№ 165
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500412 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 412/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. М. М., подадена чрез
адв. Н. С., против решение № 520/09.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1158/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е прието за
установено, че Л. М. Б. притежава правото на собственост върху
5977860/6842880 идеални части от: - еднофамилна жилищна сграда
идентификатор № 10135.5506.385.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18 73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен имот
идентификатор № 10135.5506.385, със застроена площ от 65 кв. м, на три
жилищни етажа, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово", кв.
"Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29; - и еднофамилна
жилищна сграда идентификатор № 10135.5506.385.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор №10135.5506.385, със застроена площ от 23 кв. м, на
един жилищен етаж, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово",
1
кв. "Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29, тъй като средствата,
вложени за тяхното изграждане са получени от него от наем на части от
негово жилище на ул. "Русе" № 29 от наемателите ЕТ "Лара", "Оптика
експрес" ООД и "Цвети" ЕООД в периода от 2000 г. до 2009 г., по иска,
предявен от него срещу К. М. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. "Русе" №
29, на основание чл. 23 СК;
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е неправилно – постановено при допуснати процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон, като е молила за отмяната му
и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените от нея разноски. Сочила е,
че в случая чрез писмени доказателства и заключения на вещите лица по
назначените оценителна икономическа експертизи били установени размера
на получените от ищеца доходи от наеми, стойността на извършените разходи
за изграждането на процесните сгради в груб строеж в периода 2005-2009г. и
тези за окончателното завършване на строежа до 2016г., както и получаваните
от всяка от страните трудови възнаграждения през този период. Липсвали,
обаче доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за влагане на
получаваните от него наеми в периода 2005-2009г. в изграждането на грубия
строеж, което да обоснове претендираната трансформация на негови лични
средства, като единствените такива били показанията на водения от ищеца
свид. Д.Д. (който знаел това от майката на ищеца). Липсвали доказателства за
начина на плащанията на тези наеми, в частност за банкова сметка, по която са
постъпвали и от които да са извършени плащания на трети лица за
строителството или да са теглени суми за плащания в брой, а фактът на
декларирането на наемите не доказвал влагането им в изграждането на грубия
строеж. Сочила е, че окръжният съд игнорирал и не е обсъдил останалите
доказателства, от които се установявало, че въззивницата получавала по-
големи трудови доходи, които изцяло влагала в семейния бюджет за издръжка
на семейството и за строителството и лично участвала в строителството, като
в тази посока били и показанията на свид. Д.С. и това не се отричало и от
свид. Д.. Освен това, съдът неправилно и необосновано достигнал до извода,
че искът се явява частично основателен само и единствено съпоставяйки
получените доходи от наеми и извършените разходи за изграждане на
недвижимите имоти до груб строеж. Позовала се е и на практиката, изразена в
ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г., както и в Тълкувателно решение №
2
2/2025г. по т.д. № 2/2022г., според която при заплащане на придобит по време
на брака недвижим имот със средства от влог на единия съпруг, придобитото
се счита съпружеска имуществена общност до опровергаване на
презумпцията по чл.21 ал.З СК. Изразила е несъгласие с приетото от
окръжния съд, че наличието на трансформация на лични средства за
изграждане на процесните сгради следва да се преценява само с оглед
средствата, вложени за грубия строеж и несъобразяване от съда на пълната
стойност за изграждането на тези сгради в настоящия им вид.
Л. М. Б., чрез адв. А. А., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от
оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в
обжалваната част, е молил за потвърждаване на последното в същата част,
както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата чрез адв.
П. С., е поддържала въззивната жалба и е молила за присъждане на разноски
по приложен списък. С писмена молба, депозирана преди заседанието
възиваемият, чрез адв. А., е поддържал отговора. В предоставения от съда
срок, адв. С. е депозирал и писмени бележки по съществото на спора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната
му част, а по правилността му съобрази следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на Л. М. Б., с която срещу К. М. М. е предявен иск по чл.23, ал.2 СК за
приемане за установено, че ищецът е собственик въз основа на частична
трансформация на лично имущество на 9/10 ид.ч. от два недвижими имота,
придобити през време на брака му с ответницата, а именно:- еднофамилна
жилищна сграда идентификатор № 10135.5506.385.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор № 10135.5506.385, със застроена площ от 65 кв. м, на три
жилищни етажа, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово", кв.
"Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29; - и еднофамилна
жилищна сграда идентификатор № 10135.5506.385.2 по кадастралната карта
3
и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор №10135.5506.385, със застроена площ от 23 кв. м, на
един жилищен етаж, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово",
кв. "Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29.
В исковата си молба ищецът е твърдял, че с ответницата са бивши
съпрузи, като бракът им е продължил от сключването му на 18.01.1997 г. до
прекратяването му с развод с решение № 3303/02.11.2022 г. по бр.д. №
7335/2022 г. на ВРС. По време на брака им, върху имот ПИ ид. №
10135.5506.385 - лична негова собственост били изградени процесните две
сгради. За строителството на сградите той вложил свои лични средства от
наеми на посочени конкретно лични негови имоти (придобити по дарение,
находящи се в сграда в гр.Варна, ул. „Русе“ 29, отдадени под наем на
наемателите „Маска“ ООД -за втори етаж от сграда; „Цвети“ ЕООД - за аптека
и „Биопротект 1“ ЕООД - за фурна), събирани от 2001 г. насетне, както и от
застрахователно обезщетение от деликт, платено му от застраховател и от
продажба на наследствен от баща му апартамент за ¼ от цената му. В
приложение към исковата молба (неразделна част от същата), е посочил
конкретни суми от наеми по години от 2000 г. до 2021 г., които твърди да са
вложени в изграждането на сградите. Настоявал е, че заради придобиването на
сградите с негови лични средства, вложени в строителството им, е придобил
чрез частична трансформация собствеността им до 9/10 ид.части.
Ответницата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му по
съображения за липсата на трансформация на лично имущество на ищеца.
Сочила е, че в периода от 2004 г. до 2019 г. е работила постоянно и влагала
всички средства в издръжката на семейството и в строителството на сградите,
като трудовите й доходи били двукратно по-високи от тези на ищеца, който
през по-голямата част от периода не работел и единственият му доход бил от
наемите. Сградите били изградени по време на брака и придобити в режим на
СИО, прекратена с развода, като понастоящем те били съсобствени в равни
квоти.
В съдебно заседание ищецът е пояснил, че строителството на сградите е
започнало през лятото на 2005 г. и сградите са били завършени до покрив в
края на 2009 г., като ответницата изрично е потвърдила това.
4
Твърденията в исковата молба обуславят предявени искове по чл. 23,
ал.2 СК за преобразуване на лично имущество.
Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло или
отчасти с лично имущество, съгласно разпоредбата на чл. 23 от СК, като за
основателността на иска е необходимо ищецът да обори презумпцията за
съвместен принос. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г.
на ВКС по т. д. № 2/2022 г., ОСГК, е посочено, че трансформацията по чл. 23
СК изключва възникването на СИО, но не по причини, свързани с личността и
поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в областта
на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана
на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в
своеобразен придобивен способ за другия съпруг. Уредената в чл. 23 СК
трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване
на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. Новопридобитото става
лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо
не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава
през оборването й. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно
право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата,
вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване
на негово лично имущество. Процесуалното средство за защита е
предявяването на положителен установителен иск за титулярството на
съответното вещно право (заявен като първоначален, насрещен или
инцидентен установителен) или възражение в срока за отговор на исковата
молба (респ. – в срока по чл. 342 ГПК в особеното исково производство за
съдебна делба), основани на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил
средства от свое лично имущество за придобиването на конкретния
материален обект. С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, успешният изход от
този спор е предпоставен от пълно главно доказване от страна на
претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в конкретното
придобиване. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по
смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК.
За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно значение
имат влагането на средства при придобиването на вещта и източникът на
вложените средства. С ТР № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК
5
на ВКС е прието, че придобитото през време на брака, независимо на чие име
е придобито е с характера на вложените в придобиването средства. Всеки
съпруг има възможност да предяви иска, като установи чрез пълно и главно
доказване личния характер на вложените в придобиването средства. Главното
доказване има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствена
тежест, а пълното цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността
или неистинността на съответното фактическо твърдение.
Така, уважаването на иск с правно основание чл. 23 СК предполага
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване в процеса
следните предпоставки: 1) придобивната стойност на спорната вещ, 2)
размерът на вложените средства, които имат извънбрачен (личен) произход и
са еквивалентни на придобивната стойност на придобитата вещ (изцяло или
отчасти) и 3) влагането на тези средства при придобиването на вещта. Изводът
на съда, че произходът на вложените средства е личен (извънбрачен) не може
да почива на предположения.
Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на
18.01.1997 г. По време на брака, върху имот лична собственост на ищеца (ПИ
ид. № 10135.5506.385), са изградени процесните сгради (ид. №
10135.5506.385.1 и № 10135.5506.385.2). Строителството е започнало през
2005 г., грубият строеж е завършен през 2009 г., а довършването на сградите –
през 2016 г., като и към 2024 г. те не са въведени в експлоатация (така
заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза).
Строителството е извършвано поетапно, по стопански начин, с наемане на
строителна фирма за грубия строеж и работници за останалите работи,
включително довършителните такива. Бракът между страните е прекратен с
развод с решение № 3303/02.11.2022 г. по бр.д. № 7335/2022 г. на ВРС. По
делото няма твърдения страните да са избрали законов режим на разделност,
нито да са сключили брачен договор по реда на този кодекс (бракът е бил
заварен по смисъла на § 4 от ПЗР на СК в сила от 01.10.2009 г.). По тези факти
страните не спорят.
Установено е също така, че ищецът е собственик на имоти,
представляващи лично негово имущество (така събраните писмени
доказателства – нотариални актове за сделки – дарения на обекти в сграда в
гр.Варна, ул. „Русе“ 29), както и че е отдавал същите (обособени търговски
6
обекти от тях -магазин, аптека, фурна) под наем (с договори за наем с „Цвети“
ЕООД, „Маска“ ООД и „Биопротект 1“ ЕООД и декларирани средства от
наеми и от ЕТ „Лара“ и от „Оптика експрес“ ООД по приложени данъчни
декларации) в периода от 2000 г. до момента.
Установена със събраната съдебно-оценителната експертиза на вещото
лице инж.М. А.а, която не е оспорена от страните и като пълна, ясна и
обоснована, съдът напълно кредитира, е стойността на вложените средства в
строителството, поотделно по години и по етапи на строителство. Установени
също, със събраните писмени доказателства (справки от НАП за доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения, извлечения от сметки, годишни
данъчни декларации и договори за наем) и със заключението на вещото лице
К. М. по съдебно -икономическата експертиза (в последния й преработен
вариант на първоначално и допълнително такова на л.463 от делото), са и
доходите на страните поотделно от трудовите правоотношения и тези от
застрахователни обезщетения (за двете страни), а за ищеца - и от декларирани
от него доходи от наеми на лично имущество и от продажба на наследствен
имот.
По придобивната стойност на имотите:
Съгласно императивната норма на чл. 77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. В случаите когато се изгражда нов обект, правото на собственост се
придобива със завършването на грубия строеж на сградата. Към този момент
се определя и придобивната стойност на имота с оглед вложените за
възникване на обекта на правото на собственост средства. Влагането на
средства в довършителните работи не рефлектира върху придобивната
стойност на правото на собственост, която е релевантна при спор по чл. 23
СК. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 14 от
16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2691/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Камелия Маринова. Посочените от процесуалния представител на
въззивницата решения на ВКС са постановени по съвсем различен от
настоящия казус, поради което и разрешенията в тях като неотносими не
намират приложение в случая. Предвид това и оплакванията във въззивната
жалба в тази насока са неоснователни.
Придобивната стойност на процесните имоти (двуетажна жилищна
7
сграда и ателие; първият етаж на сградата и ателието са обединени),
представляваща вложените в изграждането на грубия строеж в периода от
2005 г. до 2009 г. средства, установена със заключението на вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза са в общ размер 68428,80 лв., а по години:
26226,64 лв. за основите, избата и първия етаж през 2005 г.; 16968,25 лв. за
втория етаж през 2007 г. (през 2006 г. не са извършвани работи); 21012,55 лв.
за третия етаж през 2008 г.; 4221.36 лв. за покрива през 2009 г.
По размера на личните средства на ищеца за периода до възникване на
сградите 2009 г.:
Сумата от застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, видно от
извлечението на банковата сметка на ищеца, е получена на три части както
следва: на 16.10.2013 г. – 3157,28 лв.; на 17.12.2013 г. – 1285,25 лв. и на
26.02.2016 г. – 31 733 лв., като всички са след релевантния период и не следва
да участват в размера на средствата. Продажбата на наследствения имот за
сумата от 34 390,40 лв., в който ищецът има ¼ ид.част, осъществена с
нотариален акт № 15, т.III, дело№ 340/ 2012 г., също е след построяването на
сградите в груб строеж и не следва да бъде включена в размера на средствата.
Договорите за наем с намателите „Маска“ ООД и „Биопротект 1“ ЕООД за
имотите, съответно втория етаж от жилищната сграда на ул.“Русе“ №29
(придобита от ищеца по договор за дарение, сключен на 05.11.1997 г. с
нотариален акт № 58 , д. №18002/1997 г.) и за фурната на адрес ул. „Русе“ №
29 А (с придобити ½ ид. част и 1/3 ид.ч. от ищеца по дарения от 16.06.1999 г. и
от 22.11.1999 г. с нотариални актове № 305/1999 г. и 148/1999 г.) също са
сключвани след релевантния период, съответно от 2015 г. с първия наемател и
от 2011 г. с втория, което изключва влагането на наемите в строежа.
Ищецът притежава по дарение от 08.08.1988 г., сключено с нотариален
акт № 177/1988 г. и апартамент на първи етаж на жилищната сграда на
ул.“Русе“ №29, който е преустроен и отдаван от него под наем в процесния
период. Доходите от наем на този имот са лични средства. Представеният
договор за наем от 06.08.2001 г. е с „Цвети“ ЕООД за обект с площ от 34 кв.м.
на ул.“Русе“ №29 и същият е продължаван с анекси до 2025 г.
Декларираните от ищеца доходи от наем в периода от 2000 г. до 2004 г. и
посочени от вещото лице Мачева в съдебно- икономическата експертиза, са
следните: 2000 г. – 2400 лв. от ЕТ "Лара"; 2001 г. – 1632 лв. от "Цвети" ЕООД;
8
2002 г. – 9673 лв. от "Оптика експрес" ООД и "Цвети" ЕООД; 2003 г. – 6223,90
лв.; 2004 г. – 5685,22 лв.;
Декларираните от ищеца доходи от наем в периода от 2005 г. до 2009 г.,
посочени от вещото лице, са само от договора с „Цвети“ ЕООД и съгласно
съдебно -икономическата експертиза те са следните: 2005 г. – 7600,70 лв.; 2006
г. – 11726,28 лв., а след приспадане на декларираните разходи – 9381,02 лв.;
2007 г. – 11735,04 лв., а след приспадане на декларираните разходи – 9388,04
лв.; 2008 г. – 11735,04 лв., а след приспадане на декларираните разходи –
10561,54 лв. и 2009 г. – 11735,04 лв., а след приспадане на декларираните
разходи – 10561,54 лв.
По въпроса за влагането на тези средства при придобиването на вещта:
За доказване на твърдението си, че е имал спестени средства към
началото на строителството през 2005 г., ищецът е посочил свидетеля Д.Д.,
който е бил повторно разпитан в заседанието от 07.03.2025 г. само за този
факт. Показанията на свидетеля Д.Д., че строежът е започнал с дарени на
ищеца непосредствено преди това от леля му Б.И. (негова осиновителка)
средства от 25 000 лв., които тя притежавала от продажба на свой имот през
1995 г., изобщо не кореспондират на твърденията на ищеца. Ищецът не е
твърдял в исковата си молба (а и в хода на производството) да е получил сума
по дарение от леля си – негова осиновителка и с тази сума да е започнал
строителството през 2005 г., като неговите твърдения са, че е получавал наеми
през този период. Данни, обаче за спестени средства от наеми в периода преди
строителството няма по делото. Декларирането на доходи от наеми не доказва,
че същите са спестени. Няма никакви доказателства сумите от наеми да са
събирани от ищеца и именно с тях да е започнало строителството на
процесните сгради. Затова, при липсата на доказателства, че ищецът е спестил
средства от наеми до 2005 г., установените доходи от такива не следва да се
ценят като вложени в строителството.
За доказване на твърдението за влагане в строителството на лични
средства от наемите, събрани в периода от 2005 г. до 2009 г. ищецът също е
посочил свидетеля Д.Д.. Свидетелят Д. е изнесъл, че понеже съжителства с
майката на ищеца от 1978 г. бил постоянно на обекта. Имал опит в
строителството, работел като строител на плаващо работно време и често
ходел и на процесния строеж, като извършил и някои работи там – сложил
9
фаянса и теракотата на втория и третия етаж. Строежът до покрив го
направила фирмата на Н., а след това ищецът наемал различни фирми за
ел.инсталациите и довършителните работи. На строителите плащали Л., майка
му и от време на време свидетелят, ако била дребна сумата. Знаел от Л. и от
майка му, че сумите от наемите отивали за строителството. Майка му ги
събирала и ги давала. Откакто почнало строителството било така, а към края
при довършителните работи Л. плащал с негови пари. Строежът се забавил,
защото парите свършвали и се налагало да събират отново пари. Не е виждал
друг да плаща на работниците. Л. и К. ходели да избират плочки, цветове,
техника, обзавеждане, врати, фаянс, теракот, а К. ходела и да почиства.
Съдът намира, че като съжителстващ на съпружески начала с майката на
ищеца от дълги години (от 1978 г.; Л. бил в седми клас), показанията на този
свидетел следва да бъдат ценени с оглед неговата евентуална
заинтересованост от изхода на делото. Освен това, свидетелят сочи и за
търговски взаимоотношения с ищеца по повод стопанисването на фурната и
прехвърляне на търговското предприятие на ищеца – също обстоятелства,
които налагат преценката на показанията съгл. чл. 172 ГПК. Достоверността
на показанията на този свидетел се разколебава и от това, че същият при
повторния разпит е изнесъл данни за благоприятни за ищеца факти, които
самият ищец не е твърдял (че започнал строителството с дарени от леля му
средства от 25 000 лв.). Извън горното, показанията на този свидетел не
доказват факта, че именно сумите от наемите, събрани от ищеца от
собствените му имоти, са вложени в строителството на сградата. Плащането
на работниците, според свидетеля е от ищеца, от майка му и от самия него и в
случай, че това би се приело за достоверно, то би установило само този факт,
но не и влагането на конкретно събраните от ищеца суми от наеми от личните
му имоти – в строежа. Плащанията може да са и с други средства,
включително чужди, заети, общи с ответницата, такива от ответницата и т.н.,
включително и предвид това, че в голяма част от този период, ищецът не е
работил (така показанията на същия свидетел, писмените доказателства и
СИЕ). За произхода на средствата свидетелят знае също от ищеца и от майка
му. По делото няма други доказателства, които в съвкупност да могат да
обосноват извод в обратна насока, а такъв извод не може да почива на
предположения. Тъй като доказването на трансформацията следва да е пълно
и пряко, а такова не е проведено по делото от ищеца, то извод за влагане на
10
конкретните средства от наемите на ищеца в строителството на сградата не се
налага по делото. В този смисъл оплакванията на въззивницата са
основателни. Всичко изложено води до извода, че по делото не е доказано, че
двете сгради са изградени и придобити с лични средства на ищеца от наеми на
собствените му имоти. Ищецът не е провел главно и пълно доказване на
твърдяната трансформация на негови лични средства при придобиване на
процесните имоти, т. е. че неговите лични средства от наеми са вложени в
строежа на имотите.
Поради липса на извършено пълно и главно доказване от ищеца, съдът
намира, че искът по чл. 23, ал.2 СК за частична трансформация и собственост
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като постановеното решение с
различен резултат в уважената му част, с която е прието за установено, че Л.
М. Б. притежава правото на собственост върху 5977860/6842880 идеални
части от процесните имоти (в останала то не е обжалвано), следва да бъде
отменено и искът в тази част – отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответницата разноските за производствата, като решението на
окръжния съд следва да бъде отменено в частта на осъждането на ответницата
за разноски от 9655,76 лв. и на последната да бъдат присъдени разноски от
допълнително 3 707,90 лв. за производството пред окръжния съд., а за
въззивното производство ищецът следва да заплати на ответницата – сега
въззивница сторените от нея разноски от 783,43 лв. за държавна такса и 1 500
лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и платено от нея, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 16.09.2025 г.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 520/09.05.2025 г., постановено по гр.д. №
1158/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е прието
за установено, че Л. М. Б. притежава правото на собственост върху
5977860/6842880 идеални части от: - еднофамилна жилищна сграда
идентификатор № 10135.5506.385.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18 73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен имот
11
идентификатор № 10135.5506.385, със застроена площ от 65 кв. м, на три
жилищни етажа, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово", кв.
"Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29; - и от еднофамилна
жилищна сграда идентификатор № 10135.5506.385.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор №10135.5506.385, със застроена площ от 23 кв. м, на
един жилищен етаж, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово",
кв. "Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29, тъй като средствата,
вложени за тяхното изграждане са получени от него от наем на части от
негово жилище на ул. "Русе" № 29 от наемателите ЕТ "Лара", "Оптика
експрес" ООД и "Цвети" ЕООД в периода от 2000 г. до 2009 г., по иска,
предявен от него срещу К. М. М., на основание чл. 23 СК, както и в частта, с
която К. М. М. е осъдена да заплати на Л. М. Б. сумата 9655,76 лв. разноски,
съразмерно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. М. Б. против К. М. М. иск по чл. 23, ал. 2
СК за признаване за установено, че Л. М. Б. притежава правото на собственост
върху 5977860/6842880 идеални части от: - еднофамилна жилищна сграда
идентификатор № 10135.5506.385.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18 73/23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен имот
идентификатор № 10135.5506.385, със застроена площ от 65 кв. м, на три
жилищни етажа, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово", кв.
"Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29; - и от еднофамилна
жилищна сграда идентификатор № 10135.5506.385.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в поземлен
имот идентификатор №10135.5506.385, със застроена площ от 23 кв. м, на
един жилищен етаж, с административен адрес: гр. Варна, район "Аспарухово",
кв. "Аспарухово", местност "Вилите", ул. "Вилите" № 29, поради частична
трансформация чрез влагане за тяхното изграждане на лични средства от:
наеми на негови лични жилища или части от жилища на ул. "Русе" № 29;
застрахователно обезщетение, като пострадал от пътен инцидент и продажна
цена на придобита по наследяване 1/4 ид. ч. от апартамент идентификатор №
12
10135.2559.142.6.3 в гр. Варна, ул. "Клокотница" № 1, на основание чл. 23 СК.
ОСЪЖДА Л. М. Б. с ЕГН ********** да заплати на К. М. М. с ЕГН
**********, сторените от последната разноски в двете инстанции: сумата от
3 707,90 лв. – допълнително разноски (за адвокатски хонорар и за вещи лица)
за първоинстанционното производство и разноски за въззивното производство
в размер на сумата от 783,43 лв. за държавна такса и в размер на сумата от
1 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му и при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13