РЕШЕНИЕ
№ 6397
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20241110108383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „(ФИРМА) против Л. А. М., И. А. М., Ф. Л. М. и П.
А. М. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат на топлофикационното дружество при квоти, както следва: по 1/18 за Л.
А. М., И. А. М. и Ф. Л. М., и 15/18 за П. А. М., следните суми: 4447,31 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (ФИРМА) с аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно
със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
684,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 11.08.2023 г., сумата в размер на 50,99 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 11,36 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3501/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 46648/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. В
исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. М. оспорва предявените искове. Страната
поддържа, че макар по делото да е представен договор, обективиран в нотариален акт, по
силата на който ответницата се е разпоредила с част от процесния имот, то липсват каквито
и да е доказателства относно датата на придобиване на вещта. С отговора е направено
възражение за изтекла погасителна давност. В отговора са изложени доводи за недължимост
на претендираните обезщетения за забава, тъй като ищецът не е издавал данъчни фактури на
името на ответницата, респ. същата не е изпаднала в забава. Оспорена е дължимостта на
претендираната цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като
сочената услуга се предоставя от трето лице. С отговора е направено изрично искане да не
бъде допускано изслушване на поисканите с исковата молба съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, тъй като поставените въпроси не са спорни по делото. Направено е
искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Л. М., И. М. и Ф. Л. оспорват предявените искове, като в
депозираните отговори са изложени твърдения, че ответниците не притежават качеството
потребители на топлинна енергия за процесния имот и период. Оспорена е дължимостта на
претендираната цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като
сочената услуга се предоставя от трето лице. Оспорена е дължимостта и на претендираните
обезщетения за забава с доводи, че ответниците на първо място не дължат заявените
главници за топлинна енергия и дялово разпределение, а в допълнение не са поставени в
забава. С отговорите е направено възражение за изтекла погасителна давност. С отговорите
е направено изрично искане да не бъде допускано изслушване на поисканите с исковата
молба съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, тъй като поставените въпроси
не са спорни по делото. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в
тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
При съобразяване на поддържаните от страните доводи на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните по делото, че в описания в исковата молба период процесния имот е
топлоснабден, ищецът е доставил топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност, предоставена е услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност
посочена в исковата молба, като върху вземанията е начислено обезщетение в размер на
законната лихва в размер посочен в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
2
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора е представен договор за дарение от
07.04.2022 г., обективиран в нот. акт № 61, том I, нот. дело № 49/2022 г. по описа на нотариус
А.Н, по силата на който ответницата П. А. М. е прехвърлила правото на собственост върху
5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на внучка си Г.И.И като прехвърлителката е
запазила вещното право на ползване върху имота до края на живота си. При съставяне на
нотариалния акт пред нотариуса е представен Договор за продажба на жилище с МНО, рег.
№ 64, том Х от 19.08.1981 г., удостоверения за откази от наследство, вписани в специалната
книга на съда под № 107 от 29.01.2018 г. и № 597 от 30.04.2018г., удостоверение за
наследници от 13.08.2020 г. и удостоверение за раждане. От представените пред нотариуса
документи и при липса на ангажирани такива, от които да се установява противното, следва,
че в процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г. именно ответникът П. М. е
притежавала право на собственост върху 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот. Ответникът
не е навел надлежни твърдения относно момента, в който е придобил право на собственост
върху идеалните части, които по силата на договора за дарение от 07.04.2022 г. е прехвърлил
в полза на трето за спора лице, поради което и доколкото по делото не е спорно, че имотът е
топлоснабден, съдът приема, че между страните по спора е съществувало валидно
облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия, респ.
ответникът отваря за задълженията за имота съобразно дела си в съсобствеността.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
3
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
мнозинството.
По делото не е спорно, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот на
посочената в исковата молба стойност, поради което исковата претенция срещу ответника П.
М. за главница се явява доказана за сумата в размер на 3706,09 лева.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 21.08.2023 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „(ФИРМА) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
4
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Вземането за най-старото процесно
задължение – м.май 2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., като при отчитане на
периода от 69 дни, в който давност не е текла, същото не се явява погасено по давност. От
изложеното следва, че предявеният иск за главница за незаплатена цена на доставена
топлинна енергия срещу ответника П. М. се явява изцяло основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от „(ФИРМА) документи – отчети и изравнителни
сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил
топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За
процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ
размер на 50,99 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното предявеният иск срещу ответника П.
Мичева е основателен за предявения размер.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо при съобразяване на периода, за който срокът на погасителната
давност е бил спрян съгласно ЗМДВИП /13.03.2020 г. – 20.05.2020 г./ вземанията не са
погасени по давност.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че „(ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
5
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др. Предвид изложеното предявеният иск срещу ответника
П. М. се явява основателен за предявения размер
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията срещу ответника
П. М. за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за
дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По делото липсват доказателства в исковия период останалите ответници - Л. А. М.,
И. А. М. и Ф. Л. М. да са притежавали право на собственост върху процесния недвижим
имот, поради което и при липса на други доказателства за съществуване на валидно
облигационно правоотношение между „(ФИРМА) и сочените лица исковата претенция по
отношение на тях се явява неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съразмерно на уважената част от предявените искове. Направените в заповедното
производство разноски възлизат на сумата общо в размер на 153,88 лева, от които сумата в
размер на 103,88 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност в тежест на ответника П. М. следва да
бъде възложена сумата в размер общо на 128,23 лева. Направените от ищеца съдебни
разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на 203,88 лева, от
които сумата в размер на 103,88 лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора и
100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като в тежест на ответника П. М. следва да
бъде възложена сумата в размер на 169,90 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. В случая се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците предоставили
безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на
оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
6
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена
воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с
който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно
размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи
се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. Делото не се характеризира с правна или фактическа
сложност, поради което на процесуалните представители на Л. А. М., И. А. М. и Ф. Л. М.
следва да бъде определено възнаграждение в размер на по 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „(ФИРМА), ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) срещу П. А. М ЕГН **********, с адрес в гр.
(АДРЕС), обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 3 706,10 лева, представляваща 15/18 част от
незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (ФИРМА), аб. № ****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
570,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 11.08.2023 г. и сумата в размер на 42,50 лева, представляваща
15/18 част от незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3501/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 46648/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 9,47 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 11.08.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) срещу Л. А. М., ЕГН **********, И. А. М., ЕГН **********, и Ф.
Л. М., ЕГН **********, и тримата с адрес в гр. (АДРЕС), обективно и субективно
7
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки един от ответниците
поотделно дължи на топлофикационното дружество по 1/18 част от следните вземания:
4447,31 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (ФИРМА) с аб. № ****, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 684,23 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.08.2023 г., сумата в
размер на 50,99 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 11,36 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 11.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3501/29.06.2023 г. по ч. гр. д. № 46648/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА П. А. М ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
„(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 128,23 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство и сумата в размер на 169,90 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) да заплати на адвокат Н. И., ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС),
офис-партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 200 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника И. А. М..
ОСЪЖДА „(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) да заплати на адвокат Е.К ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС),
офис-партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 200 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника Ф. Л. М..
ОСЪЖДА „(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) да заплати на адвокат К. Б., ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. (АДРЕС),
офис-партер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 200 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ответника Л. А. М..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „(ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
„(ФИРМА), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. ****
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 46648/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9