№ 1518
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20221100511833 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. К. К., с която се обжалва изцяло
решение №9988/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 59523/2021 г. на СРС,
ІІІ ГО, 83 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на
районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявената искова претенция. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение поради осъществена безплатна защита.
Въззиваемият К. Б. К. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
1
Искът, предявен от И. К. К. срещу К. Б. К., е за издръжка в размер на
400 лв. месечно, считано от 18.10.2021 г., на основание чл. 144 от СК. Ищецът
претендира и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.
С решение №9988/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 59523/2021 г.,
СРС, ІІІ ГО, 83 състав, е отхвърлил изцяло предявената искова претенция,
като неоснователна.
Ищецът е пълнолетен учащ редовно в средно учебно заведение за
предвидения срок на обучение (бланката за удостоверение на учебното
заведение не съдържа изричен реквизит относно формата на обучение, но
това е държавна професионална гимназия, към МОН, с единствена форма на
обучение- редовно обучение, като отделно от това съдът е направил
неправилен и непълен доклад, че „в тежест на ищеца е да докаже качеството
на учащ се във висше учебно заведение“).
Първоинстанционният съд не е установил точно фактическата
обстановка и е направил неправилни изводи въз основа на доказателствата по
делото относно невъзможността на ответника-въззиваем да заплаща на
пълнолетния си, учащ редовно в средно учебно заведение за предвидения
срок на обучение, син месечна издръжка.
Пред първата инстанция са представени писмени доказателства, от
които се установява, че ответника, по силата на сключени на 08.01.2021 г. два
договора за наем на МПС, които са за срок от по пет години, получава по 100
лв. (по 50 лв. по всеки договор) „дневна ставка“, т. е. 3000 лв. месечно.
Остава въпросът дали възможностите на въззиваемия му позволяват да
дава на въззивника претендираната месечна издръжка. Възможността за
доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка
материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се
чувства особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете.
Въззивният съд, като се съобрази с установените обстоятелства, приема,
че бащата има материални възможности да заплаща на пълнолетния си син
месечна издръжка в размер на 300 лева. Даването на издръжка в по-голям
размер би представлявало особено затруднение за въззиваемия, при наличие
2
на доказателства за наличие на заболявания, които изискват средства за
поддържащо лечение.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се
отмени в обжалваната част, в която е отхвърлен иска на въззивника за
присъждане на месечна издръжка до 300 лева, считано от 18.10.2021 г., и за
законната лихва върху всяка просрочена сума до 300 лева, като въззиваемият
се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от посочената дата (18.10.2021 г.), ведно със законната лихва за
забава. Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска на
въззивника за присъждане на месечна издръжка над 300 лева до 400 лева и за
законната лихва върху всяка просрочена сума над 300 лева до 400 лева е
правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемият дължи на СГС държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 432 лв., на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 7 от ГПК.
Основателно се явява направеното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
въззиваемата страна - същото е в размер на 400 лв., при минимален размер,
посочен в чл. 7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения 300 лв. По делото е проведено едно
въззивно съдебно заседание, делото не е с фактическа и правна сложност,
поради което съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на по 300
лв. за всяка инстанция.
Предвид изхода на настоящото производство, въззиваемият се осъжда
да заплати на адв. Р.П.Р., САК адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв в размер на 450 лв.
(за двете инстанции), съразмерно с отменените части на обжалваното
решение. Неоснователно, въпреки изхода на спора, се явява искането на
въззиваемата страна за присъждане на деловодни разноски- съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК- в договора за правна
защита и съдействие не е посочен начина и срока на заплащане на
договореното адвокатско възнаграждение, поради което съдът го оставя без
уважение.
3
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №9988/12.09.2022 г., постановено по гр.д. №
59523/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в частите, в които са отхвърлени
исковете с правна квалификация чл. 144 от СК и чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК на
И. К. К. срещу К. Б. К. – за присъждане на месечна издръжка до 300 лева,
считано от 18.10.2021 г., и за законната лихва върху всяка просрочена сума до
300 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, да заплаща на пълнолетния си,
учащ редовно в средно учебно заведение, син И. К. К., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 300.00 (сто и петдесет) лева, считано от
18.10.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 144 от СК, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, на основание чл. 146,
ал. 1, изр. 2 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №9988/12.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 59523/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС
сумата от 432 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, да заплати на И. К. К., ЕГН
**********, сумата от 450 лева – разноски за двете инстанции, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Б. К., ЕГН **********за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4