№ 112
гр. Карнобат, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130100361 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
Теленор България ЕАД гр. София със сегашно наименование Йеттел
България ЕАД с която това дружество чрез неговия процесуален
представител е предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК против СТ. АЛ. М. с който моли съда да постанови
решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник , че
същия му дължи сумата от 256, 92 лв. представляваща незаплетени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода от
15.08.2018 г. до 14.12.2018 г. , както и законната лихва върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 08.09. 2020
г. до окончателното изплащане на вземането .Освен това ищецът посочен по-
горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да
му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното
производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, както и направените съдебни
разноски по заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява лично
неговият процесуален представител, но последният чрез подадени от него
молби поддържа така предявения иск и моли неговото уважаване така както
е предявен , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът СТ. АЛ. М. чрез специално назначеният му особен
представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по
исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу
него и по този начин взема становище по същия иск, като счита същият за
неоснователен и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.
1
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , но чрез специално назначеният му особен представител в съдебно
заседание заявява , че поддържа същото становище по повод предявения
иск изразено в отговора му на исковата молба и моли отново искът да бъде
отхвърлен изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Горепосоченият предявен от ищеца Теленор България ЕАД гр.София /
Йеттел България ЕАД / иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ответника СТ. АЛ. М.
съществуването в полза на ищеца Теленор България ЕАД на твърдяното от
него вземане за посочената от него сума – главница и лихви. За да бъде
уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да
бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият
от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в
сключен между тях договор за мобилни услуги на дата 04.08.2018 г. за
получаването на твърдените от страната – ищец далекосъобщителни
мобилни услуги , ищецът като страна по това валидно правоотношение
доставчик на мобилни услуги –да е изпълнил поетите от него задължения –
да е предоставил същите твърдени от него далекосъобщителни услуги на
ответника в качеството му на абонат на същите услуги през процесния
период в размер на твърдяната от него сума , ответникът също като страна
в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания по договора за мобилни услуги и последно в
полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и
съответна заповед за изпълнение.
Видно от приложените по делото писмени доказателства , вкл. и тези
съдържащи се в ч. гр.д. № 704 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат е че
на 058.9.2020 г. Теленор България ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу СТ. АЛ. М. за заплащане на
сумата от 256, 92 лв. главница представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по сключен между тях договор за мобилни
услуги от дата 04.08.2018 г. за клиентски номер № ********* и за избран
мобилен номер +359*********, като съдът не се е произнесъл по заявената
законната лихва върху горепосочената главница , дължима се считано от
датата на подаването на заявлението за издаването на заповедта за
изпълнение на парично задължение - 08.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
На 09.09.2020 г. по ч.гр.д. № 704 / 2020 г. по описа на Районен съд
Карнобат е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
410 от ГПК № 402 от дата 9.9.2020 г. с която е разпоредено длъжникът С.М.
да заплати на кредитора Теленор България ЕАД / Йеттел България ЕАД /
горепосочената заявена сума , а именно : сумата от 256, 92 лв. главница по
сключен между тях договор за мобилни услуги представляваща неплатени
месечни абонаментни цени за периода от 15.08.2018 г. до 14.11.2018 г., без
съда да се произнесе по заявената законна лихва за забава , считано от датата
на подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение на
парично задължение - 08.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането , както и сумата от 145 лв. представляваща направените по
заповедното производство разноски.
С разпореждане № 9 от 28.1.2021 г. по същото частно гражданско дело
№ 704/ 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат , последният е указал на
основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника за което е издадена
горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК.Заявителят е предявил иск по
реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се приеме за установено , че
ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена горепосочената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 402 от
дата 9.9.2020 г. по ч.гр.д. № 704 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат.
С определение № 231 от 29.7.2021 г. по настоящото гр.д. № 361 / 2021
г. по описа на Районен съд Карнобат на ответника е назначен особен
представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор
на исковата молба с която предявения иск респ. искове се оспорват изцяло
като неоснователни. Изложено е съображение за тяхната неоснователност и
се претендиране отхвърляне на исковата претенция.Прави се възражение за
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 б.в от ЗЗД за вземанията
на ищеца спрямо ответника , като се моли същата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна на това основание .
От представените по делото писмени доказателства –договор за
мобилни услуги от дата 04.08.2018 г. , декларация - съгласие от същата дата
, данъчна фактура № ********** издадена на дата 15.-9.2018 г., данъчна
фактура № ********** издадена на дата 15.10.2018 г. , данъчна фактура №
********** издадена на дата 15.10.2018 г. и крайна данъчна фактура №
********** издадена на дата 15.01.2019 г. / всички посочени от ищеца въз
основа на които той обосновава своите претенции по настоящото дело / се
установява , че страните по делото са сключили договор за мобилни услуги
на дата 04.08.2018 г. , съгласно който ответника СТ. АЛ. М. е станал абонат
на ищцовото дружество което се явява доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер на ответника ********* и същият е станал титуляр на
предпочетен от него мобилен номер +359********* с избрана от ответника
абонаментна програма Тотал + 17, 99 лв. , като същият договор е влязъл в
сила от датата на подписването му от същите страни- 04.08.2018 г. и същият
3
е срочен такъв с уговоре срок на действието му до 04.08.2020 г..
С исковата молба се иска съдът да приеме за установено по отношение
на ответника М. , че същият дължи на ищцовото дружество със сегашно
наименование Йеттел ЕАД гр. София общата сума в размер на 256, 92 лв.
представляваща незаплатени от него далекосъобщителни услуги в периода
от 15.08.2018 г. до 14.12.2018 г. , за която обща сума ищцовото дружество
твърди , че е предоставила такива услуги в размер на същата горепосочена
сума от 256 , 92 лв. , за което му е издало и съответните 4 броя фактури , от
които последната крайна фактура. Съдът намира , че същите фактури са
частни свидетелстващи документи и със същите не могат да се доказват
вземанията срещу длъжника посочени в тях , тъй като същите имат
доказателствена сила само ако удостоверяват факти , които са във вреда на
ищцовото дружество респ. доказват факти не в негова полза , каквито те в
настоящия случай не се явяват. Затова съдът намира , че същите не доказват
по никакъв начин , че ответникът е ползвал като абонат в горепосочения
процесен период твърдените далекосъобщителни услуги предоставени му от
ищцовото дружество като доставчик на същите , който факт следва да се
докаже със съответна съдебна експертиза по делото . Ищцовото дружество
действително е поискало назначаването на такава съдебна експертиза, но е
поставило за задача на вещото лице да посочи какви са дължимите суми за
мобилни услуги фактурирани за притежавания от ответника мобилен номер
+359*********, съгласно сключения между тях договор за мобилни услуги ,
като установи дължимата се сума от месечни абонаменти , стойността на
потребление на такива услуги извън включеното в този абонамент , както и
дали има направено плащане от страна на ответника по получените от него
далекосъобщителни услуги , но за периода от 20.04.2018 г. до 19.07.2018 г. ,
който се явява период предхождащ датата на сключването на договора за
мобилни услуги между страните по делото . Видно от заключението на
вещото лице Д.И. по назначената по делото съдебна експертиза , което
заключение като неоспорено от страните по делото, съдът е приел като
абсолютно доказателство по настоящото дело е че същото вещо лице посочва
категорично естествено , че за процесния горепосочен период от 20.04.2018
г. до 19.07.2018 г. ответникът С.М. няма задължения за получени мобилни
услуги по номер +359********* към ищцовото дружество в качеството му на
мобилен оператор и респ. доставчик на мобилни услуги, тъй като същите
страни са сключили процесния договор за мобилни услуги към един по-
късен период , а именно на по- късна дата - 04.08.2018 г. .Следователно съдът
намира , че в този период страните не са били в облигационни отношения
помежду им във връзка с процесния договор за мобилни услуги сключен
между тях на дата 04.08.2018 г. , като ищцовото дружество по този начин не е
доказало с необходимите затова доказателства неговото твърдение , че е
доставило на ответника като абонат за ползване твърдени от него
далекосъобщителни услуги през процесния претендиран период от
15.08.2018 г. до 14.12.2018 г. . Следователно съдът намира , че ищцовото
4
дружество не доказа една от кумулативните предпоставки за уважаването на
този установителен иск предявен от него срещу ответника , а именно
условието – че ищецът като страна по това валидно правоотношение в
качеството му на доставчик на мобилни услуги да е изпълнил поетите от него
задължения – да е предоставил същите твърдени от него далекосъобщителни
услуги на ответника в качеството му на абонат на същите услуги през
процесния период в размер на твърдяната от него сума .
Следователно съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта
,че ответника не е потребил съответните мобилни услуги за които са му
били издадени съответните фактури през процесния период , както твърди
ищцовото дружество, като и затова съдът намира , че ответника не дължи
поради тази причина респ. факт и неплащането на същите , още повече , че
ищецът не доказа не само недължимостта , но и неплащането на процесната
сума , която следва да се явява наистина дължима преди инициирането на
заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването
на тази претенция, установителна такава която е обвързана от тази
дължимост на плащанията на длъжника по процесния договор . По този
начин следва да бъде посочено отново това , че ищцовото дружество по
делото не е ангажирало достатъчни и убедителни доказателства в подкрепа
на претенцията си за посоченото от него вземане за главница и че същото се
дължи от ответника и поради това съдът намира , че претенцията на
ищцовата страна се явява недоказана – претенцията за установяване на
главница в целия й претендиран размер и в същия размер тази претенция
следва да бъде отхвърлена . Поради това, че претенцията за установяване на
главница се явява напълно неоснователна , то съдът намира , че и
акцесорната претенция за установяване на лихва съдът намира , че същата се
явява също неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като
такава също изцяло .
Ищцовото дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски по настоящото дело, но с оглед на изцяло
отхвърлените претенции за главница и за лихва съдът намира , че такива не
следва да й бъдат присъждани .Същата страна е поискала да й бъдат
присъдени и съдебни разноски по заповедното производство и с оглед на
горното , съдът намира , че на същата страна не следва да й бъдат присъдени
направените от нея съдебни разноски по заповедното производство в размер
на сумата от 145 лв..
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с
5
чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от Йеттел България ЕАД / Теленор България
ЕАД / с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София ***, същото
дружество със съдебен адресат – адв. В.П. Г. САК с адрес в гр. София ***
срещу СТ. АЛ. М. ЕГН ********** с адрес за призоваване – село Сърнево
Община Карнобат , обл. Бургаска, същият с постоянен и настоящ адрес в
село Сърнево , Община Карнобат , обл. Бургас с който иск Йеттел България
ЕАД / Теленор България ЕАД / с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. София *** моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на СТ. АЛ. М. ЕГН ********** че същият в
качеството му абонат по сключен между тях на дата 04.08.2018 г. договор за
мобилни услуги дължи на Йеттел България ЕАД / Теленор България ЕАД / в
качеството му на доставчик на мобилни услуги сумата от 256, 92 лв.
главница , представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
клиентски абонатен номер № ********* и титуляр на предпочетен мобилен
номер +359********* за периода от 15.08.2018 г. до 14.12.2018 г. , както и
законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 402 от 09.09.2020 г. по ч.гр.д. № 704 / 2020
г. по описа на Районен съд Карнобат – 08.09. 2020 г. до окончателното й
изплащане , като неоснователен и недоказан изцяло , като отхвърля и
искането на Йеттел България ЕАД / Теленор България ЕАД / за присъждане
на направените от него разноски по заповедното производство по ч.гр. д. №
704 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат , както и отхвърля и искането
на Йеттел България ЕАД / Теленор България ЕАД / за присъждането на
съдебни разноски направени от него по настоящото гражданско дело № 361 /
2021 г. по описа на Районен съд Карнобат като неоснователни на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6