Р Е Ш Е Н И Е №19/13.1.2020г.
гр.Ямбол........13.01........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................шестнадесети...декември.......................................
През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1815
за 2019 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД гр. София, с която се желае да бъде установено по отношение на М.Т.М. ***, че е налице вземане на ищеца против ответника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: сумата 191,45 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода 15.06.2016 г. – 14.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и присъждане на разноските в заповедното производство и в настоящото. Ищецът твърди, че с ответника имат сключен договор за мобилни услуги от 18.04.2016 г. с абонаментна програма Нон Стоп 29,99 лв. със срок до 18.04.2018 г. за един мобилен номер, а на 4.07.2016 г. абонатът е взел втори абонаментен план за още един мобилен номер по програма Стандарт 15,99 лв. със срок до 4.07.2018 г. Ответницата не е заплатила следващите се суми за ползване на тези услуги, не е изпълнявал точно задълженията си към доставчика на услуги, изадени са две фактури за задълженията в общ размер на 199,71 лв. за отчетни периоди. След приспадане на сумата 8,26 лв. задължението е в претендирания по делото размер, както и договорът е прекратен поради неизпълнение на задължението за плащане от абоната.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител. Искът се оспорва като неоснователен, тъй като липсват доказателства дали ответницата е узнала за задълженията си, дали има платен депозит при сключване на договора, който да се ползва при такова неизпълнение на задължението за плащане.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, депозирал е писмено становище за това, че поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, а особеният му представител желае отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Теленор България“ ЕАД гр. София и длъжник М.Т.М. ***, с което се желае длъжникът да заплати сумата 191,45 лв. по договор между него и заявителя: договор за мобилни услуги от 18.04.2016 г. Съдът е уважил искането по заявлението като е издал заповед № *** г., с която е разпоредено М. да заплати всички претендирани суми. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което е довело до завеждане на настоящия установителен иск от заявителя.
За установяване на твърденията си за наличие на вземане към ответницата ищецът е представил по делото сключените помежду им договори и общи условия: Договор за мобилни услуги от 18.04.2016 г. за едни мобилен номер по програма Нон Стоп 29,99 лв. със срок до 18.04.2018 г. и приложение – ценова листа, както и договор за мобилни услуги от 4.07.2016 г. за още едни мобилен номер по програма Стандарт 15,99 лв. със срок до 4.07.2018 г. и приложение-ценова листа. Представени са и съставените за задълженията на М. четири фактури за отчетени периоди: 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г., 15.07.2016 г. – 14.08.2016 г., 15.08.2016 г. – 14.09.2016 г. и 15.09.2016 г. – 14.10.2016 г.
Съгласно чл.26 от Общите условия, представени с исковата молба, при ползването на услуги чрез индивидуален договор плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, издавана ежемесечно на потребителя, а той при сключване на договора е уведомен за датата, на която ще бъде издадена фактурата. Записано е, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на фактурата се извършва в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й – чл.27 от ОУ. Съгласно чл.44 от ОУ Теленор може да изисква внасяне на гаранционна сума от потребител в четири случая – при изчерпан лимит, при спрян достъп до услугите поради неплащане на дължими суми, в зависимост от кредитната оценка на потребителя или при нетипичен трафик, реализиран от потребителя. Според чл.75 от ОУ при неспазване на кое да е от задълженията на потребителя или при неизпълнение на другите му задължения, Теленор има право да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор.
По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че предвид проверената и анализирана предоставена информация за периода от 15.06.2016 г. до 14.08.2016г. на основание издадените фактури от доставчика -ищец на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и извършени плащания от абоната - ответник М.Т.М., задължението на ответника е в общ размер на 191,45 лв., формирано по пера, както следва: за месечни абонаменти такси в размер на 68,91 лв. с ДДС; за потребление на услуги извън абонамента в размер на 130,95 лв. с ДДС; плащания по издадените фактури 0,15 лв. с ДДС остатък от надвнесена сума по предходна фактура; приспадната абонаментна такса в размер на 8,26 лв. с ДДС поради деактивиране на мобилни услуги. Съдът кредитира заключението на вещото лице като годно доказателство с оглед обективното му и компетентно изготвяне.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Съдът намира искът за допустим, а разгледан по същество за изцяло основателен.
Съдът намира за основателна претенцията относно неплатени задължения за потребени мобилни услуги, съгласно сключените договори за мобилни услуги от 18.04.2016 г. и от 4.07.2016 г. и издадените за това фактури. Вещото лице е установило, че за периода от 15.06.2016 г. до 14.08.2016г. са фактурирани задължението на ответника, както следва: за месечни абонаменти такси в размер на 68,91 лв. с ДДС; за потребление на услуги извън абонамента в размер на 130,95 лв. с ДДС, които след плащания по издадените фактури 0,15 лв. с ДДС остатък от надвнесена сума по предходна фактура; приспадната абонаментна такса в размер на 8,26 лв. с ДДС поради деактивиране на мобилни услуги, са в размер на исковата сума от 191,45 лв. След като се установи, че ответникът не е заплатил задължението си по договорите за мобилни услуги, които са прекратени поради неговото виновно поведение, изразяващо се в неплащане на задължения към доставчика и договора е прекратен, следва да бъде прието за установено, че същия дължи неплатените суми за потребени мобилни услуги. Не се установи, както твърди особения представител на ответника, същият да е предоставил на ищеца гаранционна сума, която да се ползва за покриване на задълженията му. Както се посочи по-горе, няма данни да са били налице някои от четирите условия на чл.44 от ОУ за предоставяне на такава гаранционна сума. С оглед изложеното искът е изцяло основателен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 205 лв. в заповедното производство и в размер на 705 лв. в установителното производство.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, че М.Т.М., ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 191,45 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода 15.06.2016 г. – 14.08.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА М.Т.М. с посочени данни да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 205лв. и направените в настоящото производство разноски в размер на 705 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: