Р
Е Ш Е
Н И Е № 260998
гр. Пловдив, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11564 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективносъединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, от А.Т.И., ЕГН **********, с адрес: *** против Р.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата от
5100 лв. за обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на разгласени неверни твърдения и приписване на
престъпление на 13.03.2017, ведно с мораторната лихва
от 13.03.2017 година 16.07.2018 г. в размер на 696.97 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Притендира разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 13.03.2017 г, ответникът изложил твърдения в интернет
страницата www.plovdiv-online.com по отношение на ищеца, че последния бил говорил за
партийни пристрастия към партия, в която той бил ***, че бил ***на заместник
министър на МВР, че отговарял за младежите към МВР, че му е съставен акт за незаконно придобиване на дърва
за огрев от контролните органи на ДЛС „***“ и Община ***, като били налице и
следствени действия. Заявява се, че твърденията не отговарят на истината. В
резултат на тях е пострадала репутацията
и доброто му име. Тъй като бил ***в ***“
гр. ***родителите на децата започнали да се съмняват във възможностите
му. Разпечатка от публикациите на ответника в сайта www.plovdiv-online.com се разнасяли и
коментирали от ръка на ръка в гр. ***. Всички започнали да сочат с пръст ищеца
и да го обиждат, хората го гледали с недоверие и подозрение. Всичко това ищецът
преживял много тежко. Не можел да спи по цели нощи. Кръвното му налягане се
повишило, здравословното му състояние рязко се влошило и след месец получил
масиран инфаркт. Сега е инвалид с 80% намалена трудоспособност и все още не
можел да се отърси от ударът върху репутацията му в резултат на действията на
ответника.
В
предоставения срок за отговор е постъпил
такъв, в който се оспорва иска. Ответникът твърди,
че цитираната от ищеца публикация била отговор на публикувана от него на
13.03.2017г. статия озаглавена „Далаверите на червено ***нямат край“ на същата
интернет страница. Сочи, че в публикуваната статия, последният изложил
твърдения, които не отговаряли на действителността и с които дискредитирал
работата му като ***на Община ***. Именно поради тази причина ответникът
публикувал цитираната от ищеца статия, в отговор на клеветническите твърдения
на последния. Ответникът счита, че в случая не били нанесени неимуществени
вреди вследствие на обида или клевета. Не били позорни твърденията, че ищецът
бил *** и отговарящ за младежите към МВР, а ***му – заместник-министър на МВР в
миналото. Сочи, че действително е била образувана преписка срещу А.И. относно
незаконно придобиване на дървен материал, като впоследствие на ищеца му бил
съставен АУАН. Тези твърдения не представлявали приписване на престъпление.
Липсвала и причинно-следствена връзка между описаните от ищеца обстоятелства и
настъпилите здравословни проблеми на последния.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представениет писмени доказателства -АУАН
3/24.04.2017 г. е видно, че на
24.04.2017 г. на ищеца е съставен акт за констатирано нарушение при проверка на
26.01.2017 г. състоящо се в съхранение на 0,5 куб. м дърва без горска марка и
документи за произход;
От показанията на свидетеля ***, ***на ищеца, се установява, че до 1989 г.
и след това ищеца не е бил *** на БКП и баща й не е бил заместник министър.
Статията е написана от М. като нападка срещу ***и. Това го притеснило, превъзбудило и започнал трайно да повишава кръвното
налягане. Лекарствата не му действали. Той е ***и родители на деца са
коментирали с него изложените твърдения. До момента на получаване на инфаркт
-29.04.2017 г. много се вълнувал от публикацията. Престоял в болницата около
седмица. След изписването не се чувствал добре и постъпил отново в болница. И в
този период продължил да коментира статията. В дома на ищеца е извършвана
проверка през 2017 г. от служители на горското по повод дърва за огрев.
От показанията на свидетеля Н.Л.Г., без родство със страните се установява,
че И. никога не е бил ***. През м. март 2017 г. ищеца се оплакал, че е набеден
за кражба на дърва. Започнало разследване. По-късно ищеца получил инфаркт и бил
търсен за разпит дори в болницата. Публикуваната статия възприел като лична
нападка, която го направила неспокоен и нервен. След излизане от болницата не
се чувствал добре и пиел лекарства. Имал е и други проблеми, но те не са го
тревожили толкова, колкото публикацията. Проблем с кръвното е имал и е пиел за
това лекарства и преди статията. И. е работил в криминална полиция и е членувал
със свидетеля в една партийна организация, но не е бил неин секретар. ***му е
работил в София към МВР.
От показанията на свидетелите Д.С.К. и Д.С.Г., и двамата без родство със
страните, се установява, че през 2017 г. в Община ***имало подаден сигнал от
кмета на с. ***срещу И.. По този повод свидетеля, който е ***посетил имота на
ищеца в с. ***, където установили наличие на 1 куб. м. дърва, дъб с дължина 2
м., които нямали контролна марка и превозен билет. Същите били сурови, отрязани
преди два часа. В този район има такава дървесина. И. не представил документ.
Съставили протокол.
От показанията на свидетеля Д.П. К.се установява, че по съставения на ищеца
констативен протокол при проверката през 2017 г. е съставен АУАН. По този повод
са му изпращани няколко покани за явяване в общината за съставяне на акта и
връчване.
От представения фиш от спешна медицинска помощ от 22.02.2019 г. решение на ТЕЛК ****г. е видно, че към
09.08.2017 г. ищеца страда от исхемична болест на
сърцето и артериална хипертония;
От показанията на свидетеля А.В.П., личен лекар на ищеца, се установява, че
от 2013 г. до 2016 г. на И. са правени само профилактични прегледи. След 2017
г. са постъпвали епикризи от получен инфаркт и поставени стендове. От
епикризата за получения инфаркт става ясно, че при постъпването в болницата по
повод инфаркта на И. са установени множество болести- хронични, които са
съществували по време на профилактичните прегледи, но е нямало симптоми и те не
са установени.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, отговорност за настъпили вреди от непозволено
увреждане носят само физическите лица, които са
причинили вредата, чрез своите виновни
действия или бездействия. Предпоставка
за това се явява наличието на причинна връзка между противоправното
и виновното поведение на дееца и настъпилите
вреди, като на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
Доколкото ищеца обляга притенцията си за
причинени морални и здравословни вреди на осъществени действия-публикации на ответника,
определени като противоправни поради клеветническият
им характер, съдът намира, че по аргумент на чл. 147 от НК се касае за осъществено
деяние, което има не само деликтен, но и престъпен
характер. Престъплението е от частен характер и няма пречка да се образува
гражданско дело, по което да се притендира
обезщетение за вреди настъпили от клеветническите твърдения. Предвиденият в НК
състав на клеветата сочи изпълнително деяние състоящо се в умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или преписването
му на извършено
от него престъпление.
Същността
и се изразява в накърняване неприкосновеността на доброто име
на човека в обществото и положителната обществена оценка за личността му.
Самото разгласяване представлява довеждане до знанието
на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Клеветата може да се
изрази и в преписване на престъпление, което лицето не
е извършило. Тъй като
и при двете форми на клевета се уврежда честта
и доброто име на пострадалия в обществото, той понася морални вреди.
В конкретния случай процесните думи „ бил *** и отговарящ за младежите към МВР и си ***на заместник министър
на МВР по онези времена“; „на честния г-н А.И. е съставен акт за
злоупотреба(незаконно придобиване)
на дърва за огрев от
контролните органи на ДЛС „***“ и Община ***. В момента текат следствени
действия.“ се определят от ищеца
като неверни и целящи преписване на престъпление. На първо място следва
да се има
предвид, че в изявлението липсва обвинение за
някакво конкретно престъпление. В случая ищецът интерпретира изказването на ответника като обвинение в престъпление-незаконно
придобиване, като стига до този
извод чрез собствено вътрешно тълкуване на думите
и оценъчни разсъждения по въпроса. Обективно погледнато липсва изрично изявление на М., което да обвинява И. в кражба. Твърдението е за
съставен акт от контролни органи за констатирана злоупотреба при придобиване на
дърва за огрев. В тази връзка следва да се има предвид, че от събраните писмени
и гласни доказателства безспорно се установява, че на ищеца е бил състав АУАН
за притежание на дърва за огрев с неустановен произход, което обстоятелство
кореспондира с казаното от ответника и определя думите му като съобщаване на
реално настъпили факти, а не като опит за накърняване на името.
По отношение на останалите твърдения за участие в ръководство на бивша
партийна структура и наличие на родствени връзки с лица заемали длъжности в
апарата на управление на държавата, съдът намира, че за определяне на казаното
като клевета е необходимо не само да се касае за неистински факти и
обстоятелства, но и за позорни такива, които засягат и уронват честта и достойнството на гражданина. От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ищеца не е бил *** и тъста му не
е заемал длъжност заместник министър в периода преди настъпилите политически
промени в държавата през 1989 г. Освен неверни думите трябва касаят позорни факти, а именно да се
обществено неприемливи и будещи възмущение у гражданите. Съдът намира, че в
случая "позорността" на тизложените обстоятелства е продукт на субективен
прочит, оценъчни съждения и изводи, произтичащи от определен начин на мислене,
който е индивидуален и не се споделя от цялото граждански
общество. В тази връзка следва да се отбележи, че е недопустимо да се извършва тълкуване на думите
на ответника в един или друг
смисъл, при което да се
стигне до извод, че той е имал за цел да клевети ищеца.
Предвид изложеното за настоящия съдебен състав се налага
извод, че не е доказана обективната
страна на клеветата. След като изказването
на ответника не е противоправно, няма основание да се ангажира
деликтната му отговорност за обезвреда. Липсата на противоправност води
до отсъствие на деликт, поради
което е безсмислено да се обсъжда
вината, причинната връзка и вредите. По изложените съображения предявеният
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Отхвърлянето на главния иск е основание за отхвърляне и на обективносъединения с него акцесорен
такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.
На ответника следва да се присъдят притендираните
разноски, съобразно представения списък и приложени доказателства за сторени
такива, само в размер от 620 лв. за адвокатско възнаграждение, тъй като
внесеният депозит в размер от 20 лв. за призоваване на свидетел не е разходван
по делото и подлежи на възстановяване в едногодишен преклузивен
срок от приключването му с влязло в сила решение.
Ето защо съда,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** за осъждане
ответника
да заплати на ищеца сумата от
5100 (пет хиляди и сто) лв. за обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на разгласени неверни
твърдения и приписване на престъпление на 13.03.2017, ведно с мораторна лихва от 13.03.2017 година 16.07.2018 г. в размер
на 696.97 (шестстотин деветдесет и шест лева и 97 ст.) лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на Р.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 620 (шестстотин и двадесет) лв. за разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК