Р Е Ш Е Н И Е
№2178
гр. Пловдив, 15 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отд., ХVІІІ състав в открито заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1689 по описа на съда за 2021год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на М.Х.К., ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0273-000079/25.05.2021 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – Пловдив,
РУ Хисар.
Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна, тъй като не били налице фактическите и правни основания за
нейното издаване. Същият твърди, че не е извършил нарушение, във връзка с което
да се издаде заповедта и изводите на издателя в тази насока били вероятно
необосновани и неправилни. Намира акта за преждевременно издаден, без да се
изчакат резултатите от химико-токсикологичното изследване, за което бил даден
биологичен материал (кръв). Оспорва изправността на техническото средство. С
оглед на така изложеното, прави искане да бъде постановено решение, с което да
бъде отменена като незаконосъобразна обжалваната заповед. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - началник РУ към ОД на МВР
– Пловдив, РУ Хисар, в писмено становище, с което представя преписката, намира
жалбата за неоснователна.
Административен съд – Пловдив, като
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 25.05.2021 г. в 15:50 часа в община
Хисаря, на път трети клас № 642, между гр.Хисаря и с.Черничево, посока
с.Черничево, км.12+500 К. управлявал л. а. "Опел вектра" с рег. № ***,
лична собственост, бил тестван за употреба на наркотични упойващи вещества и
техните аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000 с № ARMD-0129, проба № 22, извършена в 16:22ч. в РУ-Хисаря. Издаден
талон за медицинско изследване № 0062662. За деянието е съставен АУАН № АА684123/25.05.2021г.
Иззети са СУМПС № ********* и контролен талон № 5164256.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0273-000079/25.05.2021г., на основание
чл. 22 от ЗАНН е наложена на М.Х.К. принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обоснована с установеното
с АУАН № АА684123/25.05.2021г. фактическа обстановка.
Видно от разписката, инкорпорирана под
текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на
09.06.2021г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата
срещу заповедта е подадена на 23.06.2021г. в деловодството на съда.
Към административната преписка са
приложени Талон за изследване № 0062662, издаден от В.В.- командир на отделение
при РУ – Хисаря при ОДМВР - Пловдив, връчен на жалбоподателя на 25.05.2021 г. в
16:40 часа, както и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., съставен от медицински специалист в ЦСМП – Пловдив, филиал -
Хисаря на дата 25.05.2021 г. в 16:55ч., в който е отбелязано, че от лицето са
взети проби от кръв и урина, но отказва да се подложи на изследване и такова не
е извършено. В същия протокол М.К. собственоръчно се е подписал, че отказва да
се подложи на изследване. По делото като писмени доказателства са приети
Справка за нарушител/водач, Тест № 22 от 25.05.2021г. , Протокол
*********-70000 за сервизна проверка, включително писмени доказателства,
удостоверяващи компетентността на издателя.
Така установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна.
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР,
Директорът на Областна Дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и
прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР). Видно
от представената по делото Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директорът на ОДМВР
Пловдив е оправомощил (т. 2) държавните служители – началници на РУ на МВР, към
ОДМВР-Пловдив – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, да прилагат
с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по
чл. 171, т. 1 от ЗДвП, поради което настоящият състав приема, че е налице
материалната и териториална компетентност на издателя на акта.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна
мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно
изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед е обективирана в
писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл. 59, ал.
2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на
акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно и точно описание на
фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на процесния
акт.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон, съдът намира следното:
В случая правното основание за налагане
на принудителната административна мярка е чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съгласно която разпоредба "За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/ или химико-токсикологично
лабораторно изследване", се прилага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца.
Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на
МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което
се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от
компетентните длъжностни лица.
В случая, съобразно възприетото от
ответника в мотивната част на самата заповед, необходимата предпоставка за
налагане на тази ПАМ е: водачът управлява МПС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено с техническо средство и след неприемане
резултатите от техническото средство насочване за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ.
В случая такъв акт е редовно съставен
на жалбоподателя – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно
описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на
констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от същия нормативен акт.
От същия АУАН безспорно се установява,
че на 25.05.2021 г. в 15:50 часа в община Хисаря, на път трети клас № 642,
между гр.Хисаря и с.Черничево, посока с.Черничево, км.12+500 К. управлявал л.
а. "Опел вектра" с рег. № ***, лична собственост и след като бил
тестван за употреба на наркотични упойващи вещества и техните аналози с
техническо средство Drager Drug Test 5000 с № ARMD-0129,
проба № 22, извършена в 16:22ч. в РУ-Хисаря бил отчетен позитивен на опиати.
Издаден талон за медицинско изследване № 0062662, като по категоричен начин е
установено, че от лицето са взети проби от кръв и урина, но отказва да се
подложи на изследване и такова не е извършено. Това се установява от Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., съставен от
медицински специалист в ЦСМП – Пловдив, филиал - Хисаря на дата 25.05.2021 г. в
16:55ч. В същия протокол М.К. собственоръчно се е подписал, че отказва да се
подложи на изследване.
В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл. 3а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. именно в случаите,
в които лицето не приема показанията на техническото средство или теста,
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с
химико-токсикологично лабораторно изследване, поради което и правилно е
разпоредено от контролните органи извършването на такова, но жалбоподателят е
отказал да се подложи на изследване.
В случая същият не оспорва тази
фактическа обстановка, поради което следва да се приеме, че ответникът е
доказал по несъмнен начин наличието на условията (отказа на водача да приеме
показанията на техническото средство или теста при извършена проверка с тест за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и е дал
биологична проба, но е отказал да се подложи на извършване на
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози), с възникването на които относимата
правна норма, в случаи като процесния, свързва настъпването на определени
правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
Константна е съдебната практика, че
разпоредбата на чл. 171, т. 1 б."б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези,
които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата
си компетентност за прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата (в този смисъл Решение №
436/13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/2016 г. по описа на ВАС; Решение № 8077
от 12.06.2014 г. по адм. дело № 800/2014 г. по описа на ВАС; Решение №
3588/31.03.2015 г. по адм. дело № 10872/2014 г. на ВАС и др.).
В случая приложената по отношение на М.К.
ПАМ се основава на наличието на две от нормативно регламентираните хипотези по
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – водачът управлява МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози и отказ от негова страна да даде
биологична проба за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
на употреба на наркотични вещества или техни аналози, всяко едно от които
съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното
упражняване на административното правомощие. С проявлението на посочения
релевантен правопораждащ юридически факт е възникнало публичното право на
органа да наложи ПАМ, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача.
Следва да се отбележи, че тази мярка
има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като същата не съставлява административно наказание.
Именно затова тя се прилага под прекратително условие – "до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца".
При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона
срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. В разглеждания случай за
органа не е задължително да изчака резултатите от медицинското изследване,
понеже такова е било отказано от жалбоподателя. В този смисъл не могат да се
споделят изложените в тази връзка в жалбата възражения относно преждевременното
издаване на обжалваната заповед, с която да е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. По делото е представен Протокол *********-70000 от
08.10.2020г. за сервизна проверка на техническото устройство, с което е
извършен тестът, а именно Drugtest, идент.
№ ARMD-0129, валиден до 08.10.2021г. Това доказва техническата
изправност на техническото средство, с което е била извършена проверката на
25.05.2021г. Оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.
С оглед на така изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че са налице сочените фактически и правни основания за
издаване на административния акт, с който е наложена ПАМ, като при
постановяването му са спазени административнопроизводствените правила и същият
е съобразен с целта на закона.
Предвид изхода на делото ответникът има
право на разноски, но такива не са поискани.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Х.К., ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0273-000079/25.05.2021 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ
Хисар.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :