МОТИВИ :

 

РП – Плевен е повдигнала обвинение  против подсъдимия С. ***, ЕГН ********** е за това, че:

На 30.10.2018 година в град Плевен принудил лицата В.Х.К. и А.И.В. *** извършат нещо противно на волята им, а именно да преустановят  изкопни  дейности  в местността „***”, като употребил за това заплашване, чрез насочването на огнестрелно оръжие – боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber844“  кал. 7,65х17 мм към К. и В., като  произвел и  един изстрел в посока към долните крайници на К. – престъпление по чл.143, ал.1, предл.2 от Наказателния кодекс на Република България.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия С.Г.Т.. Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание около средата на предвиденото в закона за това престъпление, което   да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Повереникът на частен обвинител В.К. в лицето на адв. Д. Д. поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага наказанието на подс. Т. да бъде лишаване от свобода на предвиденото в закона за това престъпление, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Моли съда да присъди разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Защитникът на подсъдимия адв. Ж.Н. пледира по отношение на подзащитния му да бъде постановена оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Развива подробни съображения, че не са събрани доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен начин извършване на престъплението по чл.143, ал.1, предл.2 от НК.

Подсъдимият С.Г.Т. разбира в какво се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, дава обяснения по случая.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С.Г.Т. е роден на ***г***, с висше военно образование, не работи, пенсионер, женен е и не е осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият С.Т. от значително дълъг период от време  обитавал  жилищен недвижим  имот, находящ се  в местността „***“ в град Плевен За обезпечаване на  нуждите си от водоснабдяване и на останалите прилежащи за местността   недвижими имоти  била учредено сдружение, по отношение на което било издадено и съответното разрешение  от надлежните органи за  конструирането на водопреносна мрежа.

През 2017 година лицето В.Г. ***, което стопанисвало  седем парцела и един жилищен недвижим имот в   местността „***” в град Плевен сключило договор за присъединяване  към електропреносната и  водоснабдителна мрежи  с представителя на сдружението "***" – В.К..

В изпълнение на писмените уговорености, в края на месец октомври 2018 година следвало да се реализират изкопни  мероприятия, изразяващи се в прокопаването на  канал между два имота за полагането на съответната водопроводна тръба за включването и на  имотите на  Г. към  изградения водоизточник.

За осъществяването на необходимите мероприятия, поради наличието на специализирана техника В.К. наел лицето А.В. ***.2018 година сутринта А.В.  съвместно с Г.Г. се отправил със стопанисваната си специализирана  техника - багер към местността „***“, където се предприели и съответните изкопни  дейности в  присъствието на В.Г..

Около 14.00 часа в на мястото, където  се  извършвали изкопните дейности пристигнал с лек автомобил  подс. С.Т., който  без наличието на каквото и да било провокативно поведение от намиращите се лица    на висок тон изискал от същите  преустановяване на изкопните мероприятия    и зариването на   прокопания канал. На апела му никое от намиращите се лица не откликнало, като водача на багера продължил занятието си.

В изпълнение на формираното от страна на подс. Т.  престъпно намерение по принудително спиране на извършваната дейност, същият  на висок  тон отправил следното  изявление: „Веднага да заринете, нямате право за взимате  вода от нас!“ и „Аз ще Ви убия всички Ви!“, което съпроводил с изваждането на притежаваното от негова страна огнестрелно оръжие. По същото време В.К. се присъединил към останалите лица и се намирал на отстояние около 2-3 метра от подс. С.Т.. Последният от своя страна насочил оръжието си към долните крайници на К. и възпроизвел изстрел, с който не успял обаче да засегне телесната цялост на същия. Непосредствено след това отново с репликата „Заравяйте!“, „Ще ви убия, всички Ви!“ насочил оръжието си към лицето Г.Г., което управлявало специализираната  техника за  извършването на  изкопни действия. В същото време към оформилата се група от лица се приближил и А.В., който изискал от подс. С.Т.  прибирането на огнестрелното  оръжие. Нежеланието  на визираните лица да се съобразят с предписаното от подс. Т. поведение било обективирано явно и недвусмислено изразено и възприето от подс. Т., който отново в опита си да ги мотивира да преустановят изкопните мероприятия и възстановят предходното фактическо положение е употребил отново настойчиви и заплашителни реплики  в изпълнение на престъпното си намерение.

Независимо от отправената му със спокоен тон молба от К. и В. подс. Т. отново насочил огнестрелното си оръжие към последният с изявлението „Ще ви убия!“, след което при намесата на неустановено лице същият се отправил към автомобила си и потеглил в неустановена посока.

От своя страна присъстващите на възникналата инкриминира  ситуация лица депозирали сигнал пред надлежните органи на полицията които след като се отзовали  на  посоченото  им място придобили  възприятия за личността на  подс. С.Т.. При  отзоваването им в дома на последният същият при условията на  доброволност предал 1 бр.  боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber 844“  кал. 7,65х17 мм, които се предоставил за съответното техническо изследване.

Горната фактическа обстановка се изяснява отчасти от  обясненията на подсъдимия С.Г.Т.; показанията на частния обвинител В.Х.К. – дадени в съдебно заседание; показанията на св. А.И.В. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в  съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. Г.Т.Г. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени  в  съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. С. И. Т. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в  съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. В.Д.Г. – дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в  съдебно заседание на основание чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетелите А.Ц.П. и И.А.Г., дадени в съдебно заседание; от заключението на вещото лице Ц.Л.П. по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-балистична експертиза; от заключението на вещото лице д-р Н.Ф.Л. по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия С.Т., свидетелство за съдимост на подсъдимия; от представените в съдебно заседание Разрешително №92/31.07.1996г. за строеж на водопроводна инсталация от сдружение „***” и акт от 22.08.1996г. за завършване на строежа; Опростена фактура от 31.07.1996г. за заплащане на разрешение за скачване и опростена фактура за проверка за пломбиране и откриване на партида; Разписка за платени 1680 лв. за проектиране и разрешително; Списък на членовете на сдружението „***”; Протокол от 20.05.1996 г. за образуване на дружество; Правилник (Устав) на сдружение „***”, приет на Общо събрание на 14.09.1996г.; Нотариално заверен договор за гражданско дружество от 12.03.2019г.; Удостоверение от Агенция по вписванията относно сдружението „***” и заверен препис от преписка №580/2019г. по описа на РП-Плевен /л.88-л.151 по делото, както и от представените с досъдебно производство № 1921/2018г. по описа на РП-Плевен протокол за доброволно предаване от 30.10.2018г. на лист 51 от ДП; разписка за предадени вещи на лист 52 от ДП; и в съдено заседание писмени  доказателства.

Съдът кредитира показанията на частния обвинител В.Х.К., дадени в съдебно заседание, от които се установява, че е председател на кооперация в местността „***” в гр. Плевен. Твърди, че св. В.Д.Г. станал нов член на кооперацията и той му разрешил да се присъедини към водоизточника на улицата. Заявява, че Д. си платил необходимите такси, а той му издал фактура. Показал му откъде може да си присъедини тръбите и си заминал в къщи. Заявява, че Д. си наел работници и започнал изкопни дейности, за да се присъедини към тръбата с водата. Към 13:30 часа получил обаждане, че на място отишъл някакъв човек, който им казал да спрат изкопните работи и да  заринат канала. Той отишъл на място, където заварил подсъдимия Т.. Обяснил му, че е дал разрешение за предприетите изкопни дейности и че хората са си платили таксите. Подс. Т. се афектирал и започнал да вика на висок глас да спират работата и да се махат, тъй като  нямат работа там. След това извадил пистолет, заредил го, насочил го към него и извикал: „Ще ви избия всичките! Ще ви изпозастрелям! Спирайте!”. Той се опитал да го успокои, но Т. продължил да насочва пистолета си към него и към В.. Той отново се опитал да успокои Т., но последният продължавал да крещи: „Спирайте, иначе ще ви избия!”, след което произвел един изстрел в краката му.

От показанията на св. А.И.В., дадени на досъдебното производство се установява, че е бил ангажиран от  св. В. ***, който притежавал имот, находящ се в местността „***”, със собствена техника да прокопае по границата между два чужди имота тръба за подаване на питейна вода. Бил уверен, че председателят на кооперацията на местността „***” и живущите там били дали съгласие за това на В.Г.. Към 09:00 часа заедно с багериста Г.Г. започнали изкопните дейности. Около 14:00 часа  закупил строителни материали и се връщал обратно към обекта. В това време по телефона му се обадил багеристът Г.Г. и му казал, че някакъв човек го заплашвал с пистолет. Когато пристигнал на обекта заварил възрастен човек, който му  се скарал и го питал кой му е разрешил да копае. Обяснил му, че ще заринат всичко, след като положат тръбите. След малко на място пристигнал председателят на кооперацията В.К.. Непознатият мъж започнал да вика срещу него, че на това място няма да се извършват изкопни дейности. На висок глас заплашил В.К. с думите: „Какво искаш, да те гръмна ли?! Ей сега ще ви убия всичките!”. Извадил пистолет и го насочил към главата на В.К., който се намирал на три метра от него. Отново се заканил с убийство, след което заредил пистолета и гръмнал в краката на В.К., който му казал да не се излага, че е възрастен човек. Заявява, че на свой ред се обърнал към Т. с молба да хвърли пистолета, но последният го насочил към него и отново ги заплашил с думите: „Ще ви убия!”. Действията на Т. силно го притеснили. Той се изплашил и решил да скочи в изкопа, за да не гръмне в него. През това време В.К. продължил да успокоява Т., като междувременно дошъл непознат мъж, който също казал на Т. да прибере пистолета. Т. отишъл до лек автомобил „Фолксваген”, бял на цвят, влязъл вътре и оставил пистолета на седалката до него. Привел в движение автомобила, заобиколил багера и потеглил надясно. Малко след това на местопроизшествието пристигнали и полицейски служители.

От показанията на св. Г.Т.Г., дадени в съдебно заседание се установява, че по професия е багерист. Бил нает от св. А.В., който разполагал с багер, да изкопае канал за полагане на тръби. На 30.10.2018г. А.В. го завел на мястото и му показал къде да копае с багера. Към 13:30 часа скъсали друг тръбопровод и двама от работниците започнали да поправят аварията. В този момент дошъл непознат мъж с автомобил, който  започнал да им се кара защо копаят там. Казал им, че той  е прокарал  водопровода, от който вземали водата. Те му отговорили, че прокарвали водопровод на две вилни места и че човекът, който ги е наел, ще дойде след малко. Когато А.В. пристигнал, непознатият мъж започнал да се разправя с него. Той продължил изкопните си дейности с багера. След малко на място дошъл председателят на кооперацията. Непознатият мъж започнал да се кара с него и им казал да зариват канала, тъй като там не трябвало да минава водопровод. След това извадил пистолет и го насочил директно към председателя на кооперацията, който му казал да прибере оръжието. В същото време А.В., който се намирал от другата страна на канала, също казал на непознатия да прибере пистолета. Последният обаче насочил оръжието срещу В. и извикал на висок глас: „Заривайте канала! Не ме  интересува, ще ви застрелям!”. Председателят на кооперацията пак казал на непознатия да прибере пистолета. Последният отново извикал: „Заривайте, ще стрелям!”. Насочил пистолета си срещу председателя на кооперацията и стрелял в земята. След това се опитал отново да го зареди, но не успял. В това време дошъл един мъж, който се опитал да хване ръката на непознатия мъж, но той се обърнал, прибрал пистолета,  качил се в колата си и си заминал.

 От показанията на св. С. И. Т., дадени на досъдебното производство се установява, че заема длъжността ***.  Посочва, че на 30.10.2018г. бил назначен като автопатрул в наряд съвместно с колегите си И.Г. и С.В.. Около 13:45 часа получили сигнал от дежурния служител в ОДЧ на Първо РУ- гр.Плевен, че в местността „***” в гр. Плевен лице е стреляло срещу бригада, извършваща изкопни дейности. Когато пристигнали на мястото на инцидента заварили А.И.В. и В.Х.К.. Двамата им разказали, че мъж, който живее във вилната зона на тази местност, е отишъл при тях и им казал да прекратят изкопните дейности. Тъй като му отказали и продължили да копаят, същият взел пистолет и възпроизвел един  изстрел в земята. Издирили извършителя на деянието в дома му и установили, че това е С.Г.Т.. Той им обяснил, че е бил много ядосан, защото му отказали   да прекратят изкопните дейности, поради което използвал оръжие. С.Г.Т. доброволно им предал един пистолет 1 бр. марка „Bersa“ модел „Lusber844“  кал. 7,65х17 мм. и 1 бр. празен  пълнител, като заявил, че   е негова собственост. С.Г.Т. бил отведен в Първо РУ на МВР-Плевен за изясняване на обстоятелствата по случая, където му снели писмени обяснения. В собственоръчно написаните обяснения Т. потвърдил, че е стрелял в краката на К. и на В., с цел да ги накара да спрат да копаят. Твърдял, че водопроводът е собственост на сдружението, поради което предприетите изкопни дейности не са били редовни. Обяснил още, че когато пристигнал К. на мястото на изкопните дейности, той му казал, че трябва да зарива изкопа и няма право да взема вода от тях. К. възразил, че е председател на дружеството и има право да взема вода. Тогава Т. го предупредил, че ако не разпореди да заринат канала, ще го гръмне. Тъй като К. отказал, Т. гръмнал в земята. След което се прибрал с автомобила във вилата си.

От показанията на св. В.Д.Г., дадени на досъдебното производство се установява, че притежава къща с дворно място, находяща се в гр. Плевен, местността „***”, където имал   още седем парцела, които смятал да застрои. В тази връзка сключил договор с кооперацията на местността „***”, която се представлява от В.К., за водоснабдяване и електроснабдяване на имота. За реализиране на намеренията си  наел „***” ЕООД с управител А.В. да извърши изкопна работа и положи тръби за питейна вода. На 30.10.2018г. бил уведомен от представител на дружеството, че е започнало да се копае с багер. Около 13:30 часа по телефона му се обадил А.В. и му казал да позвъни на телефонен номер 112, тъй като непознато лице ги е заплашвало, отправило закани към тях и стреляло с оръжие. Той веднага тръгнал към обекта и по пътя съобщил на телефон 112 за станалото. На място заварил В.К. и А.В. заедно с багерист и още двама работника. От тях научил, че непознат мъж дошъл на мястото на изкопните работи, развикал се на висок глас, че преди години той прекарал водата там и не разрешавал да се копае. Затова извадил оръжие и стрелял. Свидетел на инцидента станал негов служител Т.Т..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В.Х.К., А.И.В., В.Д.Г., Г.Т.Г. и С. И. Т., тъй като същите са обективни, последователни и взаимно допълващи. Същите са логически издържани и в контекста на останалите факти по делото образуват една непрекъсната верига от събития, която води до несъмнени изводи относно автора на деянието и механизма на неговото извършване. Видно е  от изложението в   показанията на тези свидетели очевидци  на случилото се на инкриминираната дата, че показанията им  кореспондират изцяло  помежду си.

В показанията си  свидетелите  В.Х.К., А.И.В., В.Д.Г., Г.Т.Г., дават  подробно   описание на  извършените от подсъдимия   Т. действия, както и отправените към тях   словесни изрази/заплахи, насочването на оръжие към свидетелите К. и В. и произвеждането на изстрел/, след неговото пристигане  на мястото на изкопните дейности, като показанията и на четиримата са идентични и кореспондират изцяло помежду си.

По делото липсват каквито и да било данни, поставящи съмнение добросъвестността на всички разпитани по делото свидетели.

От показанията на св. А.Ц.П., дадени в съдебно заседание се установява, че от 1996г. до 2010г. подс. С.Т. е бил председател на сдружението в местността „***”. Твърди, че Т. преимуществено се е занимавал с проектиране, построяване и пускане в експлоатация  на водопровода  в посочената местност. Заявява, че не е очевидец и не знае нищо за случая. Счита, че до инцидента се е стигнало, тъй като не е имало диалог между старите и новите членове на  сдружението.

От показанията на св. И.А.Г., дадени в съдебно заседание се установява, че с подсъдимия С.Г.Т. са съседи и имали съседни парцели в местността „***”. Заявява, че организацията по водоползването откакто е създадена кооперацията е осъществена от подсъдимия С.Т.. Заявява, че новите абонати по принцип трябвало да се включат след решение на кооперацията. Твърди, че никой не е правил Общо събрание за включване на нови членове в кооперацията.

 Съдът кредитира показанията на св. И. Ценков П. и И.А.Г., доколкото същите  не противоречат на приетата за установена от съда фактическа обстановка. Тези двама свидетели не са очевидци на процесното събитие и нямат никакви възприятия относно фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, включени в предмета на доказване, а именно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Както беше посочено от защитника на подс. Т. техните показания имат предназначение, за да бъдат представени характеристични данни за подс. Т..

 В обясненията си подс. С.Т. твърди, че на 30.10.2018г. по телефона му се обадил Павел Андреев, който му казал, че пред двора му в местността „***” е изкопан около 100 метра канал и е положен водопровод, който се заравял. Твърди, че веднага се отправил с автомобила си към местността, която се намирала до пътя Плевен-Ловеч. Когато пристигнал видял, че пътят е прекъснат и работела една фадрома. Спрял леката кола на около 15 метра от фадромата. Отишъл при хората, които работели и им казал да спрат да копаят, защото мястото е частна собственост. Тъй като изкопните дейности продължили, той извадил законния  си пистолет и отново казал на работещите да преустановят работата. Те му отговорили, че така им е наредено и ако има нещо, да се обърне към В.К.. Заявява, че след 10 минути пристигнал лек автомобил, от който слязъл В.К. и трима цигани. На въпроса му какво правят там циганите отговорили, че работят във ВиК. Тогава отишъл до К. и му казал, че няма право да разкопава и да свързва други лица с водопроводната мрежа, тъй като това е частно сдружение. К. му отговорил, че има разрешение от ВиК и му обърнал гръб. В този момент разбрал, че К. не иска да се съобразява с неговите аргументи. С цел да прекрати кражбата на водата и да респектира циганите, които  го гледали враждебно, решил да се обърне с гръб и да произведе един изстрел с пистолета си. Заявява, че след изстрела, който произвел  циганите се отдръпнали от автомобила му, той се качил и си тръгнал.

Съдът не кредитира обясненията на подс. Т. в частта им, в която, твърди, че В.К. е пристигнал на мястото на инцидента заедно с трима цигани, които са се държали агресивно към него, поради което е решил за да ги респектира и  да произведе изстрел в краката на пострадалия, тъй като са голословни и не са подкрепени от никакви доказателства. Нещо повече, че при проведената очна ставка между него и В.К.Т. очевидно разколебан заяви, че не може да уточни от кой лек автомобил са слезли лицата от ромски произход.

От заключението на вещото лице Ц.Л.П. по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-балистична експертиза е видно, че предоставеният за изследване пистолет с фабричен № 050951, представляващ боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber 844“ кал. 7,65х17мм. е технически неизправен, но годен да произвежда изстрели с бойни патрони и може да се използва по предназначението си и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Заключението не беше оспорено от страните в съдебно заседание и съдът го приема като обективно, вярно и компетентно.

Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Н.Ф.Л. по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на С.Г.Т., прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което е видно, че след психиатрично изследване на осв. С.Г.Т. с ЕГН ********** ***, при същия не се установиха данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата Касае се възрастови промени в характера и в мисленето, което довежда до редукция на възможностите не само в мисловната сфера , но и въобще в цялостната дейност и отношението към жизнените проблеми.

Към времето на криминализираното деяние при  Т.  липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието – могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. Но би следвало да се съобразят при него неболестна фрустрация, изхождаща от сблъсъка в криминализираната ситуация, възрастово отслабен контрол върху прояви на раздразнителност и голямата емоционална наситеност на преживяването за ощетеност, което води до емоционална повлияност на поведението с недообмисляне на вероятни социални последствия Понастоящем осв. е апсихогичен, с нормална умствена надареност. Липсват медицински пречки да участва в наказателно производство.

 

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

С деянието си подсъдимия С. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.143, ал.1, предл.2 от НК, като на 30.10.2018 година в град Плевен принудил лицата В.Х.К. и А.И.В. *** извършат нещо противно на волята им, а именно да преустановят  изкопни  дейности  в местността „***”, като употребил за това заплашване, чрез насочването на огнестрелно оръжие – боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber844“ кал. 7,65х17мм към К. и В., като  произвел и  един изстрел в посока към долните крайници на К..

От обективна страна, доказано пряко от свидетелските показания на свидетелите В.Х.К., А.И.В., В.Д.Г. и Г.Т.Г. е отправеното от страна на подс. С.Т. искане спрямо свидетелите В.К. и А.И.В.  да извършат нещо, което доказа се, е било противно на волята й, а именно да преустановят изкопни дейности в местността «***».

 Установява се и заплахата като елемент от състава на извършеното деяние, осъществена чрез заплашителните тон,  думи и действия, с които подсъдимият Т.  е разпоредил на  К. и В., в противен случай ще ги убие, като е насочил огнестрелно оръжие – пистолет към тях и е произвел изстрел с него. На тази плоскост, изяснено в изискуемата степен е точното съдържание на волята на пострадалите, и по-конкретно – нежеланието им да предприемат вмененото им  от подс. Т. поведение и съответно упражнената за постигането на целта заплаха.

Осъществената по отношение на пострадалите К. и В. принуда е несъмнено установен от данните по делото. Нормата на  чл. 143, ал. 1 НК обективно предпоставя действия на извършителя, противоправно мотивиращи пострадалите към поведение, което те  не желаят. В конкретния случай, под въздействие на упражнената от подсъдимия Т. принуда, К. и В. са били мотивирани да предприемат поведение, което е противно на волята им.

Обективните факти за времето, датата, мястото на извършване на престъплението и неговото авторство, също се доказаха безспорно по делото, в която насока съдът цени гласните доказателства - свидетелските показания на В.Х.К., А.И.В., В.Д.Г., Г.Т.Г. и С. И. Т., всички с изключение на последния са очевидци на процесното събитие. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че подс. С.Т. е извършил от обективна страна съставът на вмененото му във вина престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

В случая изпълнителното деяние на принудата включва използването на   заплашване,  което се явяват средство за постигане на определена цел - адресатът на принудата да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята му. В този смисъл с извършването на деятелността, представляваща средство за постигане на една от посочените крайни цели, е налице започване на изпълнителното деяние, което продължава и ще приключи в момента, в който адресатът на принудата изпълни това, за което е принуждаван.  В тази връзка по делото бе установено по категоричен начин, че подс. Т. е отправил заплаха по отношение на пострадалите, целейки да ги принуди да извършат нещо противно на волята им.  

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия  С.Т. виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и неговите последици, настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства, че той е имал формирана представа в съзнанието си за волята на пострадалите и по-конкретно за липсата на воля у същите да преустановят предприетите изкопни дейности. Въпреки това е отправил инкриминираната в случая заплаха, целейки и пряко желаейки  да принуди пострадалите да постъпят по противен на волята им начин. Безспорно в субективно измерение поведението и действията му, са пълноценно мотивирана последица от прекият му умисъл, който ангажира наказателната му отговорност за престъплението по чл. 143 НК.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 НК, предвиденото наказание за престъплението “принуда” е лишаване от свобода за срок до шест години.

При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на дееца, доброто процесуално поведение и напредналата възраст. От друга страна съдът отчете и наличието на отегчаващи такива - интензитета на упражнената заплаха и обстоятелството, че същата е довела до основателен страх у пострадалите от осъществяването й, което предвид обстоятелство, че  при осъществяването на заплахата е  е използвано и употребено огнестрелно оръжие, го е довело до тежко емоционално състояние на страх и несигурност у пострадалите.

 При преценка на всички така посочени обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и чл.54 от НК съдът счита, че на подсъдимия С.Т. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно  лишаване от свобода за срок от 1 година.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия Т. следва да бъде дадена възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно.

Съдът счита, че на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК иззетите веществени доказателства, а именно: 1 бр. боен пистолет „Bersa“ модел „Lusber844“  кал. 7,65х17 мм. и 1 бр. празен  пълнител, оставени на съхраняване в Служба „КОС” при Първо РУ към ОД на МВР-Плевен, следва да бъдат отнети в полза на държавата.

Съдът осъди подсъдимия С.Г.Т. да заплати на частния обвинител В.Х.К. ***, направените по делото разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Г.Т. да заплати по сметка на ОД  на МВР – Плевен направените по делото разноски в размер на 135,37 лв. и 80,00 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

               

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: