Решение по дело №269/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2019 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20197240700269
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

275                                        15.10.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Румен Аабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №269  по описа  за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

           Образувано е по касационна жалба на „Стройкомплект – МД“ООД, представлявано от Управителя Д.Х.Д. срещу Решение №222/23.04.2019 год., постановено по АНД №470/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №396961-F441665 от 11.01.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив.

           В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за процесуална законосъобразност на наказателното постановление като поддържа, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, вкл. мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита, тъй като акта за установяване на административното нарушение е съставен в негово отсъствие. Сочи, че при разглеждането на делото и постановяването на решението, в нарушение на чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът не е събрал всички относими и допустими доказателства, като не е уважил искането за допускането и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза. Твърде, че не е налице реално движение на паричните средства, отразени в разходните касови ордери, въз основа на които е издадено и обжалваното наказателно постановление. Ставало въпрос за разчети с управителите на дружеството, но реално тези парични средства не са били в касата, тъй като такава въобще липсва. Всички разплащания се осъществяват по банков път. Разходните касови ордери, послужили като основание за констатирането на нарушението, не съдържат задължителните реквизити съгласно Закона за счетоводството. Не е посочено предмета и натуралното изражение на стопанската операция, липсва подпис на касиера, не съдържат задължителните реквизити по чл.6 от ЗСч. Що се отнася до РКО №689/31.12.2017 год., то в същият са дописани имената на получателите на сумите. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде потвърдено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.   

   Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – гр. Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт В. взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане, при което да се установи пълната фактическа обстановка.  

   Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Стройкомплект - МД“ ООД – гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление №396961-F441665 от 11.01.2019 год., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F441665 от 12.11.2019 год., на „Стройкомплект - МД“ ООД са наложени четири админисративни наказания - имуществена санкция, съответно в размер на 14 025.00 лв., 5602.37 лв., 14 025.00 лв. и 6102.37 лв., на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „Стройкомплект - МД“ ООД е извършило плащане към лицето Д.Х.Д. на суми на стойност, равна или надвишаваща 10 000.00 лв. по разходни касови ордери с №690/31.12.2017 год. и 689/31.12.2017 год. и плащане към лицето Е.В.Д. на суми на стойност, равна или надвишаваща 10 000.00 лв. по разходни касови ордери с №691/31.12.2017 год. и 689/31.12.2017 год. Общо размера на изплатените суми в брой са 79 509.50 лв. Плащанията по посочените разходни касови ордери са извършени в брой , а не чрез превод или внасяне по платежната сметка, което е в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗОПБ, в редакцията на Закона към момента на извършване на нарушението, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: 1. на стойност, равна или надвишаваща 10 000.00 лв. 2. На стойност под 10 000.00 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 10 000.00 лв. Посочено е, че нарушението е констатирано в гр. Стара Загора на 03.10.2018 год., в счетоводната къща, обслужваща „Стройкомплект – МД“ООД, при представяне на документите от страна на дружеството, във връзка с извършване на ревизия на дружеството.   

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушението се установява по безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

           Обоснован е извода на въззивния съд, че наказателното постановление съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Действително за да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл.52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. От формулировката, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив, като е разгледал съставения против „Стройкомплект - МД“ ООД АУАН № F441665 от 05.04.2019 год., „е установил“, следва извода, че изложението, съставляващо мотивната част на наказателното постановление, съдържа приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

          В контекста на гореизложеното се е явява и неоснователно касационното оплакване, че в обжалваното наказателно постановление няма място на извършване на административното нарушение. В обстоятелствената част на наказателното постановление, при описанието на всеки един разходен касов ордер, е посочено, че нарушението е извършено на датата на изплащане на сумата - 31.12.2017 год. в гр. Стара Загора. Ето защо, като е приел, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания за съдържание, районният съд е извел правилен извод, който е в съответствие с приложимия материален закон.

         Неоснователно е и касационното оплакване, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, изразяващо се в съставянето на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на представляващия касатора. За съставянето на АУАН е била изпратена надлежна покана, получена от управителя на „Стройкомплект – МД“ООД, но в деня на съставяне, същият не се е явил. С приложените по делото писмени доказателства, се доказва, че е спазена процедурата по съставянето на АУАН. Поканата е получена по надлежен ред, което не се оспорва, и единствено и само от нарушителят зависи как и в какъв обем ще упражни правото си на защита. Следва да се отчете и факта, че съставеният АУАН е връчен на управителя на касатора и в предвиденият от закона тридневен срок е депозирал писмените си възражения. По този начин е гарантирано правото на защита на наказаното лице.

         Що се отнася до оплакванията, че РКО не съдържат изискуемите от закона реквизити, съдът намира, че същите са съставени от счетоводната къща, обслужваща касатора и изхождат от него. В този смисъл, следва да се приеме, че това несъответствие се дължи на поведението на касатора, поради което и същият не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Като не е изпълнил законовите изисквания за съдържание на първичните счетоводни документи, касаторът е виновен за създадената неяснота. Възползвайки се от тази неяснота, в настоящето съдебно касационно производство, дружеството се опитва да извлече ползи и да се освободи от наказателната отговорност по ЗОПБ.

          При постановяването на решението обаче районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е уважил исканията за назначаването на двете експертизи – графологическа и съдебно-счетоводна. На първо място, с назначаването на графологическата експертиза ще се установи, дали на представените четири броя РКО са положени подписите на управителите на дружеството или същите са положени от други лица. Ако се установи, че подписите не са техни, възниква съмнение и дали въобще е налице нарушение, тъй като ще липсва лице което е получило плащането, респективно дали въобще е налице някакво плащане. Що се отнася до съдебно-счетоводната експертиза, то същата е необходима за да се установи движението на паричните средства от една сметка в друга и дали това движение е само счетоводно и документално оформено, без въобще да е налице някакво плащане.

           С оглед на гореизложеното, решението на въззивният съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който при новото разглеждане да допуснат исканите експертизи от страна на жалбоподателят и в зависимост от резултата им да разгледа по същество  обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №222/23.04.2019 год., постановено по АНД №470/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора. 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                   

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                     

1.

 

                                                                                                        2.