Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди
двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ЯНЕВА
и секретар К.Славкова, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 12882 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от А.М.Н. против С.Т.Х. - Р.
главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и евенутален иск с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 17.04.2019
г. сключила с ответницата С.Т.Х. – Р. и съпруга й П.Н.Р.договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 75, том I, рег. № 1456, дело
№ 65 от 2019 г. на нотариус Я.Д., с рег. №***на НК, с район на действие -
Районен Съд – Етрополе, съгласно който закупила от ответницата и съпруга й правото на
собственост върху 800/1075 идеални части от поземлен
имот, находящ се в село Бойковец, община Етрополе, Софийска област, с пл.№ 415,
разположен между квартал 42 и квартал 43 по подробния устройствен план на село
Бойковец, община Етрополе, одобрен със заповед № РД-15-563/13.11.2015 г. на
Кмета на община Етрополе, с площ от 1075 кв.м., при граници на имота: от две
страни имоти, отредени за озеленяване, имот № 365а и улица, заедно с всички
подобрения и приращения, находящи се в имота, трайно прикрепени към него и
повишаващи стойността му. Страните договорили продажна цена за имота от 15 000 лева. При сключване на сделката
продавачите заявили пред нотариуса, че продажната цена им е заплатена от ищцата
в пълен размер по банкова сметка, *** „Централна Кооперативна банка“ АД с титуляр продавача С.Т.Х. – Р.. Плащането на
продажната цена се установявало и от платежно нареждане от 17.04.2019 г.
Данъчната оценка на имота възлизала на 2244,60 лева, съгласно представеното пред
нотариуса удостоверение за данъчна
оценка изх. № ********** от 12.04.2019 г.,
издадено от Община Етрополе. На 17.04.2019г. А. Р.П.– приятел на ищцата
– превел по банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, клон Етрополе, сумата от 55 000 лева, от които 15 000 лева били
предназначени за покупка на процесния недвижим имот, а останаите 40 000 лева били
предвидени за погасяване на отпуснатия кредит на ищцата от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД № 3327323 от 14.08.2018 г. Остатъчната сума на главницата по
отпуснатия на ищцата кредит към 30.09.2019
г. възлизала на 37 210,35 лева, което се установявало от удостоверение за
текущо задължение по кредит изх. № 12452 от 30.09.2019г., издадено от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Според погасителния план към договора за банков
кредит размерът на задължението за главница към 17.04.2019г. възлизало на 38 397,78 лева, заедно със
съответните лихви и застраховки. Ищцата погрешно превела по сметка на С.Т.Х. – Р.
цялата сума, която била получила преди това от приятеля си А. Р.П., в размер на
55 000 лв., вместо да преведе само продажната цена от 15 000 лв. По този начин
сумата от 40 000 лв. се явявала платена без основание. Въпреки
отправените покани и водените разговори с ответницата, същата не възстановила
на ищцата никаква част от получената без основание сума от 40 000 лв. Поради
изложените доводи ищцата моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 40
000 лева, получена от нея без основание по
банковата й сметка, открита в „Централна Кооперативна банка“АД, съгласно
платежно нареждане от 17.04.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, клон Етрополе, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. При условията
на евентуалност, ищцата моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 40
000 лв. като обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира заплащане и на направените по делото разноски.
Ответницата оспорва исковете. Счита, че предявеният иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД е лишен от правен интерес. Оспорва иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД като
неоснователен. Твърди, че договорената продажна цена за недвижимия имот е 55 000
лв. Страните се договорили да впишат в нотариалния акт по-ниска продажна цена
от действително договорената, за да заплатят по-малка нотариална такса и данък.
На ответницата не било разяснено значението на това действие. Впоследствие
отношенията между страните се влошили и се стигнало до предявяване на исковата
молба по настоящото дело, както и до обезпечаване на исковете. Ответницата твърди,
че житейски било необосновано ищцата да е установила четири месеца след
сделката, че е заплатила по погрешка сумата от 40 000 лв. Цената от 15 000 лв.
за процесния имот не отговаряла на пазарната цена за процесния имот.
Нотариусът, който изповядал сделката, извършил престъпление, тъй като бил запознат
с реалната стойност на продажбата, но изповядал сделката за 15 000 лв. С паричен
превод от 17.04.2019 г. ответницата получила сумата от 55 000 лв. с посочено основание
– „закупуване на недвижим имот“. Към датата на сделката нотариусът и страните
се запознали с платената цена по договора и никой не заявил, че се касае за
грешка. От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата ставало ясно,
че от тази сметка нямало извършени плащания преди и след 17.04.2019 г. за погасяване на задължения по отпуснатия й банков кредит. А.Н. била наясно с
наличността по банковата си сметка, тъй като на 16.08.2019 г. получила сума от
11 000 лв. от продажбата на недвижим имот от В.Г.. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД:
За
да бъде уважен предявеният иск, трябва да е осъществен следният фактически
състав: 1/ответницата да е получила някакво имуществено благо; 2/това
имуществено благо да й е било предоставено от ищцата; 3/имущественото благо да
е получено без основание.
От
фактическа страна по делото се установи, че на 17.04.2019 г. ищцата в
качеството на купувач е сключила със С.Т.Х. - Р. и със съпруга й П.Н.Р.в
качеството на продачи договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот.акт № 75/17.04.2019г., том първи, рег. № 1456,
нот.дело № 65/2019г. на нотариус Я.Д., с район на действие – районът на Районен
съд - Етрополе, а именно: закупила е от тях правото на собственост върху 800/1075 ид. част от поземлен имот с пл. № 415 от кв.42
и кв.43 по ПУП на с.Бойковец, община Етрополе, одобрен със заповед № РД-
15-563/13.11.2015 г. на Кмета на с.Бойковец, община Етрополе, с площ от 1075
кв.м., от които 61 кв.м., отредени за улица, 1010 кв.м. – отредени за
озеленяване и 4 кв.м. - включени в УПИ XXIX - 365а, при граници на имота: от две
страни имоти, отредени за озеленяване, имот № 365а и улица, заедно с всички
подобрения и приращения, находящи се в имота, трайно прикрепени към него и
повишаващи стойността му. В договора страните са посочили, че продажната
цена е 15 000 лв., както и че същата е
била заплатена напълно от ищцата на продавачите при подписването на договора с
платежно нареждане от 17.04.2019 г. по банкова сметка, *** „Централна
кооперативна банка“ АД с титуляр продавачката
С.Т.Х. – Р..
По
делото е представено платежното нареждане от 17.04.2019 г., от което е видно,
че ищцата е превела сумата от 55 000 лв. по банкова сметка № BG**********с титуляр С.Т.Х. - Р. с посочено основание “закупуване
на недвижим имот“/л.8/.
Основният
спорен въпрос по делото е дали сумата над 15 000 лв. до 55 000 лв. е получена
от ответницата без основание. Ищцата поддържа становището, че не е имало
основание за заплащането на сумата от 40 000 лв./55 000 лв. - 15 000 лв./,
която е заплатена по погрешка, а ответницата поддържа тезата, че това е действителната
договорена цена по процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.04.2019г.
Договорът
за покупко - продажба на недвижим имот
от 17.04.2019 г. е обективиран в нотариален акт № 75/17.04.2019г., том първи,
рег. № 1456, нот.дело № 65/2019 г. на нотариус Я.Д., с район на действие –
районът на Районен съд Етрополе. Нотариалният акт се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно изявленията на страните по сделката,
направени пред нотариуса и извършените от него и пред него правни действия./чл.179,
ал.1 от ГПК/, а това включва и изявленията на страните за договорената цена, на
която е продаден имотът. В конкретния случай пред нотариуса страните са
заявили, че вещното право на собственост върху идеална част от имота, ведно с
подобренията в него, се продава при цена от 15 000 лв. Изцяло в тежест на
ответницата е да докаже, че договорената цена е в по-висок размер от 55 000 лв.,
но в настоящото производство не бе доказана относителна симулативност на
сделката относно продажната цена. Доказването на скрито съглашение би могло да
стане само с обратно писмо, като гласни доказателства
са допустими само ако по
делото има начало на писмено
доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация по
арг. на чл.
165, ал. 2 от ГПК /решение № 34 от 23.03.2015 г. по гр. д. № 7201/2013 г., ГК., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 79 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 791/2011 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС и др./. В настоящия случай не е представено обратно писмо, изходящо
от страните по сделката, а и не се твърди такова обратно писмо да е било
съставено. Същевременно в хода на процеса се установи, че по друго дело между
същите страни – гр.д. № 682/2021 г. на РС – Пирдоп е формирана сила на пресъдено нещо относно
спорния факт между страните каква е договорената цена по процесния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2019 г. С влязло в сила решение № 84/15.06.2023 г. по гр.д. №
682/2021 г. на РС-Пирдоп/ л.338-366/ е отхвърлен предявеният от С.Т.Х. - Р. и П.Н.Р.против
А.М.Н. иск с правно основание чл.26,
ал.2, пр.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба
на недвижим имот от 17.04.2019г., поради привидност на сделката, който иск е
бил основан на твърдения, че страните в действителност са договорили заплащане
на продажна цена от 55 000 лв., но в договора са посочили привиден размер на
продажната цена от 15 000 лв. Така с влязлото в сила решение по гр.д. №
682/2021 г. на РС – Пирдоп е формирана сила на пресъдено нещо по спорния факт
дали посочената в договора за покупко-продажба от 17.04.2019 г. продажна цена от
15 000 лв. е привидна. По изложените съображения е безпредметно да се обсъждат
останалите доказателства, събрани по настоящото дело. Независимо от това,
следва да се посочи, че дори и да не бе известно на настоящия състав решението
по гр.д. № 682/2021 г. на РС-Пирдоп, а това не е така, то и събраните в хода
настоящия процес доказателства не биха
могли да докажат твърденията на ответницата за привидност на договора в частта,
относно посочената в него цена на сделката. От основното заключение на
техническата експертиза, изготвено от вещото лице Р., което съдът кредитира, се установява, че пазарната цена на правото на собственост върху
800/1075 ид.части от процесния поземлен имот към 17.04.2019 г. възлиза на 15 100 лв. При направения оглед на място
вещото лице е установило, че в имота има необитаеми едноетажни дървени
полумасивни сгради , които не са нанесени в кадастралния план. В съдебно
заседание експертът заяви, че тези постройки са незаконно построени, поради
което не ги е остойностил. В допълнителното заключение по делото вещото лице Р.
заявява, че по сега действащия кадастрален и регулационен план за поземления
имот няма нанесени сгради. При огледа е установило полумасивни сгради, без да е
ясно местоположението им и тяхната застроена площ. Експертът разяснява, че не
може да извърши оценка на сградите, тъй като не е извършено геодезическо
заснемане и нанасяне на сградите в кадастралния или регулационния план, респ.
не е представена екзекутивна скица за определяне на точното им местополжение и застроена площ. В
заключението е посочено още, че в имота няма кадастрални елементи на земната
повърхност като река, езеро, фонтан, масивна ограда и др. подобрения. Голяма
част от имота – около 80% попада в руслото на дере – водораздел или хълмиста
територия. Тази територия е мочурлива, блатиста и по време на дъждовни периоди
водните потоци, протичащи през имота, образуват завирени участъци. Около
образуващите се в различни годишни периоди водосборни участъци с блатна
растителност са направени пътеки с каменни плочи и пътеки с дървени греди около
тях. В долната част на дерето в имота има каменен бент за завиряване по време на дъждовни
периоди от годината. От допълнителното заключение, изготвено от вещото лице Ч.,
което съдът кредитира, се установява, че в имота има полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 74.60 кв.м,
едноетажна сглобяема постройка с площ от 40 кв.м. и паянтов дървен навес с площ
от 35 кв.м. /склад за дърва/, като за тези постройки липсват каквито и да било строителни книжа и документи, те не
са нанесени в нито един от плановете от 1980 г. - 2015 г. Вещото лице е
посочило още, че тези постройки подлежат на премахване. Стойността на имота
ведно с полумасивната сграда с площ от 74.60 кв.м. е 15 464 лв. без начислен
ДДС, като в заключението са посочени и разходите, които са необходими за премахването
на незаконните постройки – 4786 лв. за премахване на полумасивната сграда със застроена
площ от 74.60 кв.м.; 700 лв. за премахане на дървения навес и 2566 лв. за
премахване на едноетажна сглобяема къща - бунгало със застроена площ от 40
кв.м. При така изслушаните по делото заключения на техническа експертиза не се
установява имотът да е имал пазарна стойност, която да е надхвърляла значително
договорената от страните цена от 15 000 лв.
При
наличие на сключен в нотариална форма договор за продажба на процесния недвижим
имот и влязло в сила решение № 84/15.06.2023 г. по гр.д. № 682/2021 г. на
РС-Пирдоп, с което със сила на пресъдено нещо между страните е установен
спорният факт за действително договорената продажна цена по процесния договор в
размер на 15 000 лв., то сумата над 15
000 лв. до 55 000 лв. се явява платена без основание и подлежи на връщане от
ответницата. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 3330 лв., от които 1600 лв. –
разноски за държавна такса и 1730 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Т.Х. – Р., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
– за адв.Р., да заплати на А.М.Н., ЕГН **********, от гр.Етрополе, кв.“**********, съдебен адрес:***,
кантора 11 - за адв.К., на основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 40 000
лв.,
която е получена без основание, чрез банков превод по платежно нареждане от 17.04.2019
г., издадено от „Банка ДСК“ЕАД, клон Етрополе, постъпила по банкова сметка *** С.Т.Х. – Р., ЕГН **********, в „Централна кооперативна банка“ АД
№ BG**********.
ОСЪЖДА С.Т.Х.
– Р. да заплати на А.М.Н., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 3330 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: