Р Е Ш Е Н И Е
№ 245 гр. Стара Загора 09.06.2022
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №264 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по жалба от Г.П. *** чрез пълномощника му адвокат Д.Д. против
Решение №106/28.03.2022 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е
потвърден отказ за отмяна на обезпечение с изх. №С220124-178-0005670/07.03.2022
год., издаден публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора по ИД №*********/2019 год., относно наложен запор върху
наличните и постъпващи суми по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ с
произход от Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата са изложени доводи за нищожност
на постановеният запор и незаконосъобразност на оспореното решение. Според
жалбоподателя изпълнението по отношение на налични и постъпващи суми с произход
от Държавен фонд „Земеделие“, каквито са земеделските му субсидии, е насочено
към несеквестируеми вземания, тъй като същите представляват целеви средства. Твърди,
че така наложеният запор противоречи на българското законодателство и на
правото на ЕС. По подробно изложени съображения моли решението и постановлението
за налагане на обезпечителни мерки да бъдат отменени в обжалваната част.
Претендира за направените разноски в съдебното производство.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя
процесуален представител юрисконсулт Ц.К. в писмено становище и юрисконсулт Т.в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените
административни актове. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 240.00 лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Г. П. е регистриран земеделски
производител. Срещу него в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис
Стара Загора е образувано изпълнително дело №*********/2019 год. Изпратено
е Съобщение за доброволно изпълнение
изх.С190024-048-0141908/15.10.2019 год. /лист 122 от делото/, с което е поканен
да заплати доброволно публичните си задължения в размер на 33 626.09 лв., в
това число 33 088.13 лв. главница и 537.96 лв. лихви, възникнали въз основа на подадени
данъчни декларации от жалбоподателят.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. №С200024-022-0082054/18.11.2020 год. /лист 120 от делото/ на основание
чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.195, ал.1 - 3 от ДОПК са
наложени обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително и съдържанието па
касетите и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги,
находящи се в „Уникредит Булбанк“АД, „Райфайзен банк“ и „Търговска банка Д“АД,
за сумата от 48 912.02 лв. Жалбата, респективно отказа на публичния
изпълнител, потвърден с оспореното решение касае откритите банкови сметки на П.
в „Уникредит Булбанк“АД, по които сметки лицето получава отпуснатите от
Държавен фонд „Земеделие“ субсидии, във връзка с осъществяваната от негова
страна дейност като земеделски производител, поради което и останалите запори
не следва да бъдат разглеждани. До „Уникредит Булбанк“АД е изпратено запорно съобщение
изх.№С200024-003-0057853/18.11.2020 год. /лист 91 от делото/, връчено на същата
дата по електронен път. Отговор от банката е постъпил с вх.№С210024-000-056147/08.02.2021
год.., съгласно който запорът е наложен, но не може да бъде изпълнен поради липса
на авоари по сметката. Впоследствие с банката с писмо
вх.№С220024-000-0112557/14.03.2022 год. е поискано указание относно
изпълнението на разпореждането, във връзка с постъпили суми по сметката /лист
74 от делото/. В отговор на това запитване от страна на публичния изпълнител е
издадено разпореждане за изпълнение на запорното съобщение
изх.№С220024-029-0007056/07.03.2022 год. /лист 75 от делото/, съгласно което е
разпоредено прехвърлянето на сума в размер на 45 686.61 лв.
Междувременно с разпореждане №С210024-125-0085026/04.06.2021
год. публичният изпълнител е разпределил получена по делото сума в размер на
15 000.00 лв. /лист 88 от делото/. С молба
вх.№С220024-000-0056153/10.02.2022 год. Г. П. е предложил подписването на
споразумение за разсрочено плащане на задълженията си /лист 85 от делото/. С молба
вх.№С220024-000-0096945/04.03.2022 год. /лист 78 от делото/, жалбоподателят е уведомил
повторно публичния изпълнител, че средствата по банковата сметка са целеви
средства, представени от страна на Държавен фонд Земеделие. В отговор на това е изпратено до него писмо
изх.№С220024-178-0005670/07.03.2022 год., в което по същество се съдържа отказ
да бъде вдигнат запора върху банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“, като са
изложени съображения за секвестируемост на постъпващите суми от Държавен фонд
„Земеделие“ /лист 77 от делото/. Срещу това писмо е депозирана жалба от страна
на П. до Директора на ТД на НАП от 15.03.2022 год. /лист 25-29, лист 46-50,
лист 51-55 от делото/. Междувременно с разпореждане
№С220024-125-0085026/22.03.2022 год. публичният изпълнител е разпределил
получена по делото сума в размер на 17 613.79 лв. /лист 86-87 от делото/.
Директорът на ТД на НАП Пловдив, след като е разгледал жалбата е постановил
Решение №106/28.03.2022 год. /лист 7 – 9 от делото/, което е предмет на
настоящето производство. С решението е потвърден постановеният отказ за отмяна
на наложеният запор. В решението са изложени съображения, че отмяната на
обезпечението се извършва въз основа на молба от страна на длъжника или
служебно от публичния изпълнител, в изрично предвидените от закона случаи,
които в конкретния случай не са налице. Твърдението на жалбоподателя, че по
запорираната сметка постъпват суми, които са несеквестируеми, е прието за
неоснователно. Според ответника плащанията от ДФ „Земеделие“ не съставляват
несеквестируеми доходи по смисъла на чл.100, ал.2 от ЗДБРБ за 2022 год. /чл.99,
ал.1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 год./ във
връзка с чл.100, ал.1 от ЗДБРБ за 2022 год./чл.99, ал.1 от ЗДБРБ за 2021 год./.
Счита, че тези плащания не попадат в обхвата на чл.213 от ДОПК, аналогична на
чл.444 от ГПК и чл.133 от ЗЗД, като всички прогласяват принципа за
секвестируемост на имуществото на длъжника с изключение на законово предвидените
хипотези, каквито не са налице. Излага доводи, че не всяко лице получаващо
средства от Държавен фонд „Земеделие“ по реда на ЗПЗП е със статут на
нефинансово предприятие, което се ползва от защитата на чл.100, ал.4 от ЗДБРБ
за 2022 год. Обосновава също, че в приложимите Регламент №1306/2013 год. и
отменения Регламент №1290/2005 год. на Европейския парламент и на Съвета не се
съдържа изрична забрана за насочване на принудителното изпълнение върху
вземания на бенефициер, срещу когото са предприети действия по принудително
изпълнение.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Решение №106/28.03.2022 год. е
постановено от компетентен орган -
Директора на ТД на НАП Пловдив, в рамките на установения в чл.197, ал.1 от ДОПК
14-дневен срок, който изтича на 29.03.2022 год. Решението е издадено в писмена
форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и
оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваният по административен ред отказ,
съдържащ се в писмо с изх. №С220024-178-*********/07.03.2022 год. също е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1
от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Същото е издадено
и в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал.1
задължителни реквизити, включително подпис на издателя, поради което не е
нищожно.
При постановяването на отказа обаче неправилно е
приложен материалният закон относно наложения запор върху банковата сметка на
длъжника за постъпващите по нея суми за подпомагане на земеделски производител.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.195, ал.2 от ДОПК, обезпечение се извършва от публичния изпълнител с налагането на
обезпечителни мерки когато без него ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни събирането на публичното задължение. По делото наличието на ликвидни и
изискуеми публични задължения не се оспорва. Не се твърди погасяването им или
друго активно поведение на длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда
съществува /макар и да е налице частично погасяване през 2021 год., както и
подадена молба за разсрочено плащане, която няма данни да е удовлетворена от
страна на публичния изпълнител/. Не се твърди и наличие на предпоставки за
отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.208, ал.1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл.213, ал.1 от ДОПК, аналогично
чл.444 ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на
длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва
да е предвидена изрично в закон. Така изисква и чл.444, т.8 от ГПК. А
специалната норма на чл.213 от ДОПК не предвижда такива изключения.
Действително, субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските
производители не са посочени изрично в специалния закон. Следва да се има
предвид обаче, че приложимата към казуса нормативна уредба включва освен
националното така и правото на Европейския съюз.
В чл.1 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане:
държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с
Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от
Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират
земеделските производители, включват такива от държавния бюджет на Република
България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение. По своето
естество и предназначение средствата,
отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, са
публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП, а съобразно §1, т.50 от ДР
ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в
чл.11а, ал.1 т. 2 от ЗПЗП, Държавен фонд “Земеделие“, действащ като Разплащателна
агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане
на Общата селскостопанска политика /ОСП/.
Регламент (ЕС) №1306/2013 съдържа уредбата на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в преамбюлната част на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по
ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете.
Съгласно чл.3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в ДФЕС цели на
Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази
политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в
общия бюджет на Европейския съюз. Бенефициери на тези плащания в пълния им
размер, съгласно чл.11 от Регламента, са
регистрираните земеделски производители, а целта е влагане на средствата от ЕС
в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата
селскостопанска политика. Регламентът предвижда плащанията да се извършват
навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по
предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат
персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати,
откъдето следва правният извод, че финансирането е целево. Разпоредбите са
императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че субсидиите съставляват
публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в пълния им
размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален
императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на
земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат
изрична разпоредба, където е употребен този израз, то смисълът е точно такъв.
След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се
допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики
на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно
предназначение от това, за което са отпуснати. Изложеното означава, че към тях
не може да бъде насочено принудителното изпълнение, независимо, че плащанията
от ДФ „Земеделие“ не покриват в пълнота нормативната защита от принудително
изпълнение по чл.100, ал.2 във връзка с чл.100, ал. 1 от Закон за държавния бюджет
на РБ за 2022 год. Да се приеме обратното означава да се допусне противоречие с
нормата на чл.11 от Регламент ЕС №1306/2013 год. и цялостната логика на
публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от
фондовете на ЕС. Този извод следва от дължимото от националния съд тълкуване на
спорния въпрос дали субсидии на земеделски производители могат да бъдат предмет
на принудително изпълнение за публични задължения съобразно Решение на СЕО
Europemballage, 6/72, т. 22, „за да се разреши проблемът, трябва да се вземат
предвид едновременно духът, целите и понятията на …/съюзната разпоредба/, като
се отчитат системата на Договора и неговите цели”.
Съгласно задължителните тълкувания, дадени в т.13
от ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015 год.
по т. д. №2/2013 год. ОСГТК ВКС, когато по сметка на длъжника наред с
постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение, постъпват и
плащания по други/секвестируеми/ вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо само
над общия размер на другите /секвестируеми/ постъпления.
Несеквестируемостта на сумите от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ обуславя незаконосъобразност, респективно
отмяната на оспорените актове – решение на Директор на ТД на НАП Пловдив и ПНОМ в обжалваната част конкретно
върху тези средства. Обезпечението е една антиципирана фаза на принудителното
изпълнение, следователно щом последното е
недопустимо, то и обезпечението е незаконосъобразно.
При този изход на делото на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 830.00 лв.
възнаграждение за един адвокат в съдебното производство, определен съгласно чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 9
юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и посочено
в представеният списък на разноските /с оглед на материалния интерес – наложен
запор за 45 686.61 лв. – разпореждане №С220024-029-0007056 от 07.03.2022
год./.
Водим от гореизложеното и на основание чл.197,
ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Г.П. П. ЕГН ********** *** Решение №106/28.03.2022
год. на Директора на ТД на Национална агенция за приходите - Пловдив и
потвърденият с него отказ за отмяна на обезпечение с изх. №С220124-178-0005670/07.03.2022
год., издаден публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора по ИД №*********/2019 год., относно наложен запор върху
наличните и постъпващи суми по банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ с
произход от Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52,
представлявана от Изпълнителният Директор Румен Спецов да заплати Г.П. П. ЕГН ********** *** сумата
от 830.00 /осемстотин и тридесет/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: