РЕШЕНИЕ №
гр. Видин, 13.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен
съд, 4-ти наказателен състав, в
открито заседание на тринадесети
октомври 2021 г. в следния състав:
Председател: Андрей Дечев
при участието на секретаря: П. Йорданова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 502 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.240,
във вр. с чл.79, ал.1, чл.86 от ЗЗД и
чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл.415, и 422,
ал.1 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България твърди,
че с Договор за револвиращ потребителски кредит с номер CREX-13465799 от 03.06.2016, е отпуснал паричен кредит с
максимален кредитен лимит 1000 /хиляда лева/ лв. на ответника.
Сумата 732.57лв. /седемстотин тридесет и два лева и
петдесет и седем стотинки/ , предмет на горепосочения договор, е изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 и чл. 14 от Приложението към договора е
възникнало задължението за кредитополучателя да заплаща минимална месечна
погасителна вноска представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
изпълнил задължението си по него. Ответницата е преустановила редовното
обслужване на кредита на 01.06.2018г., която е последното плащане по кредитната
карта, като балансът по нея е минус 741.14 лв.
По този начин ответникът следвало да изплати
остатъка по кредита към 06.12.2018г., към която дата, е станал изискуем в целия му размер съгласно
погасителния план. Въпреки настъпилия падеж на непогасените вноски, кредитополучателят
не е изпълнил задължението си.
Алтернативно счита всички претенции за дължими, на
основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения между страните погасителен план, която е била на 05.10.2017г. Т.е.
към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла
и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на
посоченото основание.
Заявява, че ответникът дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва в размер на 38.21 лв./тридесет и осем лева и двадесет
и една стотинки / за периода от настъпване на изискуемостта на кредита -
06.12.2018 до 11.06.2019.
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството
следните суми: главница - 732.57лв. /седемстотин тридесет и два лева и петдесет
и седем стотинки/ , договорна лихва -
12.57 лв., законна лихва за забава - 38.21 лв. или ОБЩО: 783.35лв.
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд
- гр. Пловдив. По гражданско дело No 1751/2020 г., е издадена Заповед за
изпълнение, след което е постъпило възражение от срещу издадената заповед. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България от С.И.В., ЕГН **********, адрес: ***, в размер на: главница -
732.57лв. /седемстотин тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ ,
договорна лихва - 12.57 лв. за периода
от 01.06.2018 г. до, законна лихва за забава - 38.21 лв. за периода от
06.12.2018г. до 11.06.2019г., на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира съдебните разноски по заповедното
производство в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева /за държавна такса и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв.
Моли съда да осъди ответника да заплати и държавната
такса за завеждане на иск в размер на 125.00лв., както и минимално юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото производство
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
предоставения му едномесечен срок. Оспорва предявените искове по основание и
размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена на задълженото по същото лице по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Предмет на
иска е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и успешното
му провеждане предполага установяване дължимостта на сумата, за която е
издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира
вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно
и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за
кредит за покупка на стоки или услуги, че дружеството е заплатило на търговеца,
избраните от ответницата стоки и че същите са получени от последната и факта на
осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в
предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделните
пера.
На първо място, в исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за револвиращ потребителски кредит
с номер CREX-13465799 от 03.06.2016,
е отпуснал паричен кредит с максимален кредитен лимит 1000 /хиляда лева/ лв. на
ответника , ищецът е отпуснал паричен кредит. Сумата, предмет на посочения
договор, била предоставена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 и чл. 14 от приложението
към договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез
клона в България, е изпълнило задължението си по него. Твърди се, че усвояването
на посочената сума, ответницата е
удостоверила с полагането на подписа си. За ответницата възникнало задължението
да погаси заема на 16 месечни вноски които вноски съставлявали изплащане на
главницата по заема Твърди се от ищеца, че ответницата преустановила плащането
на вноските по кредита на посочената по-голре дата . Съгласно договора,
вземането на ищеца става предсрочно изискуемо в целия му размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена месечна вноска. По този начин, ищецът твърди, че
ответницата е следвало да изплати претендираната в исковата молба сума сума към
посочената по-горе дата, към която дата заемът е станал изискуем в целия му
размер.
За събиране на вземането си, ищецът е инициирал
заповедно производство - ч.гр.д.№ 1751/2019г., по описа на ВРС, по което е била
издадена заповед №1315/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника, сега настоящ ответник, по
правилото на чл.47, ал.5 ГПК.
За да обоснове правния интерес от търсената защита,
ищецът в исковата молба се позовава на настъпила в негова полза предсрочна
изискуемост. Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия
го конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни
това задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на
който едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшна
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването му.
Изискуемостта на едно задължение означава не само, че то е възникнало, но и че
са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят
на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Иначе
казано, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането /не са осъществени действия iure et facto - да се върне заетата
сума/ и упражненото от кредитора
право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Посочената разпоредба е с императивен характер и е
приложима към ищеца, доколкото представлява финансова институция по смисъла на
чл.За от ЗКИ. Ето защо и за да бъде завършен преобразуващият фактически състав
за отнемане преимуществото на срока, е необходимо не само обективният факт на
допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно волеизявление
от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем,
В настоящия случай нито се твърди, нито се
установява, ищецът да е изпращал покана или друг изходящ от него документ, в
който да е било обективирано волеизявлението му за настъпила в негова полза
предсрочна изискуемост към посочената по-горе дата. Следва да се приеме, че към
датата на сезиране на заповедния съд, фактическият състав за отнемане
преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен ресурс и по отношение
на непадежиралите вноски, е бил недовършен.
Постигната в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
С подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение
на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено да
длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на длъжника също няма
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Друг е
въпросът, че в настоящия случай, заповедта за изпълнение е била връчена по
чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно установената съдебна практика по договори
за потребителски кредит, какъвто е процесният, съдържащи уговорка за предсрочна
изискуемост са приложими постановките на TP №4/18.06.2014г. по тълк. д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и пo-конкретно т.18. Изрично в цитираното тълкувателно
решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да
уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката/финансовата институция
съгласно ЗКИ не е заявила, че упражнява правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.
В разглеждания казус, това означава, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 123/9.11.2015г. на ВКС по т.д.№ 2561/2014г., II т.о., ТК, докладчик
председателят Т. В. и Решение № 114/7.09.2016г. на ВКС по т.д.№ 362/2015г.( 2
т.о., ТК, докладчик съдията Е. В., постановени по реда на чл.290 ГПК)=
Това от своя страна влече след себе си
неоснователност на предявения установителен иск и отхвърляне на претенцията за
присъждане на разноските по заповедното производство.
От друга страна, със Заявление Съдът е бил сезиран с
искане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, гр.София за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК против М.А. за вземане, произтичащо от
настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор за револвиращ
потребителски кредит. Анализът на заявлението и неговите реквизити сочат, че
заповедният дълг се претендира като дълг с договорен произход, чиято
изискуемост е настъпила предсрочно към конкретен . На основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за искова молба по чл.127,
ал.1 ГПК, вкл. изчерпателно да формулира обстоятелствата, на които се основава
заповедният дълг. Обективираните в заявлението твърдения, вкл. приложените
доказателства, не съдържат искане за установяване на процесното вземане на
основанието, заявено в исковата молба при условията на алтернативност, а
именно: на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска
съгласно погасителния план. Формулировката на иска с правно основание чл.422 ГПК, така, както е алтернативно заявена е с произход, различен от заявения по
реда на чл.410, ал.2 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Производството по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК. Предявяването на
иска по чл.422 ГПК няма самостоятелно правно значение и до него се стига само
след успешно проведено производство по издаване на заповед за изпълнение и депозирано
от длъжника възражение или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Тази пряка обвързаност е отразена и в
обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че за иска се доплаща
държавна такса, а не се внася изцяло нова такава. Целта на иска по чл.422 ГПК е
да установи дължимостта на вземането на ищеца, така, както е отразено в
заповедта за изпълнение.
С оглед на изложеното, искът по чл.422 ГПК трябва да
има за предмет съдебно установяване на вземане, което е напълно идентично по
основание и размер със заявения в заповедното производство дълг. Сочената
идентичност е изискване, процесуална предпоставка за редовността на иска, респ.
за надлежното сезиране на съда /Определение №570 от 8.05.2013г. на ВКС по
гр.д.№ 1042/2012г., III т.о., ГК/.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България, гр.София, с ЕИК:********* против С.И.В., за приемане за установено,
че ответницата дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, гр.София, с ЕИК: ********* по Заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1751/2019г., по описа на ВРС:
сумата 732.57лв. /седемстотин тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/
, договорна лихва - 12.57 лв. за периода
от 01.06.2018 г. до, законна лихва за забава - 38.21 лв. за периода от
06.12.2018г. до 11.06.2019г., на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми, съдебните разноски по заповедното производство в
размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева /за държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв.
В изложените по същество доводи навежда ново
основание за недължимост на исковите суми, като заявява, че в договора е
посочен ГПР, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
представлява самостоятелно основание за недействителност на договора. Неравноправните
клаузи в договорите за кредит се отнасят за физически лица, съобразно Директива
93/13 или в ЗЗП или в ЗПК, какъвто е настоящият случай. Въведената система за
защита почива на предположението за по – слаба страна при сравнение между
страните по сделката.
Заявява също така, че исковата претенция е
неоснователна и поради факта, че кредиторът не е предявил вземанията в
шестмесечния срок от настъпване на предсрочната изискуемост, респ. от настъпване
на крайния падеж на договора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
По ч.гр.д.№ 1751/2019г., по описа на ВРС, IV н.състав
е била издадена заповед №1315/28.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която било разпоредено длъжникът С.И.В. да заплати на ищцовото
дружество „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.“ клон България, сума в размер на 732.57лв.
/седемстотин тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ , договорна
лихва - 12.57 лв. за периода от
01.06.2018 г. до, законна лихва за забава - 38.21 лв. за периода от
06.12.2018г. до 11.06.2019г., на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира съдебните разноски по заповедното
производство в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева /за държавна такса и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв.
Моли съда да осъди ответника да заплати и държавната
такса за завеждане на иск в размер на 125.00лв., както и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото
производствоЗ. аповедта била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.7 вр. с
ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищцовото дружество да предяви
установителни искове за вземанията си.
Ищецът е предявил настоящите установителни искове по
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че е носител на
процесните вземания на основание Договор за револвиращ потребителски кредит ,
сключен между ищцовото дружество и ответника.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали
към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ищцовото дружество е
обявило предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, предвид неплащане на
две погасителни вноски от страна на последния. Не са представени доказателства
от ищеца за достигане на изявлението му в този смисъл до длъжника. Налице е
противоречива съдебна практика относно обстоятелството дали по отношение на
нефинансовите институции е приложимо тълкуването, дадено в т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно че
кредиторът следва да е уведомил длъжника, че го лишава от преимуществото на
срока, като обявява кредита за предсрочно изискуем, като е сторил това преди
подаване на заявлението пред съда. Преобладаващата съдебна практика приема, че
соченото тълкуване касае единствено банките, а не и небанковите финансови
институции. Съществуват и решения на ВКС, които приемат, че изрично волеизявление
на кредитора следва да е налице, тъй като обявяването на предсрочната
изискуемост е негово право, а не е достатъчно настъпването на обективния факт
на неплащане на определен брой вноски. Т.е. необходими са два елемента от
фактическия състав – обективен – неплащане на определен брой вноски, посочени в
договора, както и волеизявление на кредитора, че лишава длъжника от
преимуществото на срока, което волеизявление следва да е достигнало до
длъжника.
Което и от тълкуванията да се приеме обаче, то с правно
значение в настоящата хипотеза се явява обстоятелството, че преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил крайният срок за издължаване на
последната вноска по кредита, т.е. дори да не е налице предсрочна изискуемост,
то е изтекъл срока за цялостно издължаване на дължимите по кредита вноски.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията Е.
В., тълкуване, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата
молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,
когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
Следователно, липсва пречка съдът да съобрази факта
на настъпване на крайния падеж по договора за банков кредит, дори такова
основание да не е заявено от заявителя, поради което и липсва процесуална
пречка самият ищец да наведе сочения факт в исковата молба.
Съдът приема че договорът е недействителен поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на параграф 1, т.
2 ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а общ разход по кредита,
според т. 1 ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая в договора е
посочен фиксиран лихвен процент по заема,
както и годишния процент на разходите на кредита. Липсва обаче яснота
относно конкретните параметри на общо дължимата сума. Не е ясен размерът на лихвата, дължима по договора, както и
годишният процент на разходите. Не става ясно разликата между ГПР и лихвения
процент по заема какви разходи на кредитора покрива.
При посочените данни и на основание чл. 22 ЗПК съдът
намира, че процесният договор за кредит е недействителен – поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от
Закона за потребителския кредит (в редакцията му в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от
732.57лв. /седемстотин тридесет и два лева и петдесет и седем стотинки/ – главница, поради което искът се явява
основателен до посочения размер и следва да се уважи. Главницата следва да се
присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. За останалите вземания исковете се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ищецът претендира разноски, като съразмерно на
уважената част от исковете, на същия следва да се присъди сумата от 125 лв. за
исковото производство и 25 лв. – за заповедното производство.
Ответникът не претендира разноски.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.И.В., ЕГН **********, адрес: ***,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№ *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.»Младост» 4, Бизнес парк София, сгр.14, сума
в размер на 732.57лв. /седемстотин тридесет и два лева и петдесет и седем
стотинки/ – главница, представляваща
главница по договор , ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до изплащане
на вземането, за което вземане в полза на
ищеца е издадена Заповед №1315/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1751/2019г., по описа на ВРС, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от договорна лихва -
12.57 лв. за периода от 01.06.2018 г. до, законна лихва за забава - 38.21 лв.
за периода от 06.12.2018г. до 11.06.2019г., ОТХВЪРЛЯ предявените искове като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.И.В., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ рег.№
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес
парк София, сгр.14, сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева /за държавна такса и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв., държавната
такса за завеждане на иск в размер на 125.00лв., както и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото
производство
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Видин.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: