Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2602
гр.Варна, 09.07.2010 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд, десети състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две
хиляди и десета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретаря М.Б. като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 714 по описа за 2007 год.
на ВРС , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.
В исковата си молба ищците Д.А.С., Ж.Т.А., И.А.П. и Х.И.А.,
твърдят, че в качеството им на наследници
на Иван А. Янков с Решение № 1066/25.02.04г. на ОСЗГ – Варна им е
признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива
с площ от 24,600дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на
кв. „Виница”, гр. Варна, местност “Канара йолу”, който съставлявал имот № 3685 от КП. По КП на
с.о.”Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид” в границите, на така
възстановения имот попадал имот № 163 с площ от 610кв.м. при граници: ПИ № 162, път, ПИ № 164, ПИ №
167. Твърди се , че за този имот ответниците по делото не могат да се
легитимират като собственици, тъй като същите не са придобили собствеността
върху него чрез никакъв придобивен способ, но
записването им в разписния лист възпрепятствало завършване на реституционната
процедура. Предвид това счита, че е налице интерес от предявения иск, с която
моли да бъде признато за установено по отношение на ищците, че ответниците не
са собственици на реална
част с площ от 610 кв.м. от поземлен имот № ***ирски
рид” в землището на кв.Виница, гр.Варна, при граници на реалната част: ПИ ***т имот № 163. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. В хода на производството поради настъпила смърт на
ищеца Х.И.А.,***, поч. на 01.10.07г., като ищци са
конституирани неговите наследници Д.С.А.,
Ф.Х.Т., И.Х.Т. и К.Х.Д..
Ответниците по делото, О.Х.О. и Л.С.О.,***, чрез
процесуалния си представител оспорват иска, като твърдят , че ищците не са
собственици на имота. Твърдят, че са придобили имота по дарение. Навежда
твърдение за придобиване на имота по давност в последното с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 1066/25.02.04г. на ОСЗГ- Варна е признато
правото на собственост на наследниците на Иван А. Янков в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху следния имот: нива
с площ от 24,600дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на
кв. „Виница”, гр. Варна, местност “Канара йолу”, който съставлявал имот № 3685 от КП, заявен под № 1
в заявлението и установен със съдебно решение № 609/13.04.48г.
Съгласно НА №124, том V, рег.№3791, дело №1005/41г. на
ВРС и записка към него, Иван А. Янков е закупил недв.имоти
, находящи се в с.Царево – нива в мест.Караташ от 12,1дка ,
при съседи- Я.Димитров, Г.Ангелов, Х.Василев и нива в м. Канара йолу от 24,6 дка, при съседи- Г.Панайотов, гора и Н.Шидеров. С решение № 609/13.04.48г. по гр.д.№ 436/43г. на
Русенски апелативен съд е отменено
решение №93/24.04.43г. на ВОС по гр.д.№267/42г.
като са осъдени Адам Георгиев, Я.Янков, Ст.Янков, Хр.Янков
и Ст.Янков да предадат на Иван А. Янков
нива от 24,6дка , находяща се в м.Царево, м.Канара йолу,
при граници Г.Панайотов, гора и Н.Шидеров. Приложени
са по делото заявление от Иван А. Янков до ТКЗС-Черно море за приемането му
като член-кооператор, както и списък на кооператорите от 1958г., в който
фигурира последния.
От представените удостоверения за наследници от
16.02.01гг., № 891/17.05.04г. и №1313/13.05.04г. на община Варна, р-н
“Приморски” , се установява, че ищците са наследници по закон на Иван А. ***, поч. на 01.04.65г. Представено е свидетелство за свето
кръщение на последния.
Видно от
приложеното копие на удостоверение №30/03.05.90г., изд. от ИК на ОНС-Варна, на осн. 26-во ПМС от 87г. и протокол
№ 38 /582, решение 3-1/26.06.90г. на на ИК на
ОНС-Варна, на Фикрие Рифатова Алиева е предоставено право на ползване върху
място от 600кв.м. в м.Дилбер чешма при граници- Мария
И., път. От протокол № 14/21.11.79г. на ИК на ОНС – Варна и списъка към
него се установява, че е взето решение №
2 за одобряване на приложените списъци за раздадени земи по 76 ПМС , като видно
от списъка под № 30 фигурира Дервиш Рифадов Исмаилов с място от 0,6дка, находяща се в м.Дилбер чешма, при граници- Мария И., път. Представен е
оценителен протокол № 2722/27.09.94г.х за оценка на имота на Фикрие Рифатова Алиева, даден с
удостоверение № 30/90г., получен на 27.09.94г., и вносни бележки за извършено
плащане от последната от 29.09.94г. в полза на
Кметство Виница по оцен.протокол
№ 2722/27.09.94г.в размер на 32400лв и 1350лв. за заплащане стойността на
земята от ползвателя.
Съгласно НА № 78, том XLII, дело №19635/94г. Фикрие Рифатова Алиева е призната за
собственик съгл. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на недв.имот - място
с площ от 600кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, кв.Виница
в мест.Дилбер чешма , съставляващо имот пл.№119 в кв.207 от КП на
м.Дилбер чешма, при граници- Мария И. и път. Видно от
приложеното копие на НА № 7, том ХХIII, дело № 7002/13.07.95г. на Н-с
при ВРС, О.Х.О. е придобил чрез дарение от Фикрие Рифатова Алиева недв.имот – място с площ от 600кв.м., находящо се в
землището на гр.Варна, кв.Виница в мест.Дилбер чешма , съставляващо имот пл.№119 в кв.207 от КП на
м.Дилбер чешма, при граници- Мария И. и път. Съгласно НА за поправка № 101, том VIII,дело № 6635/96г. е допусната поправка в НА № 7, том ХХIII, дело № 7002/13.07.95г. като вместо имот пл.№119 се чете пл.№ 163 и
вместо 207 се чете 16.
От заключението на
вещото лице инж.Й.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ , което съдът изцяло
възприема като обективно, пълно и обосновано, се установява, че възстановения с
решението имот представлява № 3685 по ПКП към ПНИ , като в неговите граници
попадат 579,68кв.м. от имот № 163, целия с площ от 609,81кв.м. Вещото лице сочи,
че действащия план е КП от 1987г., като по КП от 1956г. стар имот № 3685
отговаря на имот пл.№ 6674, записан в разп.лист на
ТКЗС.
Съгласно заключението на в.л.инж.Р.П. по допуснатата и
приета от съда СТЕ , което съдът изцяло възприема като обективно, пълно и
обосновано, имот пл.№ 163 и пл.№119 по КП на м.Дилбер
чешма от 1987г. са два различни имота , намиращи се на разстояние един от друг
на 296м.
От
заключенията на вещото лице – Ц.Ц. по допуснатата и приета от съда СГЕ,
кредитирано изцяло от съда като обективно и пълно, се установява, че подписът
след текста „Председател на ИК на ОбНС ” в
удостоверение № 30/30.05.1990г. на ИК на ОбНС не е изпълнен
от Председателя на ИК на ОбНС към датата на
издаването му –Георги Я.Паспалев, а подписът след
текста „Кметски наместник” в оценителен протокол № 2722/27.09.94г. на Кметство Виница не е изпълнен от Д.Балинов,
изпълнявал длъжността към датата на съставяне на протокола.
От страна на ответниците по делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на св.Мария Славкова и Кирил Киров, от които се
установява, че О. *** чешма, което било предоставено на вуйчо му, а след като
той се изселил в Турция през 1989г. се обработвало от неговата майка. Сочат, че
през 1989г. направили постройка в имота – на бетонна основа, ламаринена
облицовка, с две стаи / спалня и кухня/, външна тоалетна, навес за инструменти,
кладенец. Св.Славкова сочи, че през 1997г. отв.О.
започнал да строи голямата вила , като след построяването й съборили старата
постройка. Тези показания на свидетелите съдът възприема изцяло в тази им част,
доколкото съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, който е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съобразно редакцията на чл.14,
ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на Решение № 1066/25.02.04г. на ОСЗГ- Варна
за завършване на фактическия състав на реституционната процедура е необходимо
да е налице издадена заповед от кмета на община Варна по реда на § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, като към момента на предявяване на иска такава няма, поради което
единствената възможност за защита на ищеца е предявяване на отрицателен
установителен иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./
всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ответника е да докаже, че
спорното право е възникнало /правото му на собственост върху процесния недвижим
имот/, а едва след това ищеца следва да докаже фактите, които изключват това
право.
В настоящия
случай в тежест на ответниците е да установят, че са налице предпоставките на §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия вече ползвател и
техен праводател /§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се
предоставя възможност да придобие собствеността върху земята, а именно: да му е
предоставено право на ползване върху процесния имот с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, да е построил сграда върху земята до 01.03.1991 г. и да е заплатил
същата на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на
оценката.
Ответниците се
легитимират като собственици на процесната реална част с площ от 610 кв.м. от поземлен имот № ***ирски рид” в
землището на кв.Виница, гр.Варна, при граници на реалната
част: ПИ ***т имот № 163, по силата на осъществения сложен фактически състав на § 4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и извършено дарение НА № 7, том
ХХIII,
дело № 7002/13.07.95г., поправен с НА за поправка № 101, том VIII,дело № 6635/96г. на Н-с при
ВРС, а в евентуалност чрез придобиването му по давност, считано от 1995г.
В тази връзка от ответната страна са представени удостоверение
№30/03.05.90г. , изд. от ИК на ОНС-Варна, на осн. 26-во ПМС от 87г. и протокол № 38 /582, решение 3-1/26.06.90г.
на ИК на ОНС-Варна, съгласно което на Фикрие Рифатова Алиева е предоставено право на ползване върху
място от 600кв.м. в м.Дилбер чешма при граници- Мария
И., път, както и оценителен протокол № 2722/27.09.94г.х за оценка на имота на Фикрие Рифатова Алиева, даден с
цитираното удостоверение , получен на 27.09.94г., и вносни бележки за извършено
плащане от последната от 29.09.94г. в полза на
Кметство Виница по оцен.протокол
№ 2722/27.09.94г. за заплащане стойността на земята от ползвателя.
От ищцовата страна бе направено оспорване на автентичността на представените
официални документи – удостоверение и оцен.протокол,
както и на верността на удостоверението. Предвид това е открито производство по
чл.154 ГПК. От заключението на вещото лице – Ц.Ц. по допуснатата и приета от
съда СГЕ в тази връзка, се установи, че подписът след текста „Председател на ИК
на ОбНС ” в удостоверение № 30/30.05.1990г. на ИК на ОбНС не е изпълнен от Председателя на ИК на ОбНС към датата на издаването му –Георги Я.Паспалев. Предвид това съдът намира за доказано направеното
оспорване на този документ и поради това, че същият е неистински / неавтентичен/ той
се изключва от доказателствата по делото. Следва да се отбележи , че
представеното удостоверение не съставлява индивидуален административен акт,
който да създава права или задължения за своя адресат, поради което и въпросът
за неговата нищожност или неавтентичност е ирелевантен за настоящото производство. Правото на ползване
върху процесния имот е предоставено със самото решение на ИК на ОНС – Варна,
като удостоверението не създава права за лицето посочено в него, а само
удостоверява, че на същото вече са предоставени такива. Доколкото обаче бе направено оспорване и на
верността на удостовереното, то в тежест на ответниците бе да установят
наличието на фактите, за които то свидетелства. По делото бе представен
протокол № 14/21.11.79г. на ИК на ОНС – Варна и списъка към него, установяващи,
че е взето решение № 2 за одобряване на приложените списъци за раздадени земи
по 76 ПМС , като видно от списъка под № 30 фигурира Дервиш Рифадов
Исмаилов с място от 0,6дка, находяща се в м.Дилбер чешма, при граници- Мария И., път. Ответната страна
твърди, че последният е праводател на Фикрие Рифатова Алиева,
каквито доказателства обаче не се представиха по делото. Така цитирания
протокол не съответства и на удостовереното в оспореното удостоверение. Други
доказателства, които да установят предоставяне на процесния имот за ползване по
предвидения ред на Фикрие Рифатова
Алиева не са ангажирани по делото. Предвид това съдът
намира, че не може да се направи извода, че на праводателя на ответниците - Фикрие Рифатова Алиева, му е надлежно учредено правото на
ползване върху процесния имот, т.е. не е установено, че му е предоставено право
на ползване с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Що се касае до
оспорения документ- оцен.протокол, от заключението на
вещото лице по СГЕ се установи, че подписът след текста „Кметски наместник” в
оценителен протокол № 2722/27.09.94г. на Кметство Виница
не е изпълнен от Д.Балинов, изпълнявал длъжността към
датата на съставяне на протокола. Видно е от
самия протокол, че е подписан в позиция „Кметски наместник” със запетая, което според обичаите в практиката означава,
че негов издател е не титуляра на длъжността, а негов заместник. Служебната компетентност
на издателя не е отречена от ищците, затова и съдът приема за осъществени
засвидетелстваните в съдържанието му факти.
Независимо от установеното заплащане, то доколкото не бе
установено, предоставянето на право на ползване с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, съдът намира, че в настоящото производство
ответниците не установиха в условията на главно и пълно доказване, че са налице
предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване
в право на собственост върху процесния имот в полза на праводателя
им Фикрие Рифатова Алиева,
от който чрез дарение те извеждат правото си на
собственост. Не бяха ангажирани достатъчно доказателства във връзка с
допълнително въведеното придобивно основание –
давностно владение, поради което и този способ остана недоказан по делото. Тъй
като от заключението на вещото лице инж.Й.В.
по допуснатата и приета от съда СТЕ , се установи, че възстановения с решението
имот представлява № 3685 по ПКП към ПНИ , като в неговите граници попадат
579,68кв.м. от имот № 163, целия с площ от 609,81кв.м. , то именно за тази
съвпадаща част предявения иск се явява основателен.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК се явява основателен
и доказан и като такъв следва да
се уважи, като се признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците
не са собственици на реална част с площ от 579,68кв.м
от поземлен имот № ***ирски рид” в землището на кв.Виница,
гр.Варна, при граници на реалната част: ПИ ***т
имот № 163., като иска до пълния му размер от 610кв.м. следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора формулираното искане от ищцовата страна
с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ за присъждане
на направените по делото разноски
се явява основателно съобразно уважената част от иска, поради
което ответниците следва да бъдат осъдени да й заплатй сумата от 1468,86лева,
представляваща платени депозити за СТЕ и СГЕ, държавни такси и адв.възнаграждение. Ответната страна също е отправила
искане за присъждане на направените
от нея съдебно-деловодни
разноски, поради което и следва да бъдат осъдени
ищците на осн. чл.64, ал.2 ГПК / отм./ да й заплати
сумата от 19,88лева,
представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.С., ЕГН **********,***,
Ж.Т.А., ЕГН **********,***, И.А.П. , ЕГН **********,***, Д.С.А., ЕГН **********,***,
Ф.Х.Т., ЕГН **********,***, И.Х.Т., ЕГН **********,*** и К.Х.Д., ЕГН **********,***, че О.Х.О., ЕГН **********, и Л.С.О., ЕГН **********,***, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част с площ от 579,68кв.м от поземлен имот № ***ирски рид” в
землището на кв.Виница, гр.Варна, при граници на реалната
част: ПИ ***т имот № 163, защрихована в червен цвят на скицата
на в.л.Й.В. на
лист 64 от делото, която
приподписана от съда съставлява неразделна част от решението , на
основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 579,68кв.м.
до 610 кв.м.
от гореописаната реална част, като неоснователен.
ОСЪЖДА О.Х.О., ЕГН **********, и Л.С.О.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.А.С., ЕГН **********,***, Ж.Т.А., ЕГН **********,***, И.А.П. ЕГН **********,***, Д.С.А., ЕГН **********,***,
Ф.Х.Т., ЕГН **********,***, И.Х.Т., ЕГН **********,*** и К.Х.Д., ЕГН **********,***,
СУМАТА в размер на 1468,86 /хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и 0,86ст./
лева, представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА
Д.А.С., ЕГН **********,***,
Ж.Т.А., ЕГН **********,***, И.А.П. ЕГН **********,***,
Д.С.А., ЕГН **********,***, Ф.Х.Т., ЕГН **********,***, И.Х.Т., ЕГН **********,***
и К.Х.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
О.Х.О., ЕГН **********, и Л.С.О., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 19,88лева
/деветнадесет лева и 0,88ст./
лева, представляваща направени разноски по делото, на
основание чл. 64, ал. 2 от
ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: