Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

05.07

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

75

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Н.В.К. от ***, действащ чрез пълномощника адв. Н.Д., против Решение № 58/21.03.2023 г., постановено по АНД № 108/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Н.В.К. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв.

Въвежда доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно.

Излага съображения, че в случая не било доказано по безспорен и категоричен начин, че е налице повторност по смисъла на чл. 182, ал. 4 във вр. с § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. В нито едно от представените и приложени по делото писмени доказателства не се сочело датата на влизане в сила на Електронен фиш Серия ** № ***, издаден от ОДМВР-Пловдив, както и датата му на връчване на жалбоподателя, за да се извърши преценка дали вмененото нарушение за скорост с процесния електронен фиш е извършено в едногодишният срок. Въпреки служебно изисканите от съда писмени доказателства и справки, това обстоятелство не се установява. Сочи, че повторността е институт на материалното право и данни за нея следвало да се съдържат в обстоятелствената част на ЕФ, а за обстоятелството, кога е започнал да тече едногодишният срок нямало данни както в ЕФ, така и в писмените доказателства по делото.

На следващо място въвежда твърдения, че била налице съществена разлика между съдържанието на един и същи ЕФ, а именно фишът, връчен на Н.К. и фишът, представен с административнонаказателната преписка от страна на ОДМВР – Кърджали. Същите били с различно съдържание, което обстоятелство било неправилно преценено от районния съда. Счита, че нанесените корекции били в синхрон с релевираните възражения в жалбата, тъй като във връченият на жалбоподателя електронен фиш било посочено, че наказанието се налага: „на основание чл. 189, алинея 4, във връзка с член 182, алинея 4 от ЗДвП“, а в представеният по делото електронен фиш от страна на наказващия орган, било посочено, че наказанието се налага: „на основание 189, алинея 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП“. В тази връзка сочи, че жалбоподателят организирал своята защита на база на електронният фиш, който му е връчен, а в последствие, в хода на съдебния процес, бил представен електронен фиш с различно съдържание. Минимално необходимото съдържание на електронния фиш било посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. В екземпляра на електронният фиш, връчен на Н.В.К., неправилно била посочена правната квалификация на извършеното нарушение за скорост.

Предвид това счита, че процесният електронен фиш е издаден при неправилно приложение на материалния закон, а наличието на квалифициращ признак „повторност“ е определено при неясна препращаща правна норма - никоя от очертаните различни хипотези на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Липсата на връзка с конкретния състав на деянието не позволявало да се провери и законосъобразността на наложеното административно наказание, размерът на което бил в зависимост от приложимата хипотеза на основния състав.

С оглед изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 58/21.03.2023 г., постановено по АНД № 108/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, при условията на евентуалност, да приеме, че не е налице „повторност“ и намали размер на наложеното наказание на 400 лв. Претендира деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Н.Д. е постъпило становище, в което поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на районния съд. 

Ответникът по касация, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт М. П. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ЕФ, съставен при спазване на изискванията на релевантните норми на действащото законодателство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Н.В.К. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. С решението е осъден касатора да заплати на ОДМВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Въвел е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя. Изложил е съображения за правилност на дадената в ЕФ правната квалификация на нарушението и следващото се за това нарушение административно наказание, отчитайки обстоятелството, че същото било извършено в условията на повторност.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на касатора са частично основателни, поради което и релевираното отменително основание е налице.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 1300р-4267/11.07.2022 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда, с което е изпълнено и изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. С други думи не са налице нарушения, опорочаващи нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като видно от приложения към административнонаказателната преписка Списък на служителите, по отношение на които е проведено обучение от 24.01.2018 г., полицейският служител е преминал обучение за работа с АТСС. Това обосновава извода, че мобилната система е използвана съгласно инструкцията на производителя, респ. АТСС е настроено съобразно изискванията на производителя.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства, нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, което съгласно Протокол № 86-СГ-ИСИС/25.11.2021 г. отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП в населено място – ул. „Първи май“ в гр.Кърджали, посока на движение от завод „Орфей“ към р-н за с-. Глухар, изразяващо се в движение със скорост над разрешената за населено, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Приложените към делото фотоалбум, съдържащ снимки № ***, Преглед на Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № *** и Снимка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация тип ARH CAM S1, дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението полицейският автомобил и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № 1300р-4267/11.07.2022 г., установява по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, т.е. за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на този елемент от фактическия състав на деянието е основано на влязъл в сила ЕФ К 4346061.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Според настоящият касационен съдебен състав обаче, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са представени неоспорими доказателства, релевантни за квалифициране на процесното деяние като „повторно“ по смисъла на горната разпоредба, противно на приетото от районния съд. В този смисъл, безспорно в административната преписка, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд, е налична справка за нарушител/водач, съдържаща данни за предходни нарушение и наложени наказания по ЗДвП  на Н.В.К., в т.ч. и ЕФ Серия ** № ***, с който в обжалвания ЕФ пред Районния съд – Кърджали се обосновава наличие на „повторност“, поради това че същия бил влязъл в сила. Посочената справка обаче не представлява официален документ и не се ползва с доказателствена сила относно удостоверение в нея факти, като следва да се отбележи, че релевантното за случая обстоятелство на коя дата е влязъл в сила ЕФ серия ** № ***, не се установява от съдържанието на справката. Отделно от това, видно от коментираната справка, в същата липсва положен подпис на изготвилото я лице или най-малкото печат на съответното учреждение, където е извършена, което от своя страна аргументира липсата на годно доказателствено средство, удостоверяващо данни за посоченото в него лице и наложените му наказания за извършени нарушения на ЗДвП .

Изложеното до тук обосновава извода, че в процеса пред въззивния съд безспорно е било доказано извършването на релевантното административно нарушение, но не е било доказано, че то е извършено в условията на „повторност“.

Предвид горното касационната инстанция намира, че административно наказващия орган не установява в производството релевантните факти, които до обосноват законосъобразно ангажиране административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което изводите на Районен съд – Кърджали за доказаност на извършването на процесното нарушение при условията на „повторност“, се явяват незаконосъобразни и необосновани.

Както се посочи по-горе, повторността обуславя налагането на по-голямо наказание и в този смисъл районния съд е следвало да приложи хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението  да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта.

Във връзка с горното следва да се посочи, че касационната инстанция не разполага с такова правомощие, като в този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, според която, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за частично основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, с което изцяло е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно следва бъде отменено, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 58/21.03.2023 г., постановено по АНД № 108/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.