Решение по дело №1961/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1870
Дата: 27 март 2025 г. (в сила от 27 март 2025 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20251100501961
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1870
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова

Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501961 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1961/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. С. П. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №19994 от 06.11.2024 г постановено по гр.д.
№6184/2024 г на СРС , 33 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* от гр.София , че П. дължи сумата от 163,40 лева, представляваща цена
на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. №
46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва
считано от 23.01.2023 г. до заплащане на сумата , за която сума е издадена /частично/ заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело №
3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав ; както и П. С. П. ЕГН ********** от гр.София е
осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр.София сумата от
259,15 лева разноски пред СРС и 10,47 лева разноски в заповедното производство .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй
като е собственик само на 1/9 идеална част от процесния имот , а не на 1/5 идеална част .
След смъртта на П. С. негов единствен наследник е синът му и съсобственик на имота с ½
идеална част Б. П. . Наследници на Б. П. са негови братовчеди , както от страната на баща
му П. С. , така и от страна на майка му Е. С. . Съсобствениците А.П. и В.П. са надплатили
задълженията си и така са платили и част от дълга на въззивника .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице „Техем сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.11.2024 г,
поради което въззивната жалба от 25.11.2024 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е частично неправилно . Пред настоящия съд се спори само за размера
на дължимата главница с оглед идеалната част на въззивника от имота и плащания
извършени от него и от други съсобственици .
Единствен наследник на П. С. е синът му и съсобственик на имота с ½ идеална част Б. П. .
От представените пред настоящия съд удостоверения за наследници на П. С. и Б. П. от
24.03.2023 г на СО , р-н Искър се установява , че наследници и собственици на имота към
2015 г , когато е открито наследството на Б. П. – са девет братовчеди на Б. П. , както по
линия на майка му Е. С. , така и по линия на П. С. . Следователно идеалната част на
въззивника П. П. е 1/9 идеална част от имота , а не 1/5 идеална част от имота . П. е
материално право легитимиран за следните процесни задължения : 126,13 лева главница за
топлинна енергия за процесния период ; 23,50 лева лихва върху главницата за топлинна
енергия ; 2,85 лева главница за дялово разпределение и 0,60 лева лихва върху главница за
дялово разпределение .
Според приетата по делото ССЕ на 23.02.2023 г П. е заплатил сумата от 50 лева . На
основание чл.76 ал.2 ЗЗД трябва да се приеме , че П. е заплатил лихвите върху
претендираните главници , включително законната лихва от датата на заявлението
/23.01.2023/ г до 23.02.2023 г върху главниците , както и част от главниците за топлинна
енергия и за дялово разпределение . Останала е незаплатена главница за топлинна енергия в
размер на 102,11 лева , която се дължи ведно със законната лихва от 24.02.2023 г до
окончателното й заплащане .
Не следва да се вземат предвид /в полза на въззивника/ евентуални надплащания на
задълженията за процесния имот от страна на други съсобственици . По делото липсват
данни тези лица да са погасявали задълженията на ищеца , а задълженията на
съсобствениците за топлинна енергия са разделни и всеки дължи суми според идеалната си
2
част в имота . Трябва да се счита , че другите съсобственици са погасявали свои задължения
, а ако има надплатени суми същите подлежат на връщане или прихващане от ответника в
полза на тези лица , а не в полза на въззивника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е признато за
установено , че въззивника дължи главница за топлинна енергия над сумата от 102,11 лева до
163,40 лева ведно със законната лихва от 24.02.2023 г и законна лихва върху главницата за
периода 23.01.2023 г – 23.02.2023 г /върху посочената разлика по принцип не се дължи , а
върху 102,11 лева е заплатена/ и да се потвърди в останалата обжалвана част . Трябва да се
отмени частично решението на СРС и в частта за разноските , като въззивникът дължи по-
малко разноски пред СРС . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от въззиваемата
страна. При изчисляване на разноските адвокатското възнаграждение на въззивника е
намалено на 300 лева поради прекомерност По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №19994 от 06.11.2024 г постановено по гр.д.№6184/2024 г на СРС , 33
състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК
във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от
гр.София , че П. С. П. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 102,11 лева до
163,40 лева цена на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за
имот аб. № 46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със
законната лихва считано от 23.01.2023 г. до заплащане на сумата ; и законната лихва върху
посочената сума 163,40 лева за периода 23.01.2023 г – 23.02.2023 г ; които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по
ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав ; както и П. С. П. ЕГН ********** от
гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр.София
сумата от разликата над 161,94 лева до 259,15 лева разноски пред СРС и разликата над 6,64
лева до 10,47 лева разноски в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр.София срещу П. С.
П. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено , че П. му дължи на основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК разликата над 102,11 лева до 163,40 лева цена
на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. №
46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва
считано от 23.01.2023 г. до заплащане на сумата , и законната лихва върху посочената сума
163,40 лева за периода 23.01.2023 г – 23.02.2023 г ; за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело
№ 3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в останалата обжалвана част , в която е
признато за установено , че по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79
ал.1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр.София , че П. С. П. ЕГН
3
********** от гр.София дължи сумата от 102,11 лева цена на доставена топлинна енергия в
периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. № 46010 с адрес гр.София, общ. Искър,
ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва считано от 24.02.2023 г до заплащане
на сумата ; и П. С. П. е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 161,94
лева разноски пред СРС и сумата от 6,64 лева разноски в заповедното производство .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр.София да заплати на П. С. П.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 60,02 лева разноски пред СГС / по компенсация / .
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК / .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4