Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV – 22 04.02.2020г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет
и седми януари, две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 2103 по описа за 2019 година
Производството е по
чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция
„Гранична полиция“ на МВР – София, против Решение №2921 от 08.11.19г. по
гр.д.№4677/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е
осъден да заплати на Е.И.С.,
сумата от 1640,28 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 244,67 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 11.06.2016 г. - 11.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 216,28 лв. – сборна мораторна лихва, дължима върху отделните
задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху
главницата от 1640,28 лв., считано от 11.06.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 380,00 лв., представляваща направените от
ищеца разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ размер от 295,61 лв. Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Твърди
се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца,
положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и
Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които
нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от
ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани
ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е
отчетен и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални
нормативни актове.
Излагат се подробни съображения
че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове
препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която
предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и не следва да се извършва
приравняване с коефициент от 1,143.
Претендира се отмяна на решението
на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
Препис от въззивната
жалба на ответника е връчен на ищеца Е.И.С., чрез процесуалния му представител адв.Иванов. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него се излагат
подробни съображения, подкрепени със съдебна практика, в подкрепа на изводите,
направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Подържа се тезата,
че трудовото законодателство е приложимо, доколкото с него са уредени по
по-благоприятен начин правоотношенията касаещи полагане на нощен/извънреден
труд.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, че в процесния период, ищецът е назначен на
длъжност „младши инспектор“ /старши полицай в Група „Летищна сигурност“ при ГПУ
– Летище Бургас към РД „Гранична полиция“ – Аерогари София. В периода 11.06.2016
г. – 11.06.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време и при предварително определен график за всеки месец. Ищецът
твърди, че в този период е положил общо 1711 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1.143, възлиза на 1955.67 часа дневен труд. Според ищеца
преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден
труд от 244.67 часа, за който не му е заплатено съответното възнаграждение.
Претендира осъждане на ответника да му го заплати, в размера на исковата сума –
1640.28 лева.
Според ответника, положеният от ищеца труд е надлежно начислен
и заплатен своевременно в съответствие с Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) и Наредба №8121з-908/02.08.2018г.
Видно от извършената съдебно - икономическа експертиза, основата
на данните платежни бележки/фишове за заплати, протоколи за положен труд от държавни
служители, работещи на смени между 22,00 часа и 06,00 часа, за периода 11.06.2016
г. – 11.06.19г. ищецът е отработил общо 1711 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1.143, възлиза на 1955.67 часа дневен труд. Преизчисляването на
нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 244.67 часа, за
което се дължи възнаграждение, в размер на 1640.28 лева.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно
нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Според разпоредбите на чл.187 ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, което се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на процесния исков период от 11.06.2016г. – 11.06-2019. са действали
както следва: 1) за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. - Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 16.08.18г.– Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.; 4. Наредба №8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ. бр.67 от 14
Август 2018г., отм. ДВ. бр.78 от 4 Октомври 2019г. с § 2 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби
липсва такова изрично правило. Според съда в тези подзаконови нормативни актове
е налице празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал.
3, изр. 1 ЗМВР). При сумираното изчисляване продължителността на работния ден
не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Съгласно чл.
9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г (нов -
ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни; с § 3 от Постановление на Министерския съвет
№131 от 05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от
17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без
превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават. От това законодателно
изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд
часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ.
С оглед на изложеното относно нормативната уредба,
касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от 01.01.2016 г.
до 31.05.2019 г., съдът намира следното:
1) за периода от 11.06.2016
г. до 01.01.2018 г. липсва изрично законово правило, което да урежда въпроса
дали е положен извънреден труд при надвишаване на нормата работни часове при
сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на нощните
часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ;
2) за периода от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно нормата на чл. 9г от НРВПО (нов - ДВ, бр. 41 от 2017
г.);
3) за периода от 17.07.2018
г. до 11.06.2019г., извънредният труд се отчита с превръщане на нощните
часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл. 9г от НРВПО (изм. ДВ,
бр. 58 от 13.07.2018 г.).
По отношение на периода от 01.06.2016 г. до 01.01.2018 г.,
е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.)
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно
тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1, 143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.
9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО. Съдът основава решението си и
на прогласения в чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен
към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и
зависима страна по съответното правоотношение.
Въз основа на изложеното съдът приема, че при решаването
на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните часове, преизчислени
в дневни с коефициент 1.143 по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ, не следва да се вземат
предвид само за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., а за остатъка от
исковия период (11.06.2016 г. – 01.01.2018 г. и 01.07.2018 г. – 11.06.2019г..)
същите следва да се вземат предвид.
В настоящия случай, видно от извършената съдебно –
икономическа експертиза, за периода януари – юни 2018г. са положени общо 282
часа нощен труд, които при преобразуване стават 322.32 часа, т.е. налице е
разликата от 40.32 часа. Тази разлика следва да се отчете като положен труд, но
не и като извънреден – тоест за тези часове се дължи нетно възнаграждение, но
не и 50 на сто увеличение върху него съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
От графи 3 и 4 на заключението се установява нетното
възнаграждение на час без увеличение и това – с увеличение от 50%. Всяка от
разликите за този период следва да се умножи по разликата между часовете на
фактически положен и приравнен труд (стойността в колона 4 минус стойността в
колона 3, умножена по стойността в колона 8). За получената сума от 96.57 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
Искът е основателен за 1543.71 лева; за горницата до
пълния предявен размер от 1640.28 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Искът за мораторна лихва следва да се отхвърли за сумата
от 10.40 лева или над 205.88 до 216.28 лева.
Разноските, направени от страните следва да бъдат възложени
съразмерно: ищецът е заплатил за две инстанции 760 лева адвокатско
възнаграждение. По съразмерност му се следват 715.25 лева. БРС е присъдил 380
лева; с настоящото решение следва да му се присъдят още 335.25 лева.
В полза на ответника, съразмерно с уважената част от иска
следва да бъде присъдено възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде
определено възнаграждение, в размер на 200 лева за всяка инстанция; съразмерно
му се дължи сумата 26.95 лева; за държавна такса – 3.65 или общо 31.25 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГДГП следва да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 169.40 лева, представляваща поети
от бюджета на съда разноски за експертиза и 111.75 лева - държавна такса. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази част над сумата 111.75 лв., до 115.61 лв.
- държавна такса и над сумата от 169.40 до 180.00 лева – разноски за
експертиза.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2921 от 08.11.19г. по гр.д.№4677/2019 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която искът е уважен за главница от 96.57 лева /над сумата 1543.71
лева, до предявения размер от 1640.20 лева/, в частта, с която искът за
мораторна лихва е уважен за 10.40 лева /над сумата от 205.88 до сумата от 216.28
лева/, както и в частта, с която ГДГП е осъдена да заплати държавна такса над 111.75
лева до 115.61 лева и над сумата от 169.40 до 180 лева – разноски за
експертиза, заплатени от бюджета на съда, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.С., ЕГН********** ***, срещу Главна дирекция
„Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, искове: за присъждане на сумата
от 96.57 лева (деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки), съставляваща
разликата между присъдените от БРС 1640.28 лева и присъдените от БОС 1543.71 лева,
представляващи нетният размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.01.2018г. – 30.06.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06г. до окончателното изплащане; за
присъждане на 10.40 лева – мораторна лихва върху сумата 96.57 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“, №46, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.С., ЕГН********** ***, сумата 335.25 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция
„Гранична полиция“ на МВР – София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, №46, сумата от 26.95 лева (двадесет
и шест лева и деветдесет и пет стотинки) представляваща съдебно – деловодни
разноски за две инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.