Разпореждане по дело №12719/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48930
Дата: 19 април 2023 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110112719
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 48930
гр. С, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110112719 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.
Образувано е по заявление на ИАВКВПД с БУЛСТАТ: *** и адрес: гр. С, БУЛ.ЦО 7
срещу Е. К. Х. с ЕГН: ********** за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводни книги на за
сумата 561,12 лева, представляваща обезщетение за периода от 01.08.2022 г. до 31.01.2023 г.
за ползване на недвижим имот, отдаден под наем съгласно заповед за настаняване №
1105/18.11.1987 г., договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот собственост на
МНО от 31.08.1987 г., допълнително споразумение № рд-12-253/16.02.2007 г. и
допълнително споразумение № рд-12-2287/27.12.2007 г., ведно със законна лихва за период
от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и за разноски за производството.
За да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 417 ГПК е необходимо вземането на кредитора да произтича от документ, посочен в
чл.417 от ГПК, който документ съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.2 от ГПК трябва да е
редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
В случая заявителят претендира в негова полза да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК
извлечение от счетоводните книги. Заявителят претендира с представения документ да се
установява вземане за сумата 561,12 лева, представляваща обезщетение за ползване на имот
след прекратяване на сключения на 31.08.1987 г. договор за наем. Твърди се, че длъжникът е
бил наемател на имота, но договорът за ползването му е прекратен с предизвестие, връчено
на длъжника на 16.06.2008 г. Въпреки прекратяване на договора длъжникът не освободил и
не предал имота, поради което в полза на заявителя като правоприемник на ИА „УЧДС МО“
възникнало вземане за обезщетение за ползването му.
1
От изложеното е видно, че претенцията на заявителя е на извъндоговорно основание,
тъй като се твърди, че наемното правоотношение с длъжника е прекратено. Видно от
представеното извлечение обаче същото е от счетоводна сметка за дължимите суми на
договорно основание - по договор за наем от 31.08.1987 г. и до. Споразумение №РД – 12-
253/16.02.2007 с наемател Е. К. Х.. В същото е посочено, че сумата от 561,12 е обезщетение
за период от 01.08.2022 г. до 31.01.2023 г. Съставено по този начин извлечението от сметки
не съдържа пълна информация за претендираното вземане, тъй като липсва надлежна негова
индивидуализация на основанието, довело до неговото възникване, както и на имота, за
който се отнася. Твърденията на заявителя, че се касае за обезщетение поради реализирано
ползване на конкретен имот, липсват като информация в самия документ.
От друга страна извлечението е съставено за вземане по договора за наем и
длъжника, изрично е посочен като наемател, а със заявлението се претендира на
извъндоговорно основание.
Представените документи, извън този, който се твърди да е документ по чл. 417
ГПК, доколкото не са такива по чл. 418, ал. 3 ГПК, не подлежат на обсъждане в настоящото
производство. Вземането следва да е надлежно индивидуализирано в самото извлечение от
счетоводните книги, а не със заявлението или с допълнително представени доказателства. В
това производство се проверява единствено редовността на документа и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане от външна страна.
Посочените неясноти и липса на индивидуализация на вземането не биха могли да
бъдат преодолени чрез уточнителни изявления от страна на заявителя, поради което и
описанието на обстоятелствата, от които се твърди да е възникнало вземането в заявлението
не могат да санират непълнотите на представения документ.
С оглед изложеното, представеното извлечение от счетоводна сметка не би могло
да се счита за документ, надлежно удостоверяващ изискуеми определени по основание и
размер вземания на заявителя, поради което и заявлението се явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ИАВКВПД“ с булстат: *** и адрес: гр. С, бул.
ЦО 7 срещу Е. К. Х. с ЕГН: ********** за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводни книги за
сумата 561,12 лева, по което е образувано ч.гр. д. № 12719/2023 г. по описа на СРС, 118-ти
състав.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя.
Да се изпрати препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2