№ 1083
гр. П., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и П. година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220101566 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК ********* представлявано от Ю. Б.
Ц., чрез адв.В.Г. със съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 против Е. Я. А. с ЕГН
********** от село М., ул.“П.“№59, с която ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК срещу Е. Я. А. е образувано ч.гр.д.№446/2021г по описа на РС-П.. Твърди , че в
предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение,поради което в законовоустановения срок и
на основание чл.415 от ГПК ищецът предявява настоящият положителен установителен иск.
Исковата си претенция предявява въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. с
прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ООД с ЕИК *********, което дружество от своя
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземанията спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в приложение №1 от договора, извадка от което
прилага. Ищецът твърди, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание още преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск.Твърди, че въз основа на договора с мобилния
оператор ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги като
потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната №16007464002. Твърди се,
че съгласно общите условия на мобилния операрор предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им . Периодът на
1
заплащане е 15 дни от издаване на фактурата като БТК определя началната и крайна дата,
която не може да бъде по-късно от 29 то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера
.Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и / или чрез получаване на автоматично съобщение
при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка . Твърди се, че между „БТК“ЕАД с ЕИК ********* и ответникът е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16007464002 от
13.04.2018г. за ползване на фиксирана услуга за номер ********* при условията на тарифен
план VIVACOM Ultra Fix с абонамент 13.98лв. срокът на договора е 24 месеца до
13.04.2020г. Въз основа на сключения договор са издадени фактури
№**********/22.04.2018г., фактура №**********/22.05.2018г, фактура
№**********/22.06.2018г. за периода 22.03.2018г до 21.06.2018г.Твърди се, че абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за три последователни отчетни
месеца за месец май 2017г, за месец юни 2017г и за месец юли 2017г. на стойност
70.97лв.Към всяка фактура има приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК / чл.50 от ОУ
във вр.с чл.43т.1 абонатът има следните задължения: да плаща в срок дължимите суми за
предоставени услуги , да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай на неизпълнение на някое
от другите задължения БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него . След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №16007464002
крайна фактура №********** от дата 22.07.2018г. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 19.07.2018г. като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Ищецът извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност . В чл.1.6 от първия договор за цесия ,
сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД е дадена легална дефиниция на понятието
„Приложение №1 – неразделна част от договора за цесия : списък / таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях както следва име/ фирма, ЕГН или
ЕИК, адрес на длъжника , фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено,
че по искане на цесионера , цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Твърди, че цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за
2
цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение№1 не съществуват
други правоотношения. Твърди, че представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2, ал.2т.3 от ЗЗЛД, а именно – представянето на лични данни на хиляди
лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане би надхвърлило целите, за които се
обработват.Твърди се, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г „БТК“ЕАД е
прехвърлител , а „С.Г.Груп“ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което
впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД.Твърди се, че към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законовия представител на „С.Г.Груп“ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г и
от свое име в качеството на цедент от 01.10.2019г.Твърди се, че връчването на исковата
молба , към която са приложени и документите , удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД съгласно практиката на ВКС.Твърди се, че ответникът не е
изпълнила задълженията до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК към
кредитора, както и към настоящия момент на подаване на иска,което обуславя правния
интерес на кредитора- ищец да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане са сумата от 70.97лв.- неизплатена
далекосъобщителна услуга за периода 22.03.2018г. до 21.06.2018г., дължимо по повод
валидно действал договор с клиентски номер 16007464002 от 13.04.2018г., сключен между
ответника и мобилния оператор „БТК“ЕАД , за което са издадени фактури
№**********/22.04.2018г., фактура №**********/22.05.2018г, фактура
№**********/22.06.2018г. Претендират се сторените в заповедното и в исковото
производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди
се, че искът е недопустим, тъй като липсва идентичност на претендираното материално
субективно право в заповедното и в исковото производство.Не е спазен
законовоустановения срок за предявяване на установителния иск. Във връзка с оспорването
на иска по основание въвежда възражение за изтекла погасителна давност . Твърди, че
договорът за мобилни услуги, въз основа на който се претендира процесното парично
вземане, е нищожен, тъй като не са представени надлежно подписани от страните „Общи
условия“ на процесния договор. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна
част от договора и всяка страница се подписва от страните по договора. От ищеца не е
представен подписан от ответника на всяка страница екземпляр от общите условия към
договора за мобилни услуги, още повече, че тези общи условия не са били инкорпорирани в
текста на самия договор , а са съвсем отделно изготвени. Договорът за мобилни услуги , въз
основа на който ищецът като купувач на вземанията на „БТК“ЕАД /Виваком/ основава
претенциите си е недействителен и не установява наличие на изискуеми вземания на ищеца
3
против ответника.Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.5, ал.1 и ал.4 от ЗПК,
поради което договорът е нищожен.Инвокира се възражение за ненадлежно уведомяване за
извършената цесия.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа писмения
отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№446/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 08.01.2021г. „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********/
ищец в настоящото производство/ е отправил искане до съда за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Е. Я. А. с ЕГН **********/ ответник в настоящото
производство/.Издадена е заповед №252 от 04.02.2021г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. Я. А. да запрати на
заявителя „ЮБЦ“ЕООД главница в размер на 70.97лв. и мораторна лихва за забава в размер
на 17.25лв. за периода 08.07.2018г до 30.11.2020г. В заповедта за изпълнение и в т.12 и 14
от заявлението подробно са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането ,
именно- два договора за цесия. Първият- сключен на 16.10.2018г между „БТК“ЕАД с ЕИК
********* и „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК *********,по силата на който БТК“ЕАД е прехвърлило
вземанията си към ответника по договор за мобилни услуги с клиентски номер 16007464002
от 13.04.2018г., които вземания възлизат на сумата от 70.97лв. и представляват неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 22.03.2018г до 21.06.2018г. Вторият договор за
цесия, сключен на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК ********* като цедент и
„ЮБЦ“ЕООД като цесионер с предмет на този договор същото това вземане.Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.С разпореждане
№1415 от 18.03.2021г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си. Това заявление е връчено на заявителя на 31.03.2021г. и на 29.04.2021г.
заявителят е предявил настоящия иск.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителят в заповедното производство, в хипотезата на връчена заповед за
изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Налице е развило се заповедно производство с предмет –
тъждествен с предмета на настоящото исково производство.Тук е момента да се отбележи,
че са неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на предявения иск.
Ето защо като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество:
4
По същество съдът намира следното:
От приложените към исковата молба писмени доказателства, е видно ,че на
13.04.2018г.между „Българска телекомуниционна компания“ЕАД с ЕИК ********* и
ответника Е. Я. А. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги .
Срокът на договора е 24 месеца. Страните са уговорили условията на абонаментен план
Vivacom UltraFix при месечна абонаментна такса с ДДС 13.98 и подробно са уговорили
тарифирането на разговорите и другите далекосъобщителни услуги. Няма спор, че
ответницата е подписала договора. Този договор е сключен при Общи условия като няма
данни същите да са подписани от ответницата.
Цените а потребените по този договор мобилни услуги/няма спор между страните ,
че същите не да доставени, респективно, че не са потребени/ са обективирани във фактури ,
издадени на клиентски номер на абоната №16007464002 , а именно фактура
№**********/22.04.2018г., фактура №**********/22.05.2018г, фактура
№**********/22.06.2018г. Всяка от тези фактури съдържа детайлна справка за потребените
услуги , респективно стойността на всяка от тях.Тези писмени доказателства не бяха
оспорени от ответника.Фактурите са издадени за отчетен период 13.04.2018г до
21.06.2018г.Видно от фактура №**********/22.04.2018г същата е за отчетен период
13.04.2018г до 21.04.2018г с падеж на плащане 09.05.2018г на стойност 42.83лв. Във
фактура №**********/22.05.2018г за отчетен период 22.04.2018г -21.05.2018г. с падеж
наплащане 08.06.2018г е фактурирано дължимото от предходен период 42.83лв.,
фактурирана е и сумата от 14.16 лв. с ДДС за текущия период и посочена обща сума за
плащане 56.99лв. във фактура №**********/ 22.06.2018г с отчетен период 22.05.2018г -
21.08.2018г с падеж на плащане 09.07.2018г. е фактурирано дължимото от предходен
период 56.99лв., фактурирана е сумата от 13.98лв. с ДДС за текущия период и е отразена
общо дължимата сума от 70.97лв./ която сума е исковата такава/ .
Видно от представените от ищеца писмени доказателства / лист 10-20 от делото/, че
на 16.10.2018г. между „БТК“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на цедент и
„С.Г.Груп“ООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания с
предмет на договора съгласно 1.1- вземания , посочеви в Приложени е№1 ведно с
привилегиите , обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтекли лихви
ако има такива. По силата на т.5 от договора цесионерът е задължен и упълномощен да
уведоми длъжника, чиито вземания се прехвърлят.Приложено е и изрично пълномощно в
тази насока, съдържащо се на лист 9 от делото.
Видно от данните по делото на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“ООД в качеството на
цедент и „ЮБЦ“ЕООД в качеството на цесонер е сключен договор за прехвърляне на
вземенията по силата на който видно от т.2 на договора се прехвърлят вземанията предмет
на договора за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД/ цедент/ и „С.Г.Груп“ООД/
цесионер/. По силата на чл.6, ал.2 от договора цесионерът се задължава да уведоми
длъжниците за извършеното. Между страните няма спор, а и от съдържащите се на лист 18
и 19 писмени доказателства / извлечение от приложение №1 към договора за цесия от
5
01.10.2019г и извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018г. се
установява, че предмет на двете цесии е вземането по процесния договор за
далекосъобщителни услуги, сключен на 13.04.2018г, между „БТК“ЕАД и ответницата.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ – специален положителен установителен иск за съществуване на
вземането , предмет на ч.гр.д.№446/2011г по описа на ПРС, за което е издадена заповед
№252 от 04.02.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.10.2019г. между него в качеството му
на цесионер и „С.Г.Груп“ООД в качеството на цедент, с който са прехвърлени вземанията
по договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД/ цедент/ и „С.Г.Груп“ООД/
цесионер/. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали ,
че тези договори са сключени , а и този факт не бе спорен между страните.По своята правна
природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение , като вземането преминава в
патримониума на цесионера в обема , в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В тази връзка безспорно се установи, наличие
валидно договорно отношение между„БТК“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на
доставчик на далекосъобщителни услуги и ответницата Е. Я. А. в качеството на потребител
на тези услуги.Установи се, че към момента на цесията вземането на БТК“ЕАД с ЕИК
********* към ответника по този договор са в размер на 70.97лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.03.2018г до 21.06.2018г.,
обективирани в три броя фактури: фактура №**********/22.04.2018г., фактура
№**********/22.05.2018г, фактура №**********/22.06.2018г.Установи се, че това вземане
попада в предметния обхват на сключения на 01.10.2019г договор за цесия, от който договор
ищецът черпи правата си.
Тук е момента да се обсъди инвокираното в писмения отговор на ответника, че не е
уведомен надлежно за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Същото е неоснователно по следните съображения: Предмет на
договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на
сключването на договора и да е прехвърлимо/ каквито са по принцип имуществените права,
6
вкл. И паричните вземания/. За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му
бъде съобщена от цедента. В този смисъл с нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД законодателят
императивно е задължил предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи , които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Тази законова уредба произтича от
факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него. Той
може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението , като
сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионер. В
решение №123 от 24.06.2009г по т.д.№12/2009г на ВКСе посочено, че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина , по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане- какъвто безспорно е настоящия случай. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 от ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника/ в т.см. е и решение №78 от 09.07.2014г
п от.д.№2352/2013г. на ВКС/
Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера.
До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него-цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента на уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнението на
неговото задължение да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимираното лице, което е актуалния носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомяването/ така Определение №978/18.07.2011г на
ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова възражение не се инвокира от ответника с писмения
отговор.
За пълнота на изложението във връзка с възражението за ненадлежно съобщаване на
цесията на длъжника следва да се отбележи, че законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения.Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване какъвто би могъл да бъде
уговорен и в договора между страните . При липса на уговорка в договора относно
връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до
длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис
или по възлагане от нотариус/ чл.50 от ЗННД/.При връчване по възлагане в посочения
случай се прилагат правилата на чл.37-58 от ГПК ,като отказът за получаване по чл.44 от
7
ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени/ решение №148 от 02.12.2016г по т.д.№2072/2015г на
ВКС/ .
В конкретния случай уведомяването за цесията е станало чрез връчване на исковата
молба и приложенията към нея на особения представител на ответника, назначен по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК . Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.Последователно в практиката на ВКС/ решение №148 от
02.12.2016г по т.д.№2072/2015г на ВКС , решение №25 от 03.05.2017г по гр.д.№60208/2016г
на ВКС се приема, че кредиторът, ако не е уговорено друго може да избере начин за
връчване на изявление на длъжника, включително и чрез нотариална покана и той е редовно
осъществен ако е била проведена процедура по чл.50 от ЗННД във вр.с чл.47, ал.1-5 от ГПК-
отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице и
съобщенията, а съобщенията се считат връчени, тоест и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага извода, че връчването на приложеното към исковата
молба уведомление за цесия / съдържащо се на лист 20 от делото/ по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
изходящо от цедента“БТК“ЕАД на особения представител на ответника представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
Възражението на ответника за недействителност на процесния договор за
далекосъобщителни услуги поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗПК съдът
намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора . От тази
разпоредба на закона не може да се направи извод, че общите условия към потребителските
договори представляват задължително съдържание на договора. Текстът на закона има
предвид само случаите, когато договорът е сключен при Общи условия. Няма текст в ЗПК,
който да предвижда договорите за потребителски кредит задължително да се сключват при
Общи условия/ в т.с.решение №494 от 28.12.2018г по възз. Гр.д.№776/2018г по описа на
Окръжен съд-П.. Процесният договор е подписан от ответника като няма спор по делото, че
подписът е положен именно от ответника. Ето защо съдът приема, че ответникът е валидно
обвързан с условията на договора .
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност.Крайният срок за плащане по фактура №**********/22.04.2018г е 09.05.2018г.
Крайният срок за плащане по фактура №**********/22.05.2018г е 08.06.2018г и крайният
срок по фактура №**********/22.06.2018г е 09.07.2018г. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадена на 08.01.2021г. , тоест в случая не е изтекъл
изискуемия тригодишен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД, за да се приеме , че вземането в
размер на 70.97лв. предмет на настоящия иск е погасено по давност.
8
Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен като следва да се
признае за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
сумата от 70.97лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
22.03.2018г. до 21.06.2018г по фактура №**********/22.04.2018г., фактура №**********/
22.05.2018г и фактура №********** /22.06.2018г.,дължима по договор с клиентски
№16007464002 от 13.04.2018г, сключен между ответника и „БТК“ЕАД, за която сума е
издадена заповед за изпълнение №252 от 04.02.2021г за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№446/2021г по описа на РС-П..
По разноските:
Ищецът претендира разноски за исковото и заповедното произвоство. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в общ размер от 205лв./ от които 25лв. за
държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение/. В исковото производство е направил
разноски в общ размер на 385лв./ от които 25 лв. за ДТ, 180лв за адвокатско
възнаграждение и 180 лв. за особен представител.С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 205лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 385 лв. разноски за исковото
производство
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Е.
Я. А. с ЕГН ********** от село М., община Белово, ул.“П.“№59,, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********,представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г.
със съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 за сумата от 70.97лв.,/ седемдесет лева и
97 стотинки/ представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
22.03.2018г. до 21.06.2018г по фактура №**********/22.04.2018г., фактура №**********/
22.05.2018г и фактура №********** /22.06.2018г.,дължима по договор с клиентски
№16007464002 от 13.04.2018г, сключен между ответника и „БТК“ЕАД, за която сума е
издадена заповед за изпълнение №252 от 04.02.2021г за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№446/2021г по описа на РС-П..
ОСЪЖДА Е. Я. А. с ЕГН ********** от село М., община Белово, ул.“П.“№59, да
заплати на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********,представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. със
съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 сумата от 205 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 385лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10