, доколкото посочените
обстоятелства се отнасят до съставомерни негови признаци. С оглед на това,
съдът приема, че жалбоподателят е ограничен в правото му да узнае какво
нарушение му се вменява и следователно е лишен от възможността да упражни
ефективно правото си на защита. Нарушението е съществено и не може да бъде
отстранено в съдебното производство, поради което съставлява основание за
отмяна на наказателното постановление.
Предвид на изложените мотиви,
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да
бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото
наказателно постановление.
При този изход на спора на касатора
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за двете
инстанции.
На
основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХIV-ти
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
11/28.02.2022 г. постановено по н.а.х.д. № 636/2021 г. по описа на Районен съд
- Царево и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно
постановление № 302а-625-2021
от 20.08.2021 г., издадено от началника на РУП – Царево при ОДМВР- Бургас, с
което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на А.Д.С. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Районно управление „Полиция“ – Царево да заплати на А.Д.С., ЕГН **********,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
две инстанции.
Решението
е окончателно на основание чл. 223 АПК и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.