№ 11089
гр. София, 13.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110158238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ю.И. срещу „България
Ер“ АД.
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, предявен от
Ю.И. срещу „България Ер“ АД да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7,
параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда
и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет на 30.06.2017 г.
по направление Бургас (BOJ) - М.Ш. (SVO), сумата от 153,87 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
08.02.2019 г. до 15.01.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по
чл. 410 ГПК – 18.01.2021 г., до окончателното изплащане задължението.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
Между ищеца и ответника бил сключен договор за въздушен превоз за
редовен полет FB671 по направление Бургас (BOJ) - М.Ш. (SVO) на
30.06.2017 г., с планиран час за излитане - 16:25 ч. местно време на 30.06.2017
г. В деня на полета ищецът се явил навреме за полета от Бургас (BOJ) и
1
преминал надлежно всички контролни и регистрационни процедури. Ищецът
пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа закъснение,
спрямо планираното разписание. Полет FB671 по разписание следвало да
излети в 16:25 ч. местно време на 30.06.2017 г., но реално излетял едва в 08:24
часа на 01.07.2017 г. На 08.02.2019 г. ответникът извънсъдебно признал, че на
ищеца следва да бъде изплатено обезщетение съгласно Регламент 261/2004.
Признанието било направено в рамките на давностния срок, отправено е
както до кредитора (чрез неговия тогавашен представител - Compensair LTD),
така и до компетентния държавен орган по смисъла на чл. 16 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година, и несъмнено се отнасяло до съществуването на самото задължение, а
именно – дължимостта на обезщетение на ищеца по Регламент 261/2004.
Ответното дружество и до този момент не било изплатило дължимото
обезщетение. Излагат се съображения по правото и относно компетентния
съд.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на иска, нередовност на исковата молба, по съображения,
подробно изложени в отговора. Направено е възражение относно истинността
и авторството на адвокатското пълномощно и недопустимост на предявения
иск, поради липса на представителна власт на адвокат Констатин В..
Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Релевирани са
доводи за липса на всички предпоставки, обуславящи основателността на
исковата претенция. Оспорва, че вземането е признато от ответника
извънсъдебно. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по положителен установителен иск с
правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети.
Доказателствена тежест:
По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже валидно
възникнало между страните облигационно отношение във връзка с договор за
въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 30.06.2017 г. да
изпълни полет с номер FB671 по направление летище Бургас (BOJ) - М.Ш.
(SVO), че кацането на полета е било извършено след повече от три часа от
предвиденото по разписание, че е изправна страна по договора, в това число,
2
че се е явила за регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час
на излитане, както и размер на претендираното обезщетение. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение по договора, съгласно уговореното
(в уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в темпорално
отношение), съответно да докаже възраженията си, включително плащане на
обезщетението и твърдените обстоятелства, обосноваващи неприложимост на
Регламент (ЕО) 261/2004 г.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: разстоянието
между летище Бургас (BOJ) и летище М.Ш. (SVO) е повече от 1500,00 км, а
именно 1652 км.
По възраженията на ответника за недопустимост на претенцията и
нередовност на исковата молба на изложените в писмения отговор основания
следва да се посочи, че исковата молба отговаря на изискванията за
минимално съдържание, въведени от процесуалния закон, а разпоредбата на
чл. 127, ал. 4 ГПК се отнася до осъдителни искове за парични вземания,
каквото предявените в настоящото производство не са. Предявените по
3
делото искове са установителни по своя характер, поради което посочване на
банкова сметка за заплащане на претендираните суми не е изискване за
редовност на исковата молба. Вън от изложеното в заявлението по чл. 410
ГПК е посочена банкова сметка, по която ответникът може да извърши
плащане, същата е надлежно съобщена с връчване на препис от заповедта по
чл. 410 ГПК. Ангажирани са доказателства за представителна власт на адв. В.
– същият е упълномощен от ищеца, действаща чрез свой пълномощник „К..
За представителната власт на това дружество е представено пълномощно с
упълномощител Ю.И., с него дружеството е изрично упълномощено да
завежда съдебни дела за събиране на вземане за обезщетение по Регламент
(ЕО) 261/2004 г. и да преупълномощава адвокати с тези права (т.1.v). Завелият
исковата молба е сред лицата по чл. 32 ГПК, комуто законодателят е признал
право на процесуално представителство по пълномощие, не е налице
твърдяното несъответствие с тази разпоредба на процесуални закон по
отношение на пълномощника преуълномощил с адв. В., доколкото
дружеството не е извършвало процесуални действия. Възражението за
отсъствие на актуално състояние на „К. е основателно. Представяне на
твърдения договор между ищеца и „К. не обуславя наличие на процесуална
легитимация на ищеца за завеждане на иска. Последната се основава на
твърденията в исковата молба, а по-рано и в заявлението, за наличие на
обстоятелства, породили вземане за обезщетение в полза на ищеца.
Твърдения и доказателства за правоприемство между ищеца и това дружество
отсъстват.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Доколкото ответникът не оспорва, че разстоянието между летище
Бургас (BOJ) и летище М.Ш. (SVO) е повече от 1500,00 км и това
обстоятелство е отделено като безспорно, искането за допускане на СТЕ е
неоснователно.
Следва да се приложи по делото ЧГД № 2552 по описа за 2021 г. на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
Предвид изложеното по-горе във връзка с допустимостта на
предявените искове, доказателствените искания на ответника са
неоснователни, тъй като не са необходими.
4
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
14.05.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ЧГД № 2552 по описа за 2021 г. на СРС, III ГО,
148 гр. с.
УКАЗВА на ищеца до края на насроченото първо по делото открито
съдебно заседание да представи доказателства за правосубектност на „К..
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да приеме, че исковата молба е
депозирана без надлежна представителна власт на пълномощника.
ОТДЕЛЯ като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между летище Бургас (BOJ) и летище М.Ш.
(SVO) е повече от 1500,00 км, а именно 1652 км.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ,
както и доказателствените искания на ответника.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
5
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6