РЕШЕНИЕ
№ 619
гр. Бургас, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100500462 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас представлявано от гл.ю.к. З.
против Решение № 45 от 09.01.2023г. по гр. Дело № 8826/2021г. по описа на БРС в частта с
която е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 79. 66 лв. до пълния заявен
размер от 2 473. 76 лв. /за сумата по фактура № **********/26.08.2019 г./, ведно със
законната лихва от 20.10.2021 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 6.
20 лева до пълния заявен такъв от 58. 57 лв.
Въззивното дружество, намира решението в тази част за неправилно, като сочи, че
съдът напълно погрешно е приел, че отчетеното по самоотчет на потребителя количество
вода от 1 194 куб.м. е недължимо. Твърди, че съгласно нормативните изисквания /залегнали
в Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване, както
и Общите условия на ищцовото дружество /водомерната шахта, сградната водопроводна
инсталация и вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на водопроводното
отклонение, са собственост на потребителя и се изграждат и поддържат за негова сметка, и
тъй като потребителят не е поискал изпълнението на метрологична експертиза, няма
обективни данни, отчетът да е бил изпълнен по неизправно към момента на отчета
измервателно средство. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
отчетеното количество не съответства на нормалното и обичайно потребление за имота, а е
изяснено, че басейнът в имота е бил пълнен през отчетния период. Счита, че за имота не е
полагана достатъчна грижа за изправността на вътрешната водопроводна мрежа, че
1
потребител е неглижирал обема на отчетеното от самия него в имота количество вода, и не
е поискал проверка на собственото си водомерно устройство, монтирано в имота му. Сочи,
че липсват данни изразходените 1194 куб.м. вода да не са реално преминали; същевременно са
налични такива за евентуалните аварии по вътрешната водопроводна мрежа, които ответникът е
следвало да отстрани за своя сметка, или - своевременно да поиска проверка на годността и
изправността на водомера си. Сочи на следващо място, че не взето предвид, че потребителят не е
оспорил начисленията по измервателното средство и е признал същите с извършването на
частично плащане по спорната фактура и че е неверен изводът на съда, основан на
хипотетичното техническо обяснение на вещото лице за кубатура на процесния басейн.
Доколкото е извършен физически реален самоотчет на преминалото количество вода, счита
че самоотчета е признание за обема на ползваните от В и К услуги, поради което е
неприемлив извода на съда, за състоянието на водомера, при демонтирането му пет месеца
по-късно, по инициатива на инкасатора и водомерът е бил работещ и отчитащ към 18.08.2019
год. Затова и ответникът дължи заплащане на водата ,тъй като ВиК операторът е изпълнил
задължението си по непрекъснато водоподаване чрез водоснабдителната система до
границата на имота на ответника, като е установено и наличието на индивидуален уред в
имота му и периодичното му отчитане и навъртане на последователни показания във
възходящ ред . /В горния смисъл напр. Решение № 1-58 от 17.06.2016 г., постановено по
в.гр.д. № 672 /2016 г. по описа на БОС/.
Въззиваемият – ответник чрез пълномощника адв. Синигерова в срока по чл. 263
от ГПК представя отговор като оспорват изцяло въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционен състав е установил правилно фактическите отношения между страните
и е извел съответните правилни и законосъобразни правни изводи, като спорът между
страните е относно отчета по фактурата, документираща потребление от 1 194 куб.метра
вода за периода от 24.05.2019 г. до 18.08.2019 г. , като показанията не са били лично видяни
от инкасаторката на дружеството, а показанията са изпратени чрез снимка на водомера, като
при последващи снимки показанията били различни, дори на последващите снимки, данните
са били с по-малки показания. Сочи, че при извършена проверка на водомера, тъй като бил
развален е заменен с нов, а потребителя не носи отговорност за повредата на водомера и
няма данни, количеството от 1 194 куб.метра вода да са били реално предоставени на
абоната и същият да ги е консумирал. Твърди, че през 2019 г. басейнът не е бил пълнен, но
дори и да е бил, то съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение,
общото потребление на вода за целия летен сезон е 102 куб.метра, а съдът е взел предвид
това потребление, изчислил го е и дори го е начислил, като е взел предвид и
средномесечното нормално потребление на вода за обекта, което съобразно показанията на
новия водомер е около 1.2 куб.метра. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна
и недоказана и да потвърди решенето на БРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД.
Първоначално, в рамките на проведено заповедно производство по реда на чл. 410
2
от ГПК, въззивната "В и К" ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение, като е издадена заповед №2946 от 22.10.2021г. по ч. гр. д. № 7347/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас, с която е разпоредено А. И. П. да заплати на "В и К" ЕАД
сума в размер на 2473.76лв. представляваща цената на доставена питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води за периода 24.05.2019 г. –05.08.2021 г. за обект, находящи се в ***, ведно
със законната лихва върху главницата от 20.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от
58.57лв. – обещетение за забавено плащане за периода от 25.09.2019г. до 14.10.2021г. и сума
в размер на 50.60 лева – представляваща разноски за платената д. т.
След връчванe на заповеда по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, въззивната страна-"В и
К" ЕАД е предявила искова молба пред БРС.
С постановеното решение съдът е приел за установено, че А. И. П. дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Ганчо Йовчев
Танев, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
2946/22.10.2021 г. по ч.гр.д. № 7347/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата 79. 66 лева – главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода, за водоснабден обект, находящ се в ***, с абонатен номер 925657, за
отчетния период от 19.08.2019 г. до 05.08.2021 г., за което са издадени следните фактури: №
**********/25.06.2020 г. на стойност от 6. 86 лв., № **********/26.10.2020 г. на стойност от
36. 83 лв., № **********/25.05.2021 г. на стойност от 21. 55 лв., № **********/26.07.2021 г.
на стойност от 10. 30 лв. и № **********/25.08.2021 г. на стойност от 4. 12 лв., за отчетния
период от 19.08.2019 г. до 25.08.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода
от 26.07.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 6. 20 лева, както и законната лихва върху
главницата от 79. 66 лева, считано от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, и е
отхвърлил иска за главница над уважения размер от 79. 66 лв. до пълния заявен размер от 2
473. 76 лв. /за сумата по фактура № **********/26.08.2019 г./, ведно със законната лихва от
20.10.2021 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 6. 20 лева до пълния
заявен такъв от 58. 57 лв.
Решението на БРС е обжалвано само от ищеца и само в отхвърлителната част,
поради което спорът е висящ само в тази си част, а в частта, с която искът е уважен - до
размера от 79. 66 лева – главница за неизплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода, за водоснабден обект, с абонатен номер 925657, за отчетния период от
19.08.2019 г. до 05.08.2021 г., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от
26.07.2020 г. до 14.10.2021 г. в размер на 6. 20 лева, както и законната лихва върху
главницата от 79. 66 лева, считано от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, решението е
влязло в сила.
За да постанови обжалвания резултат, БРС е счел, че ответникът – А. И. П. е
длъжник по делото, тъй като са му предоставени В и К услуги, но не се събрани
доказателства цялото претендирано количество вода от 1 194 куб.м. което е фактурирано с
фактура № **********/26.08.2019 г. на стойност от 2 687. 93 лв., по която е заявено
плащане на сумата 2 394. 10 лв. да е изразходвано в процесния водоснабден имот в периода
от 24.05.2019 г. до 18.08.2019г.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
3
С оглед на представените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция
намира, че първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка по
делото.
По наведените във възизвната жалба оплаквания за неправилност на решението,
съдът намира следното:
Не се спори, че ответникът – е потребител и собственик на процесния
водоснабден обект, находящ се в ***, с абонатен номер 925657. В хода на производството
процесуалния представител на ответника изрично е заявил, че оспорва дължимостта на
сумата от 2 394. 10 лв. по фактурата от 28.08.2019г.
Изложеното от въззивника възражение, че собственика не е полагал достатъчни
грижа за изправността на вътрешната водопроводна мрежа не се споделя от настоящия
състав. БРС е отчел събраните доказателства и след като е приел, че в периода през който са
отчетени потребени 1 194 куб.м. вода, басейна е бил пълен, кредитирайки показанията на
св. Г., е приел кредитирайки и СТЕ, че е изразходена вода в размер на 102 куб. м.,
необходима за напълването и експлоатацията на басейна за един сезон. За неизправност на
скимерите свидетелства св.Танев, която обаче неизправност има отношение към
пречистването на водата, а не към консумацията и наличието на тази повреда не е доказано
да свързана с изразходване на по голямо количество вода, още повече че е имотът не е
постоянно обитаван, като след 2020 г. басейнът не се ползва. Правилно към потребеното
количество вода съдът добавил и още 3. 6 куб. м. вода съобразно установената средното
месечна консумация и времетраенето на периода и е приел че по фактура№ ********** от
26.08.2019г. е дължима сумата за изразходена вода от 105. 6 куб.м., чиято стойност възлиза
на 237. 72 лв. Видно от справката -извлечение издадена от ищеца по тази фактура е
отнесено вече плащането на сумата от 293. 83 лв., при което се налага извода, че други суми
по тази фактура не се дължат.
Съдът, не споделя е твърдението, на въззивника, че самоотчета представлява
лично признание за обема на ползваните В и К услуги, тъй като това е предвидена
възможност потребителя сам да отчете данните, но не препятства възможността му да ги
оспори. След като е бил уведомен за голямото количество отчетена консумация св. Т. е
направил други снимки на показанията които са били с различни стойности. При
следващото отчитане което е направено от отчетник на 09.09.2019 г., обхващащо периода
19.08.2019 г. до 09.09.2019 г. е отразено „нулев отчет“, при отчитането на 25.09.2019г. за
периода от 10.09.2019 г. до 25.09.2019 г. също е отразено „видян“ с отново „нулев отчет“, а
последващия отчет има след като водомера е сменен. Според настояща инстанция, извода
на първоинстанционния съд, че водомерът е бил повреден е правилен направен в
съответствие със събраните доказателства. Въпреки, че голямото нереално количество,
потребена вода е направило впечатление на отчетника и за това е бил уведомен служител „
отговорник инкасо“, водомера е демонтиран няколко месеца по късно, като при свалянето
му е установено, че една от отчетните стрелки не функционира. Твърденията, че водомера и
бил манипулира и без пломба не се доказаха по категоричен начин. В показанията си на св.
4
Г. при повторно проведения разпит сочи, че е видяла, че „водомера е с върнати показания -
механично явно превъртян“, но ищецът не изпълнил задължението за уведомяване
предвидено в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ при констатирана
нередовност на водомера. Възможността за иницииране на проверка за метрологичната
годност на водомера посредством изготвянето на метрологична експертиза е предоставена и
на двете страни. Чл. 33, ал.2 от Наредба № 4 предвижда при установяване на повреда,
провеждане на определена процедура, а именно представител на оператора следва да
изготви предписание за отстраняване на повредата на водомера, ведно със срок за
отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра, което не е сторено от
дружеството.
В показанията си св. Б. сочи, „когато отидох да демонтирам водомера, същия си
беше пломбиран, пломбата си беше на него“. В Протокола съставен при демонтажа на
водомера, също не е отразено пломбата да липсва, а е посочено само „счупени две от
стрелките“ и в тази насока са и показанията на св.Бакалов и св. Танев. Затова и съдът, счита
че не е установено по категоричен начин осъществена манипулация върху водомера която
да е довела да неговата повреда. Не се установи и в имота да има някакъв теч, който да
доведе до такава консумация на вода. Въпреки, че водомерната шахта, сградната
водопроводна инсталация и вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на
водопроводното отклонение са собственост на потребителя, това не означава, че той следва
да заплати непотребено количество вода поради повреда на уреда за отчитане, тъй като не се
установи отчетеното количеството вода от 1 194 куб.м. да е отчетено от изправен уред за
измерване и да е доставено до имота, за да се възложи в тежест на абоната задължението да
заплати това количеството вода. Правилно въз основа на събраните доказателства районния
съд е определил потребеното количество вода за процесния период, която се установи и че е
платена.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, и при споделяне на мотивите
на първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272
от ГПК, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При така постановения резултат, на въззиваемите следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 550 лв за заплатено адв. възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 09.01.2023 г. по гр. д. № 20212120108826/2021
5
г. по описа на РС – Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от Ганчо Йовчев Танев - изп.директор чрез проц представител гл.ю.к. Десислава
Златева да заплати на А. И. П., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 550 /
петстотин и петдесет/ лева направи разноски пред ОС – Бургас.
Решението е окончетелно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6