Решение по дело №263/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.118, ал.3 вр. чл.117, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ж. Д. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес] срещу Решение № 1040-02-11/30.01.2025 год., издадено от Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-02-21/24.01.2025 г., подадена от Ж. Д. Р. срещу изчисленото и изплатено парично обезщетение по болничен лист № Е20243449076 за периода 03.12.2024 г. - 16.01.2025 г. и болничен лист № Е20243729646 за периода 27.12.2024г. - 06.02.2025 г.

С жалбата решението се оспорва като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Сочи се, че Р. е майка на две малолетни деца - Д. П. Р., роден на 23.01.2023 г. и Б. П. Р., родена на 27.12.2024 г., като за раждането на първото си дете Д. П. Р., е използвала отпуск за временна неработоспособност за бременност и раждане за период от 410 дни, след което, считано от 03.12.2024 г. е използвала отпуск за бременност и раждане за второто си дете. При получаване на обезщетение за бременност и раждане на второто си дете Р. е установила, че определеното й обезщетение е по-малко по размер от това, което е получавала при първото си раждане, поради което е депозирала жалба с вх. № 1012-02-21/24.01.2025 г. за преизчисляване на обезщетението, получавано за второто дете. По така депозираната жалба Р. е получила незаконосъобразен отказ от директора на ТП на НОИ - Бургас за преизчисляване на получаваното от нея обезщетение, като с решението материалният закон е приложен неправилно, тъй като административно- решаващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл.49, ал.2 от КСО и да определи обезщетение за отглеждане на второто дете, което да е равно на получаваното обезщетение при раждането на първото дете, като по-благоприятно за правоимащото лице. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като се укаже на административно-решаващия орган да преизчисли дължимото обезщетение при приложение на нормата на чл.49, ал. 2 от КСО. Отправя се искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса и за присъждане на адвокатски хонорар във връзка с осъществена безплатна адвокатска защита по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание, жалбоподателят Р., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът - директор на ТП на НОИ – Бургас, предоставя административната преписка по издаване на оспореното решение. В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита, че в случая не са изпълнени законовите изисквания на чл.49, ал.2 от КСО, тъй като отпускът за отглеждане на дете е прекратен, считано от 02.07.2024г., съгласно подадено удостоверение Приложение № 10, приложено по административната преписка.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е налице спор, а и това се установява от приложената административна преписка, че жалбоподателят Ж. Д. Р. е осигурено лице за всички осигурителни рискове като служител по трудов договор с дружеството СМДЛ „Лина“ ЕООД, ЕИК: *********.

Видно от представените по делото удостоверения за раждане, Р. е майка на две деца - Д. П. Р., роден на 23.01.2023 г. и Б. П. Р., родена на 27.12.2024 г.

За първото дете на Р. са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за периода 22.12.2022 г. до 04.02.2024г. като изчисленото дневно парично обезщетение, е в размер на 85.24лв.. Считано от 05.02.2024г г. до 01.07.2024 г. е изплащано парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Съгласно подаденото удостоверение приложение № 10 от осигурителя СМДЛ „Лина“ ЕООД, ЕИК: ********* на Р. е разрешен отпуск по чл.164 от Кодекса на труда за периода от 05.02.2024 г. до 23.01.2025 г. за детето Д. П. Р..

С подадено удостоверение приложение №10 осигурителят е удостоверил промяна в декларираните обстоятелства и по-конкретно, че считано от 02.07.2024 г. отпускът по чл.164 от Кодекса на труда е прекратен.

За периода от 02.07.2024 г. до 02.12.2024 г. лицето е във временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове № Е2024 1264709, № Е2024 2285323, № Е20242285349, № 20242285476, № Е20242285619 и № Е2024 3449014. За тези периоди са изплатени парични обезщетения по болничните листове, както и 50 на сто от паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 54 от КСО за периода от 02.07.2024 до 23.01.2025 г.

На 07.01.2025 г. осигурителят СМДЛ „Лина“ ЕООД с ЕИК ********* е представил в ТП на НОИ - Бургас удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист Е20243449076 за периода 03.12.2024 г. - 16.01.2025 г., издаден на Ж. Р.. (45 дни преди раждане)

На 07.01.2025 г. осигурителят СМДЛ „Лина“ ЕООД с ЕИК ********* е представил в ТП на НОИ - Бургас удостоверение, приложение № 9 към НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист Е20243729646 за периода 27.12.2024 г. - 06.02.2025 г., издаден на Ж. Р., (раждане).

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане по спорните болнични листове № Е20243449076 и № Е20243729646 е изчислено в размер на 80.91 лева.

При получаване на обезщетението Р. е установила, че изплатената сума е по-ниска и е депозирала жалба за преизчисляване на обезщетението, като с обжалваното решение № 1040- 02-11/30.01.2025 г. год. директорът на ТП НОИ-Бургас е оставил жалбата без уважение, тъй като е приел, че в случая не са изпълнени законовите предпоставки за прилагането на чл. 49, ал. 2 от КСО, тъй като отпуска за отглеждане на дете е прекратен считано от 02.07.2024 г., съгласно подадено удостоверение приложение № 10 от осигурителя.

Решението е получено от Р. на 04.02.2025 год. и е оспорено с жалба, адресирана до Административен съд- Бургас от 13.02.2025 год.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Оспорва се акт, който е преминал през изискуемия се административен ред на оспорване, като предпоставка за съдебен контрол, поради което, подадената жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган в кръга на материалната му компетентност.

При издаването му не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на това основание. Изложени са в достатъчна степен мотиви, от които да бъде установена действителната воля на административния орган.

Решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Фактите по делото не са спорни между страните, като спорът се свежда до приложението на разпоредбата на чл.49, ал.2 от КСО.

Правото на обезщетение при бременност и раждане е регламентирано с разпоредбата на чл.48а от КСО, а с разпоредбата на чл.49 от КСО е регламентиран неговият размер.

Разпоредбата на чл.48а от КСО предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на 100 от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващи се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъда по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 – 5. Съгласно алинея втора на същата разпоредба при придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето. Правилото на чл.49, ал.2 от КСО следва да бъде прилагано при всяко определяне на размера на обезщетението, което се дължи, когато е налице една от двете предпоставки – правото на парично обезщетение при бременност и раждане да възникне през периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете.

Несъмнено в конкретния случай жалбоподателят Р. е прекъснала ползването на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете, съответно получаването на обезщетение по чл.53 от КСО и след 02.07.2024 г. е във временна неработоспособност поради общо заболяване, като получава обезщетение по болничните листове, както и 50 на сто от паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2 годишна възраст по чл. 54 от КСО. Това осигурително плащане не цели да компенсира загубен трудов доход, а съдейства за облекчаване на разходите по детето.

Именно в периода през който е изплащано обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете жалбоподателката е придобила право на парично обезщетение при бременност и раждане. Разпоредбата на чл. 54 от КСО предвижда, че майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл.52а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване или самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.

Съдебната практика еднозначно, трайно и безпротиворечиво приема, че разпоредбата на чл.49, ал.2 КСО следва да се тълкува разширително с оглед нейната социална насоченост към майки с повече от едно дете. С отпускането на обезщетение по чл. 54 от КСО, което представлява обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО, е изпълнено изискването по чл. 49, ал. 2 от КСО. В случая има допустимо отпускане на обезщетение за отглеждане на дете, съответно фактическият състав отговаря на приложимата правна разпоредба на чл. 49, ал. 2 от КСО, според която майката има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на дете, още повече при наличие на вече едно родено, което прави и ситуацията по-сложна от финансова страна./ в т.см.Р.№ 8218/03.06.2019г. по адм.д.№ 6108/2018г. ВАС, VI о./

При тези съображения съдът приема, че разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КСО следва да се тълкува разширително, като в хипотезата и се включат всички видове обезщетения, които са свързани с раждането и отглеждането на детето. Обратното би било проява на стеснително тълкуване, при което от обхвата на разпоредбата неоснователно ще бъдат изключени определен кръг лица, само на базата на вида обезщетение, което получават. Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по чл.49, ал.1 или чл.49, ал.2 от КСО, като дължимото обезщетение е в размера, който е по-благоприятен за майката. Тази преценка следва да се направи от административния орган, без да бъдат изключвани от обхвата лицата, получили или получаващи обезщетения по чл.54, ал.1 от КСО.

Ето защо, претенцията на жалбоподателя Р., че като майка на второ дете, има право на отпускане на обезщетение в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, тъй като той се явява по-благоприятен за нея, се явява основателна. Целта на разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че тя е създадена, за да предоставя на майки, които отговарят на изискванията на чл. 48а от КСО, обезщетения за втора бременност и раждане в размер не по-нисък от този, който е бил предоставен за първото дете. Идеята е родителят, изпълнил условието за 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство, да разполага с достатъчно средства за отглеждане на второ дете

По изложените аргументи, решението на директора на ТП на НОИ – Бургас следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган с указания за точното прилагане на закона.

Съобразно изхода по делото и на основание разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на процесуалния представител по пълномощие на жалбоподателя, адвокат адв. Л. М. К. от АК-София следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-11/30.01.2025 год., издадено от Директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-02-21/24.01.2025 г., подадена от Ж. Д. Р. срещу изчисленото и изплатено парично обезщетение по болничен лист № Е20243449076 за периода 03.12.2024 г. - 16.01.2025 г. и болничен лист № Е20243729646 за периода 27.12.2024г. - 06.02.2025 г.

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – Бургас за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – [населено място] да заплати на адвокат Л. М. К. от АК-София, сл.№ **********, [улица]*********, сумата в размер на 500 лв. (петстотин лева) разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.