Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000 / 13.1.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шестнадесети декември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер.........259............по описа
за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от В.Г.Н. против наказателно постановление № 22- 0000374
от 29.10.2020 година на и.д. директор на РД Автомобилна
администрация гр. Бургас с което на същият жалбоподател за извършено от него адм.
нарушение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България основание
чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. .
Жалбоподателят е останал недоволен от
така наложеното му административно наказание , същият в жалбата си оспорва , че е извършил горепосоченото административно нарушение за което му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото
наказателно постановление , като твърди
обаче , че при осъществяването на
цялото адм. наказателно
производство спрямо него адм. наказващия орган не е приложил правилно
материалния закон , както и процесуалния закон- ЗАНН , като вследствие
на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и неправилно
респ. и необосновано , като постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закони и затова моли да същото да бъде отменено изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован не се явява лично
, като не се явява и негов процесуален
представител за да вземе становище по жалбата му , но същият
жалбоподател изпраща становище по подадената от него жалба , като счита същата
за основателна и моли съдът да отмени изцяло издаденото срещу него наказателно
постановление като незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган редовно
призован не се
явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание , като същият обаче взема също писмено становище по така подадената срещу издаденото от него наказателно
постановление жалба, като счита издаденото от него наказателно постановление
като изцяло съобразено с императивните материални и процесуални правила при
издаването му и предлага същото да бъде потвърдено
След поотделната и съвкупна преценка
на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя В.Г.Н. наказателно
постановление № 22 - 0000374
от 29.10.2020 година на и.д. директор на РД Автомобилна администрация Бургас е
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 270642
от 22.10.2020 година , който АУАН
констатира едно извършено административно
нарушение от жалбоподателя на дата 22.10.2020 година което се изразява в следното
, че на горепосочената дата около 14, 00 часа в
гр. Карнобат на
вход от Петолъчката по посока база
Първенец – гр. Шумен жалбоподателят в качеството му на водач извършва обществен превоз на товари - плодове и зеленчуци с товарен автомобил МАН с рег. № РВ 4790КС с
полуремарке с рег. № РВ 5791 ЕВ с лиценз за международен превоз на товари № 3072 , ведно от
товарителница № 025770 от 22.10.2020 г. като е констатирано , че същият не
притежава карта за квалификация на
водача за превоз на товари / видно от извършената справка в системата на АА ,
че към момента на проверката той не разполага с такава / , тъй като
представената от него карта № ЕХ5832180R00000 издадена от Кралство Испания е валидна за
периода от 11.11.2015 г. до 19.10.2020
г. и към момента на проверката е с
изтекъл срок , с което той е извършил адм.
нарушение на разпоредбата на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и
основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 2000 лв..
Видно от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели К.Л. и П.Д. , които свидетели се явяват свидетели - очевидци на станалото е че същите свидетелстват по категоричен
начин, че жалбоподателят е извършил
приписваното му административно
нарушение, тъй същите твърдят и описват точно в съдебно заседание, как са установили ,
че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да притежава съответната
императивна карта за квалификация на
водача за извършване превоз на товари . По
този начин същите свидетелстват за извършеното от жалбоподателят горепосочено административно нарушение и че именно той е извършител на административното нарушение
описано в наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН,
което се и потвърждава и от приложената към делото карта издадена от Кралство
Испания която към момента респ. датата
на извършената проверка е била с изтекъл срок . По делото не се събраха други
доказателства от които да се доказва
, че жалбоподателят не е извършил
горепосоченото адм. нарушение, напротив събраха се само горепосочените
доказателства , вкл. и представеното удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на
товари , издадено от Център за квалификация Крами – 98 ЕООД гр. Кюстендил и представената справка в
системата на ИА Автомобилна администрация , които доказват по един несъмнен и
категоричен начин , че същият е извършител на адм.нарушение което му се
приписва.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в
жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно
постановление съдът намира, тука следва да се посочи , че адм. наказващия орган
е посочил точно и подробно както състава на адм. нарушение което жалбоподателят
е извършил , така и санкционната адм. наказателна норма по която му е наложил и
горепосоченото адм.наказание . Отделно следва да се посочат и фактите, че както
АУАН така и процесното издадено въз основа на него наказателно постановление ,
са издадени при законосъобразно приложение на нормите на ЗАНН и ЗАП и
горепосочената Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България и вземайки впредвид тези две
обстоятелства, както и факта , че жалбоподателят е извършил процесното адм.
нарушение и то виновно , то съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление като напълно законосъобразно и
правилно.
Следва
да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН като е изложил мотивирана преценка респ.
посочил е обстоятелствата , че е притежавал съответната горепосочена карта за
квалификация на водач издадена от Кралство Испания която е била валидна за
периода от 11.11.2015 г. до 19.10.2020 г. т.е. била е валидна няколко дена
преди извършената му проверка и установяването на невалидна такава към същата
дата , както и че своевременно е преминал
съответното периодично обучение в
периода от 17.10.2020 г. до 23.10.2020 г.
, което се установявало от горепосоченото удостоверение и че притежава съответно професионална
компетентност за водач на МПС за
извършването на превоз на товари , които обстоятелства водели до основание за приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН от адм. наказващия орган,
който по този начин като не ги е взел впредвид е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в
противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание
се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да
разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже
административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 93 т.9 от ДР на НК , а дали
случаят е малозначителен се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която
препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая и двете разпоредби –
тази на чл. 9 ал.2 от НК и тази на чл. 28 от ЗАНН са обстоятелствата изключващи отговорността и са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същите норми са обстоятелства
изключващи отговорност вкл. и адм.
наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по
делото настоящия съд намира, че в случая
не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за обществени
отношения свързани с безопасността за извършването на обществен превоз и
товари на територията на Република България . В случая законът е постановил, че само с
осъщественото от жалбоподателя действие респ. в случая бездействие в
определения от закона срок е достатъчно
само неговото наличие респ. извършване,
за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на условията ,
които са императивни за осъществяването на безопасен обществен превоз на пътници
и товари и съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая
съдът намира, че макар и в случая да няма пострадали от това бездействие на
жалбоподателя , то извършеното от
жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното
наказателно постановление.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава
от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България ,
като в случая адм. наказващия орган му е наложил на основание чл. 93 ал.1 т.1
от Закона за автомобилните превози административно наказание – глоба в размер на 2000 лв., който размер на наказанието е
императивен .
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че
същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло
от настоящия съд.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО наказателно постановление №
22 - 0000374 от 29.10.2020 година
на и.д. директор на РД
Автомобилна администрация Бургас
издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 270642
от 22.10.2020 година срещу В. Г.Н.
с ЕГН ********** с постоянен адрес *** , същият със съдебен
адрес *** офис 8 – чрез адв. В.П.К. , вписан в Адвокатска колегия гр. Пловдив с което
за извършено от него административно нарушение на дата 22.10.2020 година на
разпоредбата на чл. 89 т.4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози му е наложено
административно наказание – глоба в
размер на 2000 лв. , като напълно законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: