№ 423
гр. Горна Оряховица, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20234120101913 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът „Агрийн“ ЕООД твърди, че на 18.06.2018 г. продал на
ответника „Домат“ АД 27 100 кг. зелен грах, реколта 2018 г. за цена 16 585,20
лв. с ДДС, за което била издадена фактура № **********/18.06.2018 г.
Твърди, че ответникът следвало да погаси задължението в деня на издаване на
фактурата, но до момента то е непогасено. Счита, че за забавата в плащането
в периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. ответникът му дължи заплащане на
обезщетение от 5 049,27 лв. Моли за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 16 585,20 лв. –
неплатена цена с включен ДДС на зелен грах, реколта 2018 година, по
договор за покупко-продажба от 18.06.2018 г., ведно със законната лихва от
16.06.2023 г. и за сумата от 5 049,27 лв. – обезщетение за забава в плащането
на цената в размер на законната лихва за периода от 15.06.2020 г. до
15.06.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 524/19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1277/2023 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица с присъждане на сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
В отговора на исковата молба ответникът заема становище за
неоснователност на исковете, оспорвайки да е получил стоката. Моли за
отхвърляне на иска.
1
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД да се приеме за установено съществуване на вземания за цената по
търговска продажба и обезщетение за забава в плащането й. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното
установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие на
действително правоотношение по договор за търговска продажба с
твърдяното от съдържание, и получаването на 27 100 кг. зелен грах, реколта
2018 г. от ответника.
Видно от кантарни бележки № 25/09.06.2018 г. и № 43/18.06.2018 г., на
посочените дати ответникът е получил от ищеца общо 31 120 кг. зелен грах.
Кантарните бележки са подписани от представител на ответника и по
съдържанието си съставляват изявление за неизгоден нему факт, важащо
срещу издателя – оспорената от него доставка на стоката. Макар да не се
установи кое лице е удостоверило от името на ответника получаването на
стоката, изявлението в кантарните бележки обвързва ответника съгласно
чл.301 ТЗ, щом като не е се е противопоставил веднага след узнаването на
издадената за сделката фактура № **********/18.06.2018 г. за доставка на
общо 31 120 кг. зелен грах, от които 27 100 кг. – реколта 2018 г. на цена
16 585,20 лв. с ДДС и 4 020 кг. – зелен грах брак, с нулева стойност.
Фактурата съдържа всички съществени елементи на договор за покупко-
продажба – страните, стоката и нейната цена, и е достигнала до знанието на
ответника най-късно преди осчетоводяването й като задължение по кредита
на счетоводна сметка 401 „Доставчици“, аналитичност 2153 „Агрийн“ ЕООД,
съответно включването й в дневника за покупките в справка-декларация по
ДДС за данъчен период м.юни 2018 г. (заключението по задачи № 1 и 2 от
съдебно-счетоводната експертиза). Действията на ответника по отразяване на
удостоверената с фактурата сделка в счетоводството и съответните търговски
книги, съставляват извънсъдебно признание за възникване на паричното му
задължение за заплащане на продажната цена по договора в посочения във
фактурата размер. С това извънсъдебно признание за съществуване на
задължението, се явява установено както възникването на правоотношението
по договора за търговска продажба, така и изпълнение на задължението на
ищеца да предаде стоката. (в същия смисъл Решение № 211/30.01.2012 г. по
т.д. № 1120/2010 г., II Т.О. на ВКС и цитираната в него съдебна практика;
Решение № 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г., I Т.О. на ВКС и много
други).
Не се установи страните да са уговорили срок за плащане на
продажната цена по договора и не се твърди да е отправяна покана за
плащане преди предявяване на иска. Независимо от това и доколкото и
фактурата е осчетоводена и включена в дневниците за покупки в справка-
2
декларация за ДДС на ответника, той е получил фактурата най-късно до края
на месец юни 2018 г. Така към момента на приключване на съдебното дирене,
срокът по чл.303а, ал.3 ТЗ – 14 дни от получаване на фактурата, е изтекъл, с
което и падежът на паричното задължение за заплащане на продажната цена е
настъпил.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД забавата в плащането на паричното
задължение предпоставя дължимост на мораторно обезщетение в размер на
законната лихва. На основание чл.162 ГПК, при съобразяване на
Постановление № 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, съдът
изчисли размера на доказаното по основание вземане за исковия период от
15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. на 5 157,87 лв. Вземането на посоченото
основание е претендирано в по-малък размер – 5 049,27 лв., до който съдът е
ограничен при разглеждане на иска, поради което вземането на обсъжданото
основание е дължимо изцяло.
С оглед всичко изложено, ищецът е доставил на ответника 27 100 кг.
зелен грах, реколта 2018 г., но ответникът не е заплатил в срока по чл.303а,
ал.3 ТЗ продажната цена от 16 585,20 лв. с ДДС, поради което я дължи, ведно
с обезщетение за забавата. Предявените искове за установяване на
съществуването на тези вземания се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в размер на
1 832,70 лв. (432,70 лв. за заплащане на държавна такса и 1 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение). В исковото производство ищецът е
сторил разноски от общо 3 182,70 лв. (432,70 лв. за заплащане на държавна
такса; 350 лв. за депозит за възнаграждение на вещо лице и 2 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение). Тези разноски се следват за
заплащане от ответника.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че
"ДОМАТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.Джулюница, община Лясковец, ул.“Гарата“ № 2, представлявано от
Изпълнителния директор Т. С. Д. дължи на „АГРИЙН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник,
ул.“България“ № 34, представлявано от управителя М. Л. В.-Г. сумата от 16
585,20 лв. /шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и двадесет
3
стотинки/, представляваща неплатена продажна цена с включен ДДС на
27 100 кг. зелен грах, реколта 2018 година, по договор за покупко-продажба
от 18.06.2018 г., за която е издадена фактура № **********/18.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 5 049,27 лв. /пет хиляди четиридесет и девет лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в плащането на
продажната цена в размер на законната лихва за периода от 15.06.2020 г. до
15.06.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 524/19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1277/2023 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА "ДОМАТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Джулюница, община Лясковец, ул.“Гарата“ № 2,
представлявано от Изпълнителния директор Т. С. Д. да заплати на
„АГРИЙН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Долни Дъбник, ул.“България“ № 34, представлявано от управителя М. Л.
В.-Г. сумата от 1 832,70 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и
седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
сумата от 3 182,70 лв. /три хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет
стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4