Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260128/13.07.2021 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско
отделение
на осми юни година 2021
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар :
Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 107 по описа
на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото и по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от П.С.С., ЕГН **********,*** против решение № 260372/08.12.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. 200/2020г. В
ЧАСТТА, в която е прието за установено по отношение на Банка ДСК, ЕАД че същата
дължи на банката въз основа на договор за ипотечен кредит от 07.11.2007г.
следните суми : сумата от 54 536.78
евро – главница, 3 683.95 евро
– възнаградителна лихва, начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год.,
лихвена надбавка за забава в общ размер на 74.07
евро, от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018 год. по
т.20.1 от Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за периода
16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към допълнително
споразумение и сума в общ размер на 1683.04
евро, от които 949.92 евро – такса управление, дължима на основание т.12
от договора за кредит, 447.75 евро –
застраховка на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за
кредит и 285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав,
както и В ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати на банката 7 270 лева,
представляваща разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
и 2 396 лева, представляваща разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11055/2018
год. на ВРС – 35-ти състав. Въззивницата счита решението в обжалваните
части за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и за необосновано, а също
така и за постановено по нередовен иск. Излага подробни съображения за това.
Направено е искане същото да бъде обезсилено, евентуално отменено и вместо него
- постановено друго, с което предявеният
срещу нея иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ГПК.
Банка ДСК, ЕАД претендира за приемане
за установено по отношение на ответницата П.С.С. ***, че същата й дължи въз
основа на Договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год. следните суми: 54 536.78 евро – главница,
възнаградителна лихва – 3 683.95
евро, начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за
забава в общ размер на 74.07 евро,
от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от
Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за периода
16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към допълнително
споразумение и сума в общ размер на 1743.04
евро, от които 949.92 евро – такса управление, дължима на основание т.12
от договора за кредит, 60 евро такса
изискуемост, 447.75 евро – застраховка на обезпечение, на основание т.27 от
Общите условия към договора за кредит и 285.37 евро – такса за подновяване
срока на действие на ипотеката ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 18.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11055/2018
год. на ВРС – 35-ти състав. Исковете са уважени, с изключение на този за
60 евро такса изискуемост.
Установено е от фактическа страна, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа
на сключен между тях Договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год., по силата
на който банката предоставила на ответницата в качеството й на кредитополучател
80 000 евро за срок от 240 месеца с падеж 9-то число на месеца, при
възнаградителна лихва по чл.7.1 в размер на сбора на БЛП за този вид кредит,
определян периодично от кредитора, и стандартна надбавка, като към момента на
сключване на договора БЛП е бил в размер на 4.19 % и надбавката 2.46 % или общо 6.65 %. При изпълнение на условията по
програма „ДСК Уют“ кредитополучателят е
имал право и на преференциална лихвена надбавка. В чл. 13 от Договора е
уговорено заплащането на такси, съгласно Тарифа на банката. В чл. 20.1 от
Общите условия е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската
представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 %. В чл. 20.2 от ОУ е уговорена предсрочна
изискуемост на кредита при забава в погашенията над 90 дни, при което кредитът
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10
%.
Съгласно заключението на ССчЕ
предоставената в кредит сума изцяло е усвоена от кредитополучателката,
погашенията са осъществявани с постъпили по разплащателната сметка суми и
внесени на каса в банката. От начислена главница 80 030лв изплатени се
явяват 25 493,22лв, а от начислена
договорна лихва от 51 488,00лв
погасени са 47 804,05лв., като от 09.10.2008г. са започнали и закъсненията.
Последното плащане е от 30.11.2017г. в размер на 640 евро. Забавата за
погасяване на задължението по месечна вноска за главница с дата падеж 09.08.2017г. до 30.05.2018г. – датата
на връчване на обявлението за предсрочна изискуемост е 295дни, а до
18.07.2018г. – датата на подаване на заявлението на чл.417 ГПК е 344 дни.
Предвид гореустановения факт на забава
в погашенията по кредита, настоящият състав намира, че условията за настъпване
на уговорената в чл. 20.2 от Общите условия
автоматична предсрочна изискуемост без да е необходимо да бъде уведомен
длъжника, са настъпили. Банката се е съобразила с
установената съдебна практика, че предсрочната изискуемост настъпва при
наличието на две условия: обективният факт на неплащането и субективният факт
на упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е
отправила на кредитополучателя
уведомление рег. № 01-20-02212/27.03.2018 год., с което обявява предсрочната
изискуемост на кредита, поради забава в плащанията, изпратена за връчване чрез
ЧСИ Людмил Станев. Видно от представения по делото Констативен протокол от
30.05.2018 год., съдебният изпълнител е предприел действия по връчване на
поканата – уведомление на постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя в
гр.Варна, ул.Страхил Войвода № 7, ет.4, като адресът е посетен на 05.04.2018
год., 23.04.2018 год. и 07.05.2018 год., а на 05.04.2018 и 07.05.2018 год. е
залепено уведомление, непотърсено от лицето в законоустановения 14-дневен срок.
При това положение връчването на уведомлението се явява редовно осъществено,
при приложение на фикцията по чл.47 ал.5 ГПК. С това са изпълнени изискванията
на т.18 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответницата е редовно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита, както и че не са били налице основания за залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК, тъй като от
Констативния протокол не ставало ясно ответницата да се е укривала. Видно от
Констативния протокол, адресът е посетен три пъти от призовкаря на ЧСИ Людмил
Станев, с интервал повече от една седмица, залепено е уведомление на вратата на
блока, тъй като призовкарят не е открил търсеното лице и не е имал достъп да
апартамента или пощенската кутия. С това всички изисквания на чл.47 ал.1 ГПК са
изпълнени и връчването се смята за редовно.
Предсрочната
изискуемост на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на ЗНИ и при осъществен факт на забава в плащанията повече от 90 дни.
Предвид на това неоснователно е и оплакването в жалбата, че не е налице кредит,
който да е изискуем, тъй като не е настъпил крайният падеж за издължаване, че банката
не е дала срок за погасяването му, както
и че заявеното искане от банката не съответства на заявеното основание, тъй
като не е налице крайна дата на падежа.
Съгласно заключението на ССчЕ към
датата на подаване на заявлението на издаване на ЗНИ – 18.07.2018г. ответницата
е дължала на банката 54 536.78 евро – главница, възнаградителна лихва –
3 683.95 евро, начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена
надбавка за забава в общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода
от 10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително
споразумение и 30.30 евро за периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от
Общите условия към допълнително споразумение и сума в общ размер на 1683.04
евро, от които 949.92 евро – такса управление, дължима на основание т.12
от договора за кредит, 447.75 евро –
застраховка на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за
кредит и 285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението. За същите тези суми е издадена и Заповедта
за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав. В
този смисъл като неоснователно се
преценява оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е
определил размера на възнаградителната и санкционираща лихва, като същият не е
съобразен със заключението на в.лице по приетата ССчЕ.
Въззивницата твърди още в жалбата си,
че представеното към заявлението за издаване на ЗНИ извлечение от счетоводните
регистри на банката не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу нея,
тъй като не съдържа движението по сметката на кредитополучателя по договора за
кредит до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка по кредита.
В приложеното Извлечение от
счетоводните книги на Банка ДСК, ЕАД към 18.07.2018г. към Договор за кредит от
07.11.2007г. са посочени : размер, дата на усвояване на кредита, срок и валута,
месечна падежна дата и краен падеж, дни забава, дата на настъпване на
предсрочната изискуемост, размера на всяка една от непогасените 12 броя вноски
/ главница и лихви/, общ размер на дължимата главница, договорна лихва,
обезщетение за забава, такси и разноски. Извлечението е изготвено и подписано
от служител на банката.
В свое определение № 688/19.07.2012г. по ч.т.д. № 609/2011г. ВКС
на РБ, второ т.о. приема, че „когато представеното от Банката- кредитор извлечение
от счетоводните книги е съставено от длъжностните й лица, то е редовен от
външна страна документ по см. на чл.417, т.2 ГПК, въз основа на който може да
се издаде заповед за незабавно изпълнение, а от обстоятелството, че в ЗСч, ЗКИ
и ГПК няма легална законова дефиниция на понятието „извлечение от счетоводните
книги”, нито законови изисквания към съдържанието и реквизитите на документа
следва, че когато съдилищата се позовават на непълнота на същия, то трябва да
посочат конкретната законова разпоредба, която считат, че е нарушена, тъй като
в противен случай правилността на изводите им не може да бъде проверена“.
Споделяйки напълно тези мотиви, настоящият състав намира, че оплакването в
жалбата е също неоснователно.
По изложените съображения предявената
искова претенция следва да бъде уважена.
Поради изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение се потвърждава. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
обжалвания съдебен акт.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на Банка ДСК, ЕАД се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
На особения представител на ищцата се
присъжда също възнаграждение в размер на 3 878,68лв, платимо от
въззиваемата страна Банка ДСК, ЕАД.
Въззивницата се осъжда да заплати на
Банка ДСК, ЕАД сумата от 3 878,68лв, предвид отхвърлянето на жалбата й.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260372/08.12.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. 200/2020г. в обжалваната част.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Банка ДСК, ЕАД, ЕИК *********
да заплати на адв. И.Т.И. възнаграждение за особен представител в размер на
3 878,68лв.
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН **********,*** да
заплати на Банка ДСК, ЕАД сумата от 3 878,68лв, както и сумата от 100лв – ю.к.възнаграждение за
водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: