Решение по дело №367/2020 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 128
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20203430100367
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Тутракан, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20203430100367 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 79 от
ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, и чл. 92 от ЗЗД
от страна на ищеца „КК.Б.Я“ ЕООД в качеството му на цесионер, представлявано от
юрк. П.Т., за осъждането на ответника да му заплати:
1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за кредит № **********/02.07.2016 г., сключен
между "4." ЕООД (В.) и ответника, в размер на 300 лв.; законна лихва по чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (15.09.2020 г.)
до окончателното изплащане на задължението;
2. в условията на евентуалност, сумата, получена от ответника без правно
основание, заплатена му от"4." ЕООД съгласно Авизо за извършен кредитен
превод с дата на осчетоводяване: 04.07.2016 г. - 100 лв.; Авизо за извършен
кредитен превод с дата на осчетоводяване: 11.07.2016 г. - 50 лв.; Авизо за
извършен кредитен превод с дата на осчетоводяване: 11.07.2016 г. - 50 лв.; Авизо
за извършен кредитен превод с дата на осчетоводяване: 15.07.2016 г. - 100 лв.;
или общо 300 лв.; ведно със законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху
главницата от подаване на исковата молба (15.09.2020 г.) до окончателното
изплащане на задължението.

2.
1. Твърди се, че на 02.07.2016 г. „4." ЕООД (В.) било сключило Договор за кредит
1
№ **********/02.07.2016 г. от разстояние с Е. П. П., явяващ се втори по ред
договор между тях, с който договор дружеството му предоставило кредит в
размер на 250 лв. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
12.04.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е
отпусната от кредитодателя на същия ден - 13.03.2015г. Съгласно условията по
кредита, към главницата са начислени лихви и такси.
2. Твърди се, че в искането си ответникът заявява желание да му бъде отпусната
сума в размер BGN 100,00 (сто лева), като заявява и използването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.
Съгласно заявката и условията по договора, кредитът е отпуснат по банковата
сметка на кредитополучателя в Банка ДСК ЕАД на 04.07.2016г. за период от 30
(тридесет) дни, с падежна дата - 01.08.2016 г.
3. Твърди се, че на 09.07.2016 г. ответникът подава заявка за отпускане на
допълнителен кредит в размер на BGN 50,00 (петдесет лева), ведно с услугата за
експресно разглеждане. Съгласно Общите условия кредитополучателят има
право да кандидатства допълнително, преди да е върнал първоначално
отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият
Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като
всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на
дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 09.07.2016 г., а
исканата допълнителна сума в размер на BGN 50,00 (петдесет лева) е отпусната
на кредитополучателя на 11.07.2016 г. отново по банковата му сметка в Банка
ДСК ЕАД.
4. Твърди се, че на 11.07.2016 г. Ответникът отново заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на BGN 50,00 (петдесет лева), като отново заявява
и услугата експресно разглеждане на заявката. Кредитодателят отпуска исканата
сума на кредитополучателя отново в Банка ДСК ЕАД на същия ден - 11.07.2016
г. На 15.07.2016 г. Ответникът прави заявка за отпускането на допълнителен
кредит в размер на нови BGN 100,00 (сто лева), като отново заявява и услугата
експресно разглеждане на заявката. На същия ден - 15.07.2016г. кредитодателят
отпуска исканата сума на името на кредитополучателя отново по банковата му
сметка в Банка ДСК ЕАД.
5. С последното изменение на договора, кредитополучателят се задължава да върне
на „4.“ ЕООД сума в общ размер BGN 389,39 (триста осемдесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки), от които: BGN 300 лв. (триста лева) - главница;
81,68 лв. (осемдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) - такса за
експресно разглеждане и BGN 7,71 (седем лева и седемдесет и една стотинки) -
договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
6. Твърди се, че на 23.11.2018 г. „4.“ ЕООД (В.), в качеството си на цедент,
сключило с „КК.Б.я“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
2
прехвърляне на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който
цедентьт прехвърлил на цесионера вземанията по договора.
3. Ответникът Е. П. П. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Съгласно Разписката към Съобщение от 03.11.2020 г. на ТРС исковата молба му е
връчена чрез Л. Д. – мениджър търг. екип към „О.Е.С.“ АД, на 09.11.2020 г.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
4. На 02.07.2016 г. е създаден документ, обективиращ Договор за кредит №
**********/02.07.2016 г., сключен между "4." ЕООД (В.) и ответника, със заета сума -
100 лв. (л. 6).
5. На 04.07.2016 г. е осчетоводено авизо за нареден кредитен превод по сметката на
ответника в размер на 100 лв. (л. 19).
6. На 09.07.2016 г. е създаден документ, обективиращ Договор за кредит №
**********/09.07.2016 г., сключен между "4." ЕООД (В.) и ответника, със заета сума -
150 лв. (л. 16).
7. На 11.07.2016 г. е създаден документ, обективиращ Договор за кредит №
**********/11.07.2016 г., сключен между "4." ЕООД (В.) и ответника, със заета сума -
200 лв. (л. 17).
8. На същата дата е осчетоводено авизо за нареден кредитен превод по сметката на
ответника в размер на 50 лв. (л. 20).
9. На същата дата е осчетоводено авизо за нареден кредитен превод по сметката на
ответника в размер на 50 лв. (л. 21).
10. На 15.07.2016 г. е създаден документ, обективиращ Договор за кредит №
**********/15.07.2016 г., сключен между "4." ЕООД (В.) и ответника, със заета сума -
300 лв. (л. 17).
11. На същата дата е осчетоводено авизо за нареден кредитен превод по сметката на
ответника в размер на 100 лв. (л. 22).
12. На неустановена дата са създадени документи, озаглавени: „Общи условия на
договора за кредит” (л. 7).
13. На 23.11.2018 г. между „4.” ЕООД, в качеството му цедент и ищеца, в качеството му
на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на вземания № BGF -2018-
033/23.11.2018 г. (л. 23) като процесния договор е включен в обхвата на цесията, съгл.
Приложение № 1 към договора като пореден № 1001 (л. 26). Няма данни ответникът да
е уведомен за цесията (л. 29).

От правна страна
3

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:

1. По допустимостта

14. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има
правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

2. По основателността на иска за връщане на заета сума

15. Изложените от ищеца фактически твърдения сочат на сключен договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от (ЗПФУИ).
16. Съгласно чл. 18., ал. 1 от ЗПФУИ при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:
1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2;
3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор.
17. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293
от ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
18. В конкретният случай не е доказано нито едно от обстоятелствата по т. 9. Ищецът е
представил документи, озаглавени „Договор за кредит” и „Общи условия на договора
за кредит”. Тези документи не са подписани, като не може да се установи дали
съществуват на електронен носител, кой е носителя, от кого са възпроизведени на
хартиен носител.
19. Не се установява по какъвто и да е начин ответникът да е запознат с тези документи, а
още по - малко да е изразил съгласие да бъде обвързан от условията по договора за
кредит.
20. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице валидно сключен договор за кредит,
което налага извода, че процесните вземания не са възникнали за кредитодателя.
Следователно те не са преминали и върху ищеца в резултат на сключения договор за
цесия.

4
3. По основателността на иска за неоснователно обогатяване

21. По делото се установява, че „4.” ЕООД е заплатило на ответника сумата от 300 лв.
съгласно представените 4 бр. авизо за нареден кредитен превод. По делото не се
установява възникването на заемно правоотношение, поради което съдът приема, че
сумата е заплатена при изначална липса на основание, поради което сумата подлежи
на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
22. В резултат на сключеният договор за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по
процесният договор за кредит са преминали от кредитодателя върху ищцовото
дружество - цесионер.
23. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди
завеждането на делото.
24. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за
извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В
този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).
25. На цесионерът (ищец по делото) с изрично пълномощно (л. 30) е предоставено правото
да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на
цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.).
Поради тази причина следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и
приложените към нея доказателства ответникът е могъл да се запознае с
упълномощителната клауза в договора за цесия и изявлението на цедента за
прехвърляне на вземането, материализирано в представеното удостоверение.
26. С оглед гореизложеното, съдът приема, че върху ищеца е преминало и правото да
претендира вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от
ищеца „КК.Б.Я“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
******************************, за осъждането на ответника Е. П. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******************************, да заплати на ищеца
качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница), дължима на
основание чл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за кредит № **********/02.07.2016 г.,
сключен между "4." ЕООД (В.) и ответника, в размер на 300 лв.; както и законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба (15.09.2020 г.) до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА ответника Е. П. П., с ЕГН ********** да заплати на ищеца „КК.Б.Я“
ЕООД, с ЕИК ********, качеството му на цесионер, сумата, получена от ответника без
5
правно основание, заплатена му от"4." ЕООД съгласно Авизо за извършен кредитен превод
с дата на осчетоводяване: 04.07.2016 г. - 100 лв.; Авизо за извършен кредитен превод с дата
на осчетоводяване: 11.07.2016 г. - 50 лв.; Авизо за извършен кредитен превод с дата на
осчетоводяване: 11.07.2016 г. - 50 лв.; Авизо за извършен кредитен превод с дата на
осчетоводяване: 15.07.2016 г. - 100 лв.; или общо 300 лв.; ведно със законна лихва по чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (15.09.2020 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ответника Е. П. П., с ЕГН ********** да заплати на ищеца „КК.Б.Я“
ЕООД, с ЕИК ********, направените по делото разноски, възлизащи на 150 лв. (сто и
петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6