Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
19,05,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,
НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 349/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Д.2006“
ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя Д.А.Ц., съд.адрес: ***-адв.Н.Б.
против Наказателно постановление №346180-F382009 от 09.07.2018 г. на Директора
на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството за
нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1
и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 687,45 лева.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя
процесуален представител, поддържа жалбата, вкл. на база ангажирани
доказателства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Дружеството- жалбоподател подало
заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 с вх. № 13391
**********/26.01.2018г. (чрез упълномощеното лице М.И. В., съгласно Пълномощно
с per. № 15/23.01.2013г.).
Въз основа на подаденото заявление била
извършена проверка от органи по приходите, при
която е установено, че за периода
01.01.2017г. - 31.12.2017г. дружеството е реализирало облагаем оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 51 771.12лв. Облагаемият оборот по
смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация е достигнат още за
периода 01.07.2016г. - 30.06.2017г. и е в размер на 50 122.11лв., поради което дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.07.2017г. (в 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.).
Заявлението за регистрация, подадено на 26.01.2018г. е със закъснение от 6
месеца и 12 дни.
Дружеството било регистрирано по
ЗДДС на 07.02.2018г. на основание чл.102, ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по
ЗДДС № 130421800254802/07.02.2018г. ( връчен на 07.02.2018г. на упълномощеното
лице М.И. В. съгласно Пълномощно с per. № 1196/05.02.2018г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.З, т. 1 от ЗДДС за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден акта
за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение,
ако задълженото лице „Д.2006“ ЕООД е било изпълнило в срок своето задължение за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, Акта за регистрация по ЗДДС е
следвало да бъде издаден не по- късно от 28.07.2017г. и за периода от тази дата
до датата на фактическа регистрация по ЗДДС - 07.02.2018г. дружеството дължи
данък за извършените от него облагаеми доставки.
За периода 01.01.2018г. - 31.01.2018г.
дружеството извършило облагаеми доставки на обща стойност 4 124,68 лв.,
представляващи продажби на дребно, платени в брой и отчетени чрез ЕКАФП с № на
ФУ DY273859. За посочения период не били налице получени плащания по банков
път, издадени продажни фактури и сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП, ВОД и
освободени доставки. Мястото на изпълнение на посочените доставки било на
територията на страна. Така по формулата,
описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС, неначисленият ДДС за периода 01.01.2018г. -
31.01.2018г. е в размер на 687.45лв.
Посочените констатации били
документирани с ПИП № 0471307/24.04.2018г. ведно с Приложение № 1 към него.
Въз основа на горните факти св. Н.
приела, че ако дружеството е било регистрирано по ЗДДС, то през периода 01.01.2018г
- 31.01.2018г. е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми
доставки по реда и сроковете на чл.86, ал. 1 и ат. 2 от ЗДДС и да подаде
Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период месец 01/2018г. съгласно
чл. 125, ат. 1, ал.3 и ат. 5 от ЗДДС в срок до 14.02.2018г., но то не е начислило
ДДС в размер на 687,45 лева по извършени от него облагаеми доставки на обща
стойност 4 124,68 лева за посочения период .
При тези констатации свидетелката
съставила против дружеството акт за нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС във
връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, който е надлежно предявен на упълномощен ( л. 7-8) представител срещу подпис и е връчен препис.
Въз основа на него е издадено и
обжалваното НП, което се критикува с доводи за нарушение на материалния закон.
Възраженията за процесуалната
годност на НП се изчерпват само с критиките за липса на мотиви досежно отхвърляне
на чл. 28 от ЗАНН , но такива все пак са съдържими сред изложените
обстоятелства по извършване на нарушението, въпреки, че не са изрично назовани
за формулирания извод в предпоследния абзац на стр. 3 на НП. Не се констатираха
процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП. Видно от съдържанието на описателната част на
двама административни акта е, че те съдържат при описание на обстоятелствата
достатъчно ясно посочване на всички тези, които имат отношение към елементите
от състава на вмененото нарушение.
Актът и НП имат съдържание, което
съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е
спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и
предявяване ( последните относно АУАН) .
Описаното нарушение е ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по
извършването му, посочена е възприетата правна квалификация.
Вярно е, че в АУАН и в НП има разминаване в посочените цифрови квалификации на вмененото нарушение, като в акта е
посочено, че дружеството жалбоподател е нарушило чл.180, ал.2 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, докато в атакуваното НП се сочи, че е извършено нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с чл.102, ал.3, т.1 и
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Това нарушение не е от категорията на съществените,
тъй като не препятствяло възможността за изграждане и реализиране на правото на
защита. Тя се гради основно по фактите, а те са идентични в акта и в НП и касаят именно нарушение , осъществено чрез бездействие
по отношение задължението за начисляване на ДДС по извършени облагаеми доставки
в рамките на процесния период - по чл. 180, ал.1 от ЗДДС . От друга страна, корекцията в НП на част от
цифровия израз на правната квалификация на нарушението е изцяло в съответствие
с правомощията , които има наказващия орган по чл. 53, ал.2 от ЗАНН , при
безспорно установени нарушител и начин на извършване на нарушението.
Фактите, възприети от контролния
и от наказващия орган, не са спорни:
-
Дружеството- жалбоподател подало заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл.96, ал.1 с вх. № 13391 **********/26.01.2018г.
-
проверката по това заявление установила, че за периода 01.01.2017г. -
31.12.2017г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96,
ал. 2 от ЗДДС в размер на 51 771.12лв.,
като облагаемият оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за
задължителна регистрация бил достигнат още за периода 01.07.2016г. -
30.06.2017г. и бил в размер на 50 122.11лв., поради което дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.07.2017г. (в 14-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.). Това
прави верен и изводът, че заявлението за регистрация, подадено на 26.01.2018г.
е със закъснение от 6 месеца и 12 дни.
-
За периода 01.01.2018г. - 31.01.2018г. дружеството извършило облагаеми
доставки на обща стойност 4 124,68 лева, представляващи продажби на
дребно, платени в брой и отчетени чрез ЕКАФП с № на ФУ DY273859. По формулата,
описана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС неначисленият ДДС за периода е в размер на 687,45
лева.
По всички тези факти не се спори
и те се установяват еднозначно от събраните гласни и писмени доказателствени
средства - показанията на актосъставителя, представените и приети по делото
протоколи и приложения към тях, справката декларация, акта за регистрация . От
всички тези доказателствени източници става ясно, че дружеството е трябва да
подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до
14,07,17г. , но е сторило това със заявление на 26,01,18г. - тоест шест месеца
и 12 дни по-късно. Това продължително бездействие наистина съставлява едно
нарушение, както претендира в защитата по същество процесуалният представител
на дружеството- жалбоподател.
Бездействието по отношение на задължението за регистрация е нарушение от
момента , когато за дружеството е възникнало на съответното основание задължението
за регистрация до момента на подаване на заявлението за регистрация -
нарушението е едно ,извършено в рамките на този период, а не в рамките
на „данъчни периоди“ , за всеки от които то да се счита осъществено .
Процесното нарушение обаче не е
осъществено чрез бездействието по отношение на задължението за регистрация, а
чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. При това се сочи в хипотеза,
напълно аналогична на конкретната, как законодателя е уредил отношенията при
тъкмо такова бездействие - неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което
са били налице основанията за регистрация,
но то не е подяло заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и
през периоди, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да
начислява ДДС. Цитираната в акта и в НП разпоредбата
на чл. 102, ал.З, т. 1 от ЗДДС предвижда , че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е
било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в
който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е подало
заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на
административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в срок своето
задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 28.07.2017г. и
за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС -
07.02.2018г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки. Данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружество
бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като
тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване
на данъка за всеки един данъчен период ( виж чл. 87 вс. алинеи и чл. 125, ал.5
вр. ал.3 вр. ал.1 от ЗДДС)
Установено е, а и не се и спори (
виж и показанията на св. В. л. 36), че
за периода 01.01.2018г. - 31.01.2018г. дружеството извършило облагаеми доставки
на обща стойност 4124,68 лева ., поради което неначисленият ДДС за този период
е в размер на 687,45 лв. ( изчислен по чл.53, ал.2 от ППЗДДС).
Съгласно чл. 86. , ал.1 ЗДДС „регистрирано
лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 за този данъчен период“ - задължения по начисляването, които са
останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл. 102, ал.3т.1 от ЗДДС.
В случая
( както е
отразено в акта и в НП) данъкът е самоначислен с протокол от 07,02,18г. ( което е в срока , тъй като той за
процесния период е 14,02,18г.), но СД ( по чл. 86,ал.1 т.2) е била подадена за
данъчен период февруари 2018г. по ел. път и на 14.03.18г. , тоест СД за
процесния период в срока до 14,02,18г. не е подавана. Изложеното горе предпоставя обоснованост на
възприетите в акта и в НП факти и правилността на формирания въз основа на тях
извод за нарушение на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като първата норма е санкционна, но съдържа
и състава на възприетото нарушение.
Въз основа на тази норма е
ангажирана и отговорността, като неоснователно
не са отчетени всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл. 180,
ал.3 от ЗДДС, за което резонно се настоява от защитата. (В този смисъл решения на АС
Пазарджик №875/19г. по канд1123/19 и № 743/19 по канд 904/19) Съгласно чл. 180, ал.3 от ЗДДС - „При
нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който
данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената
санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. В случая данъкът е следвало да бъде
начислен за данъчния период 01.01.2018 г. - 31.01.2018 г., той е самоначислен (
както е отразено и в самото НП, стр.3 ) с протокол от 07,02,18 г., но пък СД по
чл. 86, ал.1 т.2 от ЗДДС е подадена на 14.03.18 г.,което е е в рамките на 6-месечния период по ал.3 на
чл. 180 от ЗДДС и при наличие на всички предпоставки по тази норма тя следва да
се приложи.В този смисъл е и становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна) , която е и по-благоприятна за дружеството-нарушител. Доколкото 5% от неначисления данък са около
30 лева, чл. 180, ал.3 от ЗДДС определя
санкцията в размер на 200 лева , до който размер следва да се намали санкцията
с процесното НП, което се измени в този смисъл.
С оглед изхода на делото и чл. 63 , ал.5
вр. от ЗАНН следва да бъде присъдено в
тежест на жалбоподателя претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение. То е дължимо на
посоченото основание във връзка с чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Конкретният размер следва да бъде определен предвид
фактическа и правна сложност на делото и продължителността и обема на
съдопроизводствените действия ( едно съдебно заседание), които обосновават
присъждане на минималното възнаграждение от 80 лева.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №346180-F382009 от 09.07.2018 г. на Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, с което на „Д.2006“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от управителя Д.А.Ц., за нарушение на чл.180, ал.1 във връзка с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 687,45 лева като
НАМАЛЯВА
имуществената санкция на 200 лева
ОСЪЖДА „Д.2006“
ЕООД -Белово, ЕИК ********, представлявано от управителя Д.А.Ц., да заплати на
Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: