О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 39
Гр. Разград, 25 февруари 2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
при секретаря …………….
и в присъствието на прокурора ………………
разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА дело №225 по описа за
2018 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.40 от ЗДОИ.
Образувано е по жалба на В. Л. Н., с посочен съдебен адрес *****, подадена чрез адв.А. П. от Софийска адвокатска колегия, против мълчаливия
отказ на Директора на ОУ „Иван Вазов“, с. Веселина, обл.Разград да му
предостави поискана информация по реда на ЗДОИ по заявление, подадено по
електронен път на 31.10.2018г.
Така депозираната жалба се явява недопустима към настоящия момент по
следните фактически и правни съображения:
Събраните доказателства установяват, че на 31.10.2018г. жалбоподателят е
депозирал заявление за достъп до обществена информация до Директора на ОУ „Иван Вазов“, с.Веселина,
обл.Разград по електронен път. С него е поискал информация свързана с лицата,
заемащи педагогически длъжности, а именно брой на лицата, които са придобили и упражнили правото си на пенсия,
но продължават да работят в училището; брой на лицата, придобили право на
пенсия, което не е упражнено от тях и брой на лицата, които са без
педагогическа правоспособност. Административният орган не се произнесъл по искането за предоставяне на информация в
предвидения по чл.28, ал.1 от ЗДОИ срок, поради което Н. е депозирал жалба
против мълчаливия му отказ. Жалбата е подадена чрез органа и при получаването директорът
на училището е предоставил писмена информация (изх.№33/18.12.2018г.) по постъпилото
искане, като е посочил, че през учебната 2018г./2019г. в учебното заведение няма
назначени лица, които са придобили и
упражнили правото си на пенсия, но продължават да работят в училището; няма лица,
придобили право на пенсия, което не е упражнено от тях, както и лица, които са
без педагогическа правоспособност.
При тези данни се налага изводът, че към настоящия момент за жалбоподателя
няма правен интерес от водене на процеса, тъй като претендираните от него
законни права са изцяло удовлетворени. Ето защо Разградският административен
съд намира, че подадената жалба следва да се остави без разглеждане и производството
по делото да се прекрати на основание чл.159, т.4 от АПК.
Предвид изхода на делото и с оглед на това, че ответникът с поведението си
е станал причина за завеждане на същото, в негова тежест следва да се присъдят
направените от жалбоподателя разноски, които са своевременно предявени и
доказани до размер на 10.00 лв.- платена държавна такса. В останалата част
искането за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователно и
недоказано. Освен заплатената държавна
такса, жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., ДДС върху него в размер на 100 лв. и 1,95 лв. пощенски
разходи.
Съобразно правилата на АПК и ГПК разноските са направените от страните
разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от ГПК
са държавни такси и разходи за производството. В този смисъл пощенските разходи, банковите такси и
дължимите данъци не представляват съдебни разноски по смисъла на закона и не следва да се присъждат.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат по арг. на чл.143, ал.1 от АПК. В този случай
те се присъждат само ако са своевременно предявени, установени по размер и при
доказано плащане, като тези обстоятелства следва да са вписани в договора за правна
защита и съдействие, в това число и начинът, на плащане на възнаграждението. Ако
плащането е уговорено да стане по банков път, то следва да се представят
доказателства за това (платежно нареждане, извлечение от банковата сметка и
т.н.). Ако плащането е уговорено да стане в брой, то тогава е достатъчно да се впише в договора тази уговорка, като вписването
за направеното плащане има характера на разписка. В случая в т.ІІІ от
приложения Договор за правна защита и съдействие само е посочено, че е договорено
възнаграждение - 500 лева съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Липсват доказателства това възнаграждение реално да е
заплатено и по какъв ред, поради което такова не следва да се присъжда.
Този извод не се опровергава и от позоваването на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Според
тази разпоредба адвокатът може да оказва безплатна
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в чл.38,
ал.2 от ЗА е посочено, че ако насрещната страна е осъдена за разноски, то адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, определено
от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от
същия закон и осъжда другата страна да го заплати. В тези случаи следва изрично да е посочено в
договора, че предоставената правна
помощ е безплатна,
като в правомощията на съда е да определи дължимия размер на адвокатското
възнаграждение и той не се договаря между клиента и адвоката. Приложеният към
делото Договор за правна защита и съдействие не отговаря по съдържание на тези
условия.
Мотивиран така Разградският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Л. Н., с посочен съдебен адрес *****, против
мълчаливия отказ на Директора на ОУ „Иван Вазов“, с.Веселина, обл.Разград да му
предостави поискана информация по реда на ЗДОИ по заявление, подадено по
електронен път на 31.10.2018г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №225/2018 год. по описа на Разградския административен
съд.
ОСЪЖДА
ОУ „Иван Вазов“, с.Веселина, обл.Разград да заплати на В. Л. Н. сумата от
10.00 (десет) лева- дължими деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно и недоказано искането на В. Л. Н. за заплащане на разноски в
останалата част.
Определението може да се обжалва с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: /п/