РЕШЕНИЕ
№ 4410
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110127378 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с
молба с вх.№ 134985/29.06.2022 г., от [*************] срещу К. Б. К. и М. Б. К., с
която се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва: 1.
против ответникът К. Б. К. - за сумата от 271,18 лева, представляваща ½ част от
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.10.2018г.
до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в [*************], за сумата от 50,03
лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., за сумата от 9,03 лева,
представляваща ½ част от главница за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и за сумата от
2,13 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, за периода от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; 2. Против ответникът М. Б. К. - за сумата от 271,18 лева, представляваща ½
част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в [*************], за
сумата от 50,03 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху
1
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., за сумата
от 9,03 лева, представляваща ½ част от главница за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2020 г.,
както и за сумата от 2,13 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за периода от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът [*************] твърди, че наследодателя на
ответниците Б. К. К., в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се
в [*************], бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа, че с оглед предходното и съгласно чл.63, ал.1 от Общите
условия на ищцовото дружество, при смърт на клиент – физическо лице, наследниците
или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка, или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на
заявление за промяна на партидата. Поддържа още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни ОУ за продажба на ТЕ от ищцовото дружество на
потребителите за битови нужди в гр.София. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имот силата на
договор между топлопресносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа се,
че през процесния период са действали ОУ, одобрени с Решение №ОУ –
02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В чл.33, ал.1 от същите било
установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
През периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. Б. К. ползвал доставяна от дружеството
топлинна енергия, която не бил заплатил. Твърди се още, че в изпълнение на
нормативната уредба собствениците на СЕС, в която се намира и процесния имот, са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
с [*************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки, но същите не били заплатени. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.5 ГПК особен представител на ответника М. К., в който се изразява
становище за недопустимост, а по същество и за неоснователност на предявените
2
искове. Излагат се доводи за липса на пасивна процесуална легитимация от страна на
ответника К., поради липса на доказателства, че процесния недвижим имот е включен
в наследствената маса. Поддържа се становище, че предвид датата на смъртта на
наследодателя – 12.02.2020 г., исковата претенция за периода от 13.02.2020 г. до
м.април 2020 г., е недопустима, неоснователна и недоказана, тъй като наследството не
преминава автоматично върху наследниците, договорите на наследодателя с
топлофикационното дружество и топлинния счетоводител не обвързват наследниците
за бъдещ период /периода след откриване на наследството/, а отделно от предходното,
ответникът К. не ползва имота. Излагат се доводи за недоказаност на извършената
услуга дялово разпределение. Поддържа се становище за недопустимост и
неоснователност на претенциите за обезщетение за забава, поради липса на правно
основание за претендирането й. Наведено е възражение за погасяване по давност на
претендираните суми за главница и лихва. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК назначения по реда на чл.47, ал.5 ГПК особен
представител на ответника К. К. е подал отговор, в който оспорва процесуалната
легитимация на ответника с доводи, че по делото няма доказателства, че е приел
наследството от наследодателя Б. К., а и с оглед датата на смъртта на последния.
Наведено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите
за периода от м.октомври 2018 г. до м.май 2019 г. По отношение на таксата за дялово
разпределение се изразява становище, че не са ангажирани доказателства, че услугата
действително е извършена. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по производството
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [*************]не изразява
становище. Представя писмени доказателства - документи, касаещи отчитането на
топлинна енергия през исковия период в процесния недвижим имот.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 180,
том LXII, дело № 15400/92 г. по описа на Първи нотариус при Нотариална служба при
Втори районен съд, гр.София се установява, че Б. К. К. се легитимира като собственик
на недвижимия имот, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна
енергия.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
13.06.2022 г. от Столична община, район Лозенец е, че Б. К. К. е починал на 12.02.2020
г., като е оставил двама наследници по закон – К. Б. К. и М. Б. Калева – негови деца и
настоящи ответници.
По делото е приложен протокол от проведено на 08.11.2007 г. Общо събрание на
3
етажните собственици в сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който е
обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с
[*************]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни
собственици. По делото е приложен и договор № 606-III от 05.12.2007 г. сключен в
изпълнение на взетото решение.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител., обща фактура от 31.07.2020 г. и съобщение към фактура от
31.07.2019 г.
По делото е приложен договор от 09.06.2020 г. сключен между ищеца и третото
лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение за срок от три години,
считано от 01.05.2020 г.
По делото са приложени документи, касаещи отчитането на топлинна енергия
през процесия период в имота.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е приложено писмо относно направена справка за вписване в
особената книга на Софийски районен съд за приемане и отказ от наследство, в което е
посочено, че не са намерени данни за вписан отказ/приемане на наследството на Б. К.
К. от страна на наследника му М. Б. К..
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа, в което
вещото лице след запознаване с материалите по делото, в ищцовото дружество и при
третото лице-помагач е посочило, че исковия период включва отчетен период 2018
г./2019 г. и 2019 г./2020 г., като в процесния ап.15 няма скачени /работещи/ радиатори и
за отопление ФДР е разпределяла само ТЕ за сградна инсталация и отопление на общи
части. Топлинна енергия за БГВ е разпределяна по отчет на един водомер. Вещото
лице е констатирало, че бланките с отчетни данни от водомера в ап.15 са подписани от
клиент, като през процесния период не са представени възражения относно
разпределената ТЕ и изготвените изравнителни сметки. Според заключението
разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с
нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са
приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични
проверки, касаещи процесния исков период.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че след проверка в счетоводството на ищцовото дружество, не са
установени данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период. В заключението вещото лице е посочило, че през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. са издавани кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена
топлинна енергия на обща стойност 326,40 лева, които са сторнирани и е издадена една
4
обща фактура за реално консумирана ТЕ за процесния период на обща стойност 358,16
лева. През периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. са издавани кредитни известия към
фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия на обща стойност 331,23 лева,
които са сторнирани и е издадена една обща фактура за реално консумирана ТЕ за
процесния период на обща стойност 446,94 лева. Съгласно заключението дължимата
сума за главница за процесния период е в размер на 560,44 лева, в т.ч. 18,07 лева за
дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на
сумата от 104,34 лева, в т.ч.4,27 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
5
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния период между наследодателя на ответниците, а в последствие и между
последните и ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия.
От представения по делото нотариален акт се установява, че собственик на
процесния недвижим имот е бил Б. К. К.. След неговата смърт правото на собственост
върху имота е преминало по силата на наследствено правоприемство върху неговите
наследници – настоящи ответници. По силата на наследственото правоприемство
ответниците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот при равни
права – по ½ част. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна
енергия, съответно дали се обитава от наследниците има значение единствено относно
компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за
битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
Съдът намира за неоснователни възраженията обективирани в писмените
отговори от особените представители на ответниците относно липса на процесуална
легитимация. Действително, съгласно чл.48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало в
случая на 12.02.2020 г. със смъртта на наследодателя Б. К., лицата, които имат право да
наследяват – неговите деца, се призовават към наследяване, като придобиването на
наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие -
от датата на откриване на наследството. Нормата на чл.48 ЗН съставлява законова
презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60
ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответниците е да докажат
изпълнението на задълженията на техния наследодател, или да докажат наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на наследството по
опис и пр., което те не са сторили /в този смисъл е решение № 437 от 17.01.2012 г. по
гр. д. № 70/2011 г., III г.о. на ВКС /. Нещо повече, в конкретния случай по делото е
6
постъпило писмо, от което се установява, че в особената книга на СРС няма данни за
вписан отказ/приемане на наследство от страна на ответника М. К..
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.60 ЗН, съгласно която наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете които
получават. Действително, със смъртта на едно лице се прекратяват всички
правоотношения, в които то е участвало, но едновременно с това се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Ответниците не са изпълнили задълженията си да отразят промяната в партидата на
наследодателя си съгласно ОУ на ищцовото дружество, не са представили
споразумение относно начина на придобиване на собствеността, поради което дължат
стойността за доставена ТЕ, съразмерно на дела им, съобразно приложеното по делото
удостоверение за наследници.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145,
ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния исков период
приложими са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
в сила от 11.08.2016 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице посочва, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията за исковия период са отчитани от
дружеството, извършващо дялово разпределение в имота, като са попълнени
документи за главен отчет, подписани от клиент, като срещу изготвените изравнителни
сметки не са подадени възражения. Вещото лице посочва, че в процесното жилище
през исковия период е разпределяла само ТЕ за сградна инсталация и отопление на
общи части. Топлинна енергия за БГВ е разпределяна по отчет на един водомер.
Вещото лице посочва, че в ищцовото дружество са съхранени документи за
периодичните проверки на топломера в абонатната станция, които се извършват на
всеки две години, като в резултатите от същите е посочено, че същия съответства на
одобрения тип. От заключението се установява, че технологичните разходи в
абонатната станция за целия процесен период са изчислявани ежемесечно по
Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди разпределението между
7
абонатите и съгласно действащите разпоредби.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
С оглед предходното следва да бъде разгледано възражението, обективирано в
писмените отговори, за настъпила погасителна давност по отношение на
частпретендираните суми.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 26.05.2022 г., когато исковата молба е постъпила в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
26.05.2019 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, съдът приема, че
погасени по давност са всички вземания по фактури за ТЕ, издадени през отчетен
период 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., на обща стойност 119,45 лева. Следва да се има
предвид, че независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура №
********* на 31.07.2019 г., в която са включени издадените прогнозни фактури през
процесния период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е така,
тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след
срока, за който се отнасят /по аргумент от чл.33 от приложимите през исковия период
ОУ на топлофикационното дружество/.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от общо 422.92 лева или по
211,46 лева от всеки от двамата ответници и за периода от 26.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния
предявен размер от общо 542,37 лева или 271,18 лева от всеки от ответниците,
исковите претенции за главница за ТЕ следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед предходното, акцесорната исковата претенция за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъде уважена като основателна за сумата от 69.27 лева и за
периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2022 г., тъй като съгласно чл.33, ал.1 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ, при
8
неизпълнение в срок, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия.
Настоящият съд намира за неоснователни претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като по делото се установява, че трето за
делото лице е извършвало услугата в жилищната сграда, в която се намира и процесния
топлоснабден имот. По делото няма данни как е формирана сумата от общо 18,07 лева,
ищцовото дружество да е заплатило тази сума на третото лице, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от изявлението
на процесуалния представител на ищеца в хода на устните състезания е, че претендира
разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК. Видно от списъка е, че ищецът не
претендира разноски за държавна такса, а единствено разноски за експертизи, такса за
издаване на съдебно удостоверение, такса за назначаване на особен представител и
юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, съдът е длъжен да се съобрази с искането
на ищеца кои разноски претендира да му бъдат репарирани. Съдът констатира
несъответствие в размера на претендираното и действително заплатено
възнаграждение за особен представител, което е в общ размер на 400,00 лева, а не
800,00 лева. По делото е издадено само едно съдебно удостоверение, за което е платена
държавна такса в размер на 5,00 лева, а не сочените в списъка 15,00 лева. Съгласно
чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая е безспорно,
че ищецът е бил представляван в производството от юрисконсулт, като с оглед
горепосочената разпоредба съдът определя юрисконсултското възнаграждение в
минималния размер от 100,00 лева /чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ/, доколкото производството не представлява правна и фактическа сложност. С
9
оглед предходното всеки от двамата ответници дължи разноски на ищеца в размер на
по 409,06 лева, съобразно уважената част и припадащата му се част от предявените
срещу него искове.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, но доколкото по делото не се
съдържат доказателства за реално направи такива, съдът не присъжда разноски.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В конкретния случай, в приложения
по делото списък по чл.80 ГПК ищецът не е посочил да претендира разноски в
заповедното производство, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
В заповедното производство по делото няма данни длъжниците-настоящи
ответници да са направили разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН ********** да заплати на [*************], със седалище
и адрес на управление: [*************] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1
ЗЕ сумата от 211,46 лева, представляваща ½ част от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 26.05.2019г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в [*************] и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 34,63 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за сумата над 211,46 лева до пълния
предявен размер от 271,18 лева и за периода от 01.10.2018 г. до 25.05.2019 г., както и за
обезщетение за забава за сумата над 34,63 лева до пълния предявен размер от 50,03
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*************], със седалище и адрес на
управление: [*************] против К. Б. К., ЕГН ********** искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9,03 лева, представляваща ½ част от главница
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
30.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и за сумата от 2,13 лева, представляваща ½ част от
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от
31.05.2019 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2022 г. до окончателното
изплащане.
10
ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН ********** да заплати на [*************], със седалище
и адрес на управление: [*************] на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1
ЗЕ сумата от 211,46 лева, представляваща ½ част от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 26.05.2019г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се в [*************] и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 34,63 лева, представляваща ½ част от обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за сумата над 211,46 лева до пълния
предявен размер от 271,18 лева и за периода от 01.10.2018 г. до 25.05.2019 г., както и за
обезщетение за забава за сумата над 34,63 лева до пълния предявен размер от 50,03
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*************], със седалище и адрес на
управление: [*************] против М. Б. К., ЕГН ********** искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9,03 лева, представляваща ½ част от главница
за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
30.04.2019 г. до 30.04.2020 г., както и за сумата от 2,13 лева, представляваща ½ част от
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от
31.05.2019 г. до 27.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Б. К., ЕГН ********** да заплати на
[*************], със седалище и адрес на управление: [*************] сумата от
409,06 лева, представляваща разноски по производство съразмерно на уважената част
от предявените срещу него искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Б. К., ЕГН ********** да заплати на
[*************], със седалище и адрес на управление: [*************] сумата от
409,06 лева, представляваща разноски по производство съразмерно на уважената част
от предявените срещу него искове.
Решението е постановено при участието на трето лице [*************] - помагач
на страната на ищеца [*************].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11