№ 3062
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110126577 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ///// против ИВ. СЛ. Д. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
сумата от 192,16 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; сумата
от 58,56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.08.2017 г.
до 13.03.2020 г. Ищецът твърди, че на 12.11.2014 г. между .............. и ИВ. СЛ.
Д. бил сключен договор за кредит, по силата на който .............. предоставило
на ответника потребителски кредит в размер на 200 лв. С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.03.2016 г. между
.............. и /////, .............. продало на ищеца определени вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит и описани в Приложение
1 към конкретния договор, включително и вземането си срещу ответника.
Ищецът моли съда да признае за установено, че ответника му дължи сумите
по договора. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК
оспорва предявения иск. Оспорва договора за цесия и редовното съобщаване
на длъжника за извършената такава. Прави възражения за нищожност както
на договора, така и на отделни негови клаузи, като излага юридически
съображения за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява, взема
становище за основателност на иска. Ответникът, редовно призован, изпраща
представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1
За доказване на твърденията си за възникване на материалноправната
му легитимация и качеството му на кредитор спрямо ответника от ищеца
беше представен препис на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.03.2016 г. между .............. – цедент и ///// – цесионер, извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия от 21.03.2016 г. с дата от 20.02.2021 г.
и Пълномощно от цедента към цесионера – л. 23 от делото. След направено в
срок възражение от ответника, на ищеца беше възложено да представи в
заверен препис договора за прехвърляне на вземания. Такъв беше представен
– л. 68 до л. 88 от делото, но, видно от същия, части от оригиналното му
съдържание са закрити и заличени. На следващо място от представения към
същия договор препис на приложение № 1 е видно, че ответника не фигурира
като длъжник, тъй като единственото посочено име в него е Йордан Георгиев
Георгиев – л. 87 от делото. В представения с исковата молба препис от този
документ – л. 31 от делото – като длъжник е посочен именно ищеца, което
води до извода, че представения от ищеца договор и приложение към него –
л. 68 до л. 88 от делото – не са преписи на представените с исковата молба
документи, тъй като между тях има очевидни разлики. С оглед на това съдът
приема, че указанията, дадени на ищеца с Определение № 2259 от 26.01.2022
г., не са изпълнени точно. Освен това представените доказателства са взаимно
противоречиви и не установяват при условията на пълно и главно доказване,
че вземане на .............. към ИВ. СЛ. Д. е било прехвърлено на /////. Въз основа
на това съдът приема, че наличието на оспорените от ответника договори за
цесия, по силата на които ищецът твърди, че е придобил процесното вземане,
не беше доказано в процеса. Материалноправната легитимация не е доказана,
поради което искът за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като обусловен от него, следва да бъде отхвърлен и иска за мораторна лихва.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него не са сторени разноски, тъй като беше представляван от особен
представител в процеса, поради което разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от /////, ЕИК: /./, с адрес гр.
София, ул. ./././ иск за признаване за установено, че ИВ. СЛ. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес гр. София, ,,,,,, му дължи сумата от 192,16 лева
– главница, представляваща предоставена сума по договор за потребителски
кредит от 12.11.2014 г., сключен между ИВ. СЛ. Д., ЕГН: ********** и
.............., ЕИК: /././., което вземане е прехвърлено от .............., ЕИК: /././. на
/////, ЕИК: /./ с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от /////, ЕИК: /./, иск за
признаване за установено, че ИВ. СЛ. Д., ЕГН: **********, му дължи сумата
от 58,56 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.08.2017 г.
до 06.08.2017 г. като недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3