Решение по дело №1041/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба, предявена от С. М. К., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за периода от 01.01.1999г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от 01.01.1999г. до окончателното изплащане на сумата.

С определение по чл. 124 от ГПК съдът е приел изменение на иска, така както е посочено в молбата на л.238 от делото от страна на ищеца, чрез адв. С., с което е прецизирал окончателния период и претенцията по исковата молба, а именно:

за периода от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г., когато ищецът е бил в Затвора гр. София, претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата;

за периода от 01.01.1999 г. до момента на депозиране на исковата молба, в което време е бил в Затвора - гр. Пазарджик, се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата, за това, че през 2001г. от условията в затвора са разболял от психическа болест; през цялото време бил в килии под 3 кв.м. нетна площ; хигиената била лоша - имало дървеници, хлебарки и гризачи; без санитарен възел и течаща топла и студена вода; нямало достатъчно естествена светлина и чист въздух; нямало условия за раздвижване; дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявал се мухъл от влагата, вследствие на което му били причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н.

В открито съдебно заседание ищецът участва лично и с адв. С.. Адв. С. моли съда да уважи изцяло исковата претенция, която счита за основателна и доказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът – ГДИН, се представлява от юрк. Р., който намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения излага в представени писмени бележки по същество на делото.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик дава заключение за недоказаност на исковата претенция.

В отговора на исковата молба, ответника е направил възражение за изтекла погасителна 5-годишна давност относно претенцията на ищеца, касаеща периода преди 16.10.2018г. В съответствие с разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Приложимия в случая ЗИНЗС не поставя изискване за друг времеви период, в който исковата претенция да може да бъде погасена поради изтекла давност, в АПК и ГПК липсва препращане към друг нормативен акт, който да предпоставя различен период, поради което и на общо основание при така направеното от страна на ответника възражение следва да се приложи срока, предвиден в чл. 110 от ЗЗД. Давността не се прилага служебно, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД и тъй като възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно с отговора по исковата молба, искът, основаващ се на периода преди датата на завеждане на исковата молба следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, без съдът да дължи произнасяне по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За периода от 18.10.2018г. до освобождаването си на 15.01.2021г. ищецът бил в Затвора-гр. София, 7-ма група.

Територията на 7-ма група се състояла от 19 спални помещения, включващи собствени санитарни възли от по 2 кв.м., с обща баня за ползване. Всяко спално помещение е с различен капацитет и квадратура, като всички са съобразени с изискването за минимум 4 кв.м. площ на 1 лишен от свобода. Спалните помещения са оборудвани с необходимите легла, маса, столове, шкафове и мивка. Притокът на естествена светлина и проветряване не е ограничен, тъй като спалните помещения разполагат с 2 отваряеми прозореца от общо 4. Отоплението е от ТЕЦ и парова централа, помещенията са електроснабдени. В санитарните възли има постоянно течаща топла и студена вода. Спалните помещения отговарят на санитарно-хигиенните условия. Администрацията на Затвора – гр. София осигурява съответните препарати за почистване и хигиенизиране – сапун, прах за пране, белина и др., както на помещенията така и на личните вещи – дрехи, спално бельо и др., като има възможност такива да се закупуват и от магазина на затвора. Веднъж в седмицата по график / съгласно Заповед № Р- 111/12.12.2014г., издадена от началника на Затвора – гр. София / се извършва изпиране на дрехите и спалното бельо на лишените от свобода. На лишените от свобода е предоставена възможност да ползват телефон, поставен на общодостъпно място в групата, който могат да използват когато излизат на престой на открито, също и когато уведомят служител НОС, че имат такава необходимост.

Ищецът пребивавал на територията на СБАЛЛС-София 4-та група, за периода 04-18.04.2019г.; 07.01.-21.04.2020г.; 19.06.-10.07.2020г. и 21.08.-04.09.2020г. Спалните помещения са оборудвани с необходимите легла, маси, столове, шкафове, със санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена и топла вода. Спалните помещения са във вид, отговарящ на санитарно-хигиенните условия. Притокът на естествена светлина и въздух не е ограничен, тъй като има самостоятелни прозорци. Отоплението е от ТЕЦ и парова централа, помещенията са електроснабдени. Ежемесечно на лишените от свобода се осигуряват съответните препарати за почистване и хигиенизиране – сапун, прах за пране, белина и др., както на помещенията така и на личните вещи – дрехи, спално бельо и др.

Администрацията на Затвора – гр. София не е в състояние да предостави информация в кое спално помещение е пребивавал Ст. К. за посочения период, тъй като настаняването на лишените от свобода се води по групи, като след 27.05.2020г. е започнал да се води регистър за настаняването им по спални помещения.

На всеки лишен от свобода се осигурявал престой на открито, като за това време лицето може да осъществява всякаква двигателна активност.

По делото е представена справка / л.116 /, от която се установява чистата жилищната площ, с които разполагат болничните стаи в СБАЛЛС-София, варираща от 12,40 кв.м. до 22,43 кв.м. с посочен брой лица, за които са предназначени.

Била извършена цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора – гр. София, и по групи на 30.01.2019г., 28.03.2019г., 29.05.2019г., 23.01.2018г., 26.07.2018г., 01.10.2018г., 28.11.2018г., 29.01.2020г., 27.03.2020г., 19.05.2020г., 27.07.2020г., 18.09.2020г., 24.08.2020г., 21.09.2020г. 07.02.2023г., 14.03.2023г., 16.05.2023г., 11.01.2023г., 08.11.2022г., 13.12.2022г., видно от приложените по делото протоколи за извършена ДДД обработка. Договора за дезинсекция и дератизация рег. № 11179/13.11.2018г. на сградите на ГДИН приключил на 21.08.2020г., като след тази дата затворническите килии и останалата площ на Затвора – гр. София и поделенията му са третирани ежемесечно, видно от представените фактури и протоколи за извършени услуги. Не всички лишени от свобода допускали в спалните помещения лицата, извършващи третирането.

Ст. К. постъпил в Затвора – гр. Пазарджик на 20.10.2022г. за изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10м. по НОХД № 1684/2022г. по описа на РС-гр.Пазарджик. Бил настанен във 2-ро отделение, помещение №211, с още 3-ма лишени от свобода. Спалното помещение е с размери 5,62х3,74, общо 21,02 кв.м., в тях баня и тоалетна от 2,02 кв.м. В килийното помещение имало 2 бр. двойни легла тип вишка с размери 70х190 см – единичното, 4 бр. матални шкафове с размери 40х45х60 см, 2 бр. метални маси с размери 58х50 см., 4 бр. метални столове с размери 25х25 см. Помещението разполагало с 3бр. прозорци с размери 130х50 см.

На 30.12.2022г. Ст. К. бил настанен в 9-то отделение, в спално помещение № 907, с капацитет 5 места. Помещението било с размери 3,81х6,02 – общо 22,94 кв.м., в тях баня с тоалетна – 1,44 кв.м., 2бр. двойни легла с размери 70х190см. единичното, 1 бр. единично легло, 5 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см., 2 бр. метални маси с размери 58х50см., 4 бр. метални столове с размери 25х25 см., 3 бр. прозорци с размери 130х50см.

На 16.01.2023г. по негова молба лишеният от свобода бил преместен в спално помещение № 906, с капацитет 5 места с още 3 души. Помещението било с размери 22,59 кв.м, в тях баня с тоалетна – 1,44 кв.м., с 2бр. двойни легла с размери 70х190 см., единичното; 1бр. единично легло; 5 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см.; 2бр. метални маси с размери 58х40см.; 4бр. метални столове с размери 25х25см., 3бр. прозорци с размери 130х50см.

На 13.04.2023г. до освобождаването си на 25.05.2023г. ищецът бил в 6-то отделение в спално помещение № 603 с размери 23,67 кв.м., в тях баня и тоалетна – 2,46 кв.м. В помещението имало 2бр.метални легла с размери 70х190см. и 1бр. единично с размери 70х190см.; 5 бр. метални шкафове с размери 40х45х60 см.; 3бр. метални маси с размери 58х50см.; 4бр. метални столове с размери 25х25 см.; 3бр. прозорци с размери 130х50см.

На 13.09.2023г. Ст. К. постъпил в Затвора – гр. Пазарджик за изтърпяване на наложено с присъда по НОХД № 1415/2023г. на Районен съд – гр. Перник наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година. Бил настанен в спално помещение № 206 с още 3-ма лишени от свобода. Спалното помещение било с размери 29,81 кв.м., в тях баня и тоалетна от 1,82 кв.м. Килийното помещение разполагало с 3 бр. двойни легла, тип вишка, с размери 70х190см. единичното; 6 бр. метални шкафове с размери 40х45х60см.; 3бр. метални маси с размери 58х50см.; 6 бр. метални столове с размери 25х25 см.; 3бр. прозорци с размери 130х50см.

От 26.09.2023г. до датата на подаване на исковата молба ищецът бил настанен в 4-то отделение, спално помещение № 405 с капацитет 5 места с още 2-ма лишени от свобода. Помещението било с размери 22,64 кв.м., в тях баня и тоалетна с размери 1,18х1,85 кв.м. В него имало 2бр. двойни легла тип вишка и 1 бр. единично легло, всяко с размери 70х190см.; 5бр. метални шкафове с размери 40х45х60см.; 2бр. метални маси с размери 58х50 см.; 4бр. метални столове с размери 25х25 см., 3бр. прозорци с размери 130х50см.

Затвора – гр. Пазарджик се отоплява на централно парно. Във всяко помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и студена вода. Подовите настилки и дограмата са сменени изцяло. На всички лишени от свобода са предоставени дюшеци, както и по 2 комплекта бельо, като подмяната и изпирането им е отговорност на лишените от свобода лица.

По време на престоя си в Затвора – гр. Пазарджик ищецът е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка и вътрешна изолация след осъществен основен ремонт, приключил м.март 2020г. Санитарните помещения са самостоятелни, към съответните спални помещения, с течаща топла / по график / и студена вода. Всички спални помещения имат достатъчен брой прозорци с отваряема част, с възможност за проветрение по всяко време. В помещенията са подменени осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура, монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. Корпусът на Затвора – гр.Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, вкл. на покривна конструкция, ел. и ВиК инсталация, отоплителна система и отговаря на европейските изисквания. Налице е обособено перално отделение, оборудвано с перални машини и сушилни, които се обслужват от щатно назначени перачи - лишени от свобода, обезпечено с наличието на перални препарати, което не налага лишените от свобода да перат и сушат дрехите си в спалните помещения. Създадени са условия за спорт, движение и занимания по избор, работа, които осигуряват движение на територията на затвора.

Мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд на Затвора –гр. Пазарджик е извършена през периода 2017-м. март 2020г., били изградени санитарни възли в помещенията, смяна на инсталации, подмяна на настилки и облицовки, дограма, покрив. Тенденциозно от страна на лишение от свобода било увреждано имуществото и сградния фонд на пенитециарното заведение, чрез разрушаване целостта на подовите настилки, стените и прозоречните рамки, изкопаване на дупки и трасета в стените, запушване с дрехи, пластмасови бутилки и др. на канализацията, тоалетните и мивките, чупене на ВиК части, демонтиране на тоалетните чинии и др., за отстраняването на които затворническата администрация е изразходила значителни средства, видно от представените извлечения по хронология.

Била извършена цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора – гр. Пазарджик, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650/20.01.2021г., сключен между ГДИН и ДЗЗД“Фаворит Менеджмънт“ – гр. Варна вкл. и извънредни такива на 07.02.2023г., 14.03.2023г., 16.05.2023г., 11.01.2023г., 08.11.2022г., 13.12.2022г., видно от приложените по делото протоколи за извършена ДДД обработка.

Видно от приложените по делото сведения към 31.12.2018г. в Затвора – гр. Пазарджик са пребивавали 317 лица ; към 01.01.2019г. са пребивавали 307 лица, а към 31.12.2020г. те са били 320.

 

 

При поредното си постъпването си в Затвора – гр. Пазарджик Ст. К. нямал съществени оплаквания, не били констатирани съществени отклонения в обективното състояние. Видно от представените амбулаторни листове същият е с основна диагноза емоционално нестабилна личност.

Съгласно представените по делото епикризи, ищецът е бил на лечение в СБАЛЛС-Ловеч, Психиатрично отделение, с поставена диагноза смесено личностово разстройство. Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на ПАВ. Емоционално нестабилен тип. Разстройство в адаптацията.

От началото на 2023г. ищецът не е бил лекуван в СБАЛЛС – София.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно, Ст. К. страда от Личностово разстройство – емоционално нестабилен тип. Смесено личностово разстройство. Психични и поведенчески разстройства, дължащи са на комбинирана употреба на ПАВ. Тези болести по никакъв начин не са съпричинени от условията в затвора. Те се дължат на дългогодишната употреба на хероин и в последствие употребата на психоактивни вещества.

Св. Б. познава ищеца от 2009 г., били заедно в Затвора – гр. Пазарджик. През периода 2009-2016,2017г. условията в затвора били лоши - навсякъде било начупено, имало много дървеници и мишки, прозорците били малки, нямало тоалетни и вода в спалните помещения. В килиите били по 16-18 човека, на тройни вишки. Помещенията били малки, не могли да са разминават. Имало баня, която могли да ползват един път в седмицата. Не помни да е имало пералня.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди за периода от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г., когато е бил в Затвора - гр. София, в размер на 20 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата; както и за периода от 01.01.1999 г. до момента на депозиране на исковата молба, в което време е бил в Затвора - гр. Пазарджик за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата, за това, че през 2001г. от условията в затвора са разболял от психическа болест; през цялото време бил в килии под 3 кв.м. нетна площ; хигиената била лоша - имало дървеници, хлебарки и гризачи; без санитарен възел и течаща топла и студена вода; нямало достатъчно естествена светлина и чист въздух; нямало условия за раздвижване; дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявал се мухъл от влагата, вследствие на което му били причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н., в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите - чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС.

Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби, каквито са затворите.

Материалноправната уредба на твърдяното право се съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица.

Основателността на предявения иск предполага установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването е неизчерпателно.

Отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са виновно причинени.

В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането.

По отношение на исковия период, от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г. по делото не са налице данни, от които е видно в кое помещение е бил настанен ищецът в Затвора – гр. София и каква е била неговата квадратура. Същевременно обаче в официални удостоверителни документи – справки от затвора – гр. София се установява, че по време на престоя си и в СБАЛЛС-гр. София, ищецът е бил настанен помещение с такъв обем, че на всеки лишен от свобода е предоставени 4 кв.м. чиста жилищна площ. В спалните помещения е имало течаща топла и студена вода, санитарен възел, отваряеми прозорци. Не може да се вмени в ущърб на затворническата администрация липсата на водене и съхранение на данни, след като не е налице законова норма, която да ги задължава да водят подобна статистика. Видно от депозираните по делото доказателства, както и посочените по-горе размери на спалните помещения в Затвора – гр. София и Затвора – гр. Пазарджик, в които е бил настаняван ищеца, независимо от броя на лицата, които са ги обитавали едновременно и при просто математическо изчисление се установява, че за всяко едно от тях е била налице чиста жилищна площ не по – малко от 3 кв.м.

В Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н. и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж А. и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж А. и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“. В конкретната хипотеза такива нарушения не се установиха и доказаха, досежно престоя на ищеца в Затвора – гр. София и гр.Пазарджик.

По отношение наведените доводи за лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, съдът ги намира за недоказани. Видно от представените протоколи за дезинсекция и дератизация, описани по-горе, ГДИН е предприела нужните мерки за дезинсекция и дератизация на територията на всяко едно от пенитециарните заведения, поради което не може да се счете, че е налице бездействие от страна на ответника по отношение на предприемане на нужните мерки за дезинфекция, унищожаване и превенция наличието на инсекти и др. на територията на затворите, посочени в исковата молба. След като затворническата администрация е организирала своевременно и регулярно химическото третиране на всички помещения в корпусите на затворите срещу инсекти, се обуславя извод за изпълнение на задълженията на ГДИН за осигуряване на добри хигиенно-санитарни условия за лишените от свобода, което сочи на изпълнение на това им задължение, по отношение на достатъчно и качествено обезпаразитяване. Поради това съдът приема за недоказано твърдението в исковата молба за неизпълнение изискването за хуманно и неунизително отношение, изразяващо се неосигуряване на благоприятни и здравословни санитарно-битови условия и в частност недостатъчно обезпаразитяване, поради което исковата молба в тази и част следва да бъде отхвърлена като недоказана.

По отношение наведените доводи за липса на постоянен достъп до течаща топла вода и санитарен възел, настоящият съдебен състав ги намира за опровергани от представените по делото доказателства. Видно от последните към спалните помещения, в които е настаняван ищеца в Затвора – гр. София и гр. Пазарджик е имало обособени самостоятелни санитарни възли, с постоянно течаща вода.

По отношение настояването, че дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух следва да се отбележи, че във всяко едно място за лишаване от свобода е налично перално помещение, в което лишените от свобода по график имат възможност да изпират и сушат дрехите си, като е само въпрос на тяхно лично, субективно решение това да става в спалните помещения, което не може да се приеме за незаконосъобразно и неправомерно без/действие на затворническата администрация, поради което претенцията, основаваща се на тези твърдения следва да се счете за недоказана.

По отношение твърдението за липса на на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване следва да се отбележи, че същото не почива върху събраните по делото данни. Видно от представените справки на лишените от свобода се осигурява ежедневен престой на открито, същите могат да проветряват по всяко време килийните помещения, тъй като във всяко едно помещение, в което е пребивавал ищецът са налични отваряеми прозорци, т.е остана недоказано и твърдението, че ищецът е бил лишен от достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

По време на престоя си в Затвора – гр. Пазарджик ищецът е пребивавал в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, с нова подова настилка и вътрешна изолация след осъществен основен ремонт, приключил м.март 2020г. Отоплението е локално парно на газ и се поддържа нужната температура, монтирани са нови алуминиеви радиатори. Налице е обособено перално отделение, оборудвано с перални машини и сушилни, които се обслужват от щатно назначени перачи - лишени от свобода, обезпечено с наличието на перални препарати, което не налага лишените от свобода да перат и сушат дрехите си в спалните помещения.

Всяко едно място за лишаване от свобода се отоплява от централно-локално парно през зимния период.

В обобщение от събраните по делото доказателства не се установи ищецът по време на изпълнение на наказанията „лишаване от свобода“ в гореизброените за целта места да е бил поставен в условия, нарушаващи правата му съгласно чл. 3 от ЗИНЗС, а именно липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите – наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите, липса на постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, дрехите се сушели в килиите, което причинявало мухъл, влага и задух; липса на достъп до чист въздух, естествена светлина и условия за раздвижване.

Отделно от това по делото не са ангажираха каквито и да било доказателства, от които да се направи извод, че на ищецът са били причинени негативни психо-емоционални преживявания като стрес, възмущение, болки, страдания, огорчение, внушаване чувство за малоценност. Такива данни не се намират и в показанията на св. Б., които съдът кредитира. Същият свидетелства за период 2009-2017г., за който съдът е приел, че исковата претенция е погасена заради изтекла давност, поради което не намира за нужно да обсъжда и анализира казаното от свидетеля, тъй като изложеното от него касае обстоятелства излизащи извън доказателствения обхват на делото. Дори и да беше допуснат до разпит поискания от защитата свидетел Черваров, чрез неговите показания по никакъв начин не би се довело до установяване на обстоятелства от значение за делото или би бил променен крайният извода на съда, доколкото в тази доказателствена насока по делото са представени официални документи, чието съдържание не е оспорено от страните.

По отношение твърдението, че вследствие неблагоприятните условия по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на ищецът е причинено психично заболяване, следва да се подчертае, че както от медицинските справки, така и от заключението на СМЕ, не може да се достигне до извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и условията за пребиваване в Затвора – гр. София и гр. Пазарджик. Напротив, установените девиации се дължат на дългогодишна употреба на хероин и ПАВ, които по никакъв начин не са съпричинени от условията в затворите. След като не може да се установи наличието на връзка на установените заболявания на ищеца и условията за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, съдът намира, че исковата претенция, обосноваваща се на посочените заболявания се явява недоказана.

За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза такива не се установиха, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 500 лева – депозит за вещо лице, в полза на Административен съд – гр. Пазарджик.

Така мотивиран, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от С. М. К., чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, за заплащане на обезщетение на основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лева, както следва:

за периода от 19.05.2017 г. до 15.01.2021 г., когато ищецът е бил в Затвора - гр. София, за причинени му неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законовата лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата;

за периода от 01.01.1999 г. до момента на депозиране на исковата молба, в което време е бил в Затвора - гр. Пазарджик, за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.1999 г. до крайното изплащане на сумата, за това, че през 2001г. от условията в затвора са разболял от психическа болест; през цялото време бил в килии под 3 кв.м. нетна площ; хигиената била лоша - имало дървеници, хлебарки и гризачи; без санитарен възел и течаща топла и студена вода; нямало достатъчно естествена светлина и чист въздух; нямало условия за раздвижване; дрехите се сушели в килиите, което правело атмосферата задушна, причинявал се мухъл от влагата, вследствие на което му били причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт и т.н., като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С. М. К. да заплати в полза на Административен съд-гр. Пазарджик сумата от 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.