РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Девня, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100163 по описа за 2023 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Веселин Русев, чрез
процесуален представител – ю. к. Ст. С. против Я. С. М., ЕГН: ********** гр.
Д******** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество в качеството си
на В и К оператор съгласно чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги е предоставяло В и К услуги
на ответницата Я. С. М. ЕГН ********** за имот, находящ се на адрес гр.
Д********, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на
същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с
абонатен номер **** чийто титуляр е ответницата. Сочи се, че съгласно чл.
ЗЗ ал.2 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща дължимите
суми за използваните В и К услуги в 30 - дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. Твърди се, че
ответницата не е заплатила сумите по общо 18 бр. фактури, издадени за
периода от 12.03.2021 г. до 14.09.2022 г., подробно описани в табличен вид
в исковата молба. По подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Девненски районен съд срещу ответницата
Георгиева било образувано ЧГД № 1123/2022 г. по описа на ДРС и издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която тя
била осъдена да заплати на заявителя /настоящ ищец/ сумата от 616, 03 лева,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
1
12.03.2021 г. до 14.09.2022 г.; сумата от 44, 68 лева, представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 14.05.2021 г. до 27.10.2022
г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 04.11.2022 г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото съдебно - деловодни разноски, изразяващи се в заплатена
по делото държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева. При връчване на заповедта на длъжника
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, на ищцовото дружеството било указано да
предяви иск за установяване на вземането си. Предвид гореизложеното, за
ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за
претендираните в заповедното производство суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1123/2022 г. по
описа на ДРС. Претендират се и разноски в исковото и заповедното
производство. Претендират се и разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
Ответникът, редовно призован се явява в с.з. и признава иска.
Ищецът, чрез проц. си представител моли съдът да се произнесе с
решение при условията на чл. 237 от ГПК. Претендира и разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 237 от ГПК при съответно признание
на иска от страна ответника по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и постановява решение по направеното признание. В тази хипотеза в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска, стига да не са налице отрицателни предпоставки за това,
визирани в чл. 237 ал. 3 от ГПК - признатото право да противоречи на закона
или на добрите нрави и или е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада
в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от
нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки претенцията на това основание.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което
предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237 ал.2 от ГПК, поради
което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 525
лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който 75 лева са
2
за доплатена държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение. Искането е допустимо, като настоящия
съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се
уредят по правилата на чл. 78 ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е
достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са
налице кумулативните изисквания на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.
Именно поведението на ответника неплащане на задължението към ищцовото
дружество в един дълъг период от време е причина за образуване на
заповедното производство и не може да черпи права от собствената си забава.
Ответникът е дал повод за установяване на размера на вземането, поради
което в негова тежест следва да бъдат възложени и направените от ищеца
разноски. Ето защо на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата инстанция
разноски в претендирания размер на 525 лева, в това число и 150 лева
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е към минималния и
съобразен с правната сложност на делото.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1130/2015 г., вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ
размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В полза на ответника не се дължат разноски с оглед изхода на спора
по делото.
По тези съображения и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Я. С.
М., ЕГН: ********** гр. Д********** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
Канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя
Веселин Русев сума в общ размер на 616, 03 лева /шестстотин и шестнадесет
лв., 03 ст./, представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода 12.03.2021 г. до 14.09.2022 г.; сума в общ размер на 44, 68 лева
/четиридесет и четири лв., 68 ст./, представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 14.05.2021 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 04.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
3
дело № 1123/2022 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл.
415 от ГПК.
ОСЪЖДА Я. С. М., ЕГН: ********** гр. Д********** ДА
ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Веселин Русев сума в общ размер
на 600 лева /шестстотин лв., 00 ст. /, представляваща съдебно – деловодни
разноски, от които 525 лева по настоящото исково производство и 75 лева по
заповедното производство по ч. гр. дело № 1123/2022 г. по описа на РС –
Девня, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4