№ 701
гр. Пазарджик, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20245220105211 по описа за 2024 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Й. С. К. от с. М., общ. П., срещу "Моят
кредит" ООД - гр. София за признаване за установено, че договор за кредит, сключен между
страните на 05.07.2024 г., е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 11 от ЗПК, а в условията на евентуалност - да се обяви за
нищожна клауза от него - чл. 12, ал. 4 - като неравноправна, противоречаща на чл. 143 и чл.
146 от ЗЗП и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Кумулативно съединен с иска за недействителност е иск
за осъждането на ответника да заплати на ищцана на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата
364,50 лв., недължимо платена от нея на основание договора.
В исковата молба се твърди, че според чл. 12, ал. 4 от договора ищцата дължи неустойка в
размер 431,34 лв., която следва да е включена в ГПР, но не е, поради което целият договор е
нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а евентуално самата клауза - и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Ищцата била платила 500 лв. главница, 55,10 лв. лихва и
309,40 лв. неустойка и претендира връщане на платеното като лихва и неустойка.
Не е постъпил отговор от ответника. За открито заседание той изразява писмено становище
за неоснователност на иска.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Между страните на дата 05.07.2024 г. е сключен договор за заем с номер 104355 (погрешно
посочен в исковата молба като 104366, но грешката е коригирана впоследствие), по силата
на който дружеството предоставило на заемополучателката (ищцата) в заем сумата 255,65
евро или нейната левова равностойност (500 лева), която ищцата следвало да върне заедно с
1
лихва на 13 вноски в срок от 26 седмици - общо 555,10 лв., при лихва в размер 39,73%
годишно и ГПР от 38,71% , като единственият разход, включен в ГПР, била лихвата.
В чл. 5 от договора било уговорено, че заемателят се задължава при подписването на
договора да осигури обезпечение във вид на банкова гаранция, ипотека, залог, запис на
заповед или поръчител, отговарящ на определени условия за постоянен доход и кредитна
история.
В представения по делото екземпляр от договора чл. 12 няма отделни алинеи и не съдържа
уговорки, свързани с неустойка, а урежда погасяването на стари задължения по други
кредити на заемателката с част от отпуснатата сума. Клауза, предвиждаща неустойка, съдът
не открива изобщо в представеното копие.
В същото време е представено по делото копие от погасителен план към същия договор,
подписан от непосочено по име лице за "Моят кредит" ЕООД, в който е посочен "общ
размер на вноска" от 42,70 лв. (13 вноски, общо 555,10 лв.) и "общ размер на вноска по чл.
1.1" в размер 75,88 лв. - 13 вноски, общо 986,44 лв.
Не е представен документ - договор или общи условия, - съдържащ чл. 1.1, който да урежда
заплащане на увеличената сума.
Представено е удостоверение, издадено от заемодателя, в което се посочва, че "Договор за
потребителски кредит № 104355 е погасен на дата 29-08-2024 г.", без да се сочи размерът на
платената сума.
Представени са копия от вносни бележки по договора за сумите 75,88 лв. - 2 бр., 150 лв., 80
лв. и 482,74 лв. - общо 864,50 лв. От тях във всички с изключение на бележката за внасяне на
150 лв. е посочен номерът на договора 104355.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Липсват доказателства за съдържание на договора, което води до неговата нищожност. Не се
доказа къде е уговорена неустойката, прикриваща лихва и разход по кредита, нито стана
ясно какво съдържат вноските по 75,88 лв., означени като "вноска по чл. 1.1".
По тази причина, въпреки данните за наличие на някакво увеличаване на задължението за
плащане, видно от размера на платеното и от посоченото в погасителния план, съдът счита,
че не може да разсъждава върху съдържанието на предполагаеми или само твърдени клаузи
от неясно кой документ, нито намира основание да счете договора за нищожен. А след като
той не е нищожен, по него се дължи главница и лихва в размер общо 555,10 лв. Доказано е,
че по договора ищцата е платила общо 714,50 лв. (след приспадане на сумата 150 лв. с
непосочено основание) и следователно доказано надвнесени са 159,40 лв., тъй като и
ответното дружество не доказва валидно основание за плащането на такава сума над
размера на главницата и лихвата. Няма пречка искът за връщане на недължимо платеното да
се уважи частично на основанието, на което е предявен - липса на основание за плащането,
независимо, че част от твърденията на ищцата не се споделят от съда.
За сумата 159,40 лв. следва да се уважи осъдителният иск, а установителните за нищожност
на договора или на клауза от него - да се отхвърлят. Разноските по делото следва да се
2
разпределя пропорционално на цените на главния осъдителен иск и установителния иск.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска, предявен от Й. С. К., ЕГН **********, от с. М., общ. П., ул. "ул. *********
№ **, срещу "Моят кредит" ООД - гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3,
ЕИК *********, за признаване за установено, че договор за кредит № 104355, сключен
между страните на 05.07.2024 г., е нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 11 от ЗПК, поради неточно посочване на размера на
годишния процент на разходите.
Отхвърля иска, предявен в условията на евентуалност по отношение на предходния иск, от
Й. С. К., ЕГН **********, от с. М., общ. П., ул. "ул. ********* № **, срещу "Моят кредит"
ООД - гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3, ЕИК *********, за
признаване за установено, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от договор за кредит №
104355/05.07.2024 г. е нищожна като неравноправна, противоречаща на чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради това, че предвижда несъобразена със
закона неустойка.
Осъжда "Моят кредит" ООД - гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3, ЕИК
*********, да заплати на Й. С. К., ЕГН **********, от с. М., общ. П., ул. "ул. ********* №
**, сумата 159,40 лв., представляваща сума, платена без основание над дължимото по
договор за кредит № 104355/05.07.2024 г., сключен между страните, заедно със законната
лихва, считано от предявяването на иска - 11.12.2024 г., до изплащането на вземането, като
отхвърля иска за разликата над 159,40 лв. до пълния предявен размер от 309,40 лв.
Осъжда "Моят кредит" ООД - гр. София, бул. "Александър Стамболийски" № 55, ет. 3, ЕИК
*********, да заплати на Д. В. М., адвокат от АК - Пловдив, на основание чл. 38 от ЗА
сумата 247,29 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по уважената част от
осъдителния иск.
Осъжда Й. С. К. да заплати на "Моят кредит" ООД сумата 350,80 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение по делото съразмерно с уважената и отхвърлената
част на двата кумулативно съединени иска.
Осъжда "Моят кредит" ООД - гр. София да заплати по сметката на Пазарджишкия районен
съд държавна такса в размер 25,76 лв. върху уважената част от осъдителния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3